Наскоро я гледахме като потенциална жертва на вманиачен убиец в модерната версия на „Невидимия“. Ето че Елизабет Мос ще се превъплъти в убиец в сериал, пресъздаващ истинската история за Канди Монтгомъри и нейната жертва Бети Гор, разтърсила Тексас в началото на 80-те.
Нейната героиня Канди привидно има всичко – обичащ я съпруг с чудесна професия, две прекрасни деца и хубава къща в модерно предградие. Именно затова новината, че именно тази мила жена е убила своя приятелка от църквата с брадва, има меко казано шокиращ ефект.
Вейт е автор на сценария и също ще е изпълнителен продуцент, заедно с Антоска, Мос и нейната партньорка от продуцентската й компания Линдзи МакМанъс.
„Отдавна имам желание да играя истински антигерой и да работя отново с Робин след „Момчетата от Медисън авеню“. И когато тя ме попита дали искам да изпълня ролята на домакиня с убийствени наклонности от Тексас, просто й отговорих: „Къде да подпиша?“ Мисля, че този сериал ще е различен от всички, по които съм работила досега и в него ролята ми ще е без аналог“, споделя Мос.
На 6 юли, точно в 22:00 часа, по TLC стартират новите серии на любимото на зрителите предаване за сладкарство – „Кралят на тортите”. В него ще станем свидетели на трудностите и успехите, пред които се изправят всички от екипа на Бъди Валастро, докато се опитват да се адаптират към разрастващия се бизнес.И този сезон ще очарова зрителите с невероятните творения на сладкарите – от сложна торта с формата на дракон, до копие на Статуята на свободата. Увеличаващият се брой поръчки и нарастващото напрежение обаче започват да се отразява на отношенията между служителите, което води до спорове в пекарната още в първите серии на предаването. Ще наблюдаваме и много изненадващи обрати, сред които присъединяването на нови членове към екипа, които ще заместят някои стари познайници.Зрителите могат да се присъединят към Бъди, семейството и колегите му, за да станат съпричастни към всички техни неволи и радости, на 6 юни от 22:00 часа по TLC. ... още »
Подкрепен от добра предварителна реклама приключенския трилър “Z-та световна война” успя без особени проблеми да остави зад гърба си конкуренцията и веднага след премиерата си зае лидерската позиция в българската бокс офис класация. Режисираният от Марк Форстър триизмерен филм натрупа за изминалия уикенд (28-30 юни) приходи от 192 544 лева, което е достойно постижение за оригинална продукция, която тръгва по кината само една седмица след премиерите на дългоочакваните “Университет за таласъми” и “Човек от стомана”. Като към натрупаното от уикенда се добави и спечеленото от предпремиерните прожекции общата сума се увеличава на 260 655 лева – резултат, който ясно показва, че преди да бъде свален от екран “Z-та световна война” ще успее да достигне сумата от половин милион лева.Заснетият с бюджет от 190 милиона долара апокалиптичен трилър е базиран на романа със същото име от 2006-та година, но поне що се отнася до България този факт едва ли е изиграл важна роля при борбата за зрителите. Книгата на писателя Макс Брукс не е особено популярна на българска почва и затова може да се каже, че основните фактори за добрия старт на “Z-та световна война” са стабилната предварителна реклама, участието на Брад Пит и афинитета на родната публика към мащабните екшън-продукции, които се прожектират в триизмерен и IMAX формат. “Z-та световна война” едва ли ще успее да запази лидерската позиция и през следващата седмица тъй като само след два дни по кината тръгват комедийния уестърн с Джони Деп “Самотният рейнджър” и триизмерната анимация “Аз, проклетникът 2”. Въпреки това (и съдейки по задоволителния старт) трилъра на Марк Форстър ще успее да намери място сред успешните оригинални заглавия на тазгодишния летен сезон. В световен мащаб “Z-та световна война” също се представя добре и само до момента е натрупал над 250 милиона долара.Лидерът от миналата седмица “Университет за таласъми” сега застава на второ място в класацията със спечелени за изминалия уикенд 145 486 лева. Общите приходи на лентата за изминалите близо две седмици се равняват на напълно задоволителните 420 354 лева. Очакванията преди премиерата бяха за добри финансови постъпления и в това отношение “Университет за таласъми” не разочарова. Популярността на първата част, приличната реклама и факта, че става дума за триизмерна анимация за цялото семейство са без съмнение едни от основните фактори допринесли за приличното представяне на продукцията. До няколко дни “Университет за таласъми” ще може да се похвали с приходи от над половин милион лева.Трилърът на Луис Летерие “Зрителна измама” заема трета позиция като за три седмици по българските киноекрани е натрупал общо 426 474 лева. Изненадващо, филма с Джеси Айзенбърг и Айла Фишър регистрира увеличение в посещаемостта от 7 процента и за изминалия уикенд натрупа повече приходи от значително по-рекламирания “Човек от стомана”, чиято премиера се състоя само преди десет дни. “Зрителна измама” вече си спечели славата на изненадващ хит не само в България, но и в Съединените щати. Лентата удържа на силната конкуренция и доказа, че оригиналните заглавия без особени претенции (и които се прожектират единствено в традиционния 2D-формат) също могат да привличат голям брой зрители през наситения с продължения и скъпи анимации летен сезон. Общо по света “Зрителна измама” е натрупал близо 160 милиона долара при бюджет за снимки от 75 милиона.Четвъртото място в класацията е за високобюджетния “Човек от стомана”, който за изминалия уикенд е спечелил скромните 48 714 лева, а общите приходи от състоялата се преди десет дни премиера се равняват на 244 332 лева. Филмът на Зак Снайдър бе едно от най-дискутираните заглавия на годината, но това не му помогна в борбата за българските зрители и досегашното му представяне е определено под очакванията за мащабна триизмерна продукция, чиито сюжет разказва за един от най-известните комиксови персонажи в историята. Спечеленото до момента ясно показва, че поне що се отнася до България Супермен не е толкова популярен колкото Железният човек и Батман. По отношение на родния бокс офис “Човек от стомана” се движи по стъпките на миналогодишния “Невероятният Спайдър-мен” (който също беше “филм-рестарт”) и въпреки че няма да бъде счетен за финансов провал цялостното му представяне ще бледнее пред постиженията на конкурентните комиксови филми “Черният рицар: Възраждане”, “Железният човек 3” и “Отмъстителите 3D”.“Бързи и яростни 6” е на пета позиция в класацията със спечелени за шест седмици 1 723 765 лева. Изглежда, че първоначалните предвиждания за сравнително бързо достигане на границата от два милиона лева няма да се сбъднат (най-вече заради тежката конкуренция пред която се изправи лентата), но това в никакъв случай не подкопава постигнатото до момента. Шестата част от популярния автомобилен франчайз се представи по-добре от всички свои предшественици и в момента е най-печелившото филмово заглавие на 2013-та година. В световен мащаб “Бързи и яростни 6” е натрупал 682 милиона долара при бюджет за снимки от 160 милиона.Комедийната лента “Стажанти” застава на шесто място. За три седмици в България филма с Винс Вон и Оуен Уилсън е спечелил общо 110 344 лева, което е сравнително скромно, но не и изненадващо постижение. В България е почти невъзможно за оригинална комедия да се пребори с големи летни екшъни и триизмерни анимации.“Стажанти” тръгна по кината точно когато вниманието на зрителите беше насочено основно към “Зрителна измама”, “Ергенският запой Част III” и “Бързи и яростни 6” и това без съмнение оказа негативно влияние на постъпленията в касите. Преди да бъде свален от екран режисирания от Шон Леви филм ще достигне границата от 200 хиляди лева, но в крайна сметка представянето му няма да бъде запомнено с нищо отличително.Най-новият филм на М.Найт Шаямалан ”Земята: Ново начало” заема седма позиция в класацията със спечелени за четири седмици 253 898 лева. Участието на Уил Смит и приличната реклама не успяха да помогнат особено на филма и представянето му до момента е определено скромно за скъп научнофантастичен филм, чието премиера се състоя през летния сезон. Ясно е, че ”Земята: Ново начало” няма да се нареди сред хитовете на годината, което не е толкова изненадващо като се има предвид, че става дума за оригинална продукция, която не е базирана на вече съществуващ материал. Световните приходи на заснетия с бюджет от 130 милиона долара филм се равняват на 189,198,444 долара.“Великият Гетсби” застава на осмо място като за седем седмици по кината е натрупал 488 783 лева. Романтичните драми никога не са се радвали на особени успехи в България, но популярността на романа-първоизточник, известния актьорски състав и триизмерните прожекции определено помогнаха на “Великият Гетсби” в борбата му за зрители. Следващата седмица филма на Баз Лурман ще може да се похвали с приходи от над половин милион лева. Общо по света “Великият Гетсби” е спечелил малко над 300 милиона долара.Анимацията “Тайната на горските пазители” е на девета позиция със спечелени за шест седмици 473 519 лева. Триизмерната продукция бе принудена да се конкурира с “Железният човек 3” и “Бързи и яростни 6”, но въпреки това намери своята публика и може да се похвали с ако не огромни, то задоволителни приходи за оригинално анимационно заглавие. Представянето на “Тайната на горските пазители” бледнее пред това на конкурентната анимация “Университет за таласъми”, но все пак и очакванията бяха значително по-ниски. До момента по света 3D-лентата на Крис Уедж е спечелила 231 милиона долара.Последното десето място е за “Ергенският запой Част III”, който за изминалите пет седмици от премиерата си е спечелил 497 165 лева. Предишният филм от комедийната поредица завърши представянето си с приходи от около 550 хиляди лева, но по всичко изглежда, че третата част ще бъде свалена от екран преди да достигне тази сума.Фактът, че “Ергенският запой Част III” тръгна по кината заедно с “Бързи и яростни 6” определено имаше негативно влияние върху приходите, но все пак филма успя да привлече над 67 хиляди зрители, което е достойно постижение за заглавие, което не се прожектира в триизмерен формат и чиято премиера се състоя през наситения с блокбастъри летен сезон. Общите световни приходи на режисираната от Тод Филипс комедия се равняват на 330 милиона долара. ... още »
В началото на 2012-та година българския дистрибутор Про Филмс (Pro Films) пусна по родните киноекрани своята първа пълнометражна филмова продукция ”Корпус за бързо реагиране”. Режисираната от Станислав Дончев екшън-комедия се конкурираше със скъпото триизмерно фентъзи “Джон Картър: Между два свята”, но въпреки това тя намери своята публика и завърши представянето си с приходи от около 400 хиляди лева.Постигнатото в бокс офиса бе напълно достатъчно за продуцентите и в края на миналата година стана ясно, че ще бъде направено директно продължение. Заглавието на предстоящата втора лента е “Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха”, а на режисьорския стол сяда отново Станислав Дончев.Познатият от телевизионното предаване “Баркод” Васко Мавриков е не само сценарист на втората част, но и се превъплъщава в една от главните роли. Негови екранни партньори са актьорите Ралица Паскалева (която описва героинята си Дженифър като “жестока мацка”), Златка Димитрова, Диляна Любенова, Ивелин Найденов, Евгени Будинов, Башар Рахал (който е и ко-продуцент), Китодар Тодоров и Филип Диленси, английски актьор, който ще видим в главната роля на „лошия”.Стартът на снимачния период вече бе даден, а сега за първи път могат да бъдат видени и няколко нови снимки от снимачната площадка в МОЛ София. На кадрите се виждат изпълнителите на две от главните роли Васко Мавриков и Китодар Тодоров, както и няколко членове на снимачния екип.Към актьорския състав се присъединиха и няколко английски актьори, а продуцентите от Про Филмс (Pro Films) вече разпространиха в интернет и първия официален тийзър трейлър на филма. Познатите от първата част персонажи Васко, Гецата и Борето (агенти от КБР – “Корпус за бързо реагиране”) отново ще бъдат в центъра на сюжета, но за момента не се разкриват по-конкретни детайли за историята. Във филма роли имат Графа, Били Хлапето, Лексус, Спенса, Методи Вълчев, Стойко Пеев, Станислав Пищалов, Латинка Петрова, Лилия Маравиля и още куп други звезди.Освен режисьор на “Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха” Станислав Дончев е ко-сценарист заедно с Васко Мавриков и продуцент в партньорство с Емил Симеонов. Снимките на екшън-комедията ще приключат до края на лятото, а според последната информация българската й премиера ще се състои през този месец ноември. ... още »
Действието на “Мачете убива” се развива няколко месеца след събитията описани в първия филм. Сюжетът отново се фокусира върху бившия мексикански полицай Мачете Кортез, на който самия американски президент поверява важна мисия, която може да предотврати световна катастрофа.Премиера в България: 20.09.2013 ... още »
Филмът "Джобс" разглежда живота на известния изобретател и бизнесмен Стийв Джобс.От младежките му години, когато е бил част от хипи-движението и ежедневието му е било изпълнено с купони и наркотици, до възхода му на съосновател и изпълнителен директор на мулти-милионните компании за революционни технологии “Пиксар” и “Епъл”. ... още »
Новата поредица стартира на 22 юлиОригинална продукция, ексклузивна за Food NetworkКАРИБСКИТЕ РЕЦЕПТИ НА ДЖОНАТАН ФАНГПрез юли кулинарният специалист Джонатан Фанг прави своя дебют като водещ в новото си предаване „Карибските рецепти на Джонатан Фанг“, оригинална продукция ексклузивна за Food Network. Джонатан се отправя на ободряващо гастрономическо пътешествие, за да открие екзотичните рецепти и ястия, културата и удивителната история на Карибите.В продължение на десет епизода Джонатан пътешества из емблематичните, зашеметяващи, слънчеви острови Барбадос, Тобаго, Тринидад, Ямайка, Сейнт Лусия и Гренада. По пътя той среща много местни жители и готвачи, които го учат по нещо ново за съответната дестинация и типичната за нея кухня. В края на всеки епизод водещият приготвя специално блюдо с естествени, местни продукти и с неговия собствен автентичен стил с уважение към острова, който е посетил и приятелите, които е спечелил. Изкусителните, кулинарни творения на Джонатан включват пикантно говеждо с шоколад, ребърца с пунш от ром и печена царевица, осолена риба и зелени банани, къри с тиква и пипер.Джонатан Фанг е изградил 25-годишна впечатляваща и разнообразна кариера. Навлизайки в света на модата като агент на супермодели като Джери Хол, Наоми Кембъл и Тайра Бенкс, той използва експертните си познания като съдия в „Britain’s Next Top Model“ и продължава този успех с отличените с награди поредици „Britain's Missing Top Model“ и „Naked“. След като в продължение на три години редовно гостува в предаванията „Market Kitchen“ и „Ready Steady Cook“, в най-новия си проект Джонатан изучава и се отдава на своята вечна кулинарна страст, докато си припомня своите собствени карибски семейни корени. Карибското приключение на Джонатан, както и страстта му към храната и семейството вдъхновяват новата му книга „The Pepperpot Club“, която представлява колекция от вкусни, оригинални, карибски рецепти и спомени от детството, очертани от историите за родината и ароматните, пикантни рецепти на покойната му майка.Джонатан споделя, „Исках първото ми предаване да бъде лично, откровено и разкриващо. Традиционната карибска кухня има силни, мултикултурни корени и представя специална смесица от хора, чийто единствен начин за изразяване е храната. За мен съчетанието на вкусове е символично и наситено с история. Това беше магическо преживяване за мен и всеки ден беше уникален.“Премиерата на поредицата е на 22 юли и ще се излъчва всеки делничен ден от 9:05 и 19:05, двойни епизоди – всеки понеделник от 22:00 и 1:45. ... още »
Най-любопитните акценти за каналите Viasat Explorer, Viasat History, Viasat Nature и ТV 1000 вече са налични за българските потребители и в интернет. Четири чисто нови уебсайта информират за програмата и най-актуалните продукции за каналите, част от портфолиото на Nova Broadcasting Group, собственост на международната медийна група Modern Times Group.Сайтовете вече са достъпни на адреси http://viasatexplorer.bg/, http://viasathistory.bg/, http://viasatnature.bg/ и http://tv1000.bg/.Те предлагат свеж и иновативен дизайн, докато оригинална функция за активните посетители позволява при желание те да получават известия на имейл – точно преди старта на любимите си заглавия. Спрямо това, което посетителите разглеждат, четирите интернет портала автоматично ще предлагат още подобни предавания, които биха могли да отговарят на техните предпочитания и интереси. Tези и още новини, те могат да споделят лесно със своите приятели в социалните мрежи.Viasat Explorer ще продължи да предлага забавление за истинските мъже, навсякъде и по всяко време на адрес http://viasatexplorer.bg/. Снимки, видео и информация за документални заглавия като "Тайният живот на приматите" и "Рим не е построен за един ден" са само част от изненадите от интернет сайта на Viasat History на адрес http://viasathistory.bg/.Почитателите на природата са поканени на адрес http://viasatnature.bg, а кино маниаците пък могат да избират от информация за богата палитра от любими филми на TV 1000 http://tv1000.bg/. Всички тези, както и още продукции на четирите канала, част от Modern Times Group, потребителите могат да препоръчат като любими, както и да получат информация за най-гледаните от тях. ... още »
Вечните златниВасил Попов ме посреща с усмивка у дома си, настанява ме в стаята, която използва едновременно като кухня, трапезария, хол и спалня, и поставя пред мен кутия шоколадови бонбони. Понеже захарта му се е качила напоследък, той не смее да протегне ръка към тях, но няколко пъти ме подканя да опитам различните видове и се интересува какви са вкусовете. Накрая се съгласяваме, че колкото и да са вкусни, малко нагарчат, за да не съжалява той, че не може да ги опита. Преди да започнем разговора, моли да внимаваме да не повтаряме въпроси от други интервюта, защото няма да е интересно на читателите.На 50-годишния юбилей на Васил Попов(отляво надясно) Димитър Манчев, Васил Попов, Вели Чаушев и Хиндо Касимов (отпред)Да импровизираме тогава.Васил Попов: Аз съм за! И в театъра много обичах импровизацията, макар тя да е нож с две остриета. Или го умееш, или не го умееш, а и не винаги успяваш. Можеш да попаднеш в собствените си клещи. Калоянчев много обичаше да прави смях на колегите. Обаче направи смешката и понеже не издържа, сам започва да се смее. Аз също обичах да правя такива смешки, но се овладявах и за да се похваля, ще кажа, че гледах публиката да не разбере. Също така гледах да са от такъв характер, че да са съзвучни с пиесата и образа. Особено се радвах, когато в обратната посока се получаваха. Ако видя колега, който ме гледа с безпомощни очички, защото си е забравил текста, знам, че трябва да го спася, а покрай него и себе си. И тогава казвах: „Ти да не би да искаш да ми кажеш еди-какво си?” Такава ни беше уговорката. Хубави са импровизациите, но публиката не бива да ги разбира, те трябва да са кратки, леки, фини – по френски.Вие имал ли сте случаи, в които сте забравял текст или сте правил други гафове?Васил Попов: Не, текст не съм забравял. Напълно разбирам колегите, които усещат някакво бяло петно, особено ако са сами на сцената и изнасят монолог. Спомням си големия артист Владимир Трендафилов, на когото, както сега се казва в съвременния език, бях голям фен, по време на представление в последните си години, още на сцената на „Сълза и смях” (където се помещава Сатиричният театър преди да се премести в собствена сграда през 1965 г. – бел. авт.), мисля, че беше „Последната нощ” от турски автор. Той играе кардиолог, който на следващата сутрин трябва да направи много сложна операция на собствената си дъщеря. Аз му се кефя от първия ред, докато той казва монолога си. Героят му от притеснение не може да си намери място. По едно време, докато беше почти на средата на сцената, бай Владо спря. Аз си викам: „Сигурно тук прави, както казваме ние, психологична пауза.” Обаче се оказа, че не е тъй. С бавна, достолепна стъпка, каквато само той имаше, отиде до портала, наведе се, суфльорът му подава репликата, той се наведе още по-надолу и каза силно с преправен глас „мерси” и продължи. Публиката разбра, но той направи всичко с такъв финес, че всички ръкопляскаха.(втори ред) Димитър Манчев, Мариана Аламанчева, Васил Попов, Вели Чаушев, Веселин Цанев (първи ред) - Тодор Близнаков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Мария Статулова, Стоянка Мутафова и Никола АнастасовКое е било най-голямото предизвикателство пред вас в актьорската професия?Васил Попов: Сценичната треска, например, продължава докато си актьор. Разбира се, не в такива размери. В началото на своята кариера човек има много големи притеснения. Не познаваш хората в новия колектив, репетираш и си все на тръни, защото тепърва трябва да се доказваш. В такива случаи пулсът на актьора се качва над 150. Моят колега актьор и режисьор Нейчо Попов беше много зле със сърцето. Лекари му поставиха апаратче, с което той да изиграе „Ревизор”, а те долу в гримьорните следят как натоварването от играта се отразява на сърдечната дейност. Останалите актьори надничахме какво става в гримьорната, когато не бяхме на сцената. Когато Нейчо играеше, пулсът му отиваше някъде между 160-180. Като слезе от сцената, пулсът му се нормализира до 120-100. Ето за каква натовареност става дума и затова някои колеги си отиват от инфаркти. Напрежение има до края. Като се вдигне завесата, актьорът е малко притеснен, сдържан, после се поотпуска, дори му става и приятно и играта с колегите му доставя удоволствие. Театърът е като детска игра – децата как хубаво се заиграват и чак се забравят в играта.Поне в Сатиричния театър отстрани изглежда така сякаш повечето представления са една безкрайна игра, защото голяма част от спектаклите са комедийни. Хората в салона се смеят. Много трудно е да усетиш, че актьорът трябва да мисли за две неща – да те предразположи и спечели, а от друга – да е непрекъснато в кондиция и да е в пиесата. Как помага публиката за това?Васил Попов: Публиката обикновено помага. Когато не съм в пиесата, имам някакви минути до следващото излизане, много обичах да надничам от различни места зад кулисите към залата. Удивително нещо са зрителите по време на спектакъл, те стават също като деца, завладени са от магията и гледат към сцената с едни и същи усмихнати, любопитни очи. Хората при нас идваха и да се смеят и да отнесат със себе си някаква, да го кажем с клише – поука. Досега не съм усещал някакво негативно отношение от страна на публиката към играещите. Тя дори може още повече да помогне със своите реакции, ако са много точни, на място. Дори понякога да ни изненадат и нас. Не става дума само за хихикане, но и за въздишка, например. Не знам защо, въпреки че си имаме толкова хубави възклицания като „ау!, о!”, сега се наложи това „уау!” Като го чуя, направо загасвам телевизора. Ужасно ме дразни и откъде се взе?Заедно с Григор Вачков в "Смъртта на Тарелкин", реж. Методи АндоновОт криворазбраната цивилизация, сигурно.Васил Попов: Е, да. Разбирам да навлезе някоя дума от техниката, измислена нова, каквато нямаме на български. Имаме, например, пуканки, но казваме попкорн. Ма, перке? Взимаме чуждото и понякога да го променяме така, че дори да не се разбира какво е било. Ние, за съжаление, сме ибрикчии. Ибрик е меден съд като стомна, с който са се подмивали ханъмите. Но ние се отклонихме от темата.Аз не мисля, че сме се отклонили от темата, защото според мен българската култура страда от недооценяване у дома и то защото цялото ни възпитание е такова, че всичко, което не е българско автоматично е по-добро, а пък като погледнем каква литература имаме, театър, кино, имаме поводи за гордост.Васил Попов: Аз деца нямам и нямам морално право много да говоря на тази тема, но мисля, че всичко тръгва от семейството. Първите 7 години, училището, после идва и улицата, където става сложно. В това отношение съм много отчаян и съм песимистично настроен за поколенията след мен. Абитуриентските балове, например, са някаква болест. Миналата година едни момичета отидоха по монокини на бала. Дават се хилядарки за тоалети и костюми.Като завършвах Втора мъжка гимназия балът ни беше скромен, в гимнастическия салон, с малко закуски, лимонади, бира. Да се пуши – абсурд! Направихме си програма от скечове, танци. После, като взе да се зазорява, се хванахме за ръце и отидохме на разходка до Парка на свободата. Година-две по-късно срещам случайно съученичката Олга – много хубаво момиче, казва ми: „Цяла нощ все гледах да ти хвана ръката, очаквах една целувка, ти – нищо!” Какви дураци сме били! Аз нямах никакво самочувствие, бях с едно закърпено сакенце, нямах възможност за друго.Васил Попов с Хиндо КасимовСнощи отново гледах „Момчето си отива”, където също има абитуриентски бал с много изхвърляне, но все пак в рамките на приличието. Не са от вчера нещата. Там вашата роля е на по-възрастния приятел на Ран, художника – негов ментор.Васил Попов: Доколкото помня беше плакатист, малко неуспял художник. Но му даваше акъл, книжки, обичаше го.Той има една реплика, която много ми хареса: „Успехът се постига не с бързане, а с неспиране”.Васил Попов: Забравил съм я, но е много точна. Харесват ми още няколко сентенции, които не съм ги измислил аз, но са останали в мен. „За да успееш преодолявай, но без да мачкаш.” И „Бързай бавно”.Аз съм имунизирам към звездоманията. У нас сякаш има повече звезди отколкото на небосвода. И едно време в естрадно-сатиричните спектакли като пишеше на афишите „Звездите на…” на мен не ми харесваше, но там бяхме всички в пакет и вървяхме като звезди. Аз не съм звезда, искам да съм актьор. Част от правилата на играта е да се шуми повече около нас, актьорът обича да се показва, да го харесват, да му ръкопляскат, да му се смеят – аз не страдам от такива желания. В такъв смисъл не съм амбициозен. А около мен е имало колеги, чиято прекалена амбиция е погубвала таланта им. Разбирам, че трябва да има стръв, желание и упоритост в нашата професия – особено при жените е още по-сложно, – но не на всяка цена.Винаги съм гледал просто да си върша работата съвестно и честно, без маниернечене от сорта на: „Вижте ме, аз съм актьор.” Боже, че онзи пък е лекар, или професор! Харесва ти тази професия – бъди актьор, радвай хората. Лекарят пък спасява човешки животи, ама на него никой не му ръкопляска. Тебе като се те показали няколко пъти по телевизията и те познае продавачката в магазина и ти се кефиш. Ами, такава ти е работата. Много колеги закъсват от това, че мислят, че актьорлъкът е само хахо-хихи и червено килимче. Самозабравят се, забравят откъде са тръгнали или се пропиват. Има хора, които просто не издържат.с Никола Анастасов и Хиндо Касимов участват във футболен мачКоя роля си спомняте като най-трудна?Васил Попов: Една трудна роля, която ми доставяше голямо удоволствие да играя, е на бащата Живота Цвиович от пиесата „Д-р” от Бранислав Нушич. Чудесна роля на човек от плът и кръв, но както ние, актьорите, казваме, тя е малко хамалска. От начало до край само влизат и излизат при теб, ти си все на сцената, а пиесата е малко повече от два часа и половина. Накрая капвах, вир-вода бях целият, но изпитвах голямо удовлетворение. За капак режисьорът беше измислил накрая внучката на героя Пепика да го яхне и така той да обиколи цялата сцена на четири крака и то два пъти. Такива капки пот течаха от мен след цялата умора от представлението! Но много си я харесвах.Провокативните пиеси, които са поставяни в славните години на театъра и които са предизвиквали властта да ги спира, а други – да следи изкъсо и многократно да цензурира различни пасажи в тях, вас караха ли ви да се чувствате притеснен?Васил Попов: Не. Ние много деликатно се измъквахме от цялата работа. Понякога по езоповски, но се измъквахме. За някои пиеси идваше комисия от хора на Тодор Живков, за да е гледат преди него и да му спестят да се изложи да присъства на нещо, което го критикува. Макар че такова не е имало. Грешки на растежа са това. Единственото, което падна, беше пиесата на Георги Марков „Аз бях той”. Случаят беше малко по-особен. Той вече беше в Лондон и говореше против системата в България. Пиесата беше вече на предпремиера, когато падна. (В посветената на 50-ата годишнина на Сатиричния театър книга на Румен Белчев „Сатириците”, Георги Марков заминава именно след свалянето на пиесата след предпремиерното й представление – бел. авт.) Позволяваше ни се някаква волност, защото Тодор Живков се гордееше, че само ние след руснаците имаме Сатиричен театър, който критикува.Това не е ли изкуствена свобода?Васил Попов: Да, разбира се. Но ние не сме имали големи катаклизми с цензурата."Д-р", реж. Анастас МихайловМоже би когато човек знае, че има някакви табута, се мобилизира да предаде посланието си и през тях.Васил Попов: Да, разбира се. А днес има голяма свобода, но за какво се използва? Да напсуваш някого. И да говориш глупости. Това е свобода без покритие. Аз съдя по себе си. Откакто ме напусна и съпругата ми си давам сметка, че самотният човек е наистина свободен – няма кой да ме контролира, но това не значи, че е щастлив. Ако нямаш какво да правиш между тези четири стени, ако не гледаш телевизия, или решаваш кръстословици, да си измисляш хобита…Какъв беше приемният ви изпит в академията?Васил Попов: Имаше един актьор навремето, най-възрастният – Иван Попов, живееше на бул. „Толбухин”, сега „Васил Левски”. С моя приятел и колега Димитър Манчев отидохме при него – професора бай Иван Попов. Той ни чу, даде ни някакви наставления, но повечето време сам се опитвах у дома да се подготвя, макар хал-хабер да си нямах как. Иначе театър много гледах, предимно правостоящ и предимно в Народния. Първата година ме скъсаха, защото стихотворението ми било реакционно, дребно-буржоазно. А аз го намерих в мазето, докато бях слязъл за въглища. Живеехме на Римската стена на ул. „Кокиче”. Лопатката ми нещо не може да загребе – гледам, едно книжленце, останало с долна корица само. Зачетох се – поезия беше. Но от кого е било, какво е било, не знам.Вторият път си хванах дядо Вазов, стихотворението „Триумфът над турчина”, много патетично. Влязох. Такава голяма радост беше! Това е един от най-щастливите мигове в живота ми. Домна Ганева, с която бяхме в един курс, също я приеха тогава и си спомням как търчи от ДВТУ, за да ми каже, че и аз съм приет. Вечерта един приятел ме кани у тях и казва: „Тате е забравил една дамаджана сливова от 20 години, ела да полеем твоето влизане.” Нито съм пил някога, нито пък някаква отлежала сливова и то без мезе. След една чашка и паднах!В ДВТУ освен с Домна Ганева, следвах заедно и с Николай Бинев, Константин Коцев, Иван Зоин, Милчо Събев. Коцев го разпределиха след завършването в Бургас, а аз пък бях в Сливен и си ходехме на гости да си гледаме постановките. Той една година преди мен отиде в Сатирата."Д-р", реж. Анастас МихайловКакви бяха театрите в Сливен и Видин по ваше време?Васил Попов: В Сатиричния театър съм от 1960 г. И от тук, и от Сливен и от Видин имам какво да си спомням и повечето са хубави неща. Изглежда така е устроен човешкият мозък, че да забравя колкото е възможно лошите неща, защото като дойде човек на моята възраст трябва да има в главата спомени, с които да живее.Въпреки че бяха бедни години, трупата в Сливен, например, беше много добра. Това беше театър с традиции и публика. Иван Кондов, Росица Данаилова, Георги Кишкилов, Дора Стаева, Виктор Данченко, да не изброявам всичките, които бяха там. Възрастните актьори, които заварихме там, се отнасяха с нас с много добро чувство. Във видинския театър след това ме изтегли Хачо Бояджиев. Той там извика 7-8 души от курса след мен. Аз мислех, че там ще се чувствам по-добре, защото повечето от тези хора ми бяха приятели. Той сякаш ме е чул и ме извика също. Театърът беше в окаяно състояние, в едно запустение, там станахме и мазачи, и чистачи и бояджии. Разбира се, имаше и истински майстори, но ние много помагахме.Но най трудно беше да вкараме публиката в театъра. Играехме предимно български пиеси и класика, различни жанрове. За един сезон направихме 12 премиери. Голям зор видяхме. Плюс това гостувахме в Брегово, Арчар, Трън, а и тук, в София. Издействахме от военните две молотовки с каросерии, в Ботевград ги направиха на малки рейсчета, без отопление, но на тях изписахме „Театр насионал дьо Видин”. Кръстихме ги Цанка и Цветанка. Публиката постепенно започна да влиза в театъра, да го пълни. А като оправиха и парното вече беше най-топлият театър в България. Дори с Хачо живяхме известно време в него в едни стаички, докато намерим квартири.Щастлива среща и партньорство сте имали с Хиндо Касимов.Васил Попов: Почти няма ден, в който да не си спомням за Хиндо. С него бяхме не само партньори, но и много добри приятели, семействата ни бяха много близки. И почти всяка вечер бяхме у нас или у тях. С него, както казваха хората тогава, бяхме великолепен тандем. Много обикаляхме, много ни търсеха, много ни обичаха. Материалите ни бяха и преводни, и български, сами си измисляхме някои от тях или редактирахме. Мисля, че печелехме с това, че в тях нямаше простотии и глупости, както сега виждам доста агресия, грозни намеци, дори в някои направо порнография. Играли сме и на стадиони, например в Габрово, в Казанлък, в летни театри. Имахме един лаф като тръгвахме към микрофона. „Хиндо, с какво ще започваме?” „С каквото подадеш,” казваше той. Имахме много богат репертоар и правихме добра стиковка. А след като почина не открих с кого да го заменя.Напоследък се снимахте и в комедийния сериал „Столичани в повече”.Васил Попов: Снимах се, ама от януари не са ми се обаждали. Като снимахме новогодишното „Комиците”, Любо Нейков ми каза да се готвя, че от 16 януари почваме, ама ето, краят на май стана, а още не са ми се обадили. А пък аз не съм такъв човек да ги търся и настоявам. Може да се решили да ме ликвидират като образ. Но докато снимахме беше много добре. Бях толкова доволен от това, че смених картината, видях се с повече нови хора. Много внимателно се отнасяха с мен, интересуваха се как се чувствам, от какво имам нужда. Обгрижваха ме. Аз пък съм сговорчив човек, не е нещо да искам специално. Играли сме със Стоянка Мутафова преди сериала и в много пиеси, в естрадата също, спомням си как много дълго време играхме „Молба до Господ” на Илко Иларионов, после една френска пиеса. Стояна е невероятна. Аз й казвам: „Звяр, ти си уникален случай! Теб трябва да те показват по цял свят – ти си нож в гърба на медицината!” Смеем се.С Татяна ЛоловаВизитка: Васил Николов Попов е роден на 25.06.1934 г. в София. След като завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1958 г., дебютира във „В търсене на радостта” в театъра в Сливен. След сезон там и още един във видинския театър, Попов се присъединява към трупата на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”. Носител е на национални награди и държавни отличия.В цифри:На сцената Васил Попов е изиграл над 100 роли, участва в естрадно-сатирични спектакли, снима се и в киното във филми като „Краят на една ваканция”, „Момчето си отива”, „Буна”, „Опасен чар” и др. В телевизията сме го гледали в мюзикъла „Криворазбраната цивилизация”, 12-серийния сериал „Демонът на империята” и др. Сред театралните му роли са Студентът в „Когато розите танцуват” от В. Петров, Градоначалникът в „Ревизор”, Добчински, Пържени яйца в „Женитба” от Н. В. Гогол, Петраки в „Суматоха” и Ангел в „Януари” от Й. Радичков, Селямсъза, Фратю и Мироновски в „Чичовци” от Ив. Вазов, Алдомировци в „Рейс” от Ст. Стратиев, Живота Цвиович в „Д-р” от Бр. Нушич, Съпругът в „Пет бременни пиеси” от Д. Фо), Тодор в „Живот и здраве” от К. Донев и др.За избора на професия:Кандидатстването в Държавното висше театрално училище изглежда съвсем естествено продължение на гимназиалните прояви на актьора. „Във всеки клас има по един-двама по-лудички, смешници, майтапчии – обяснява Васил Попов. – В нашия аз бях един от тях. Даскалите ме поощряваха, слава Богу. Ние ги имитирахме, но те проявяваха чувство за хумор. Даже имах един учител по математика, Георгиев, стар ерген, висок, строен, безупречно облечен – с папийонка, с ръб на панталона, с лъснати патъци. Той все ми казваше: „Васко, ясно е, че ти математик няма да станеш. Наблегни на артистичните заложби, а аз ще ти пиша една тройка да минеш.” Какъв майтап е било когато ме вдигаха на дъската. Или ще изляза куцайки, или с някакъв тик, или ръката ще ми трепери. Учителите ни правеха забележки, ама с добро чувство. А и ние ги обичахме.”Една от любимите роли на Васил Попов…извън сцената е тази на готвач. Актьорът се слави като голям кулинар. У дома той е човекът около печката, който най-умело борави с тиганите и тенджерите. Твърди, че съпругата му и едни яйца не е можела да приготви, но това за него не е било тегоба, напротив. Дори в клуба на Сатиричния театър се е развихрял. Веднъж гостувал белградският театър „Ателие” и Васил Попов бил избран за главен готвач, отговарящ за почерпката на сръбските колеги. Не било никакъв проблем за него да напълни две агнета по гергьовски, да следи да се опекат добре, а после сам да реже на всеки кой каквото парче си поиска. Клубът вече отдавна не съществува, но навремето е събирал артисти от цяла София, а и гостуващи с представления от провинцията – след репетиции, след представления, по празнични поводи, за чествания на рождени дни или за изпращане на някого в пенсия.Рисковете на професията:По време на многобройните пътувания из провинцията за участия с Хиндо Касимов, Васил Попов споделя, че двамата често са си патили от народната любов. След поредния концерт или представление, двамата сядали в някое ресторантче да вечерят. Компаниите от съседните маси веднага ги атакували: „О, артистите, я елате да кажете някоя смешка.” – спомня си Попов. – С добро чувство го казваха. Но те все пак са на градус, а ние при това положение да идем да им казваме смешки не върви. Измъкваме се, че сме изморени, искаме да хапнем. Постепенно масата ни се отрупва с бутилки, чинии, ние се притесняваме от цялото това внимание. След няколко такива случаи в ресторанти отивахме първо при управителя. Обяснявахме му каква е нашата драма, а той ни спретваше една масичка в кухнята, където се криехме и хапвахме спокойно.”Хоби:За да си уплътнява времето, а не за да гледа то да минава някак си, Васил Попов се е заел да си изрязва снимки от вестници и списания, които му носят добро настроение. Усмихнати лица на хора, симпатични животинки. Изрязва ги, залепва ги на картончета и си ги разглежда. На стената има изрязана снимка на котка. „Вижте каква красота е това! Такова отпускане, такъв кеф от снимката на тази котка!”Жест:На един от рафтовете в стаята е облегнат плакет с кукерчето – емблемата на Сатирата. Това е подарък за Васил Попов от директора на театъра по случай 50 години творческа дейност в Сатирата, връчен му през 2007 г. „Тези бронзови кукерчета сега ги връчват като награди в нашия театър. Издирих скулптора, който ги прави. Оказа се много симпатичен човек – Реджо, колега на Вежди Рашидов, разговорихме се. Платих да направи емблемата в по-голям размер за театъра. Той ми казва: „Няма друг такъв случай актьор да подари нещо на театъра си.” Все по-рядко минавам през театъра, защото почти нямам кого да видя там, повечето колеги се представиха горе, а нямаме и кафене. Но като отида, винаги поглеждам дали кукерчето е на мястото си. Последният път гледам – няма го. Тъкмо се разочаровах, защото го бяхме поставили на най-централната колона, когато видях, че на същото място има портрет на Алеко Константинов. Викам си: „Това – добре.” А кукерчето е все още там, но отстрани.”Интервюто с Васил Попов подготви Лора ТрайковаРубриката е реализирана с приятелската подкрепа на Съюза на артистите в БългарияСнимки от книгата „Сатириците” на Румен Белчев и архив на Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов ... още »
