Как се сбогува човек със спомен? Като освободиш скритата му сила, оставяйки камерата да записва. Шотландската режисьорка Шарлът Уелс намира отговорите в дълбокия емоционален свят на „Под слънцето“, който освен, че получи десетки награди и номинация за „Оскар“, е едва първият ѝ пълнометражен филм. Седмицата се разтяга във вечност, когато Калъм и 11-годишната му дъщеря Софи пристигат в Турция за ежегодната си споделена почивка в края на лятото. Нито един от тях не подозира, че това ще е последният път, в който нещата ще се случват по този начин, преди животът да ги раздели. За щастие, са си донесли и видеокамера. На фона на яркосиньото небе и с позлатена от слънцето кожа, баща и дъщеря създават своя филм, за да можем и ние да преживеем превръщането на споделено настояще в минало.
Савина Петкова за „Little White Lies“
Има още фестивални прожекции на тоталния киномански хит – следващата е на 29 март, сряда, от 19:00 часа в Cine Grand Park Center. После може да бъде видян на 1 април, събота, от 20:30 часа в Кино „Одеон“ и на 7 април, петък, от 18:15 часа в Дома на киното. Не го пропускайте!
След като продължението на “Невероятният Спайдър-мен” не успя да регистрира очакваните от продуцентите огромни финансови постъпления бъдещето на комиксовата поредица беше поставено на карта. Подготвителната работа по третата част от рестартирания през 2012-та година франчайз бе внезапно прекратена, а през изминалите месеци от студиото Сони Пикчърс отказваха да коментират бъдещите си планове за екранните приключения на Човека-паяк.За радост на феновете преди броени часове официален представител на Сони оповести, че студиото е обединило сили с гиганта Марвел и разработването на нов игрален филм за Спайдър-мен вече е започнало. Важно е да се отбележи, че от 1999-та година досега правата на франчайза “Спайдър-мен” принадлежаха единствено на Сони Пикчърс.Бъдещата продукция ще бъде директно свързана със случващото се в актуалната в момента екранна вселена на Марвел (която включва филми като “Отмъстителите 3D”, “Железният човек”, “ТОР”, “Капитан Америка” и “Пазители на Галактиката”).Разработваната нова лента не e продължение на “Невероятният Спайдър-мен 2” и вече е потвърдено, че познатия от предишните две части Андрю Гарфилд няма да изпълнява главната роля. В момента от Сони и Марвел търсят нов актьор за главната роля.Докато се очаква името на новия Спайдър-мен от двете студия оповестиха, че световната премиера на подготвяния филм-рестарт ще се състои в края на месец юли, 2017-та година.Архитектът на настоящата успешна кино-вселена на Марвел Кевин Файги ще продуцира следващия “Спайдър-мен” заедно с бившата изпълнителна директорка на Сони Пикчърс Ейми Паскал (която от няколко седмици насам работи като продуцент за студиото).За момента комиксовия проект не разполага със сценаристи и не се знае кой ще седне на режисьорския стол. Очакванията са, че старта на снимачния процес ще бъде даден през летния сезон на 2016-та година.Световната премиера на все още неозаглавения филм е насрочена за 28-ми юли, 2017-та година. ... още »
Големият италиански актьор ще бъде специален гост на 19-ия София филм Фест, за да получи Наградата на София и за световната премиера на филма с негово участие „Децата на Маам” (2014) на режисьора Паоло КонсортиЗа премиерата на „Децата на Маам” в България пристигат още изпълнителят на главната роля – актьорът Лука Лионело (изиграл Юда в „Страстите Христови” на Мел Гибсън), режисьорът Паоло Консорти и продуцентът Джузепе Лепоре.„Децата на Маам”„Джон Форд имаше Джон Уейн, Серджо Леоне имаше Клинт Истууд, аз имам Франко Неро” - Серджо КорбучиПревърнал се в истинска киноикона с „Джанго” на Серджо Корбучи (от който Куентин Tарантино черпи вдъхновение за своя „Джанго без окови”, 2012), и с впечатляващите си участия във филмите на Джон Хюстън, Луис Бунюел, Клод Шаброл, Франко Дзефирели, Сергей Бондарчук – Франко Неро има зад гърба си половинвековна кариера в киното с близо 200 филма.Франко Неро e роден на 23 ноември 1941 г. в Парма, Италия. Истинското му име е Франческо Спаранеро. В театралното училище към „Пиколо театро” на Джорджо Стрелер в Милано, Франко Неро е най-недисциплинираният студент, почти не ходи на лекции, а след много години, когато среща своя учител, той му е сърдит, че никога не споменава името на училището, от което започва кариерата му. Току-що пристигнал в Милано от родната Парма, започва работа в енергийната компания Edison Volta (оттам стартира и кариерата на Ермано Олми, със снимане на рекламни клипове), където сутрин си почива след изтощителните нощни репетиции и представления. Там Неро се запознава с Ермано Олми, който също работи във фирмата и който през 1961 г. вече е заснел своя първи игрален филм „Мястото”. Най-ценният съвет, който получава от Олми, е да замине веднага за Рим - център на киноиндустрията в Италия по онова време.„Джанго”В средата на 60-те години спагети-уестърните набират скорост в световен мащаб и през 1966 г. Неро получава главната роля в „Джанго” на режисьора Серджо Корбучи. Едноименният герой – самотният стрелец, повлякъл ковчег след себе си, придобива широка известност и донася на Неро огромна популярност. През годините Франко Неро се раздвоява между спагети-уестърните, полицейските филми, филмите на ужасите и фантастиката, работейки от Серджо Корбучи, Дучо Тесари, Енцо Кастелари, Лучо Фулчи, Антонио Маргерити, Паскуале Скуатиери, Карло Лидзани, Дамяно Дамяни, до класиците в киното, като Джон Хюстън, Луис Бунюел, Клод Шаброл, Елио Петри, Джулиано Монталдо, Марко Белокио, Франко Дзефирели и Сергей Бондарчук.В края на 60-те и началото на 70-те години актьорът се снима в няколко класически спагети-уестърни и италиански криминални трилъри. Това му носи звездна слава, но Неро се стреми да разнообрази репертоара си, като често се снима в различни по жанр продукции — във военната драма „Битката при Неретва” (1969) на Велко Булайч, във френско-испанския „Тристана” (1970) на Луис Бунюел, където си партнира с Катрин Деньов, както и в „Денят на кукумявката” (1968) на Дамяно Дамяни, където играе с Клаудия Кардинале; режисьорът Срегей Бондарчук кани Неро за ролята на прочутия американски репортер Джон Рийд във филма си „Червените камбани” (1982-1983).Всички режисьори, които са работили с Франко Неро, го определят като „кинозвяр” и споделят удоволствието от присъствието му на снимачна площадка.„Разбира се, телосложението ми помогна много, но мисля че основно дължа дългата си кариера на чудесните взаимоотношения, които успявах да изградя с всички режисьори, с които съм работил. Още преди да си отворят устата, аз знаех какво ще ми поискат - и им го давах. В Италия от край време съществува разделение на киното на интелектуално и категория „Б филми“. Но именно B-movies спасиха италианското кино, тъй като продуцентите си пълнеха джобовете от тях и със същите тези пари след това продуцираха авторски проекти. Киноиндустрията се различаваше коренно от днешната. Снимачният период продължаваше по 12 - 15 седмици, а не като днес – по 3. Като следствие от това мисля, че пострада и качеството на киното. Преди години филмите се застояваха много по-дълго в салоните, като имате предвид, че кината в Италия през 1981 г. бяха 13 000, а с навлизането на комерсиалните телевизионни канали се стопиха до 1 700. Днес в Италия има 3 600 екрана. Подчертавам, че става дума за екрани, а не кина! Всичко се е превърнало в чиста консумация. Гади ми се вече от сериали за свещеници и полицаи.С раждането на политическото кино Неро става един от водещите актьори в това ново направление, с филми като „Бог с нас” (1970) на Джулиано Монталдо, „Изповедта на един комисар пред прокурора на Републиката” (1971), „Следствието е приключено: забравете” (1973), отново на Д. Дамяни, „Убийството на Матеоти” (1973) на Флорестано Ванчини, „Мусолини — последното действие” (1974) на Карло Лидзани. Но успоредно, а и след залеза на политическото кино, Неро продължава да се снима и в чисто комерсиални филми, макар и по-рядко – в продукции на изтъкнати режисьори като „Триумфалният марш” (1976) на Марко Белокио или „Querelle” (1982) на Райнер Вернер Фасбиндер.В началото на 80-те Неро започва да пише, да режисира и да продуцира филми. Между филмовите продукции успява да отдели време и за театралната сцена."Джанго без окови"За своята дълга кинокариера Франко Неро споделя: „Един ден американски дистрибутор ме попита: „Даваш ли си сметка колко хора по света те познават?” „Не”, отговорих му аз. „Над три милиарда”, репликира той. Не можех да повярвам, никога не се бях замислял върху това! Като актьор и продуцент обикалям света по цяла години и никога не се спирам. Наскоро изнасях лекции в Куба, където си мислех, че никой не е чувал за мен. Изненадата ми беше огромна, когато разбрах че повечето от студентите ми не само знаеха кой съм, но и бяха изгледали по няколко мои филма.”И с днешна дата Франко Неро продължава активно своята актьорска работа, като само през 2007 г. се е снимал в пет филма, а през 2012 получава покана от Куентин Тарантино да се появи в „Джанго без окови”, за който режисьорът се вдъхновява от превърналия се в класика филм на Корбучи.„Децата на Маам”Историята на филма „Децата на Маам”, който ще бъде представен на София Филм Фест за първи път пред публика, отвежда зрителите в бивш римски месокомбинат, превърнат от група свободни артисти в галерия, обитавана от странен индивид, който се мисли за Свети Йоан Кръстител. В изоставената фабрика започва подготовката на изложба на съвременно изкуство, организирана от галерията „Маам”, която всъщност се появява, за да защити бездомниците – „метрополисиани”, нанесли се незаконно там и застрашени от изгонване.Джон Вандерс (Лука Лионело) се сприятелява с живеещите в галерията деца и с художниците, като постоянно смесва виденията си с реалността. Героят има мисия – да събере отново на едно място всички апостоли и да започне нова евангелизация… Франко Неро се превъплъщава в ролята на Цар Ирод. Костюмите във филма са дело на младия български дизайнер Иван Донев, който от години работи в италианската столица. ... още »
Нашумелият актьор е рекламно лице в новата кампания на Wrigley, промотираща ползите от употреба на дъвки без захарВ новата кампания на Orbit® нашумелият актьор Аштън Къчър изнася майсторски клас за грижата за устната кухина, разделяйки се с вкусна пикантна Пица.Пресъздавайки истинска връзка, Аштън прави всичко възможно да приключи отношенията си с любимата… Пица. Той я обича, но както повечето храни и напитки, тя също има навика да остава повече от желаното време. А това пречи на увереността на актьора и може да увреди зъбите му. Едва когато Аштън се обръща за помощ към своята опаковка Orbit® с дъвки без захар, спокойно може да помаха за раздяла и възвръща своята увереност.„Аз съм голям фен на Orbit® и когато ме запознаха с концепцията, си помислих, че ще бъде забавно да изиграем истинска раздяла… нещо, което се е случвало на почти всеки човек“ – коментира Аштън Къчър ролята си в кампанията.„Рекламата притежава и страхотно послание. Не сме в състояние да мием зъбите си след всяко хранене, но вместо това е много лесно да дъвчем дъвка, за да премахнем остатъците от храна, които се задържат около зъбите ни. Просто е важно да се уверим, че дъвката е без захар“ – допълва още известният актьор.Употребата на дъвка без захар след хранене и пиене може да бъде ефективно допълнение към средствата ни за ежедневната орална грижа. Дъвченето на дъвка повишава производството на слюнка, която помага да бъдат премахнати остатъците от храна и неутрализира вредната киселинна плака, която с времето може да отслаби зъбите и да доведе до появата на кариес.Ползите от Orbit® в грижата за устната хигиена са признати от Световната стоматологична федерация и са подкрепени от националните стоматологични асоциации по целия свят. Дъвченето на дъвка без захар е здравословен навик с изключителни предимства, които не са добре известни на хората.Новата реклама се завърта в телевизионния ефир от днес и ще се излъчва в 40 страни по целия свят. Тя е част от най-новата кампания на Orbit®, промотираща ползите от употребата на дъвки без захар и ползата й за поддържане на устната хигиена. Тя надгражда досегашната комуникация, в която централната роля бе поверена на Антонио Бандерас, който „разкарва“ досадните анимирани злодеи от храна.Аштън Къчър, е любим актьор на милиони по света. Той е добре познат от комедийните си роли в бокс офис хитове като "Да си остане във Вегас", "Убийци" и "Просто секс". Особено популярен е и с главната роля в ТВ сериала "Двама мъже и половина", като дебютният му епизод през 2011 г. е гледан от 28 милиона души! Аштън е известен и със своя бизнес нюх, заради който е смятан за световна звезда със силно влияние върху младите хора. ... още »
ПОСЛЕДНАТА НИ НАДЕЖДА НЕ Е ЧОВЕКСъздателят на “Елизиум” и “Сектор 9” Нийл Бломкамп стои зад този екшън-трилър с участието на Хю Джакман, Шарлто Копли и номинираната за ”Оскар” Сигорни Уивър.Премиера в България: 06.03.2015 ... още »
Джон Бурман е роден на 18 януари 1933 година в Англия. В BBC работи като режисьор на документални филми. Дебютът му в игралното кино е с „Having a Wild Weekend”/„Catch Us If You Can” (1965), оригинална сатира срещу рекламата в телевизията. През 1967 година Бурман създава великолепния документален филм „Великият режисьор”, посветен на живота на Дейвид У. Грифит, една от емблемите в американското и световното кино.В САЩ снима два филма с Лий Марвин, който става негов близък приятел и има важна роля за бързия му пробив в Холивуд. Филмите, в които двамата работят заедно, са прочутият гангстерски трилър „В упор” (1967), посрещнат с възторг от критиката, и психологическата драма „Ад в Тихия океан” (1968), в който Марвин и Тоширо Мифуне изпълняват ролите на двама мъже, продължаващи да воюват и след като са попаднали на необитаем остров. Завръщайки се по-късно в Англия, Джон Бурман режисира „Leo the Last” (1970), „Зардоз” (1974) и „Exorcist II: The Heretic”. Изключителна популярност му носи „Екскалибур” (1981).Независимо от жанра, философската тематика е неизменна част от филмите на Бурман: противопоставянето на „природата” и „културата” в „Избавление” (1972) и „Изумрудената гора” (1985); конфликта на личността и стриктно организираната социална система във фантастичната антиутопия „Зардоз” (1973); смяната на историческите епохи и пагубната сила на властта в рицарският епос по келтските легенди за крал Артур „Екскалибур”. Интересен субективен поглед към събитията от Втората световна война предлага „Надежда и слава” (1986), в който са представени епизоди от военното детство на самия режисьор през очите на деветгодишния екранен персонаж. Сред по-новите му заглавия са „Шивачът от Панама” (2001), „In My Country” (2004) и „The Tiger’s Tail” (2006). „За короната и страната” (2014) e естествено продължение на „Надежда и слава”, бе представен в Петнайседневката на режисьорите в Кан и разказва историята на англичанин, израснал в Лондон по време на Втората световна война. Животът му поднася срещи и изненади, а след участието му в Корейската война и различни сърдечни перипетии, Бил е поразен от разбитите животи на хората, които среща около себе си.„Много от героите в „За короната и страната” имат своите прототипи сред хората, които срещнах по време на отбиването на военната си служба през 1952 г. Всички големи събития, за които разказва филмът, са се случили така, както е показано - разкрива режисьорът. - Имах за задача да изнасям лекции на войниците, които щяха да участват в Корейската война. Бях ужасен, когато разбрах за гафовете, които доведоха до тази война. Написването на сценария ме освободи от стаените в паметта ми образи от онова време. Както и при „Надежда и слава”, спомените ми вече са заменени от сцените във филма. Връзката между паметта и въображението е загадъчна територия. И тук ми идват на ум думите на Ингмар Бергман, който казва, че когато снима филм, не се опитва да прави нещата истински, а живи.” ... още »
Звездата на българското кино ще получи приза на Столична община за своя принос в киноизкуството на откриването на 19-ия София Филм Фест на 5 март в Зала 1 на НДК„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами със себе си“, признава актьорът Иван Иванов.За едно цяло поколение той е не просто секссимволът на българското кино през 70-те и 80-те години, а цяла епоха. Иван Иванов е човекът, в когото милиони зрители припознават себе си, актьорът, с чиито реплики жадуват любовта – онази чистата, непоклатимата и вечната, любовта на Радо и Албена от „Всичко е любов” (1979).Филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов се превръща в летящ старт за 28-годишния тогава актьор. Свързващо звено между „Вълчицата” (1965), „Вчера” (1988) и „Маргарит и Маргарита” (1989), кинолентата дръзко и открито поставя пръст в раната на крамолната тогава тема „ТВУ” и заедно с това съзнателно или интуитивно ражда българския бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото – аутсайдера-нонконформист Радослав, проникновено претворен от Иван Иванов, духовният родственик на бунтовниците на Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Збигнев Цибулски. Филмът е отрупан с награди: от СБФД и критиката – за дебют на Иван Иванов; от 16-ия Фестивал на българския игрален филм Варна ‘80 – за женска роля на Янина Кашева и Специалната награда за Борислав Шаралиев, Боян Папазов и Иван Иванов.„С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи”, споделя актьорът в интервю след премиерата.„Иван е не само отличен артист, но и деликатен човек. А на снимачната площадка е изключително толерантен партньор. Той е дълбоко емоционален, но свенлив човек. Нищо, че изглежда мъжага. От хората е, които трудно показват своите истински чувства”, казва колежката му Янина Кашева.Освен Радо от „Всичко е любов”, Иван Иванов е Асен в „Лавина” (1981) на Христо Писков и Ирина Акташева, Вас/Христо в „Комбина” (1982) на Никола Рударов, Траян в „Мярка за неотклонение” (1983), режисьор Мая Вапцарова, и така... близо 40 роли в киното.Иван Иванов играе и на сцените на Младежкия и Военния театър, но само до 1983. Екранът го поглъща. Следват снимки с режисьорите Борислав Шаралиев („Борис I”, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне”, 1985), Иван Андонов („Мечтатели”, 1986). През 90-те се увлича по писането. След телевизионния сериал „Гори, гори огънче” (1994, режисьор Румяна Петкова), актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот”. После идват още две – „Отговори” и „7 часа разлика”. През 1999 г. Иван Иванов се снима във филма на Иван Черкелов „Стъклени топчета”. През 2002 играе бос на мутрите във филма на Илия Костов „Асистентът”, а в „Наблюдателят” на Иван Павлов и Ивайло Джамбазов е полицейски инспектор. През 2001 г., когато актьорът отбеляза своя 50-годишен юбилей, „Бояна филм” му връчва наградата за цялостно творчество.„Станах случайно актьор – спомня си Иван Иванов. – Роден съм в Асеновград, завърших механотехникум с диплома 3.00. Пробвах се, география, школата в Симеоново, право. Изкарвах изпитите, но дипломата...” На 23 години актьорът е приет във ВИТИЗ, в класа на Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо. „Като студент играех в режисьорски откъси, Надежда Сейкова ме взе за „Много шум за нищо”, а бях само в трети курс. Борислав Шаралиев търсеше актьор и затова ме бе гледал навсякъде. Страшен режисьор – прецизен до болезненост. За мен е най-големият. При него се чувствах най-добре. След първата среща излязохме заедно от ВИТИЗ. Той мълчи и нищо не казва. Само направи един жест. Стисна си ръцете на юмрук и ги вдигна високо над главата си. Като знак поздрав за победа. А аз, хлапак трети курс - много знаех кой е Шаралиев... Убеден съм, че неслучайно двама души се срещат. Както не е случайно и днес още да се говори за „Всичко е любов”.Друга неслучайна среща на Иван Иванов е тази с Никола Рударов във филма „Комбина”, където актьорът отново работи на снимачната площадка с Ваня Цветкова и двамата се превръщат в един от най-популярните кинотандеми. („Лавина”, „Комбина”, „Мечтатели”, „Тест 88”).„Аз съм индивидуалист-анархист и не търпя затворени пространства. Киното пасва на характера ми – категоричен е Иван Иванов. - Пред камерата аз съм сам, аз съм герой и играя герой. Не персонаж. Иначе мога навсякъде и всичко да изиграя, но в киното се занимавам със самия себе си. Почнах да пиша, за да се превърна в… същото, което съм. Преоткривам се.“ ... още »
В края на 2015-та година ще се състои българската и световна премиера на четвъртата лента от успешната приключенска поредица “Игрите на глада”. Вдъхновената от едноименния роман на Сюзан Колинс IMAX-продукция бива активно рекламирана като официалния край на екранните приключения на главната героиня Катнис Евърдийн.Предишните три филма от поредицата се оказаха изключително успешни за студиото Lionsgate и още отсега е ясно, че четвъртата част (озаглавена “Игрите на глада: Сойка-присмехулка - част 2”) ще се нареди сред най-големите хитове на 2015-та година.Предстоящата лента слага край на създадената от Сюзан Колинс история, но въпреки това (и както често се случва в Холивуд) продуцентите от Lionsgate вече изготвят планове за разширяване на поредицата.Без да разкрива конкретни детайли президента на студиото Джон Фелтеймер оповести, че в момента “активно се обсъждат идеи” свързани с нови продължения и евентуален “филм-предистория”, чието действие ще се развива преди събитията в оригиналния “Игрите на глада”.Според официални източници от Lionsgate началството на студиото е взело това решение след като конкурентите от гиганта Уорнър Брос обявиха намерението си да разширят екранната вселена на поредицата “Хари Потър” с магьосническата лента “Фантастични животни и къде да ги намерим” (чиято премиера е насрочена за 2016-та година).Тъй като е все още прекалено рано не се знае нищо конкретно за разработваните нови филми с марката “Игрите на глада” и няма информация дали някои от познатите на феновете актьори ще участват в тях.Смята се, че от Lionsgate ще оповестят конкретните си планове за бъдещето на франчайза едва след като се състои световната премиера на “Игрите на глада: Сойка-присмехулка - част 2”.Българските зрители ще могат да гледат четвъртия филм в кината от 20-ти ноември, 2015-та година. ... още »
Със световните си приходи от близо 270 милиона долара “Да разлаем съседите” се превърна в най-касовата оригинална комедия на 2014-та година. Още преди да се състои DVD и Blu-ray премиерата на филма от студиото Юнивърсъл Пикчърс оповестиха, че ще бъде направена втора част. В продължение на няколко месеца нямаше официална информация за актьорския състав на бъдещата лента, но сега вече се знае, че Сет Роугън, Роуз Бърн и Зак Ефрон ще се завърнат отново в ролите на двойката Мак и Кели Рaднър и лидера на колежанско братство Теди Сандърс.Работата по сценария на “Да разлаем съседите 2” протича в момента и официален източник от Юнивърсъл Пикчърс съобщи, че световната премиера на готовия филм ще се състои в средата на месец май, 2016-та година. Режисурата на лентата е поверена на създателя на оригинала Никълъс Столър, а очакванията са, че старта на снимките ще бъде даден в края на лятото на тази година.Историята на “Да разлаем съседите 2” отново ще се фокусира върху премеждията на обикновената семейна двойка Мак и Кели Рaднър. Този път те се изправят срещу новопристигнало шумно сестринство, което нарушава спокойствието в техния квартал. За да се справят с този проблем Мак и Кели се обръщат за помощ към Теди Сандърс (Зак Ефрон) и неговите приятели.Сет Роугън: “Много се забавлявах докато снимах първия филм. Честно казано не бих казал, че историята задължително изисква да бъде продължена, но след снимките се появиха много добри идеи и си казахме, че ще бъде интересно да видим тези идеи на екран.”Освен изпълнител на главната роля Роугън е също така продуцент и ко-сценарист, в партньорство с Евън Голдбърг (“Убийствено интервю”), Андрю Коен (“40-годишният девственик”), Брендън О’Брайън (“Смешни хора”) и режисьора Никълъс Столър.Снимките на филма ще протекат отново в Лос Анджелес, а бюджета няма да надвишава сумата от 30 милиона долара.Световната премиера на “Да разлаем съседите 2” ще се състои на 13-ти май, 2016-та година. ... още »
