Знаем, че Стивън Спилбърг се готви за поредния си голям удар със своята версия на „Уестсайдска история“ през 2020. Но има и друг кандидат за титлата „мюзикъл на годината“. „Уорнър“ представиха първия трейлър на „In the Heights“, по мюзикъла на Лин-Мануел Миранда.
Режисьор е Джон М. Чу, създател на една от най-касовите романтични комедии за последните години – „Crazy Rich Asians“. Надеждите са новият мюзикъл да надмине неговите резултати.
Трейлърът е изпълнен с много настроение и е издържан в типичния стил за мюзикъл на Бродуей, в който обикновени хора пеят и танцуват. Филмът е изцяло заснет по улиците на Ню Йорк и това допринася за неговата автентичност.
Антъни Рамос („Роди се звезда“) изпълнява главната роля на Уснави, собственик на малко магазинче, който спестява всяка стотинка с надеждата за нещо по-добро. „Уорнър“ рекламират филма като „събитието на лятото, където улиците са изпълнени с музика и малките мечти се превръщат в нещо голямо“.
Мюзикълът на Миранда дебютира на Оф-Бродуей през 2007 г. и се превръща в голям хит, спечелвайки няколко награди „Тони“. Очакваме премиерата на филмовата версия на 26 юни 2020 г.
“Бързи и яростни 6” продължава да трупа значителни приходи в България и за втора поредна седмица е на върха на родната бокс офис класация. Напълно очаквано филма с Вин Дизел остави далеч зад себе си конкуренцията и за по-малко от 10 дни успя да надмине границата от един милион лева. За изминалия уикенд шестата част от популярната екшън-поредица е спечелила допълнителни 302 664 лева, а от премиерата си досега общите приходи се равняват на впечатляващите 1 084 168 лева – факт, който превръща лентата в първото 2D-заглавие от 2013-та година, което надмина границата от един милион лева. Много рядко се случва филми, които не се прожектират в триизмерен формат да натрупат подобни приходи толкова бързо, но в случая с “Бързи и яростни 6” едва ли някой е изненадан от постигнатия светкавичен успех. От 2009-та година насам (когато звездите от оригинала се завърнаха за четвъртата част) автомобилния франчайз се радва на изключително голяма популярност не само в България, но и в останалата част от света. Петата част “Бързи и яростни 5: Удар в Рио” натрупа приходи в световен мащаб от над 600 милиона долара и завърши българското си представяне със сума надвишаваща един милион лева. Имайки в предвид тези успехи очакванията бяха, че “Бързи и яростни 6” ще се пребори с конкуренцията без никакви проблеми и ще успее да надмине постигнатото от предшественика си. Що се отнася до България екшъна на режисьора Джъстин Лин се представя значително по-добре от петата част и едва ли би било изненадващо ако преди да бъде свален от екран филма достигне границата от два милиона лева.Премиерната комедия “Ергенският запой Част III” не успя да детронира “Бързи и яростни 6” от лидерската позиция и е напълно възможно филма с Вин Дизел и Пол Уокър да остане на върха на бокс офиса и следващата седмица. В световен мащаб шестия “Бързи и яростни” е натрупал 481 милиона долара при бюджет за снимки от над 160 милиона.“Ергенският запой Част III” застава на втора позиция в класацията със спечелени за изминалия уикенд 167 968 лева. Въпреки че е част от известна и успешна сред българската публика поредица премиерния филм на Тод Филипс нямаше сили да се пребори с “Бързи и яростни 6”. Все пак комедийната лента дебютира с по-добри приходи от своя предшественик “Поредният ергенски запой” (който през 2011-та година стартира със 79 хиляди лева) и като цяло досегашните постъпления могат да бъдат сметнати за напълно задоволителни.“Ергенският запой Част III” няма да постави рекорди в родния бокс офис, но съдейки по спечеленото от изминалия уикенд филма е на път надмине постигнатото от втората част (която натрупа над половин милион лева) и най-вероятно ще се превърне в най-успешния филм от франчайза. Комедийните продукции рядко се превръщат в големи хитове по българските киноекрани, но филми като “Диктаторът” и последните две части на “Ергенският запой” доказаха, че въпреки доминацията на триизмерните анимации и екшъни комедиите също могат да привличат голяма публика в България. До две седмици “Ергенският запой Част III” ще може да се похвали с приходи от близо половин милион лева. До момента по света лентата с Брадли Купър и Кен Джонг е натрупала общо 200,850,020 долара.Третото място е за триизмерната анимация “Тайната на горските пазители”, която за изминалия уикенд е спечелила 148 891 лева, а от състоялата се преди две седмици премиера досега общите й приходи се равняват на 274 292 лева. През изминалата една седмица 3D-лентата отбеляза значително повишение в посещаемостта от 60 процента и се превърна в поредното доказателство, че скъпите триизмерни анимации (най-вече холивудските) винаги успяват да привлекат публика в кината, независимо от конкуренцията или сезона. Само за седем дни “Тайната на горските пазители” натрупа допълнителни близо 200 хиляди лева към актива си и със сигурност ще завърши българското си представяне с приходи от над половин милион лева. През следващия един месец ще се състоят премиерите на няколко големи игрални филми, но независимо от това “Тайната на горските пазители” ще има шанса да се превърне в едно от най-успешните оригинални заглавия на летния сезон.Режисираният от Баз Лурман “Великият Гетсби” заема четвъртата позиция в тазседмичния топ 10. Триизмерната романтична драма се прожектира в България от близо три седмици и до момента е натрупала общо 302 340 лева. Още преди премиерата беше ясно, че въпреки силната реклама и по-високите цени за 3D-прожекции “Великият Гетсби” няма да се превърне в един от най-големите летни хитове. По принцип романтичните ленти не са особено популярни сред родната масова публика и много рядко се случва представител на този жанр да се превърне в неоспорим бокс офис хит. В случая с “Великият Гетсби” спечеленото до момента не може да бъде наречено впечатляващо, но имайки предвид обстоятелствата сумата е без съмнение задоволителна. Филмът с Леонардо ди Каприо увеличи приходите си с допълнителни 100 хиляди лева само за изминалата седмица и ако бъде задържан достатъчно дълго на екран (поне още един месец) ще успее да завърши представянето си със сума надвишаваща половин милион лева.Британската кримка “Колибри” е на пето място в класацията със спечелени за три седмици 145 155 лева. Независимата лента би минала по кината незабелязано ако не бе участието на Джейсън Стейтъм, чиято популярност в България е достатъчно голяма за да превърне всеки негов филм в приличен хит. “Колибри” пристигна на българска почва без да бъде предшестван от силна реклама и единствената притегателна сила бе участието на Стейтъм.Филмът няма претенции за огромни приходи и имайки предвид това представянето му до момента е напълно достойно за оригинална продукция. По всичко изглежда, че “Колибри” ще приключи похода си по българските киноекрани с приходи от около 300 хиляди лева.Триизмерният “Железният човек 3” заема шеста позиция в класацията като за шест седмици по кината е натрупал общо 948 796 лева. През изминалите две седмици комиксовата лента на Шейн Блек отбеляза значителен спад в посещаемостта - спад, който може да бъде обяснен с появата на заглавия като “Великият Гетсби” и “Бързи и яростни 6”, които привлякоха вниманието на зрителите към себе си. Всичко това обаче едва ли от значение тъй като “Железният човек 3” успя да натрупа напълно задоволителни за лятно заглавие приходи и е само въпрос на време преди границата от един милион лева да бъде надмината.Както в България, така и в останалата част от света, фантастичния 3D-екшън с Робърт Дауни и Гай Пиърс надмина многократно постигнатото от своите предшественици и общите му международни приходи вече се равняват на впечатляващите 1,181,095,208 долара.На седмо място е научната фантастика с Крис Пайн “Пропадане в мрака”, която за три седмици по родните кина е спечелила 279 273 лева. Триизмерният филм, който е директно продължение на “Стар Трек” (2009), бе заснет с бюджет от 200 милиона долара и първоначалните очаквания бяха, че ще се превърне в един от големите хитове на лято, 2013-та. Поне що се отнася до България това изглежда няма да се случи най-вече заради факта, че марката “Стар Трек” никога не е била особено популярна сред масовата публика. Похвално е, че “Пропадане в мрака” е натрупал над 270 хиляди лева до момента, но тази сума бледнее в сравнение с постигнатото от другите две високобюджетни продължения в топ 10 - “Железният човек 3” и “Бързи и яростни 6”.Вселената на “Стар Трек” винаги е била най-популярна в Съединените щати и подобно на първия филм “Пропадане в мрака” не може да се похвали с огромни приходи извън границите на Северна Америка. Все пак българското представяне на лентата е значително по-добро от това на предишната част и само след няколко дни продукцията на Джей Джей Ейбръмс ще надмине границата от 300 хиляди лева.Анимационната лента “Круд” е на осма позиция със спечелени за десет седмици 663 999 лева. Доказващ за пореден път, че родната публика има силен афинитет към триизмерните анимации филма на Кърк Де Мико отбелязва увеличение в посещаемостта от над 100 процента и се изкачва с две позиции в класацията. Сравнително скромния стартов уикенд на “Круд” беше компенсиран от все по-увеличаващата се посещаемост през следващите няколко седмици. Лентата няма да натрупа един милион лева в България, но спечеленото до момента е повече от задоволително за оригинална продукция, чиято рекламна кампания не може да се сравнява с рекламата на създадените от Пиксар анимационни ленти. Общо по света триизмерния “Круд” е натрупал 569,254,730 долара.Деветото място е за анимационния “Тор и легендите за Валхала”, който за един месец в България е спечелил 56 832 лева. Исландско-германската копродукция остана в сянката на конкурентните 3D-анимации “Тайната на горските пазители” и “Круд” и приходите до момента са без съмнение разочароващи за представител на този поджанр. Липсата на по-силна реклама и факта, че не става дума за скъп холивудски филм са два от основните фактори, които допринесоха за скромното представяне на “Тор и легендите за Валхала”. Лентата едва ли ще набере повече скорост в следващите седмици и по всичко изглежда, че ще се нареди сред най-слабо представилите се триизмерни продукции на 2013-та година.Вдъхновеният от истински случай “Кръв и пот” е на десета позиция в класацията. Нискобюджетният криминален трилър на Майкъл Бей се прожектира по родните киноекрани от пет седмици насам и до момента е натрупал общо 226 811 лева. Бей и изпълнителите на главните роли Марк Уолбърг и Дуейн Джонсън могат да се похвалят с множество големи филмови успехи и популярността им сред масовата публика определено помогна на “Кръв и пот”, който тръгна по кината без претенции за огромни финансови постъпления. Въпреки високото възрастово ограничение (филма е забранен за лица под 16 години) и силната конкуренция “Кръв и пот” успя да привлече приличен брой зрители в българските кина и спечеленото до момента е напълно прилично за оригинална продукция, която не може да се възползва от по-скъпите триизмерни и IMAX прожекции. Продукцията на Парамаунт Пикчърс ще завърши българското си представяне с приходи от близо 300 хиляди лева. ... още »
Миналогодишната историческа драма “Линкълн” се превърна в хит за продуцент-режисьора Стивън Спилбърг, а изпълнителя на главната роля Даниъл Дей-Луис бе награден с “Оскар” за изпълнението си на 16-я президент на Съединените щати. Имайки предвид този успех не е изненадващо, че Спилбърг и Дей-Луис планират да работят отново заедно по друг амбициозен игрален филм. Малко по-рано днес беше оповестена новината, че сценариста на “Професия жиголо” Джейсън Дийн Хол ще адаптира за големия екран вдъхновената от истински събития книга “Благодарим ви за вашата служба” (“Thank You For Your Service”), а Стивън Спилбърг е изявил желание да поеме режисурата на бъдещата лента.Неназован източник от студиото Дриймуъркс Пикчърс потвърди информацията и освен това допълни, че за изпълнител на главната мъжка роля най-вероятно ще бъде привлечен Даниъл Дей-Луис. Важно е да се отбележи, че все още няма подписани договори и поне за момента единствения човек, който със сигурност ще работи по проекта е сценариста Джейсън Хол.Хол вече има изградени професионални отношения със Стивън Спилбърг. През 2012-та година той бе нает да напише сценария за лентата “Американски снайперист” в която ще участва Брадли Купър. Спилбърг потвърди, че това ще бъде неговия следващия филм и снимките се очакват да стартират в края на тази година. Работата по сценария на “Благодарим ви за вашата служба” ще започне още това лято, а по оформянето на сюжета ще участва и автора на книгата-първоизточник Дейвид Финкъл. Историята на подготвяната филмова адаптация ще се фокусира върху влиянието на войните в Ирак и Афганистан върху психиката на американските войници и по-конкретно тежките последствия от посттравматичния стрес.Източници от Дриймуъркс Пикчърс разкриха, че “Благодарим ви за вашата служба” е проект, който Стивън Спилбърг “харесва много”, а намерението на продуцентите е да поверят главната роля на Даниъл Дей-Луис.Дей-Луис винаги е подбирал много внимателно ролите си, но имайки предвид постигнатия успех с “Линкълн” очакванията са, че той отново ще обедини сили със Стивън Спилбърг.Тъй като е все още прекалено рано не се знае кога ще бъде готов сценария на драмата и кога ще започнат снимките. За момента няма официални изявления от страна на Стивън Спилбърг и Даниъл Дей-Луис и единствената информация за проекта идва от студиото Дриймуъркс Пикчърс (откъдето потвърдиха, че филма е в период на пре-продукция).Очакванията са, че в края на годината ще бъдат разкрити по-конкретни детайли за цялостния статут на “Благодарим ви за вашата служба”. ... още »
След като стана най-касовата 2D кинопремиера в България за всички времена, „Бързи и яростни 6“ се превърна и в най-касовия филм от поредицата „Бързи и яростни“ у нас с генериран приход само за първите десет дни от 1 084 168лв. С този резултат „Бързи и яростни 6“ стана първият 2D филм за годината, преминал границата от 1 000 000 лв. в българския бокс офис и регистрирал рекордния за 2013 брой зрители 138 995.За сравнение „Бързи и яростни 5“ спечели 1 083 240 лв. за целия период, в който се въртя по киносалоните у нас. Цифрите за останалите филми от поредицата, въртяни по кината у нас са както следва: „Бързи и яростни 4“ – 536 074 лв., „Бързи и яростни 3“ – 106 116 лв., „Бързи и яростни 2“ – 129 295 лв., „Бързи и яростни“ – 173 443 лв.Междувременно Universal отбеляза рекордни резултати, като за първа година от създаването си компанията генерира приход от 1 милиард щатски долара в световния боксофис толкова скоро след началото на годината. За справка предишният рекорд на студиото в това отношение е бил поставен миналата година, когато заветната сума е била достигната в средата на юли. Компанията очаква дотогава тази година при тях да са постъпили значителни допълнителни приходи, част от които ще са заслуга на „Бързи и яростни 6“, който предстои да отвори в още шест държави по света.Трейлъри и клипове от филма можете да видите тук ... още »
Само един ден дели 8-те участника от „Като две капки вода” от големия финал. След 12 седмици, утре вечер ще видим кой ще грабне голямата награда – чисто нов автомобил. Отпадналите Диана, Стефан, Алекс и Мария ще видим в уникални дуети. Първият тандем ще бъде в състав Диана и Стефан, които ще изпеят български хит по свое желание. Хит от култов филм пък ще чуем в изпълнение на другата музикална двойка – Мария и Алекс. Кои обаче са песните, ще остане изненада за зрителите до утре, 20.00 ч. В пълна тайна пазят своите песни и финалистите Милица, Рафи, Гъмов и Албена. Екипът на „Като две капки вода” дори е разпределил графика на репетициите им така, че всеки един от тях да не разкрива избора си на песен. Финалните изпълнения ще останат загадка и за самото жури, което за първи път утре няма да оценява участниците, а само ще даде своето компетентно мнение. В замяна обаче, за цялата си работа и често тежкото оценяване на изпълненията през тези 12 седмици, журито също най-накрая ще получи специални награди, които засега са забулени в тайна.Специално разрешение поиска Маги от продуцентите от Endemol да бъдат раздадени и специални награди. Петима от участниците ще бъдат номинирани за „Най-добро сценично поведение”, сред призовете ще има и „Мис Еволюция”, както и „Мистър хамелеон”. Какво още ни готвят и жури, и участници, ще видим утре, но от екипа подсказват, че журито е подготвило специална награда за участниците. Утре ще разберем и кой е победителят от конкурса „Сцената е твоя”. Това, което можем да разкрием за него, е, че тя е артистична варненка, но с какво изпълнение ще превземе сцената на шоуто и с какво е впечатлила журито, предстои да разберем.Дали и Зуека и Рачков ще ни изненадат, както направиха на първия лайф, какво ще изпълнят участниците и най-големият въпрос – кой ще бъде победителят, ще видим утре от 20.00 часа по Нова ТВ.„Като две капки вода” – финал, 5-ти юни, 20.00 ч. по Нова ТВ ... още »
Големи сътресения очакват сем. Лютови в следващия епизод на „Столичани в повече”, тази сряда, от 21.00 часа по bTV. Най-тежко бурята ще засегне Спас и Йовка. След като става ясно, че Кипър не носи кръвната група на нито един от двамата си родители, в разрешаването на проблема се намесва фенотипът „Бомбай”. Скандал ще се заформи не само при Спас и Йовка, но и при Йордан и Славка.След като обвинява Йордан в безхаберие Славка ще вземе нещата в свои ръце и ще се опита да се намести в политиката.В проблемна ситуация ще изпадне и Гришата. Събитията толкова ще го съкрушат, че отчето ще помоли Господ за помощ. Какъв ще бъде неговият отговор и как Христо Стоичков ще допринесе за това Гришата да получи просветление, зрителите на bTV ще разберат в сряда вечер.Докато всеки се бори с проблемите си, Рангел ще намери решение на своите или ще попадне в още по-големи. След като с помощта на Радко се регистрира в сайт за запознанства, късметът му се усмихва и го среща с палава сръбкиня, която го кани на кафе у дома. В крайна сметка се оказва, че кафето върви с „късметче”, което не е по вкуса на всеки. Подобно на бившия си съпруг и Гълъбина няма късмет в сърдечните отношения. Тя отново бива отхвърлена от Пацо, който е замесен в доста неприятна ситуация от брат си, а за капак Зоя му отказва развод в последния момент. ... още »
Вечните златниКакво остава след като угасят прожекторите и представлението свърши? След като актьорът слезе от сцената? Когато филмът е заснет? Театърът е бил дом на хиляди талантливи души, оставили отпечатък в него, застинали не само по снимките, но най-вече в сърцата на спомнящите си за тях. Това, което е било, няма как да се върне, няма как да го видим на филм. С тази рубрика обръщаме поглед назад с помощта на хората, които познават най-добре онзи избледняващ свят от черно-белите снимки ще го изпълваме с цветове, за да го разгледаме и опознаем добре. Миналата година Никола Анастасов празнува 80-годишен юбилей. От тези немалко десетилетия почти шест са минали на сцената и пред камерите. Комикът отваря вратата към гримьорната си в Сатиричния театър, в която се подготвя за ролите си от 1957 г. насам. Сяда пред огледалата, лампичките около тях светят, а той съвсем отговорно и сериозно, макар и да е уморен от постоянното медийно внимание, се връща назад, за да извърви част от пътя си още веднъж чрез спомените си. Донесъл е и голяма част от архива си със снимки от представления в желанието си да помогне възможно най-много за материала. Интересно, разговорът с комика, наречен „усмивката на Сатирата”, преминава предимно в сериозен тон, макар и изпъстрен с весели пламъчета в сините очи на Никола Анастасов. Първата роля на Никола Анастасов в Сатиричния театър в "Кралят тръгва на война"Неведнъж сте разказвал, че съвсем случайно сте кандидатствал във ВИТИЗ.Никола Анастасов: Да, тогава въобще не бях ориентиран какъв ще бъде занапред животът ми. В училище имах любопитство към най-различни кръжоци, спортни събития, пеех в хора на гимназията, свирил съм на китара, какво ли не съм опитвал, но в нищо не съм настоявал сериозно. Под въздействието на повечето ми приятели, които кандидатстваха инженерство и аз се упътих към специалността Хидромелиорация, понеже беше време да се строят много язовири. Математиката ми вървеше много трудно и разбира се ме скъсаха. Връщайки се по „Граф Игнатиев”, стигнах до „Патриарх Евтимий”, дето сега му викат Попа. Пред червената сграда срещу паметника се бе събрал народ – млади хора, интересни, красиви, особено дамската част беше впечатляваща. Попитах ги какво чакат там и те ми отговориха, че ще кандидатстват в Държавното висше театрално училище. Докато пеех в училищния хор, изпълних соло в представление в Студентския дом. Публиката ме хареса, ръкопляска ми, на мен, разбира се, ми стана много приятно и реших, че искам да продължа да пея. Преподавателят ни обаче ми се караше, защото само си държах ръцете в джобовете. От липса на опит не знаех какво да ги правя. Реших, че в Театралната академия мога да се науча какво да правя с ръцете си и дори, ако искам после и оперен певец да стана. с Невена КокановаНе знаех как става подготовката за кандидатстването. Ненавиждах рецитацията, защото като дете, по време на бомбардировките бяхме избягали в едно село и на празника на Кирил и Методий казаха софиянчето, тоест аз, да излезе на сцената и да каже стихотворение. Аз, разбира се, забравих текста. Върнах се при учителката, тя ми подсказа, качих се на сцената и пак забравих стиховете. Отдолу започнаха да се смеят, а аз потънах в земята от срам и се заклех да не стъпя втори път на сцена. Но за кандидатстването отидох при Сия Челебиева, актриса от Народния театър, която подготвяше кандидат-студентите, да ме чуе и ориентира. В нейния апартамент имаше 20-30 високи, стройни, красиви момичета и момчета, а аз с къси панталони и някакви гуменки, нямах дори дълги панталони. След като всички си отидоха, тя казва: „Хайде сега да чуем стихотворението, което си избрал.” А аз: ”Ама нищо не съм избрал. Вие ми кажете какво и ще го науча.” „Ама как така ще се явяваш без нито едно стихотворение? Друго знаеш ли да кажеш?” „Ами не.” Тя се хвана за главата: „Много си ми симпатичен, ама си много загубен.” „Загубен, загубен, ама какво да направя – и аз искам да преуспея.” Даде ми „Юноша” на Христо Смирненски и ми каза на кое да наблягам и аз го научих за три дена. За изненада на всички успях. Може би, защото нямах уплах и не бях премислял нещата предварително. Даже след като приключих, големият актьор от „Сълза и смях” Юрий Яковлев, който тогава също кандидатстваше, попитал: „Кой е този, дето има такъв страхотен глас?” И излизам аз, един мъничък, кльощавичък, дребничък и той ме гледа и казва с пренебрежение: „Ей, ама този мърльо ли?!” Не знам как съм успял. Може би трябва да имаш много вяра и наивност, това е основното, а аз ги имах и двете. Може би съм имал и други качества, които съм таил в себе си и са били забелязани тогава."Чичовци", реж. Методи АндоновВлязох в един клас с най-големите – Татяна Лолова, Григор Вачков, Досьо Досев, Цветана Гълъбова, Гинка Станчева, Ицко Финци – повечето после станахме и актьори на Сатиричния театър, защото нашият професор Стефан Сърчаджиев ни повика след като се създаде театъра през 1957 г., макар да бяхме разпределени из страната. И така станахме ядро на театъра след батковците и каките Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Енчо Багаров и други актьори. Кои са най-важните уроци, които научихте, докато сте следвали? Силната вяра и липсата на страх трябва да бъдат подплатени и с талант, но и с какво още?Никола Анастасов: Не мога да коментирам какво означава талантът – това е нещо много сложно, даденост, която е като че ли извън човека. При мен трудността идваше от това, че не познавах себе си. За да можех да пресъздавам образи, на края на своето образование аз вече трябваше да познавам човешката психика и качества – всичко, което човек носи в себе си. Но аз самият не се познавах. Започнах да се изследвам и това беше най-трудният момент. Открих, че притежавам качества и на престъпник, и на влюбен, и на символичен герой и на зевзек – защото всичко това е заложено не само в мен, но и във всеки един от нас, - и затуй станах актьор, който играе себе си. Не имитирам, а търся в себе си качествата от своя герой. Ровя се, докато усетя и болката, и щастието, и мъката, и жалкото състояние на човека и това влиза в образа и го прави плътен и истински. Аз играя истински – ако ме боли, да ме боли до невъзможност. Като играех влюбен, аз все бях засмян, а отстрани ми казваха: „Абе, престани да се хилиш! Ти знаеш ли какво е да си влюбен? Това е страдание, не е радост.” Това е основният ми урок от театралната академия. „Обличането на Венера”, реж. Леон ДаниелНе е ли много натоварващо, когато човек изживява, а не просто „играе” състоянието на своя герой, особено при по-драматичните роли?Никола Анастасов: Обречен си да изстрадаш ролята си. Няма милост в нашата професия. Всичко трябва да преболедуваш, а направиш ли го – успехът е сигурен. Разпределиха ме след завършването в театъра във Враца с Григор Вачков и Цако Дачев. Сега актьорите нямат и понятие какво е да живееш далеч от близките си в невероятни условия. Тримата деляхме стая, в която нямаше дори стъкло на прозореца. През зимата слагахме одеяло, за да не влиза снегът. Печката ни пушеше и не я ползвахме, за да не се издушим. Навличахме всичко върху себе си, анцузи, панталони, пуловери, балтони и тогава си лягахме. Не се оплаквахме, защото бяхме млади и силни, имахме надежда, че ще успеем, че можем да правим театър и да заразяваме публиката. Отсреща ни беше девическата гимназия, момичетата ни аплодираха, когато ни виждаха и ние летяхме, нищо, че ни беше студено, нищо, че парите ни стигаха само за сапун и за баня, за купончета в пощата, в която се хранехме с минимални дажбички – младостта побеждава. Вероятно на младите днес това би звучало потискащо или дори фантастично, че се е създавало изкуство в подобни условия, но си мисля, че е полезно да го знаят всички, които днес се занимават с изкуство, защото в наши дни много се оплакваме от липсата на достатъчно финансови средства за култура. А е добре да видиш разликата, защото въпреки всичко, имаме много повече от онези години.Никола Анастасов: Действителността беше различна. Директорът ни – Димитър Панов-бай Пано, беше фантастичен. Пътувахме много тогава. Като тръгнем по селата в един скапан автобус, бутаме го по нанагорнището, до върха на хълма и после се качваме да се возим по нанадолнището. Като свърши представлението, понеже в селото няма хотели, зрителите ни гледат и казват: „Ето тази актриса да дойде в къщи да преспи. Това момче, пък, ще го вземем ние.” Чакаме да ни подберат и да ни заведат по домовете си. Малко е обидно, макар че хората с любов го правеха, защото обичаха театъра и даже ни гощаваха с най-хубавото, което имаха, обаче е неудобно да те избират така, особено на този, който остане последен, му е най-тъжно. Но това е красив живот и важното е, че имахме щастието и възможността да преодолеем трудностите и да успяваме в начинанието си.Първата роля на Никола Анастасов в Сатиричния театър в "Кралят тръгва на война"Когато дойдохте в началото в единствения профилиран театър – Сатиричния, имахте ли усещането, че създавате по-особена и свободолюбива сцена?Никола Анастасов: Началото за мен беше смутно. Не само влизаш в столичен театър, но и заставаш до големи актьори като Лео Конфорти, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Георги Попов, Петко Карлуковски, дошли от Народния театър, за да помогнат на Сатиричния да се изправи на крака. Те са талантливи, опитни, обръгнали, а ние тепърва прохождаме. Опитваме се да достигнем до тях, но сме твърде далеч. Четири години колебание и трудно пробиване. Постепенно започнахме да се проявяваме, но преди това аз вече бях осъден, че не ставам за комик от Боян Дановски – големия, талантлив наш режисьор и директор на театъра, който създаде стила на Сатирата. Имахме едни великолепни четвъртъци, в които се събираше целият екип. Като в академия говорехме как трябва да създаваме образите си, какъв като цяло да бъде нашият театър, за да се различава от другите, как да търсим нашата шарена палитра. Дановски ни учеше да се стремим нашият театър да е по-модерен, да се различава от статуквото. В началото падаха представления заради липса на зрители, пускаха ни да ходим на мач – много обидно нещо. Но постепенно в репертоара влязоха сериозни постановки, появиха се режисьори като Гриша Островски, Методи Андонов, Младен Киселов, с много възможности да ни вдъхнат увереността да покоряваме зрителите. В един момент вече имаше неистов глад за нашите представления. Тогава се появи Станислав Стратиев и започна да произвежда пиеси, специално за нас. Йордан Радичков от писател стана и драматург и написа също пиеси за театъра. Както ние го открихме, така и той сам откри, че има драматургичен талант. Спектакли като неговата „Суматоха”, режисирана от Методи Андонов, Стратиевите „Римска баня” (режисьор Нейчо Попов) и „Сако от велур” (режисьор Младен Киселов), направиха театъра златен. с Христо Гърбов в "Римска баня", реж. Светослав ПеевЕкипът на театъра станахме един отбор. Почнахме да се проявяваме в телевизията, в киното, в радиото, в естрадата, в концерти из цялата страна. Добихме майсторство, можехме да заразяваме публиката и станахме нейни любимци. Но това е и защото имахме прекрасни материали. Във всеки текст, който сме играли, има смешно, но то идва от умно измисленото, не глупащина, която днес много често срещаме. Може би днес ги няма тези автори, може би ги няма тези режисьори, които да съумеят да изнесат драматургията в спектаклите си на още по-високо ниво, а актьорите накрая да сложат черешката на тортата с добрата си игра. Получавахме всички възможни награди, звания, ордени, но то идва от само себе си, станахме и заслужили, после и народни артисти, и въпреки че тези звания отпаднаха, ние продължаваме да играем и да пълним салоните. Появим ли се на сцената, аплаузите започват, с тях зрителите ти благодарят, че си допринесъл с нещо. Как общувате с младите си колеги?Никола Анастасов: Както е нормално. Имаме срещи с тях. Те имат уважение към нас и ние към тях. За тях е по-трудно, защото нямат толкова реализация. Ние можехме да играем на много места в България и то значими неща, а не еднодневки. А и промяната, която дойде, ни накара да пробваме различни видове театър, но новото е едно и също – то е театър, то е изкуство. За да играеш добре, така че да достигаш до душата на човека, който те гледа, трябва да го заразиш и след това той ти става много благодарен. Съдбата на актьора е такава, че по-често го избират и по-малко сякаш има право той на избор. Как е било при вас и кои роли чувствате най-близко до себе си? Никола Анастасов: Това е най-болният въпрос. Ние сме подбирани, колкото и да е неприятно, такава е съдбата на нашата професия. Можеш да имаш желание, но ще те забележат, ще ти повярват и ще те пуснат да играеш, ако се бориш. И затова и много талантливи хора, не само в България, си отиват от този свят без да успеят да достигнат това, което евентуално биха могли, ако бяха получили по-голяма възможност за изява. Всичко е с времето си, разбира се, и с обкръжението, с което се обграждаш. Режисьорите, които работеха и в театъра и в телевизията, ни познаваха, викаха ни в своите представления. С течение на времето трябваше да отстъпим място, защото дойде друго поколение актьори със собствените си автори и режисьори. "Лека форма на тежка депресия", реж. Йонко Цонев и Светослав ПеевЧетох, че сте чувствали изключително близки пиесите на Станислав Стратиев и като цяло откривате себе си в българската драматургия повече отколкото в чуждата. Никола Анастасов: По време на златния период на театъра се утвърдиха няколко драматурзи. Аз имах щастието да стана много близък приятел със Станислав Стратиев. Всичко си споделяхме. Постепенно попивах неговата мъдрост, интересно познание и амбиция да провокира света чрез абсурда. Затова и пишеше комедии на абсурда – за нещо, което е толкова невероятно, че чак не може да бъде, но от друга страна може и да се случи, а Станислав извайваше тази граница великолепно. Публиката вярваше, например, че в тавата в „Сако от велур” има овца, а то няма нищо. Играл съм в 6-7 негови пиеси и продължавам да играя. Покрай него съм гостувал с ролята, която съм играл в Сатиричния театър, в постановките на „Сако от велур”, „Римска баня” и „Рейс” във Варна, Пловдив, Ловеч, Русе и още много други градове. Така опознах трупите и на театрите извън столицата. Какъв по-щастлив шанс от това да съм в театъра в най-силния му период! Кои са темите, които най-силно са ви вълнували и сте искали да споделите със зрителите? Доколко това се е случвало чрез ролите ви? Никола Анастасов: Винаги е зависело от ролите, които ми се подадат от режисьора. Аз не съм имал богат избор, освен при Станислав, който ми даваше пиесата още преди да я предложи на театъра, за да си харесам образ. А аз исках всичките, защото всяка написана от него роля е много хубава. Само женските персонажи не му вървяха много, макар да имаше чудесно семейство и много хубава връзка с жена си. Но нека това да му е кусурът, защото всичко друго е блестящо. Дори не съм предполагал, че мога да играя Санчо Панса. Никога! Когато Гриша Островски ни разпредели в „Човекът от Ла Манча” – Коста Цонев като Дон Кихот, а мен като Санчо Панса, му казах, че не ставам за тази роля. Санчо е един усмихнат дебелак и добряк, наивен, а аз не притежавам тези качества. Даже му казах кой, според мен, може да го изиграе. Обаче Гришата настоя аз да я изиграя. Направиха ме по-дебеличък, успях да извадя от себе си наивитета, с който Санчо вярва в своя идол – дон Кихот, и ролята стана. Сега я считам за една от най-хубавите си. Като я гледам по телевизията, съзнавам, че съм щял да направя голяма грешка да откажа предимството, което са ми предоставили с такава световна роля. "Криворазбраната цивилизация", реж. Хачо БояджиевПрез златните години на Сатиричния театър и силните иносказателни пиеси, които са се поставяли, сигурно сте усещали и някакъв дискомфорт, че властта внимателно ви наблюдава и не допуска всичко до сцената. Имахте ли някакъв вътрешен страх или усещане за несвобода?Никола Анастасов: Не. Не съм изпитвал страх, защото съм се усещал много уверен в това, което правя. Когато се заговори из театралните среди, че ще спрат първата пиеса на Стратиев, режисьорът й Нейчо Попов настоя да се обадя на Тодор Живков и да поискам среща с него. Нейчо беше профпредседател в театъра и въобще много ерудирана личност. Той искаше аз да се обадя, защото Живков вече ме познаваше. В новогодишната нощ ме бяха поканили да прочета един текст пред членовете на Политбюро. В него имаше невероятни вицове, почти антисоциалистически. Аз се уплаших и казвам: „Другарю Живков, как ще го чета това?” А той: „Прочети го докрай.” И аз го прочетох. Свършваше със: „Авторът няма да го разкрия. Ваш: Янко.” По този начин Живков застана зад материала. Аз се обадих, той каза, че ще дойде да гледа „Римска баня” и ме попита: „Голямата правда или малката правда съществува в нея?” Без да се замисля, казах, че голямата, защото това, което Станислав пише, е истина. Разбира се, той не дойде на обещаната дата, а по-късно, когато вече бяхме решили, че ще спрат пиесата. Събра ни всички и се обърна към Станислав: „Ти ли, момче, написа това произведение? Ти имаш ли деца?” „Имам – казва Станислав. – Две момчета.” „А що не мислиш за тях, бе?” Разсмя се, пожела ни на добър час и пусна пиесата и ние я играхме 417 пъти, преди да слезе от сцена. А сега, втората постановка по нея, режисирана от Славчо Пеев, сме я изиграли вече цели 130 пъти. Как се чувствате когато едно представление слезе от сцената? В киното можете да си пуснете филма и може би пак да изживеете емоциите от снимачния период, докато в театъра, какво остава след тези 417 пъти? Никола Анастасов: Никога не ни казват кога ще ни спрат пиесата. Иначе ще ни бъде много тежко, ако знаем, че всичко свършва. Разбира се, трябва да идват нови пиеси, но слава богу, наистина е добре, че нямаме представа кое ще е последното представление. Невъзможно е да преодолееш усещането за тъга и празнота, което те обзема, когато представлението свърши и слезеш от сцената. Ако си си свършил добре работата, си доволен, макар че като изгаснат прожекторите и загасим лампичките в гримьорната, става пусто. Като че ли свършва нещо, а то започва вече другото, новото, следващото представление. И това е кръговратът на живота."Тримата от запаса", реж. Зако Хеския - Никола Анастасов, Георги Парцалев, Кирил ГосподиновИ не само. Представлението, което е приключило за вас тази вечер, тепърва резонира и започва да живее по друг начин в зрителите. И това е много ценно… В киното имате също много участия. Наскоро гледах „Тримата от запаса”, където играете малко нетипична, доста лирична роля. Никола Анастасов: Аз харесвам филма, наистина, но по-важното е, че публиката го хареса и той стана хит. Публиката оцени и Георги Парцалев и Кирчо Господинов, които там играят блестящо. Режисьорът Зако Хеския ме откри за себе си в своя филм „Осмият” (1969), в който аз играех партизанина Чаплин. Зако беше неземен човек, изключително нежен и много умееше да те надъха, та да изиграеш историята вдъхновено като на представление. Снимките от „Тримата от запаса” бяха хубави моменти, но лошото е, че тези актьори вече ги няма. Има ги чрез ролите им. Мисля си, че вашата професия е благословена с това, че остава в сърцата на хората чрез ролите – независимо дали със спомена за тях от театъра, или на филмовата лента, така както писателите остават със словото си, композиторите и изпълнителите – с музиката си, а в много други професии, всичко, което човек е сътворил, изработил, си отива с него. Никола Анастасов: Да, но театърът е живото изкуство и няма как да го повториш. Щастливи са тези, които могат да се докоснат на живо до това висше и неповторимо изкуство, защото всяко ново представление носи различен привкус. Различно действа и публиката, която рефлектира в теб и ти в нея. Има една игра на пинг-понг между зала и сцена. За да ти повярва публиката, трябва да разкриеш себе си така, че тя да ти се довери, да се остави да живее чрез теб, а това става само ако си искрен и имаш необходимия чар в най-добрия смисъл на думата, не като красота или блясък, а като пленителност на образа ти. Възможно ли е изкуството да промени света към по-добро и през годините, когато сте излизал на сцената, заставал ли сте пред публиката с това желание?Никола Анастасов: Изкуството неминуемо задава условия за по-добър начин на живот. Най-важното е, че то мен ме възпитава. За да изиграя дадена роля съм се запознавал с автор, за чието съществуване не съм и подозирал, научавал съм какво е представлявало време, така непознато и отдалечено, като 12-и, 17-и или 21-и век, с друго място, с други хора, с друга нагласа. Това всичко ме кара да мисля, да наслагвам върху себе си тези представи, които авторът е положил, но аз ги превръщам в мои собствени и в мой живот. Ето, това е хубавото. А предполагам, че и зрителят, който се запознава чрез мен, натрупва този богат опит, който аз съм натрупал и провокирам с играта си той да усети. Кои български филми харесвате много и бихте искали по-младите зрители да познават?Никола Анастасов: Това е въпрос на избор. Всеки може да си прецени какво го интересува. Но хубавият филм не може да бъде скрит, защото това е силата на доброто изкуство – да завладява не само мен, но и по-голяма аудитория. Показателно и трябва да се има доверие на филм, който е достигнал до много повече хора, като „Козият рог”, например. Визитка: Никола Стоянов Анастасов е роден на 22 април 1932 г. в София. Завършил е актьорско майсторство при проф. Филип Филипов и проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” (1955). Играе по един сезон в театрите във Враца и Варна, преди да стане част от трупата на Сатиричния театър „Алеко Константинов” (1957-). Сред многобройните награди – признание за работата му, той получава и високите държавни отличия Заслужил артист (1971), Народен артист (1980), орден „Народна Република България” ІІ ст. (1982), „Златен век” (2012). Публиката продължава да го награждава с дълги аплодисменти всеки път, когато стъпи на сцената – в Сатирата сега играе в „Римска баня” и „Лека форма на тежка депресия”.Със Светослав Пеев в "Римска баня", реж. Нейчо ПоповВ цифри:Има над 100 театрални роли, сред които Колоездачът в „Когато розите танцуват” от В. Петров), Лило в „Суматоха” от Й. Радичков, Близнаците в „Щръклица” от П. Панчев, Цеков в „Римска баня”, Висящият в „Сако от велур” и Безотговорният в „Рейс” от Ст. Стратиев), Любомир в „Големанов”от Ст. Л. Костов), Тарелкин в „Дело” от А. В. Сухово-Кобилин, Д-р Айнщайн в „Арсеник и стари дантели” от Д. Кесълринг и др.Над 30 кинороли, сред които Зано в „С пагоните на дявола” (1967, реж. Неделчо Чернев), диригент на оркестъра в „Бялата стая” (1968, реж. Методи Андонов), Пейо Вътов в „Тримата от запаса” (1971, реж. Зако Хеския), Цако в поредицата „Нако, Дако и Цако – Моряци” (1974, реж. Нейчо Попов), „Нако, Дако и Цако – Шофьори” и „Нако, Дако и Цако – Коминочистачи” (1976, реж. Иван Касабов), д-р Джалдети в „Само ти, сърце…” (1987, реж. Христо Писков и Ирина Акташева) и др.И още – с неговия глас говори „Мечо Пух“ в аудиодраматизацията на книгата на Алън Милн от 80-те години. Гледали сме го и в мюзикълите „Човекът от Ла Манча” (1968, реж. Гриша Островски) и „Криворазбраната цивилизация” (1974, реж. Хачо Бояджиев).Личен фаворит:Особено е горд, че след като се влюбва в специфичния хумор на шопския фолклор, успява да го сподели със зрителите в редица телевизионни комедийни програми, влизайки в колоритни образи. Издава и книга с шопски вицове, на която е рецензент Станислав Стратиев. Споделя, че черпи вдъхновение от абсурда и неочакваните драматургични качества на шопския хумор. Фатално:Любител на високите скорости, Анастасов неведнъж е претърпявал инциденти с кола. Отказва се да шофира, когато излита от мост във Велико Търново в средата на 80-те години и е открит в безсъзнание. Необходими са му две години, за да се възстанови и да се върне на сцената. На няколко пъти е чупил ръце, крака и ребра, последно на връх 80-годишнината си, но духът му е толкова силен, че преодолява и това и дори се шегува, че са му останали още здрави ребра за трошене. Внимава обаче на 8 ноември – Архангел Михаил, защото около тази дата често са му се случвали подобни неприятности през годините. По време на снимките на „Тримата от запаса”, Анастасов е щял да загине. По сценарий трябвало да провери дълбочината на една река, но от студа сърцето му блокирало. Героят на Кирил Господинов трябвало да го спаси, но след като го извлякъл на брега, го оставил. Добре, че се втурнали хора от екипа, както и Георги Парцалев, вкарали колегата си в една „Волга”, разсъблекли го и го разтривали, докато го съживили. Гафове: Живото изпълнение е свързано с много притеснителни моменти. Някои остават скрити от зрителя, други придават особена атмосфера на представлението, но нито един актьор не е застрахован от тях. Един от гафовете, които са оставили неизличим спомен в Анастасов, се случва в деня, в който станал заслужил актьор. От притеснение забравил репликите си в постановката „Щръклица”, в която играел ролите на четирима братя близнаци. С партньорката си в първо действие Стоянка Мутафова трябвало да проведе последователни разговори като всеки един от братята. Когато актрисата разбрала, че колегата й не й прави номер, а има нужда от помощ, хукнала зад кулисите, за да търси Георги Парцалев, който изпълнявал ролята на бащата на близнаците. Докато той се приготвил да излезе на сцената, Никола Анастасов се скрил зад купа сено и лаейки като куче, поддържал интереса на публиката какво ще се случи нататък. В антракта Невена Коканова изчела заедно с актьора текста му в гримьорната, успокоила го и второто действие минало без повече проблеми. Семейство:Женен е за естрадната певица Мария Косева, която се отказва от кариера на върха на славата си, за да се посвети на семейството и двамата им сина. Семейството е заедно вече половин век и актьорът неведнъж е говорил с признателност към съпругата си за подкрепата, която винаги е получавал от нея.Хоби:И до днес Анастасов споделя, че неговата професия е и хобито му.Прякор:Усмивката на Сатиричния театър – прозвище, дадено му от Георги Калоянчев. От по-опитния си колега Анастасов споделя, че се е научил да не прекалява с импровизациите и винаги да помни последната реплика, която подава към партньора си на сцената. Интервюто с Никола Анастасов подготви Лора ТрайковаРубриката е реализирана с приятелската подкрепа на Съюза на артистите в България снимки: личен архив ... още »
През лятото на следващата година Крис Евънс и Скарлет Йохансон ще се появят отново като войника Стийв Роджърс и Черната вдовица във високобюджетното продължение на хита “Капитан Америка: Първият отмъстител”. Официалното заглавие на втората част е “Завръщането на първият отмъстител”, а снимачния процес протича в момента под режисурата на дуото Джо и Антъни Русо (“Аз, ти и Дюпри”). Оригиналният филм от 2011-та година донесе на създателите си приходи в размер на 360 милиона долара, което бе приличен резултат за оригинална комиксова продукция. Очакванията са, че продължението безпроблемно ще подобри това постижение най-вече заради факта, че след появата си в миналогодишния блокбастър “Отмъстителите 3D” персонажа Стийв Роджърс/Капитан Америка се радва на още по-голяма популярност сред масовата публика. Снимките на “Завръщането на първият отмъстител” започнаха преди няколко седмици в Лос Анджелес и до момента от екипа успешно успяваха да пазят в тайна случващото се на снимачната площадка. Малко по-рано днес обаче в интернет бяха разпространени първите неофициални снимки от филма на които се вижда както титулярния персонаж на Крис Евънс, така и главния отрицателен герой Зимният войник, в чиито образ се превъплъщава актьора Себастиан Стан. Подробни детайли за сюжета на “Завръщането на първият отмъстител” все още не се разкриват, но това което се знае е, че действието ще се развива след описаните случки в “Отмъстителите 3D”. Персонажът на Себастиан Стан е познатия от първата част приятел и партньор на капитан Америка, Бъки Барнс. Смятан за мъртъв от американските власти Барнс е отвлечен от руснаците и по-късно е превърнат в ловкия убиец и атентатор Зимният войник.След пристигането на Зимният войник в Щатите Капитан Америка обединява сили с Наташа Романоф/Черната вдовица и заминава за Вашингтон където започва неговата борба срещу могъщ и неуязвим враг.За филма режисьорите Джо и Антъни Русо разполагат с бюджет от около 150 милиона долара, а снимките ще протекат в щатите Калифорния и Охайо. Освен вече споменатите актьори в лентата участват още Антъни Маки, Гари Шандлинг, Хейли Атуел, Тоби Джоунс, Самюел Л. Джаксън и носителя на “Оскар” Робърт Редфорд, който се превъплъщава в образа на Александър Пиърс – дългогодишен таен агент и един от най-влиятелните членове на организацията за световен мир “ЩИТ”.Сценаристи на “Завръщането на първият отмъстител” са Стивън МакФийли и Кристофър Маркъс (“Кръв и пот”), а продуцентските задължения са поети от Виктория Алонсо (“Димящи аса”) и Нейт Мур (“Железният човек”).Филмът ще се разпространява в триизмерен формат и плановете на студиото Уолт Дисни са да бъдат направени поне още две продължения с участието на Крис Евънс.“Завръщането на първият отмъстител” тръгва по кината в целия свят от 4-ти април, 2014-та година. ... още »
През 2010-та година от началството на студиото Марвел оповестиха, че планират да пренесат на големия екран популярния комикс “Пазителите на галактиката” (“Guardians of the Galaxy”). В следващите две години информацията за филмовата продукция бе оскъдна и се смяташе, че бъдещето й ще зависи изцяло от представянето на “Отмъстителите 3D” в световния бокс офис.Режисираният от Джос Уедън ансамблов екшън успя да натрупа над един милиард долара приходи в световен мащаб и веднага след този успех от Марвел дадоха зелена светлина на “Пазителите на галактиката”.Работата по сценария започна през есента на 2012-та година, а президента на Марвел Кевин Фейги разкри, че снимките ще стартират през лятото на 2013-та в Лондон. За режисьор на амбициозната лента бе избран 42-годишния Джеймс Гън, чиито най-известен филм до момента е хоръра с Елизабет Банкс “Плужекът”.“Пазителите на галактиката” е без съмнение огромен риск за Марвел тъй като главните персонажи в историята (сред които се отличават гигантско ходещо дърво и въоръжен енот) са напълно непознати на широката публика. Въпреки това от студиото ще отпуснат значителен бюджет от над 100 милиона долара и очакванията са, че по време на снимките режисьора Джеймс Гън ще използва триизмерни камери. Сюжетът на “Пазителите на галактиката” ще се фокусира върху пилот от американската армия, който след като попада в центъра на опасен междугалактически конфликт е принуден да обедини сили с екип от извънземни същества и бивши затворници. За изпълнител на главната мъжка роля беше привлечен актьора от “Враг номер едно” и “Кешбол” Крис Прат, а негови екранни партньори ще бъдат звездата от “Аватар” Зоуи Салдана, Майкъл Рукър, Джон Си Райли, Дейв Батиста, Лий Пейс, Глен Клоуз и потвърдената преди няколко дни Керън Гилиън, която ще изиграе един от отрицателните персонажи в историята.Снимките на “Пазителите на галактиката” ще стартират след няколко седмици, но кастингите все още не са приключили и само преди няколко часа от Марвел разкриха, че към актьорския състав на лентата ще се присъедини и носителя на “Оскар” Бенисио Дел Торо. Все още не се разкрива какъв ще бъде персонажа на Дел Торо, но според последната информация става дума за герой, който ще се появи в няколко предстоящи филми на Марвел. Има слухове, че Дел Торо ще изиграе известния комиксов злодей Танос, но както може да се очаква продуцентите на филма отказват всякакъв коментар по въпроса.Повече детайли за сюжета и персонажите в “Пазителите на галактиката” се очаква да бъдат разкрити след като стартират снимките. Екипът на режисьора Джеймс Гън ще работи основно в английските филмови студия “Шепъртън”, а снимачния период на продукцията ще продължи около три месеца.Световната премиера на триизмерния “Пазителите на галактиката” е насрочена за 1-ви август, 2014-та година. ... още »
