|
ИНТЕРВЮТА
|
Катрин Хардуик, която познаваме от режисьорските й проекти „Тринайсет”, „Здрач”, „Господарите на Догтаун”, „Червената шапчица” и др. беше гост на 16-иа Международен филмов фестивал в Рио де Жанейро за да представи най-новия си филм – „Вече ми липсваш” (“Miss You Already”). Сладко-горчивата история за приятелството между две жени, едната от които се разболява от рак на гърдата, е разказана с много дързък и сякаш неподходящ за сериозната тема хумор.Главните персонажи се играят от Дрю Баримор и Тони Колет, която прави забележителна роля като борещата за живота си Мили. При представянето на филма пред зрителите в най-старото все още функциониращо кино в града – „Одеон”, подходящо гарнирано за фестивала с червен килим пред входа си, продуцентът Кристофър Саймън набра Колет по телефона, която се извини, че не е могла да стигне до Рио заради други ангажименти, свързани с рекламната кампания на филма.Директорът на Фестивала в Рио Илда Сантиаго, Катрин Хардуик и продуцентът Кристофър Саймън; Agencia Febre / Festival do RioКатрин Хардуик, обаче, остана в Града на Бога няколко дни, в които се срещна с фенове и журналисти, и изнесе майсторски клас пред млади кинотворци, вдигайки завесата пред това как е заснела някои от най-големите си хитове, без да се скъпи на детайли и трикове. Като режисьорка на най-касовия филм, режисиран от жена до 2008 г. – „Здрач”, тя със сигурност има на какво да научи младите си колеги. Катрин Харудик даде и специално интервю за cinefish.bg.Какво ви привлече към тази пъстра история – ту драматична, ту смешна, ту политически некоректна и абсолютно атеистична?Катрин Хардуик: Три приятелки на сценаристката Моруина Банкс са страдали от рак на гърдата. Тя е комик и ми хареса, че е разказала историята с хумор. Аз, самата, имам приятелки, които се разболяха от рак. Баща ми също беше болен от рак. Той не спря да се шегува до последно. Убиваше ни с черния си хумор и ни внушаваше през цялото време да не униваме, както и да помним, че независимо от това какво ни се случва, трябва да продължаваме напред.Помислих си, че тази трудна тема може да е голямо предизвикателство за мен и затова се заех с нея. Исках хем да разсмея зрителите, хем да ги накарам да съчувстват на героинята ми, която въобще не е светица. Тя е приятелката, която ще ти навлече неприятности. За мен това е историята на един живот, който се обърква много трагично. И това ме привлече.Катрин Хардуик; Agencia Febre / Festival do RioБеше ли ви ясно от самото начало, че именно Тони Колет и Дрю Баримор искате да видите в ролите на двете приятелки?Не. Знаех, че Тони Колет вече е чела и харесала сценария още преди аз да се присъединя към проекта. Гледала съм я и във филм и в телевизионни сериали и знаех, че може да направи всичко. Винаги е много автентична, независимо дали играе с хумор, или е шизофреничка или пък е в драма. Героинята трябваше да ни се покаже първо егоистична, преуспяла, бляскава, а после да се срине. Знаех, че Тони ще премине през това без страх.Дрю Баримор харесвам откакто я гледах в „Извънземното”. Възхищавам й се заради всичко, което е преживяла – като дете на самотна майка през лудата си и неконтролируема младост. Но се превърна в много интересна жена. Освен, че е актриса, има няколко свои бизнеспроекта, написа книга, въобще е забележителна личност. Открила е своята сила. За мен беше идеална за най-добрата приятелка – стабилна, забавна и уравновесена. Двете си пасват много добре. И са адски забавни. Страхотно импровизират.В такъв случай какво внесоха лично от себе си в ролите си?Мисля, че във филма си личи. Има няколко момента в отделни сцени, които са абсолютни импровизации. Двете влязоха в образите си и започнаха да се шегуват една с друга и аз оставих доста реплики „извън сценария” в окончателната версия, защото за мен те бяха съвсем на място и естествени. Тони, например, е абсолютно луда. И двете влязоха в проекта със сърце и душа. Имаха и естествено разбиране за случващото се във филма, защото и те познават хора, преживели или страдали от рак.Кристофър Саймън и Катрин Хардуик; Agencia Febre / Festival do RioМъжките образи – и трите по-централни, ми бяха симпатични, но ми се стори, че са като негатив на типичните холивудски филми, в които жените обикновено са „съпругата на главния герой”, „любовницата” и т.н. Това нарочно ли е така?Разбирам какво имате предвид, но не, не е нарочно. Всъщност, беше ясно, че жените са водещите персонажи, но смятахме, че е много важно да покажем цялото семейство – майката на героинята, съпруга й, любовника, децата й. Изключително съм поласкана, че в тези три роли имаме трима страхотни, уникални актьори, които са и уникални личности. И ми харесва как те са представени във филма. Във филмите обикновено виждаме колко добре се справят мъжете, когато дъщеря им е отвлечена, например и те, без страх, убиват всички злодеи. Браво, значи мъжете знаят как да убиват. Има и филми, в които героите са на по 40, а все още се държат като тийнейджъри. Но нашите герои са си съвсем истински личности и това ми хареса. Хареса ми как показват образа на семейния мъж, например, който обича жена си, но е безпомощен. Не може да е героят, който разрешава всичките й проблеми.Може да организира парти с най-добри намерения, но както видяхме, не това искаше героинята.Не, то се провали с гръм и трясък, защото мъжът просто не знае какво иска жена му.И тримата актьори са симпатични, готини и хващат окото. Хареса ми, че сте ги подбрали и по този принцип.Да, те са като дъвка за очите, нали? (смее се) Доминик Купър, който играе ролята на съпруга на героинята на Тони Колет, когото не познавах до момента, е страхотен, направо невероятен. Изключителен професионалист. А Тайсън Ритър, който играе любовника, свири и в групата „Ол америкън риджектс”. Той написа песен, вдъхновен от историята. Включихме я във филма, а заснехме и клип. Пади Консидийн, който пък беше мъжът на героинята на Дрю Баримор, е не само актьор, но и режисьор и също музикант. Всички те не са просто случайни лица, а завършени творци.Тази година темата за сексизма в Холивуд е много наболяла. Какво се промени по отношение на равнопоставеността между половете откакто вие дебютирахте като режисьор до днес?За съжаление, бройката на жени режисьорки в Холивуд не се е увеличила. В киноиндустрията жените са 4%, а в телевизията – 16%, което е ужасно, защото иначе от цялото население на страната сме 50%, нали така!? Много ми се иска да можех да кажа, че откакто направих „Тринайсет” преди 12 години нещата са се променили, но не са.Как можем да ги променим? В момента много се говори по въпроса и това е страхотно. Надявам се, че това е годината, в която ще можем да задействаме промяната реално. Всеки продуцент може да поеме отговорност като каже: „За всеки филм на режисьор, който подкрепям, се наемам да подкрепя и по един на режисьорка.” Единственият начин да се балансират нещата, е ако ги направим 50-50.Много би ми се искало да гледам най-различни филми и подкрепям не само борбата за равнопоставеност на жените, но и на гей режисьорите, или на малцинствата. Когато ходя на кино, не ме интересуват филми, създадени само по ключовите думи „бял” и „мъж”. Жените сред публиката могат да ни подкрепят като си купуват повече билети за филмите на жени режисьорки. И вие, като журналисти, също можете да помогнете, като пишете по въпроса, защото студията вече няма да могат да игнорират проблема. Опитвам се да мисля положително за промяната и я очаквам! ... още »
|
|
|
ГОРЕЩА ТЕМА
|
Журито за пълнометражни филми в състав:Председател: Стефан Командарев – режисьор, сценарист и продуцент, носител на наградата “Златна роза” 2014 г. за филма “Съдилището”, и членове:Антония Ковачева – филмов критик, директор на Българска национална филмотека,Киран Коларов – режисьор, сценарист и продуцент,Красимир Андонов – оператор иЯнина Кашева – актриса.Присъди следните награди:Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър пълнометражен филмсе присъжда на филма “КАРЪЦИ”, продуцент “Про Филм” - Асен Владимиров, сценарист и режисьор Ивайло Христов, оператор Емил Христов.За достоверен разказ за духовната самота и житейска безизходица на младия човек в България. Силно актьорско присъствие и визуални решения.Специалната награда на град Варна се присъжда на филма “СЕМЕЙНИ РЕЛИКВИ”, продуцент “Гала филм” – Галина Тонева и Кирил Кирилов,сценарист и режисьор Иван Черкелов, оператор Рали Ралчев.За всеотдайността, таланта и кинематографичния перфекционизъм във всички елементи на филмовия разказ.Специалната награда за телевизионен филм се присъжда на филма “БАРТЕР” – продуцент БНТ/АРС ДИДЖИТАЛ, сценарий Юрий Дачев и Атанас Киряков, режисьор Атанас Киряков, оператор Иван Тонев. За умението да постига емоционално въздействие със аскетични художествени средства.Наградата за най-добър режисьор се присъжда на Камен Калев за филма “С ЛИЦЕ НАДОЛУ”.За майсторския подбор и работа с професионални и непрофесионални изпълнители при изграждането на автентичен и вълнуващ разказ.Награда за най-добър сценарий се присъжда на Марин Дамянов за филма “СЪБИРАЧ НА ТРУПОВЕ”.За неординерната гледна точка към характерни персонажи от покрайнините на живота. Наградата за операторско майсторство се присъжда на Веселин Христов за филма “ЖАЖДА”.За майсторска работа със светлината и визуалните решения, чрез които създава усещане за суша в средата и хората, които я населяват.Наградата за най-добра женска роля се присъжда на Елена Телбис за ролята й във филма “КАРЪЦИ”.За цялостно изграден образ със силно и запомнящо се присъствие.Наградата за най-добра мъжка роля се присъжда на Стефан Денолюбов за ролята му във филма “ДОКАТО АЯ СПЕШЕ”.За многопластово изградения образ на изхвърлен от конформисткото време талант.Наградата за пълнометражен дебют се присъжда на филма “ЖАЖДА” в лицето на режисьора Светла Цоцоркова.За ярък, оригинален и запомнящ се разказ.Журито присъжда два Диплома за индивидуални постижения:Диплом за музика на Калоян Димитров, за филмите “Виктория”, С лице надолу” и “Сняг” .За убедителната драматургична роля на музиката в различни по жанр и тема филми.Диплом на Клаудия Кардинале за великодушния жест на една световна звезда към младото българско кино.Журито за късометражни филми в състав: Председател: проф. Станимир Трифонов – режисьор и продуцент и членове: Боряна Матеева – кинокритик и Николай Тодоров – режисьор.Присъди следните награди:Голямата награда ЗЛАТНА РОЗА за най-добър късометражен филм се споделя между филма “СИНЪТ” - в лицето на режисьора Христо Симеонов, сценаристите Христо Симеонов и Деян Енев и оператора Веселин Христов.За неподправената автентичност на кинематографичното наблюдение и умението с пестеливи детайли емоционално да внуши трагизма в битието на циганите.И филма “ECCE HOMO” /Това е човекът/ в лицето на режисьора и сценарист Димитър Кутманов и операторката Флора Фечке. За поразяващата експресия на черно-бяло изображение, което превръща една семейна драма в екзистенциална християнска притча без място и извън времето. На 33 Фестивал на българския игрален филм ЗЛАТНА РОЗА бяха връчени и следните награди:Награда на Съюза на българските филмови дейци – на филма “Семейни реликви”, реж. Иван ЧеркеловНаграда на гилдия Критика към СБФД – на филма “Каръци”, режисьор Ивайло Христов.Награда на публиката – на филма “Каръци”, режисьор Ивайло Христов.Награда на акредитираните журналисти – на филма “Каръци”, режисьор Ивайло Христов. ... още »
|
|