В новата седмица най-накрая ще ви покажем БАНШИТЕ ОТ ИНИШЕРИН на Мартин Макдона! Сред премиерите са още ШЕКСПИР КАТО УЛИЧНО КУЧЕ на Валери Йорданов и Двете страни на острието на Клер Дени.
В събота имаме още две специални събития - филма на Ян Артюс-Бертран Нашето наследство и ЯНУАРИ | късна прожекция на по питие, придружена от среща с екипа и музика.
От понеделник до четвъртък ви представяме чудната селекция 🇮🇹 Истории от планината/Storie dalla montagna на Банско Филм Фест.
Билети, традиционно, ще намерите на siff.bg/bilet и на място в Дома.
Джон Бурман е роден на 18 януари 1933 година в Англия. В BBC работи като режисьор на документални филми. Дебютът му в игралното кино е с „Having a Wild Weekend”/„Catch Us If You Can” (1965), оригинална сатира срещу рекламата в телевизията. През 1967 година Бурман създава великолепния документален филм „Великият режисьор”, посветен на живота на Дейвид У. Грифит, една от емблемите в американското и световното кино.В САЩ снима два филма с Лий Марвин, който става негов близък приятел и има важна роля за бързия му пробив в Холивуд. Филмите, в които двамата работят заедно, са прочутият гангстерски трилър „В упор” (1967), посрещнат с възторг от критиката, и психологическата драма „Ад в Тихия океан” (1968), в който Марвин и Тоширо Мифуне изпълняват ролите на двама мъже, продължаващи да воюват и след като са попаднали на необитаем остров. Завръщайки се по-късно в Англия, Джон Бурман режисира „Leo the Last” (1970), „Зардоз” (1974) и „Exorcist II: The Heretic”. Изключителна популярност му носи „Екскалибур” (1981).Независимо от жанра, философската тематика е неизменна част от филмите на Бурман: противопоставянето на „природата” и „културата” в „Избавление” (1972) и „Изумрудената гора” (1985); конфликта на личността и стриктно организираната социална система във фантастичната антиутопия „Зардоз” (1973); смяната на историческите епохи и пагубната сила на властта в рицарският епос по келтските легенди за крал Артур „Екскалибур”. Интересен субективен поглед към събитията от Втората световна война предлага „Надежда и слава” (1986), в който са представени епизоди от военното детство на самия режисьор през очите на деветгодишния екранен персонаж. Сред по-новите му заглавия са „Шивачът от Панама” (2001), „In My Country” (2004) и „The Tiger’s Tail” (2006). „За короната и страната” (2014) e естествено продължение на „Надежда и слава”, бе представен в Петнайседневката на режисьорите в Кан и разказва историята на англичанин, израснал в Лондон по време на Втората световна война. Животът му поднася срещи и изненади, а след участието му в Корейската война и различни сърдечни перипетии, Бил е поразен от разбитите животи на хората, които среща около себе си.„Много от героите в „За короната и страната” имат своите прототипи сред хората, които срещнах по време на отбиването на военната си служба през 1952 г. Всички големи събития, за които разказва филмът, са се случили така, както е показано - разкрива режисьорът. - Имах за задача да изнасям лекции на войниците, които щяха да участват в Корейската война. Бях ужасен, когато разбрах за гафовете, които доведоха до тази война. Написването на сценария ме освободи от стаените в паметта ми образи от онова време. Както и при „Надежда и слава”, спомените ми вече са заменени от сцените във филма. Връзката между паметта и въображението е загадъчна територия. И тук ми идват на ум думите на Ингмар Бергман, който казва, че когато снима филм, не се опитва да прави нещата истински, а живи.” ... още »
Звездата на българското кино ще получи приза на Столична община за своя принос в киноизкуството на откриването на 19-ия София Филм Фест на 5 март в Зала 1 на НДК„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами със себе си“, признава актьорът Иван Иванов.За едно цяло поколение той е не просто секссимволът на българското кино през 70-те и 80-те години, а цяла епоха. Иван Иванов е човекът, в когото милиони зрители припознават себе си, актьорът, с чиито реплики жадуват любовта – онази чистата, непоклатимата и вечната, любовта на Радо и Албена от „Всичко е любов” (1979).Филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов се превръща в летящ старт за 28-годишния тогава актьор. Свързващо звено между „Вълчицата” (1965), „Вчера” (1988) и „Маргарит и Маргарита” (1989), кинолентата дръзко и открито поставя пръст в раната на крамолната тогава тема „ТВУ” и заедно с това съзнателно или интуитивно ражда българския бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото – аутсайдера-нонконформист Радослав, проникновено претворен от Иван Иванов, духовният родственик на бунтовниците на Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Збигнев Цибулски. Филмът е отрупан с награди: от СБФД и критиката – за дебют на Иван Иванов; от 16-ия Фестивал на българския игрален филм Варна ‘80 – за женска роля на Янина Кашева и Специалната награда за Борислав Шаралиев, Боян Папазов и Иван Иванов.„С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи”, споделя актьорът в интервю след премиерата.„Иван е не само отличен артист, но и деликатен човек. А на снимачната площадка е изключително толерантен партньор. Той е дълбоко емоционален, но свенлив човек. Нищо, че изглежда мъжага. От хората е, които трудно показват своите истински чувства”, казва колежката му Янина Кашева.Освен Радо от „Всичко е любов”, Иван Иванов е Асен в „Лавина” (1981) на Христо Писков и Ирина Акташева, Вас/Христо в „Комбина” (1982) на Никола Рударов, Траян в „Мярка за неотклонение” (1983), режисьор Мая Вапцарова, и така... близо 40 роли в киното.Иван Иванов играе и на сцените на Младежкия и Военния театър, но само до 1983. Екранът го поглъща. Следват снимки с режисьорите Борислав Шаралиев („Борис I”, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне”, 1985), Иван Андонов („Мечтатели”, 1986). През 90-те се увлича по писането. След телевизионния сериал „Гори, гори огънче” (1994, режисьор Румяна Петкова), актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот”. После идват още две – „Отговори” и „7 часа разлика”. През 1999 г. Иван Иванов се снима във филма на Иван Черкелов „Стъклени топчета”. През 2002 играе бос на мутрите във филма на Илия Костов „Асистентът”, а в „Наблюдателят” на Иван Павлов и Ивайло Джамбазов е полицейски инспектор. През 2001 г., когато актьорът отбеляза своя 50-годишен юбилей, „Бояна филм” му връчва наградата за цялостно творчество.„Станах случайно актьор – спомня си Иван Иванов. – Роден съм в Асеновград, завърших механотехникум с диплома 3.00. Пробвах се, география, школата в Симеоново, право. Изкарвах изпитите, но дипломата...” На 23 години актьорът е приет във ВИТИЗ, в класа на Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо. „Като студент играех в режисьорски откъси, Надежда Сейкова ме взе за „Много шум за нищо”, а бях само в трети курс. Борислав Шаралиев търсеше актьор и затова ме бе гледал навсякъде. Страшен режисьор – прецизен до болезненост. За мен е най-големият. При него се чувствах най-добре. След първата среща излязохме заедно от ВИТИЗ. Той мълчи и нищо не казва. Само направи един жест. Стисна си ръцете на юмрук и ги вдигна високо над главата си. Като знак поздрав за победа. А аз, хлапак трети курс - много знаех кой е Шаралиев... Убеден съм, че неслучайно двама души се срещат. Както не е случайно и днес още да се говори за „Всичко е любов”.Друга неслучайна среща на Иван Иванов е тази с Никола Рударов във филма „Комбина”, където актьорът отново работи на снимачната площадка с Ваня Цветкова и двамата се превръщат в един от най-популярните кинотандеми. („Лавина”, „Комбина”, „Мечтатели”, „Тест 88”).„Аз съм индивидуалист-анархист и не търпя затворени пространства. Киното пасва на характера ми – категоричен е Иван Иванов. - Пред камерата аз съм сам, аз съм герой и играя герой. Не персонаж. Иначе мога навсякъде и всичко да изиграя, но в киното се занимавам със самия себе си. Почнах да пиша, за да се превърна в… същото, което съм. Преоткривам се.“ ... още »
В края на 2015-та година ще се състои българската и световна премиера на четвъртата лента от успешната приключенска поредица “Игрите на глада”. Вдъхновената от едноименния роман на Сюзан Колинс IMAX-продукция бива активно рекламирана като официалния край на екранните приключения на главната героиня Катнис Евърдийн.Предишните три филма от поредицата се оказаха изключително успешни за студиото Lionsgate и още отсега е ясно, че четвъртата част (озаглавена “Игрите на глада: Сойка-присмехулка - част 2”) ще се нареди сред най-големите хитове на 2015-та година.Предстоящата лента слага край на създадената от Сюзан Колинс история, но въпреки това (и както често се случва в Холивуд) продуцентите от Lionsgate вече изготвят планове за разширяване на поредицата.Без да разкрива конкретни детайли президента на студиото Джон Фелтеймер оповести, че в момента “активно се обсъждат идеи” свързани с нови продължения и евентуален “филм-предистория”, чието действие ще се развива преди събитията в оригиналния “Игрите на глада”.Според официални източници от Lionsgate началството на студиото е взело това решение след като конкурентите от гиганта Уорнър Брос обявиха намерението си да разширят екранната вселена на поредицата “Хари Потър” с магьосническата лента “Фантастични животни и къде да ги намерим” (чиято премиера е насрочена за 2016-та година).Тъй като е все още прекалено рано не се знае нищо конкретно за разработваните нови филми с марката “Игрите на глада” и няма информация дали някои от познатите на феновете актьори ще участват в тях.Смята се, че от Lionsgate ще оповестят конкретните си планове за бъдещето на франчайза едва след като се състои световната премиера на “Игрите на глада: Сойка-присмехулка - част 2”.Българските зрители ще могат да гледат четвъртия филм в кината от 20-ти ноември, 2015-та година. ... още »
Със световните си приходи от близо 270 милиона долара “Да разлаем съседите” се превърна в най-касовата оригинална комедия на 2014-та година. Още преди да се състои DVD и Blu-ray премиерата на филма от студиото Юнивърсъл Пикчърс оповестиха, че ще бъде направена втора част. В продължение на няколко месеца нямаше официална информация за актьорския състав на бъдещата лента, но сега вече се знае, че Сет Роугън, Роуз Бърн и Зак Ефрон ще се завърнат отново в ролите на двойката Мак и Кели Рaднър и лидера на колежанско братство Теди Сандърс.Работата по сценария на “Да разлаем съседите 2” протича в момента и официален източник от Юнивърсъл Пикчърс съобщи, че световната премиера на готовия филм ще се състои в средата на месец май, 2016-та година. Режисурата на лентата е поверена на създателя на оригинала Никълъс Столър, а очакванията са, че старта на снимките ще бъде даден в края на лятото на тази година.Историята на “Да разлаем съседите 2” отново ще се фокусира върху премеждията на обикновената семейна двойка Мак и Кели Рaднър. Този път те се изправят срещу новопристигнало шумно сестринство, което нарушава спокойствието в техния квартал. За да се справят с този проблем Мак и Кели се обръщат за помощ към Теди Сандърс (Зак Ефрон) и неговите приятели.Сет Роугън: “Много се забавлявах докато снимах първия филм. Честно казано не бих казал, че историята задължително изисква да бъде продължена, но след снимките се появиха много добри идеи и си казахме, че ще бъде интересно да видим тези идеи на екран.”Освен изпълнител на главната роля Роугън е също така продуцент и ко-сценарист, в партньорство с Евън Голдбърг (“Убийствено интервю”), Андрю Коен (“40-годишният девственик”), Брендън О’Брайън (“Смешни хора”) и режисьора Никълъс Столър.Снимките на филма ще протекат отново в Лос Анджелес, а бюджета няма да надвишава сумата от 30 милиона долара.Световната премиера на “Да разлаем съседите 2” ще се състои на 13-ти май, 2016-та година. ... още »
Малко по-рано днес приключи 68-та церемония по раздаването на британските филмови награди “БАФТА”. Драмата с Итън Хоук и Патриша Аркет “Юношество“ спечели приза за “Най-добър филм”, а с петте си награди режисирания от Уес Андерсън “Гранд Хотел Будапеща“ се превърна в най-големия победител на вечерта.Англичанинът Еди Редмейн беше удостоен с приз за главната си роля в биографичния “Теорията на всичко“, а в категорията “Най-добри визуални ефекти” британската академия за филмово и телевизионно изкуство награди сай-фай драмата “Интерстелар“.Ето и пълният списък на тазгодишните носители на “БАФТА”:Най-добър филм:“Юношество“Най-добър актьор в главна роля:Еди Редмейн - “Теорията на всичко“Най-добра актриса в главна роля:Джулиан Мур – “Все още Алис“Най-добър актьор в поддържаща роля:Джей Кей Симънс – “Камшичен удар“Най-добра актриса в поддържаща роля:Патриша Аркет – “Юношество“Най-добър режисьор:Ричард Линклейтър - “Юношество"Най-добър оригинален сценарий:Уес Андерсън и Хюго Гинес - “Гранд Хотел Будапеща“Най-добър адаптиран сценарий:Антъни Маккартън - “Теорията на всичко“Най-добро операторско майсторство:Емануел Любецки - “Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството“Най-добър монтаж:Том Крос - “Камшичен удар“Най-добра сценография:Адам Стокхаусен и Ана Пинок - “Гранд Хотел Будапеща“Най-добри костюми:Милена Канонеро - “Гранд Хотел Будапеща“Най-добра оригинална музика:Александър Деспла - “Гранд Хотел Будапеща“Най-добри грим и прически:Франсис Ханън и Марк Кулиер - “Гранд Хотел Будапеща“Най-добър звук:Томас Кърли, Бен Уилкинс и Крейг Ман - “Камшичен удар”Най-добри визуални ефекти:Пол Франклин, Скот Фишър и Андрю Локли - “Интерстелар“Най-добър чуждоезичен филм:“Ида“ – ПолшаНай-добър анимационен филм:“LEGO: Филмът”Най-добър документален филм:”Гражданин четири”Изгряваща звезда:Джак О’КонълНай-добър дебют на британски сценарист, режисьор или продуцент:Стивън Бересфорд и Дейвид Ливингстоун – “Гордост”Най-добър късометражен анимиран филм:Крис Хес и Дейзи Джейкъбс - ”По-голямата картинка”Най-добър късометражен филм:Брайън Фалконе, Майкъл Ленъкс и Ронан Блейни - ”Бугало и Греъм” ... още »
Двата най-успешни сериала на Българската национална телевизия – „Под прикритие“ и „Четвърта власт“, ще бъдат представени по време на Дните на българската култура в Берлин. Събитието се провежда паралелно с един от най-големите филмови форуми в света – „Берлинале 2015“ и негов домакин е Българският културен институт в града.На 7 февруари филмовите продукции на БНТ са сред акцентите в програмата. В събота гостите на института ще могат да видят по една избрана серия от „Под прикритие“ и „Четвърта власт“. Криминалната поредица вече бе продадена в Германия, и първият й сезон се превърна в тотален хит сред зрителите.След прожекцията на епизодите е предвидена среща с генералния директор на БНТ Вяра Анкова и програмния директор Севда Шишманова, както и с един от режисьорите на „Четвърта власт“ – Стоян Радев. Сериите са със субтитри на английски език и ще могат да се гледат както от българските, така и от чуждоезичните гости на представянето.В рамките на Дните на българската култура в института ще бъдат показани и документалните филми „Досието на Държавна сигурност“ на Ема Константинова, както и лентата „И България е една голяма грешка“ на доц. Георги Лозанов. След това ще има дискусия на тема „Какво се случи и какво не се случи след падането на Берлинската стена“. ... още »
Третият общ проект на Лиам Нийсън и режисьора Жауме Колет-Сера след хитовите ленти “Без име” и “Директен полет”. Нийсън е в ролята на Джими Конлън - застаряващ наемен убиец, който за да опази живота на сина си и съпругата си, е принуден да се изправи срещу своя бивш шеф. От 13 март в кината. ... още »
Топ готвачът Виктор Ангелов ще оглави тричленното жури в първото издание на световния телевизионен феномен MasterChef в България по bTV. Първият българин, шеф на петзвезден хотел и трикратен притежател на титлата „Ресторант на годината”, е определян в гилдията като „педанта в кухнята”.Изключително авторитарен и педантичен към колегите в собствения си ресторант, Виктор Ангелов обещава на зрителите на bTV взискателност към високото ниво и на сцената на MasterChef. Движен от философията „Качество към всичко!“, разбирането му за добра храна се състои в качествена суровина плюс добра рецепта и задължително съобразена със сезона.Начинът, по който избира кой да работи с него е не по уменията, а по желанието. Може да направи от един таксиметров шофьор за една година приличен изпълнител в кухнята. Така ще търси и първия MasterChef на България.Качествата, които Виктор смята, че трябва да притежава един любител-готвач, устремен към професионалната кухня са дисциплина, последователност и да знае какво прави. Чак след 20 години практика в професионална кухня може да си позволи да импровизира с продукти, рецепти и т.н. Който не разбира тази методика на развитие, не успява и обикновенно сам си тръгва.Виктор Ангелов е на 42 години и е от София. През 1991 завършва училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач. През 1993 година работи в българската армия, през 1995 година - като управител на правителствен ресторант, а през 1999 годена – в хотел Sheraton Frankfurt, Германия. През 2001 година започва в Sheraton София като шеф сосове, а след това и като главен готвач. Три години по-късно оглавява кухнята на Sheraton Tirana в Албания. През 2006 година основава ресторант “Chef´s” в столицата – трикратен носител на наградата „Ресторант на годината”, който ръководи и до този момент. Член на БАПГ (Българската асоциация на професионалните готвачи) и нейн съорганизатор.Хобито му е да реставрира и колекционира класически автомобили. ... още »
.jpg "Дом на киното: Кино програма - 03-09 февруари 2023")
