Дом на киното се превръща в Дом на кино класики. От 19 септември ще гледаме филми, които не остаряват. А повод са три годишнини, които не може да пропуснем.
София Лорен и Бриджит Бардо далеч не са просто актриси, звезди или модни икони, а еталон за женска красота. Съвсем скоро те ще празнуват своя 90-годишен юбилей. Ще си спомним и за големия Марчело Мастрояни, от чието рождение се навършват 100 години.
Припомняме си някои от емблематичните роли на трите легенди във филми на Федерико Фелини, Виторио де Сика, Еторе Скола, Луи Мал, Роже Вадим.
Програма: ЧОЧАРКА 19 септември (четвъртък) - 20:00
БРАК ПО ИТАЛИАНСКИ 20 септември (петък) - 16:00
СЛЪНЧОГЛЕДИ (дублирана версия) 20 септември (петък) - 18:00
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ 20 септември (петък) - 20:00
БОКАЧО '70 21 септември (събота) - 15:30
ЕДИН ОСОБЕН ДЕН 21 септември (събота) - 19:00
ЛУД ЗА ЛЮБОВ 22 септември (неделя) - 15:45
ИСКАТЕ ЛИ ДА ТАНЦУВАТЕ С МЕН? 22 септември (неделя) - 17:15
И БОГ СЪЗДАДЕ ЖЕНАТА 22 септември (неделя) - 19:00
СВЕТЛИНАТА ОТСРЕЩА 23 септември (понеделник) - 17:15
Тарантино обяви, че 70мм копие на предстоящия „Омразната осморка” ще бъде представено в лимитирано количество киносалони по света, което няма да надвишава 100. Филмът ще се разпространява в два варианта, като лентовият носител ще бъде с 6 минути по-дълъг от дигиталния. Времетраенето на лентата ще е 3 часа и 2 минути. Филмът се очаква да се появи на 8 януари, а сред звездите в уестърна са Чанинг Тейтъм, Кърт Ръсел, Самюъл Л. Джаксън, Майкъл Медсън, Тим Рот и Дженифър Джейсън Лий. Последните големи хитове, които се появиха на 70мм бяха „Интерстелар” на Кристофър Нолан и „Учителят” на Пол Томас Андерсън. ... още »
Стана ясно, че Уес Андерсън се завръща към стоп-моушън анимацията. Следващият му филм ще ни пренесе в кучешкия свят. Сред актьорите, които вече са обещали да озвучат героите са Джеф Голдблум, Едуард Нортън и Боб Балабан. Наскоро Андерсън е засечен да вечеря с Голдблум, Нортън и Бил Мъри, като последният засега не е потвърден като участник, но съдейки по досегашната им съвместна работа в общо 5 филма, присъединяването на Мъри няма да е изненада. Предишният анимационен проект на режисьора „Фантастичният Мистър Фокс” получи две номинации за „Оскар”. ... още »
Горан Вишнич на снимачната площадка в Хърватска на трети сезон на „Престъпления без граници“.Един полски кинематограф беше казал, че актьорската игра е повече криене, отколкото показване.Да, така е.Ролята Ви в „Престъпления без граници“ е идеален пример за това. Марко се присъединява към специалния отряд на Международния наказателен съд като експерт в отвличанията, но пази и своя лична тайна, която ще остане скрита до края на сезона.Интересно е, че повдигате темата точно сега, защото днес снимахме сцена с Елизабет (Мичъл), която има доста общо с това, за което говорите. Героинята на Елизабет – Карине, говори за сестрата на Марко, която е била отвлечена. Тя знае много добре, че той приема това твърде лично. Само два часа преди старта на снимките, сценаристите ни изпратиха някои нови насоки за сцените. С две думи, тяхното желание беше Марко да говори повече за чувствата си. Аз бях категорично против. Според мен, героят ми е много по-убедителен, когато просто запазва тишина, отпива от кафето си и напуска помещението. Нещо такова свидетелства много повече за състоянието му, отколкото ако започне да говори и да се обяснява. Добрият актьор е в състояние да покаже вътрешното състояние на героя си и без думи. Ако говориш много не остава никаква загадка. Така че актьорската игра е много повече в това да прикриеш, отколкото да покажеш чувства. Трябва просто да намериш баланса.Изглежда имате доста свобода на снимачната площадка на „Престъпления без граници“, след като можете сам да решавате дали да се съобразите със сценария или не.Да и мисля, че във всяко уважаващо себе си шоу трябва да е така. Трябва да подтиснеш егото си, когато работиш в телевизията и да се съсредоточиш да дадеш най-доброто от себе си. Това е екипна работа, открит разговор, сътрудничество, жив, дишащ организъм. Слава Богу не е някаква диктатура /смее се/. Ако аз предложа нещо добро, защо добрият автор да не се вслуша?Това част от опита Ви в телевизията в Щатите ли е? От „Спешно отделение“?Най-добрите епизоди на „Спешно отделение“ са заснети от авторите, с които се комуникираше най-добре, с които се говореше най-лесно. В повечето пъти не съм имал никакви забележки към сценария, но понякога е въпрос на една дума, на едно изречение. Не казвам, че аз знам точно какво не е наред и какво трябва да се промени или добави, просто говоря със сценаристите, обсъждаме варианти. Същото е и тук – когато искам да направя нещо, да внеса някаква промяна, всички се вслушват, защото знаят, че не се опитвам да си докарам дивиденти, а че мисля цялостно, за цялата картинка.„Престъпления без граници“ е специална продукция – заснет е в Европа с европейски екип и актьори, без да се обвързва конкретно с нито една европейска държава. Прекалено дълго всичко, което се предлагаше в жанра беше на фона на американски пейзажи, така че този сериал наистина е глътка свеж въздух.С цялото ми уважение към американската телевизионна индустрия, но американските сериали се финансират от американските телевизионни канали и в американските предавания се очаква актьорите да говорят на английски. Затова в американските сериали виждаме американски или английски актьори много по-често, отколкото от която й да е друга точка на света. Аз съм хърватин и много добре знам, колко труд положих, за да науча езика. За някои европейци е практически невъзможно да се справят с акцента си. За шведите и датчаните, например, е много лесно. За французите е много трудно. Това е една от причините, поради които шведските актьори в Америка се справят много добре.Но не смятате ли, че откакто „Престъпления без граници“ стана популярен из цял свят и е заснета предимно в Европа, може да се окаже пионер и да разчупи стереотипите? Може ли да се смята за пример, как да се прави нещо различно и то без това да вреди на крайния резултат? Сред актьорския състав на сериала са Елизабет Мичъл, която е американка, Доналд Съдърланд е канадец, имаме германски актьор, италианска актриса и цялото действие се развива в Европа. Има още сериали, заснети там „Игра на тронове“, например. Нещата се придвижват в тази посока. Вземете например държава като Хърватска. Стъпка по стъпка тя изгражда съвсем нов имидж. Туристите виждат невероятно крайбрежие, хубави ресторанти, страхотни хотели. Още повече - имаме седем или осем национални парка. Локациите за кино и телевизия наистина са превъзходни, а и са много по-проходими и достъпни от преди. Да бъдем честни – американците са прагматични хора. Ако видят хубава и евтина локация, няма какво да ги спре. Точно това се случва сега и е само началото, уверявам ви.Разкажете ми повече за връзката между Вашия герой и героинята на Елизабет Мичъл. И двамата се присъединихте към актьорския състав през този сезон и от това, което видях от трейлърите, между двама ви има голямо напрежение.О, напрежението винаги трябва да съществува. Ако всичко върви гладко, би настанала пълна скука. Колкото по-тежки неща преживява героят ми, толкова по-интересен става за мен като актьор. Карине, героинята на Елизабет и моят герой Марко, винаги си трошат главите, непрекъснато следват върхове и спадове. Карине работи с Микаел Дорн /Доналд Съдърланд/ в Международния наказателе съд, като един от най-добрите му следователи. Сега, за първи път й се отдава възможността сама да поведе специален отряд. Тя е от тези професионалисти, които не разполагат с личен живот. Нейната работа отнема цялото й време, тя е на разположение двадесет и четири часа, седем дни в седмицата. Тя също никога не е получавала нищо даром в живота си и наистина трябва да работи здраво, за да постигне целите си. Тя е обратното на героя на Том Влашиха. Този човек е просто брилянтен, всичко му се случва по най-лесния начин.Да разбирам ли че актьорската работа е обратното на реалния живот за Вас? Най-добра е, когато е трудна?Именно! /смее се/. И аз искам, като всички, животът ми да е приятен и лесен, но силно предпочитам героят ми да е сложен и объркан. Колкото по-труден е характера му, толкова по интересен е за игра. Как се почувствахте, когато се върнахте в родината си за снимките? Беше изключително забавно! Наистина!Роден сте в Хърватска и първият ви филм е заснет тук. Това не събужда ли сантиментални чувства?Всъщност, започнах актьорската си кариера по време на войната през деветдесетте. Бях само на 18. После, направих един филм в Босна, когато бях на двадесет и няколко. Последният път, когато снимах тук, беше преди около година. По онова време работех здраво в Щатите със „Спешно отделение“. Спомням си, че се почувствах облекчен, когато за първи път от толкова години, трябваше да използвам родния си език на снимачната площадка. Просто беше много по-лесно да говоря на хърватски пред камерата. Сега с всички чехи, словаци, англичани, американци, германци и хървати на снимачната площадка на „Престъпления без граници“, имам усещането, че английският ми се влошава ден след ден. Продължавам да превключвам от един език на друг и всичко съвсем се омеша /смее се/.Но е приятно да работите отново у дома?Да, разбира се! Единствено съжалявам, че не сме по-близо до моят роден град – Сибеник, който е надолу, на юг. Най-малкото, трябва да се видя с родителите си. ... още »
Елизабет Мичъл на снимачната площадка в Хърватска на трети сезон на „Престъпления без граници“Вие сте в американския филмов и телевизионен бизнес още от малко дете. В „Престъпления без граници“ получихте шанса да снимате в Европа. Забелязахте ли големи различия между Щатите и Европа, що се касае до работния процес?Да, наистина съм в бизнеса от седем годишна, така че в Щатите се чувствам така, сякаш познавам всички. Екипите, с които снимам в Америка са или същите, или в тях има хора, с които вече съм работила. С идването ми в Европа, първото което ме впечатли беше, че ще работя с много хора, които никога не съм срещала, което само по себе си беше ново и забавно за мен. Научих съвсем различни начини на работа, в съвсем нов екип и с много нови хора, които да попълнят филмовото ми семейство.А относно актьорството – беше ли предизвикателство да играете в такъв международен актьорски състав? Горан Вишнич е хърватин, Том Влашиха германец, мога да продължа така още дълго.Разбира се! Най-малкото говорим на различни езици. Беше интересно да науча някоя и друга дума на родните езици на колегите си. Така оставах с усещането, че сърцето ми става малко по-голямо всеки път.Намирате ли идеята за обмяна на опит между Щатите и Европа за привлекателна? Смятате ли, че повече американски продукции трябва да се снимат тук?Да, би било фантастично! Ето например, няма как да не се впечатля – тук по плажовете нудизма е даденост, докато в Щатите никъде не можеш да видиш такова нещо. О да - и можеш да използваш нецензурни думи колкото си искаш /смее се/. Това в кръга на шегата, разбира се. Мисля, че тук има повече артистична свобода, което е наистина вълнуващо!Вашата героиня в сериала е много силна жена, особено в професионалния си живот. Харесвате ли я?Обожавам я! Харесвам силните жени и много обичам да влизам в кожата им. Иарастнала съм сред тях – майка ми е адвокат, баба ми е космически инженер, сестра ми е лекар. Баща ми също е голям и силен мъж и също ни възпитаваше да бъдем силни. Ако му кажа нещо като /променя си гласа/: „Татко, моля те, трябва ми това!“, той ще отговори: „Какъв е този глас? За какво е всичко това?“. Така израстнах, не знаm какво е да си слаб.Дори сред приятелките си?Приятелките ми също са силни жени, като се замисля. Всяка по различен начин. Едната е библиотекар, другата социален работник, който работи в армията, сред мъже. И двете са много силни личности. Харесва ми да гравитирам около хора, които управляват сами живота си. Харесва ми идеята да се чувстваш благодарен, а не да смяташ, че някой ти е длъжен. Трудно ми е да разбера хората, които смятат, че света винаги е настроен враждебно към тях. Хората, които са признателни за това, което са постигнали и са получили от живота, са тези хора, с които предпочитам да съм заобиколена. Също искам да кажа, че що се отнася до това, че играя жена с много силен характер в „Престъпления без граници“, извадих голям късмет с колегите си, били те мъже или жени. Всички ме приеха като човек, който ще им нарежда какво да правят. Не в живота, разбира се, в шоуто /смее се/. Много съм им благодарна за това, защото можеш да си бъдеш силен колкото си искаш, но ако тази твоя сила не достигне до никой, направо си загубен. Без помощта на останалите, никой не би могъл да изглежда достатъчно силен на екрана, независимо колко много се старае.Какво друго Ви допада в героиняра Ви? Няма да разказвам подробно, за да има публиката какво да очаква, но ще спомена, че нещото, което я прави доста интересна е нейното минало. Тя е преживяла случка, в която едва е оцеляла, но не позволява на това миналото да пречи на настоящето и. Тя владее положението, не се страхува, но в същото това време е и уязвима. Като следовател, успешно се идентифицира както с жертвата, така и с престъпника. Тя притежава емпатия - способността да се поставя на мястото на другия, което й позволява да влиза успешно в съзнанието както на жертвата така и на насилника, без да инвестира чувства в нито един от двата случая. А това пък е изключително полезно качество за нейната професия.Още една роля на оцеляла. „Изгубени“, където също участвахте, се превърна в световен хит. Как се промени животът Ви след това?След „Изгубени“ можех спокойно да избирам между многото неща, които исках да правя. Надявам се познавате това чувство, когато в края на деня се чувствате спокойни и сигурни, че това, което сте свършили през деня наистина си е струвало. Точно това беше и усещането ми от „Изгубени“. И колегите много ми липсват. Имаше нещо в начина, по който бяхме свързани, беше толкова зареждащо. Ние бяхме едно добро, голямо семейство.Бяхте ли наясно каква популярност ще добие сериала?Не. Когато ме поканиха, приех ролята просто като едно върховно преживяване. Всички ние бяхме там навън, работехме яко и бяхме толкова развълнувани и въодушевени, бяхме изцяло погълнати от работата си. Тогава нямахме представа колко специално е това шоу. Сега го приемам като феномен, да, като нещо наистина велико! Не мисля, че бих могла да съм и на метри от мястото, където се намирам сега в живота си ако не беше „Изгубени“.Телевизионните сериали преживяват истински ренесанс в днешно време. Какво е Вашето мнение за това, как интереса на публиката се премести от големия към малкия екран? Забавно е, защото първите две неща, които снимах в Лос Анжелис бяха филми за големия екран. Те бяха забавни, добри и добре възприети от критиката. Тогава започнах да снимам за телевизията и моментално се влюбих в нея. Спомнян си как ходих в Монте Карло за едно телевизионно събитие. Там, докато давах интервю, попаднах на един журналист, който ми беше сериозно ядосан, направо ми се скара, как така съм могла да зарежа толкова многообещаваща кариера в киното заради телевизията. Колко отдавна беше това? Може би преди пет години. Интересно е как се промениха нещата. Сега разбирам, че всъщност съм направила доста умен избор тогава. Имам опит и в киното и в телевизията. Отдавам това на едно щастливо стечение на обстоятелствата.Имате ли си любим жанр?Да! Обожавам научната фантастика. Аз съм голям фен на „Междузвездни войни“ и „Стар Трек“.Наистина ли? Рик Маккалъм, който сега работи за „Престъпления без граници“, продуцира и „Междузвездни войни“. Развълнувахте ли се от срещата?Шегувате ли се? Беше фантастично! Дори се оказа, че имаме общи приятели.Да разбирам ли, че срещата Ви с него е върховното Ви преживяване досега в сериала?Не, по-скоро върховното ми удоволствие до сега беше, да мога видя физиономията на майка ми, толкова доволна да ме види как играя сред красотата на хърватската природа.Майка Ви е с Вас на снимачната площадка? Беше за седмица. Сега си тръгна. Но да се върнем на въпроса - толкова много се забявлявах по време на снимките с колегите си - от момента в който стъпих на снимачната площадка! Това всъщност е най-голямото ми удоволствие от работата в „Престъпления без граници“. Всеки път, когато получа усещането за семейство на снимачната площадка – това винаги е най-любимият ми момент! ... още »
So Independent започна в Ню Йорк на 28 септември и продължава в София от 22 октомври до 1 ноември 2015 г.Тази година 11-то издание на първия ежегоден кинофестивал за българско кино зад граница беше открито под патронажа на президента Росен Плевнелиев и с подкрепата на Столична община и Министерство на външните работи. В София Фестивалът ще се проведе в партньорство с Националния дворец на културата, а откриването ще бъде на 22 октомври с прожекция на филма “MISTRESS AMERICA” в кино „Люмиер“.За първи път, по време на Фестивала ще има специална Гала прожекция на български филм. Това ще бъде премиерата на „Семейни реликви” (реж. Иван Черкелов), с който се закри фестивала в Ню Йорк, а снощи получи Специалната награда на град Варна „За всеотдайността, таланта и кинематографичния перфекционизъм във всички елементи на филмовия разказ”, както и наградата на наградата на Съюза на българските филмови дейци на фестивала на българското игрално кино „Златна роза” 2015.Mistress America (2015)По време на 6-тото издание на So Independent - София, от 22 октомври до 1 ноември, ще бъдат показани 24 филма създадени в последните две години. В програмата са включени документални и игрални филми, които носят силни художествени и социални послания. Програмата на фестивала можете да намерите на сайта www.soindependentfilmfest.com/2015/bgВ рамките на фестивала ще бъдат показани три филма със знакови българо-американски съвместни продукции, като специални гости ще бъдат и представители на екипите, създали тези творби. Това ще бъдат специалните гости на SОfia Independent, които ще изнесат лекции пред млади кинематографисти и студенти в рамките на SО Academy със специалната подкрепа на НДК.По повод възобновяването на дипломатически отношения между САЩ и Куба, за пръв път ще бъдат показани заглавия от съвременното кубинско кино, представени от специалиста по латиноамериканско кино от Ню Йорк, проф. Джери Карлсон.Тази година за първи път ще бъде връчена наградата „Независим дух на София“ в категориите „Най-добър документален“ и „Най-добър игрален филм“, като победителите ще бъдат определени от публиката.Septembers of Shiraz (2015)Влизайки във второто си десетилетие So Independent вече има българо-американски Борд от съветници, който се събра на учредително събрание на 30 септември 2015 г., по време на изданието на фестивала в Ню Йорк. Членовете на борда ще бъдат обявени на пресконференцията по повод откриването на фестивала в София, а по-късно ще се състои и второ среща в София. Бордът на съветниците има за цел да се грижи за стратегията и развитието на фестивала. От тази година So Independent има нов офис в Манхатън, осигурен от членове на борда.Партньори на шестото издание на So Independent – София са: Столична община, Министерство на външните работи, НДК, Зайтгайт Венчърс.Организатори на So Independent: Юнайтед продъкшън, Фондация за българо-американски културен обмен, Фондация Българска култура в чужбина. ... още »
Катрин Хардуик, която познаваме от режисьорските й проекти „Тринайсет”, „Здрач”, „Господарите на Догтаун”, „Червената шапчица” и др. беше гост на 16-иа Международен филмов фестивал в Рио де Жанейро за да представи най-новия си филм – „Вече ми липсваш” (“Miss You Already”). Сладко-горчивата история за приятелството между две жени, едната от които се разболява от рак на гърдата, е разказана с много дързък и сякаш неподходящ за сериозната тема хумор.Главните персонажи се играят от Дрю Баримор и Тони Колет, която прави забележителна роля като борещата за живота си Мили. При представянето на филма пред зрителите в най-старото все още функциониращо кино в града – „Одеон”, подходящо гарнирано за фестивала с червен килим пред входа си, продуцентът Кристофър Саймън набра Колет по телефона, която се извини, че не е могла да стигне до Рио заради други ангажименти, свързани с рекламната кампания на филма.Директорът на Фестивала в Рио Илда Сантиаго, Катрин Хардуик и продуцентът Кристофър Саймън; Agencia Febre / Festival do RioКатрин Хардуик, обаче, остана в Града на Бога няколко дни, в които се срещна с фенове и журналисти, и изнесе майсторски клас пред млади кинотворци, вдигайки завесата пред това как е заснела някои от най-големите си хитове, без да се скъпи на детайли и трикове. Като режисьорка на най-касовия филм, режисиран от жена до 2008 г. – „Здрач”, тя със сигурност има на какво да научи младите си колеги. Катрин Харудик даде и специално интервю за cinefish.bg.Какво ви привлече към тази пъстра история – ту драматична, ту смешна, ту политически некоректна и абсолютно атеистична?Катрин Хардуик: Три приятелки на сценаристката Моруина Банкс са страдали от рак на гърдата. Тя е комик и ми хареса, че е разказала историята с хумор. Аз, самата, имам приятелки, които се разболяха от рак. Баща ми също беше болен от рак. Той не спря да се шегува до последно. Убиваше ни с черния си хумор и ни внушаваше през цялото време да не униваме, както и да помним, че независимо от това какво ни се случва, трябва да продължаваме напред.Помислих си, че тази трудна тема може да е голямо предизвикателство за мен и затова се заех с нея. Исках хем да разсмея зрителите, хем да ги накарам да съчувстват на героинята ми, която въобще не е светица. Тя е приятелката, която ще ти навлече неприятности. За мен това е историята на един живот, който се обърква много трагично. И това ме привлече.Катрин Хардуик; Agencia Febre / Festival do RioБеше ли ви ясно от самото начало, че именно Тони Колет и Дрю Баримор искате да видите в ролите на двете приятелки?Не. Знаех, че Тони Колет вече е чела и харесала сценария още преди аз да се присъединя към проекта. Гледала съм я и във филм и в телевизионни сериали и знаех, че може да направи всичко. Винаги е много автентична, независимо дали играе с хумор, или е шизофреничка или пък е в драма. Героинята трябваше да ни се покаже първо егоистична, преуспяла, бляскава, а после да се срине. Знаех, че Тони ще премине през това без страх.Дрю Баримор харесвам откакто я гледах в „Извънземното”. Възхищавам й се заради всичко, което е преживяла – като дете на самотна майка през лудата си и неконтролируема младост. Но се превърна в много интересна жена. Освен, че е актриса, има няколко свои бизнеспроекта, написа книга, въобще е забележителна личност. Открила е своята сила. За мен беше идеална за най-добрата приятелка – стабилна, забавна и уравновесена. Двете си пасват много добре. И са адски забавни. Страхотно импровизират.В такъв случай какво внесоха лично от себе си в ролите си?Мисля, че във филма си личи. Има няколко момента в отделни сцени, които са абсолютни импровизации. Двете влязоха в образите си и започнаха да се шегуват една с друга и аз оставих доста реплики „извън сценария” в окончателната версия, защото за мен те бяха съвсем на място и естествени. Тони, например, е абсолютно луда. И двете влязоха в проекта със сърце и душа. Имаха и естествено разбиране за случващото се във филма, защото и те познават хора, преживели или страдали от рак.Кристофър Саймън и Катрин Хардуик; Agencia Febre / Festival do RioМъжките образи – и трите по-централни, ми бяха симпатични, но ми се стори, че са като негатив на типичните холивудски филми, в които жените обикновено са „съпругата на главния герой”, „любовницата” и т.н. Това нарочно ли е така?Разбирам какво имате предвид, но не, не е нарочно. Всъщност, беше ясно, че жените са водещите персонажи, но смятахме, че е много важно да покажем цялото семейство – майката на героинята, съпруга й, любовника, децата й. Изключително съм поласкана, че в тези три роли имаме трима страхотни, уникални актьори, които са и уникални личности. И ми харесва как те са представени във филма. Във филмите обикновено виждаме колко добре се справят мъжете, когато дъщеря им е отвлечена, например и те, без страх, убиват всички злодеи. Браво, значи мъжете знаят как да убиват. Има и филми, в които героите са на по 40, а все още се държат като тийнейджъри. Но нашите герои са си съвсем истински личности и това ми хареса. Хареса ми как показват образа на семейния мъж, например, който обича жена си, но е безпомощен. Не може да е героят, който разрешава всичките й проблеми.Може да организира парти с най-добри намерения, но както видяхме, не това искаше героинята.Не, то се провали с гръм и трясък, защото мъжът просто не знае какво иска жена му.И тримата актьори са симпатични, готини и хващат окото. Хареса ми, че сте ги подбрали и по този принцип.Да, те са като дъвка за очите, нали? (смее се) Доминик Купър, който играе ролята на съпруга на героинята на Тони Колет, когото не познавах до момента, е страхотен, направо невероятен. Изключителен професионалист. А Тайсън Ритър, който играе любовника, свири и в групата „Ол америкън риджектс”. Той написа песен, вдъхновен от историята. Включихме я във филма, а заснехме и клип. Пади Консидийн, който пък беше мъжът на героинята на Дрю Баримор, е не само актьор, но и режисьор и също музикант. Всички те не са просто случайни лица, а завършени творци.Тази година темата за сексизма в Холивуд е много наболяла. Какво се промени по отношение на равнопоставеността между половете откакто вие дебютирахте като режисьор до днес?За съжаление, бройката на жени режисьорки в Холивуд не се е увеличила. В киноиндустрията жените са 4%, а в телевизията – 16%, което е ужасно, защото иначе от цялото население на страната сме 50%, нали така!? Много ми се иска да можех да кажа, че откакто направих „Тринайсет” преди 12 години нещата са се променили, но не са.Как можем да ги променим? В момента много се говори по въпроса и това е страхотно. Надявам се, че това е годината, в която ще можем да задействаме промяната реално. Всеки продуцент може да поеме отговорност като каже: „За всеки филм на режисьор, който подкрепям, се наемам да подкрепя и по един на режисьорка.” Единственият начин да се балансират нещата, е ако ги направим 50-50.Много би ми се искало да гледам най-различни филми и подкрепям не само борбата за равнопоставеност на жените, но и на гей режисьорите, или на малцинствата. Когато ходя на кино, не ме интересуват филми, създадени само по ключовите думи „бял” и „мъж”. Жените сред публиката могат да ни подкрепят като си купуват повече билети за филмите на жени режисьорки. И вие, като журналисти, също можете да помогнете, като пишете по въпроса, защото студията вече няма да могат да игнорират проблема. Опитвам се да мисля положително за промяната и я очаквам! ... още »
Журито за пълнометражни филми в състав:Председател: Стефан Командарев – режисьор, сценарист и продуцент, носител на наградата “Златна роза” 2014 г. за филма “Съдилището”, и членове:Антония Ковачева – филмов критик, директор на Българска национална филмотека,Киран Коларов – режисьор, сценарист и продуцент,Красимир Андонов – оператор иЯнина Кашева – актриса.Присъди следните награди:Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър пълнометражен филмсе присъжда на филма “КАРЪЦИ”, продуцент “Про Филм” - Асен Владимиров, сценарист и режисьор Ивайло Христов, оператор Емил Христов.За достоверен разказ за духовната самота и житейска безизходица на младия човек в България. Силно актьорско присъствие и визуални решения.Специалната награда на град Варна се присъжда на филма “СЕМЕЙНИ РЕЛИКВИ”, продуцент “Гала филм” – Галина Тонева и Кирил Кирилов,сценарист и режисьор Иван Черкелов, оператор Рали Ралчев.За всеотдайността, таланта и кинематографичния перфекционизъм във всички елементи на филмовия разказ.Специалната награда за телевизионен филм се присъжда на филма “БАРТЕР” – продуцент БНТ/АРС ДИДЖИТАЛ, сценарий Юрий Дачев и Атанас Киряков, режисьор Атанас Киряков, оператор Иван Тонев. За умението да постига емоционално въздействие със аскетични художествени средства.Наградата за най-добър режисьор се присъжда на Камен Калев за филма “С ЛИЦЕ НАДОЛУ”.За майсторския подбор и работа с професионални и непрофесионални изпълнители при изграждането на автентичен и вълнуващ разказ.Награда за най-добър сценарий се присъжда на Марин Дамянов за филма “СЪБИРАЧ НА ТРУПОВЕ”.За неординерната гледна точка към характерни персонажи от покрайнините на живота. Наградата за операторско майсторство се присъжда на Веселин Христов за филма “ЖАЖДА”.За майсторска работа със светлината и визуалните решения, чрез които създава усещане за суша в средата и хората, които я населяват.Наградата за най-добра женска роля се присъжда на Елена Телбис за ролята й във филма “КАРЪЦИ”.За цялостно изграден образ със силно и запомнящо се присъствие.Наградата за най-добра мъжка роля се присъжда на Стефан Денолюбов за ролята му във филма “ДОКАТО АЯ СПЕШЕ”.За многопластово изградения образ на изхвърлен от конформисткото време талант.Наградата за пълнометражен дебют се присъжда на филма “ЖАЖДА” в лицето на режисьора Светла Цоцоркова.За ярък, оригинален и запомнящ се разказ.Журито присъжда два Диплома за индивидуални постижения:Диплом за музика на Калоян Димитров, за филмите “Виктория”, С лице надолу” и “Сняг” .За убедителната драматургична роля на музиката в различни по жанр и тема филми.Диплом на Клаудия Кардинале за великодушния жест на една световна звезда към младото българско кино.Журито за късометражни филми в състав: Председател: проф. Станимир Трифонов – режисьор и продуцент и членове: Боряна Матеева – кинокритик и Николай Тодоров – режисьор.Присъди следните награди:Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър късометражен филм се споделя между филма “СИНЪТ” - в лицето на режисьора Христо Симеонов, сценаристите Христо Симеонов и Деян Енев и оператора Веселин Христов.За неподправената автентичност на кинематографичното наблюдение и умението с пестеливи детайли емоционално да внуши трагизма в битието на циганите.И филма “ECCE HOMO” /Това е човекът/ в лицето на режисьора и сценарист Димитър Кутманов и операторката Флора Фечке. За поразяващата експресия на черно-бяло изображение, което превръща една семейна драма в екзистенциална християнска притча без място и извън времето. На 33 Фестивал на българския игрален филм ЗЛАТНА РОЗА бяха връчени и следните награди:Награда на Съюза на българските филмови дейци – на филма “Семейни реликви”, реж. Иван ЧеркеловНаграда на гилдия Критика към СБФД – на филма “Каръци”, режисьор Ивайло Христов.Награда на публиката – на филма “Каръци”, режисьор Ивайло Христов.Награда на акредитираните журналисти – на филма “Каръци”, режисьор Ивайло Христов. ... още »
Звездата от „Династията на Тюдорите” Хенри Кавил и Люк Евънс от поредицата „Бързи и яростни” се присъединиха към Никълъс Холт за снимките на „Пясъчен замък”. Историята представя американски взвод, който се опитва да защити малкото иракско селце Бакуба. Евънс е в ролята на командира на взвода сержант Бейкър, а Холт се превъплъщава в един от най-дейните войници – Мат Окър. Режисьор на филма е бразилецът Фернандо Коимбра, режисирал фестивалния хит „Вълк пред вратата”, отличен в Сан Себастиан, Хавана, Йерусалим и Маями, и спечелил 7 бразилски филмови награди. Очаква се снимките да започнат в началото на ноември. ... още »
