Германско-грузинската копродукция “Гондола” разказва история с един кабинков лифт, който свързва село в планината с малък грузински град в долината. Ива започва да работи на това необичайно превозно средство като обслужващ персонал. Лифтът има две гондоли. Когато едната гондола се изкачва нагоре, другата слиза надолу. Гондолите се срещат по средата на пътя. Другата гондола е я обслужва Нино. Ива и Нино се виждат на всеки половин час, докато гондолите се разминават, и всеки път, макар и за кратко, изживяват мигове на въодушевление и радост.Файт Хелмер учи режисура в Мюнхенската филмова школа и става известен с авангардните си късометражни филми “Изненада” и “Айфеловата кула”, показани на фестивалите в Кан и Венеция. Първият му пълнометражен филм “Тувалу” (1999) е участвал на 62 фестивала, сред които Сан Себастиан и Берлинале. Премиерата на култовия му филм “Абсурдистан” е в конкурсната програма на Сънданс. Сътрудничи си с известни творци, като актьора Удо Киер в “Порта към небето”, композитора Горан Брегович в “Байконур” и актьорите Пас Вега и Мики Манойлович в “Сутиенът”.ДНЕС, 21 март, в кино “Люмиер” начало 20:30 PM. Не го пропускайте! ... още »
Кафе и галерия „Синтезис“ | „Фотосинтезис“начален час 11:00Саболч Хайду е сценарист, актьор, филмов и театрален режисьор. Завършва кинорежисура в Университета за театрални и филмови изкуства в Будапеща през 2000 година. Първият му пълнометражен филм „Без изход“ (2000) печели награда за най-добър филм по време на Унгарската филмова седмица, както и наградата на журито на МФФ „Молодист“ в Киев. Следващите му филми, „Тамара“ (2004) и „Off Hollywood“ (2007) също получават международно признание. Премиерата на „Бели палми“ (2006) е в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан и получава почетен диплом в конкурса „На изток от запад“ на 41-вия МФФ Карлови Вари. „Живял съм и по-добре“ (2016) печели „Кристален глобус“ в Карлови Вари и приза за най-добър актьор (Саболч Хайду). Театралната версия на „Живял съм и по-добре“ излиза през 2015 година, последвана от два други театрални проекта - „Денят на Калман“ (2017) и „One Percent Indian“ (2019). Следващата творба на Саболч Хайду „Градът на съкровищата“ (2020) излиза в онлайн формат повреме на пандемията от Ковид-19, превръщайки се в първия унгарски филм, излъчван и рекламиран изцяло онлайн. Джим Старк е американски независим продуцент, който от 1983 година се занимава с писане на сценарии, развитие, финансиране, продуциране, продажба, дистрибуция и промотиране на нискобюджетни игрални проекти. Филмите му са носители на многобройни награди и са били с премиера на фестивалите в Кан, Берлин, Венеция, Торонто и Сънданс. Сред многобройните режисьори, с които Джим е работил, са Джим Джармуш ("Извън закона", "Кафе и цигари", "Мистериозният влак" и "Нощ над земята"), Рубен Йостлунд ("Идиотският триъгълник"), Саболч Хайду, Сиро Гуера, Самуел Маоз, Бент Хамер. Фридрик Тор Фридриксон.Двамата гости ще се срещнат с публиката на „Кафе с автограф“ във фестивалния център Кафе и галерия„Синтезис“ *„Фотосинтезис“ТЕМА на разговора: КАК ДА НАПРАВИШ НИСКОБЮДЖЕТНА ЕВРОПЕЙСКА КОПРОДУКЦИЯ.ДНЕС, 21 март, начален час 11:00.„Денят на Калман“ и „затишието пред бурята“Филмът на Саболч Хайду „Денят на Калман“ е камерна история, която ни въвежда по няколко различни начина в клаустрофобията на брака. Има я и фината, меланхоличната, субтилната страна на това, което героите преживяват, но и един сдържан сатиричен елемент на границата на черния хумор в диалозите, който ни потапя в абсурдизма на ежедневието по начин, подобен на този, по който го правят класици на световното кино като Каурисмаки. Или като Джармуш, продуцент на чиито ранни филми е, да не забравяме, също Джим Старк. Ритъмът на речта (а и езикът, който неминуемо го задава) тук обаче е друг. Това не са кратките сентенциозни реплики на героите на Каурисмаки. Саболч Хайду се заиграва, както самият той разказа на публиката след прожекцията, с начина, по който се говори унгарският в родния му Дебрецен. А героинята Зита, чиято реч (почти без поемане на дъх) е като изречение с дължината на изреченията в прозата на Бекет или Джойс, има за прототип майката на самия режисьор. Филмът описва крах (или поредица от крахове), но в него има и топлота, защото и самият му автор я носи. Едно от най-важните неща, които каза на публиката след прожекцията на филма си Саболч Хайду, беше, че ако погледнем съвременното кино, а и други изкуства, както и обществената атмосфра през последните 20 години, от тях е изчезнало чувството на радост (и тук не става дума само за комедиите). Тази загуба на радостта също е засегната (не с коментар, а практически) и в „Денят на Калман“.А сега нека чуем историята на направата на този филм в контекста на съвременния абсурдизъм в унгарската киноидустрия през погледа на продуцента Джим Старк...Джим Старк: Саболч е заснел много филми и е утвърден и опитен режисьор. Но през последните години – времето, откакто Орбан е на власт – начинът, по който се управляват филмовите фондове в Унгария е такъв, че хора като него не могат да получат обществено финансиране. Това е така, защото филмовият център финансира само филми за славната история на Унгарската империяили на католическата църква, или друга някаква пропаганда... Така че творците като Саболч трябваше да прибегнат до повече изобретателност. Той създаде малка театрална трупа, за която написа три пиеси и те се играеха не в обичайните театрални зали, а в по-малки пространства, галерии, понякога дори в апартаментите на хората, и добиха изключителна популярност. Преди 7 години реши да филмира първата от трите пиеси. В този филм играят той, съпругата му и децата му. Заснет е в апартамента им. Цялостният бюджет е 3000 евро и с него беше селектиран и награден на фестивала в Карлови Вари. Така „Живял съм и по-добре“ стана първият филм от тази трилогия, а съвсем наскоро завършихме и втората, и третата част – съответно „Денят на Калман“ и „Бдението на лешояда“, който предстои да излезе в началото на следващата година. Може би обърнахте внимание в надписите накрая на филма, че няма никакво финансиране от Унгарския филмов фонд. Има малко финансиране от Словакия, малко от Швейцария, малко от Великобритания и аз успях да привлека малко средства от Щатите... Получиха се някакви пари и от това, че в Унгария по закон се връщат част от данъците за кинопродуции и така... Хубавото е, че този филм се превърна в пример за множество млади унгарски кинотворци за това как може да се прави кино и при такива условия. Саболч Хайду е познато има на зрителите на София Филм Фест дори и от творбите на неговик олеги – нека примомним, че сме го гледали в малки роли и в ъндърграунд филмите на братя Бухарови, които са цяла отделна глава в независимото изкуство в Унгария. Много често – с оглед и на унгарската независима музика (единят от братя Бухарови – Нандор Хевеши е легенда на DIY-джаза в Будапеща), и на театъра, и на визуалните изкуства, и на киното сме си казвали, че за да има независимо изкуство, първо трябва да има независими хора, каквито в Унгария винаги е имало. Да, в киното е малко по-трудно по чисто технически съображения...Саболч Хайду: Изкуството има воля за живот и дори когато властта се опитва да го подтисне, то все намира начини да избуи, може би под някаква друга форма, но все пак, защото хората на изкуството продължват да работят – и това, което създават, избуява като тревичката във фугите между плочките на тротоара. Ако погледнете културния афиш на Будапеща, ще видите, че месечно има около две хиляди театрални събития, така че сцената е доста жива. Но конкретно унгарското кино е сведено почти изцяло до независимо кино, което се прави с много нисък бюджет или с никакъв бюджет. „Денят на Калман“, благодарение на Джим Старк и нашите чуждестранни копродуценти от Словакия и Швейцария, пак е нискобюджетен, но не чак толкова. Бюджетът беше малко под сто хиляди евро, така че успяхме да платим нещичко поне на актьорите. Заснет е за 10 дни в апартамента на мой приятел режисьор. Но да ви кажа – след четири филма, снимани по този начин, вече съм уморен. За да работиш така, трябва непрекъснато да звъниш на приятелите си и да искаш услуги, услуги, услуги... и това е доста натоварващо.„Денят на Калман“, а и цялата трилогия, има още едно измерение – описва процеси, които вие също сте преживели…Саболч Хайду: Драмата на моето поколение е, че в последните 20 години всичко се случи много бързо, а нашият ритъм на живот и осмисляне е друг. Докато се притеснявахме за това как растат децата ни, те изведнъж пораснаха в едно съвсем друго време. Върху това се опитвам да размишлявам също в трите филма. Искам някак си да приключа с този начин на снимане и защото с всеки етап от създаването на тези филми, установявах, че те предхождат подобни събития в собствения ми живот. Със съпругата ми, която играеше в пиесите, също впоследствие се разделихме. И ако се върнем към кризата в брака на хора, прекарали 20 години заедно, каквито са и флмовите ми герои, днес смятам, че трябва винаги да се търси решение как да продължите заедно. Освен ако всичко наистина не се е изпразнило от съдържание. Спрямо третия филм от трилогията, „Денят на Калман“ е по-сдържан, по-обран, по-тих... Но това е като затишие пред буря… ... още »
София Мийтингс е професионален форум, който предлага възможности за кинотворците да представят свои проекти пред международната филмова индустрия и да направят връзка с потенциални партньори, които да съдействат за финансиране и международно популяризиране на бъдещите филми. Нашата мисия е да представяме талантливи млади и вече завоювали признание режисьори, сценаристи и продуцент пред ключови фигури в индустрията – инвеститори, продуценти, разпространители, телевизионни компании, програматори, представители на фестивали и VoD платформи.Копродукционният пазар е съдействал за откриването на много таланти в света на киното, осигурил е сцена за стартирането на десетки проекти на режисьори, като има за цел да подпомогне финансирането на техните дебютни, втори или трети пълнометражни филми, представяйки техния талант пред филмовата индустрия. От София Мийтингс са стартирали проекти на млади режисьори, които се утвърдиха като значими имена в световното кино, като Кристи Пую, Кристиан Мунджиу, Корнел Мундруцо, Ясмила Збанич, Алваро Брехнер, Алексей Попогребски, Лили Хорват, Леван Когуашвили, Душан Милич, Сърдан Голубович, Алексей Герман младши, Калин Петер Нетцер, Раду Жуде, Тудор Джурджу, Борис Хлебников, Иля Хржановски, Огньен Свиличич, Агнешка Смочинска, Вера Глаголева, Толга Карачелик, Валентин Васянович, Стефан Арсениевич, Адриан Ситару, Ян Цвиткович, Том Шовал, Олег Сенцов, Бабак Джалали, Никос Лабут, Рейнер Сарне, Андреа Палаоро, Георги Овашвили, Вацлав Кадринка, Хафстейн Гунар Сигурдсон, Соня Лиза Кантерман, Алексей Федорченко, Марина Разбежкина, Натали Бианкери, Антоанета Аламат Кусянович и много други, включително Ласло Немеш, носителят на Оскар за чуждоезичен филм за „Синът на Саул“.Сред българските режисьори, представили проекти на София Мийтингс през годините, са Стефан Командарев, Камен Калев, Иглика Трифонова, Светла Цоцоркова, Надежда Косева, Драгомир Шолев, Константин Божанов, Ивайло Христов, Милко Лазаров, Андрей Паунов, Ралица Петрова, Илиян Метев, Костадин Бонев, Петър Вълчанов, Кристина Грозева, Мина Милева, Весела Казакова и други.Над 400 ключови професионалисти за филмовата индустрия се включват ежегодно в София Мийтингс. Това са продуценти, режисьори, сценаристи, международни и национални дистрибутори, разпространители, представители на филмови пазари, фондове, телевизии, трейнинг-специалисти, програматори на киносалони и международни филмови фестивали. София Мийтингс е копродукционен пазар, който включва два основни модула: представяне на филмови проекти и прожектиране на нови филми в незавършен вид.Филмовите проекти са селектирани в пет секции:Проекти за втори филмиПроекти плюс/минус единПроекти в банкаПроекти за телевизионни сериалиVR проектиПроетките се представят от режисьор, продуцент или сценарист, след което се организират индивидуални срещи с поканените експерти.Филмите се представят в процес на развитие (Works in Progress).Паралелно с основната програма се организдират събития, предназначени за представителите на индустрията – презентации, разговори, лекции, уъркшопи, майсторски класове, дискусии и трейнинг-програми в непринудена и приятелска атмосфера. Отправяме покана към ключови експерти в аудио-визуалните среди, фокусираме се върху устойчивост и алтернативни пътища за разпространение и финансиране на филми. София Мийтингс продължава да представя актуалните акценти в развитието на новите медии (XR/VR/трансмедия, VR), в рамките на проекта уъркшопи имат паневропейските организации EUROPA DISTRIBUTION и EUROPA CINEMAS. От няколко години част от СМ е инициативата EASTERN LIGHTS, насочена към млади актьори от Източна Европа. Физически и онлайн достигаме до сериозен брой професионалисти във филмовата индустрия, част от които пристигат в София, а други присъстват виртуално чрез VOD партньора ни FESTIVAL SCOPE. Специална селекция от филми в процес на развитие ще бъде представена ексклузивно онлайн за професионалисти: разпространители, сейлс компании и представители на международни фестивали.Наши основни партньори са Cinelab, Producers Network, Cannes Marché du Film, Chaos, UNIQA, EAVE, ACE, Midpoint, Coprocity, Film Independent, Crossroads Co-production Forum, Yapimlab, MFI, Story Tricks, Cineuropa, Europa Distribution, Europa Cinemas и много други. ... още »
Опасна зона | Danger ZoneВ „Опасна зона“ (Полша-Великобритания) на Вита Мария Дригас зрителите стават свидетели на странна страст за генериране на адреналин. Рик от Съединените щати не успява да постъпи в армията, затова измисля своя алтернатива и създава компанията „War Zone Tours“, която организира пътувания до конфликтни зони. Авантюристите доброволно попадат в животозастрашаващи ситуации, а филмът е интелигентен разказ за лукса да познаваш войната само като зрелище.ОЧАКВАМЕ ви в Euro Cinema, начало на прожекцията 18:00 часа.Планета Б | Planet BФилмът на Питер Ван Еке „Планета Б“ (Белгия-Нидерландия) е свързан с екологичната тема – това е история за порастването на двама младежи в свят, който се самоунищожава. Тринайсетгодишната Бо израства в защитена среда, където всичко изглежда възможно, но се плаши от мрачните предсказания за бъдещето. Заедно с приятеля си Лука тя решава да се бори срещу промяната в климата. В търсене на своя път, те се опитват да трансформират свят, който продължава да „изяжда“ собственото си бъдеще...ОЧАКВАМЕ ви в Euro Cinema, начало на прожекцията 20:00 часа.Солтбърн | Saltburn„Entertainment Weekly" определят новия филм на Емералд Фенел „Солтбърн“ като „готически трилър, поръсен с отровен, бонбонено-бляскав прашец“. В главните роли на предизвикателната, забавна и екстравагантна история са Бари Киоган и Джейкъб Елорди, партнират им безупречните майстори в актьорската професия Розамунд Пайк, Кери Мълиган и Ричард Е. Грант. Оливър е загубеняк без приятели в Оксфорд, но получава покана да прекара лятото в просторното имение „Солтбърн“, собственост на богатото семейство на новия си познат Феликс. Там Оливър прекарва незабравими дни и научава истинските дълбини на покварата, до които могат да доведат парите и привилегиите. Световната премиера на филма е в програмата на Телурайд и в последните три месеца на 2023 той се превърна в една от най-обсъжданите творби, с пет БАФТА-номинации, включително за британски филм на годината, три актьорски признания (за Киоган, Елорди и Пайк) и с номинация за оригинална музика.ОЧАКВАМЕ ви в Дома на киното,начало на прожекцията 20:00 часа!Доброволчески афиш | Volunteers' postФилмите, предложени от доброволците на София Филм ФестВсички доброволци единодушно се съгласиха, че биха препоръчали “Солтбърн”! Ето какво сподели ветеранът-доброволец Константин Кръстев:“Според мен този филм е много повече, отколкото хората предполагат. Да, изключително противоречив е и се превърна в сензация в социалните медии, но това е филм, който крие поразително дълбоки послания и търсения в психологията на съвременния човек, що се отнася до концепцията за желанията и хоризонтът на тяхната изпълнимост. Това е просто филм, който стига до дъното на проблема, а жанра му дава страшно много посоки за интерпретации, ако посмеем да погледнем “Солтбърн” встрани от мейнстрийм коментарите. Личното ми мнение е, че е много по-дързък и идейно издържан в сравнение с "Клети създания", например - който го е гледал, ще разбере за какво говоря”. ... още »
Френски институт - зала “Славейков” * 18:00 часаФилмът „1489“ (Армения), с голямата награда от Международния фестивал за документални филми IDFA и с приза на ФИПРЕССИ, отразява историята на режисьорката Шогакат Варданян, заснет с личния ѝ телефон, за неимоверните трудности на семейството, свързани с издирването на изчезналия във войната между Армения и Азербайджан неин брат Согомон. Той е на 21 години, студент и музикант, пред завършване на задължителната си военна служба, когато през септември 2020 година конфликтът за Нагорни Карабах се разгаря отново. На седмия ден от войната Согомон изчезва. След шест месеца костите са намерени, но близките ще трябва да изчакат година и половина за потвърждение, че убитият с номер 1489 наистина е синът на семейство Варданян...Важни филми се състезават за наградата в нашия Документален конкурс - не ги пропускайте! ... още »
Ади Войку и стремежът да уловиш всичко„Предупреждението“ ни среща с визуалния артист Сами в нощта, в която обстоятелствата грубо ще го изкарат извън балона му. Докато вувузели, тъпани и полицейски сирени огласят града, приятелите му спорят по философски въпроси и разиграват пърформанс, посветен на протестите навън. Сами грабва камерата, с която иначе има навик да нахлува в живота на околните, и излиза да снима демонстрациите. Арестуван почти моментално, Сами ще се нагледа на безправие и насилие и бързо ще се принуди да отстъпи от принципите си. Ади Войку твърди, че травматичната история за нощта прекарана в компанията на маскирани жандармеристи, е вдъхновена от собствения му опит по протестите.В разговор с публиката режисьорът отговори на въпроси за филма си, а разговорът започна от отношенията между човека и камерата.Трудна е тази връзка между човека и камерата. Това са всъщност два различни свята и преходът между тях е много насилствен. Живеем във време, когато сме непрекъснато свързани през екрани и устройства и се опитваме да дешифрираме образите в тях и да намерим истината чрез тези устройства. Понеже нямаме контакт с реалността, навсякъде живеем с фалшивото впечатление, че знаем какво се случва на места като Украйна или Газа. Навсякъде по света има войни или бунтове. Но всъщност знаем само това, което виждаме чрез устройствата си, ние не сме там. Опитах се да направя филм за реалността, противопоставяща се на виртуалната реалност, и за момента, в който героят пресича границата от измислица към реалност. С Крум [Родригес] обсъждахме как да направим визуална концепция с двете камери. Драматургично фикцията се случва в реалността, когато героят използва собствената си камера, докато реалността се случва във фикцията, когато снима Крум. Следващият въпрос засяга съвременното изкуство. Какво изобщо може да направи то? Какво става в реалния свят, докато ние си говорим за изкуство и концепции?Мисля, че нашите представи не изразяват вярно реалността и това, което е важно. Важно е да оставим артиста да бъде свободен и неговата интуиция да работи за нас, защото ние сме по-близо до реалността, когато я възприемаме през изкуството, направено чрез интуиция, отколкото когато гледаме кадри, взети от интернет, и правим своя собствена карта на събитията. Шокиращо тънка е границата между обичайния живот на Сами и насилието. Оказва се, че е много лесно да бъде спукан балонът, в който живее героят ви. На български заглавието на филма ви е „Предупреждението“ и той наистина е едно предупреждение за това колко е крехък балонът на нашите собствени принципи.Английското име на филма е “The Capture”, защото става дума за улавяне на реалността и за филмови кадри. Но също така и за група хора, заловени в жандармерийски камион. Те са затворени там със собствените си идеи, а с реалността ги свързват само устройствата... И във връзката си, двамата главни герои са уловени - всеки в собствената си гледна точка. Опитах да уловя всяка форма на улавяне. Освен това ние самите бяхме заловени и заснети в тези 22 нощи, докато снимахме.Втората прожекция на “Предупреждението”, който участва в Международния конкурс на 28-ия София Филм Фест, е ДНЕС, 20 март, в Културен център G8, начален час 13:00. ... още »
„Спомените ми от пансиона не бяха особено цветни“Филмът на Нехир Туна „Пансион“ разказва историята на четиринайсетгодишния Ахмет, който е изпратен от си баща, отскоро ревностен мюсюлманин, в ислямско общежитие, за да приеме мюсюлманските ценности. Ахмет се старае да стане идеалният син, но трудно намира мястото си сред децата в пансиона, а в светското си училище крие новия си дом от съучениците си. Филмът показва конфликта между религията и секуларизма в Турция през детските преживявания на самия режисьор.„Пансион“ идва на СФФ с награда Bisato d'Oro за най-добър сценарий от Венеция ’23 и награда за най-добро актьорско изпълнение фестивала в Маракеш ’23.Започваме разговора от факта, че „Пансион“ е вдъхновен от събития, случили се в собственото ви детство. Кажете ми как вашият личен опит се превърна във филм?Мисля, че работата върху лична история има своите предимства и недостатъци. На първо място, това е невероятна възможност да погледнете назад във времето и да видите нещата, които са ви направили това, което сте днес, а после – и да създадете история от това.Това е благословия. Това е шанс да поработите върху травмите, които някога сте имали и които някога са ви формирали. Моите спомени ми дадоха ясна представа за атмосферата и за това как преживяванията ще повлияят на героите ми. От друга страна обаче, работата върху нещо лично може да бъде трудна, трябва да спазваш определена дистанция от материала, за да можеш да твориш, и не бива да си прекалено емоционално привързан към него. Така че да, има предимства и недостатъци в този смисъл.Как успяхте да се откъснете от историята? Как става това?Не беше лесно, а правенето на филми е толкова дълъг процес. Писането, развиването на сценария и финансирането на един филм отнемат много време. Работата става част от живота ви, от ежедневието ви. Филмът ме вдигаше от леглото всяка сутрин. Силата ми да продължа да работя по него дойде от мисълта, че накрая ще мога да споделя част от детството си с публиката.Как вашият филм разглежда темата за религията в турското общество днес?Всъщност историята серазвива в края на 90-те години. Това беше време на силна поляризация между секуларисти и ислямисти. Основите на този конфликт съществуват от създаването на съвременна Турция, но тази епоха беше връхната точка. Така че това беше една от причините, поради които избрах да поставя филма в тази епоха... а също и защото самият аз бях на възрастта на моя герой по това време. Може да се каже, че през последните 20 години Турция вече не е същата, има повече свобода за тези, които искат да живеят според правилата на исляма. Имам предвид, че страната стана по-консервативна. Съотношението на силите се промени. През 90-те години светските сили имаха повече влияние. Те оказваха натиск върху религиозните общности. Днес религиозните са по-силни и оказват същия вид натиск върху секуларистите, които искат да живеят живота си свободно. Това е просто смяна навластта, която преживяваме, и винаги има хора, които остават от другата страна и които са потиснати. Те искат да живеят по своя си начин. Но това не означава, че Турция не е свободна държава. Тя е свободна страна, но доколко? Вашите главни герои са деца. Към каква аудитория е насочен филмът?Подходящ е както за деца, така и за възрастни. За мен това е история за момче, което се опитва да се ориентира между очакванията на баща си и собствените си избори в тази потискаща религиозна среда. Действието се развива в свят, доминиран от възрастни. Виждаме ефектите от изборите, които възрастните правят за образованието на децата си и как те се отразяват върху главния ни герой. Смятам, че филмът е подходящ за млада публика, защото го прожектираме и на младежки фестивали, и на детски фестивали. Но също така искам този филм да достигне до възможно най-много родители, независимо от тяхната вяра, и да им покаже последствията от техните действия и решенията, които вземат за образованието на децата си, защото възрастните винаги смятат, че знаят най-добре и искат най-доброто за техните деца, но може би невинаги са прави.Как протече работният процес с младите актьори?Имах късмет, защото успях да намеря актьори, които наистина се справят със задачата. И най-важното - те не изглеждат на годините си. Всъщност двете момчета в главните роли бяха на 19 и 22, когато снимахме, но изглеждаха като на 13 и 16. Актьорът, който играе главния герой, има този детски вид – той просто изглежда като дете, ако го срешите по определен начин. И след това, ако го срешите по различен начин, възрастта му се променя веднага.Показахте ли вече филма в Турция?Премиерата ни беше във Венеция през септември и оттогава филмът пътува по света. На много фестивали, за щастие, достига до своята публика, но все още не сме го показали в Турция. Филмът ще излезе там през април. Но тъй като вече го показахме на много турци по фестивалните прожекции в различни страни, мога да кажа, че на хората, които идват от консервативни семейства, изглежда им харесва, защото има толкова много неща, с които могат да се идентифицират. Те могат да го разберат. Аз самият идвам от този свят и знам какво означава да си възпитан по този начин. Зрителите улавят малките детайли, с които могат да се свържат. Филмът е критика и на двата възгледа - и на светския, и на религиозния, но те не го виждат така, защото за тях той показва един красив и познат свят и това резонира с тях.Вероятно зрителите се чувстват видени и зачетени. Дали има много филми, които говорят за живота на консервативните турци?Напоследък вече да, защото преди нямаше телевизионни сериали или филми, които да се занимават с живота на консервативни семейства. През последните две години това се промени и сега по телевизията върви много популярен сериал за консервативно семейство. Той е номер едно по рейтинг. Консервативните турци искат да бъдат чути и видени и да видят познати сюжети на екрана. А те са огромна част от турското население. Започнах да работя по моя филм още преди да бъде създаден този сериал и е просто съвпадение, че се излъчва в същия период от време. Дано „Пансион“ стигне до широка аудитория и да се гледа от много хора.Колко време ви отне филмът?Не знам. Процесът беше разкъсан на части. Започнах да го пиша преди много години. След това дойде пандемията и междувременно не успяхме да финансираме проекта, защото не можахме да получим подкрепа от държавата. Трябваха ни дълги години, за да успеем да намерим пари и да започнем работа по продукцията. Бих казал 6 години. Много време за филм, но дано да стане по-лесно със следващите проекти.Избрахте да снимате в черно-бяло. Защо?Избрах черно-бялото, защото спомените ми от пансиона не бяха особено цветни, а и смятам, че в този тип институции няма място за цветове, нито за нюанси. Или си мюсюлманин, или си атеист, по-точно неверник, няма средни положения. Помислих си какъв по-добърначин има да изразя тази идея от това да направя филма черно-бял. Това беше много ранно решение – от самото начало знаех, че този филм ще бъде черно-бял. Много дистрибутори казаха „не го прави, няма да искат да го гледат“. Рисковано е, но ако имаш сериозни причини, винаги работи за филма.Къде сте сега по спектъра между вярващ и атеист? Работата по „Пансион“ промени ли вашите възгледи и убеждения?В момента повече ме влече духовността, отколкото религията, но знаете ли, хората се променят. Ние се развиваме и не знам докъде ще ме отведат търсенията ми. Все още се смятам за мюсюлманин, защото няма как човек да престане да бъде мюсюлманин. И това не е непременно нещо лошо. Но аз не съм практикуващ мюсюлманин. Просто имам собствени ежедневни ритуали, които непрекъснато да ми напомнят за висшата сила.Въпросите зададе Яна Пункина.Премиерната прожекция на филма “ПАНСИОН”, който участва в Балканския конкурс на 28-ия София Филм Фест, е ДНЕС, 20 март в Културен център G8, начален час 18:00. Не го пропускайте! ... още »
Носителят на „Кристален глобус“ Саболч Хайду идва в София с „Денят на Калман“ – творба, в която се преплитат елементи от предишните му два филма „Живял съм и по-добре“ (2016, с наградата за най-добър филм в Карлови Вари), задълбаващ в семейните и личните взаимоотношения, и „Градът на съкровищата“ (2020), който се осмелява да изследва още повече тъмната страна на човешката психика. „Саболч Хайду е в ролята на объркания Калман в тази минималистична, динамична и сърцераздирателна екранизация на театрална постановка със завладяващи кадри, съдържателни диалози и впечатляващ звън на вятърни камбанки“, пише Едвинас Пукшта по време на представянето на филма на кинофестивала „Черни нощи“ вТалин. А според Cineuropa „Денят на Калман“ прилича на терапевтичен сеанс с неясен изход, по време на който се освобождава гняв, мръсното бельо се изнася публично, а зрителите се приканват да пролеят сълза или да отхапят парче месо от кървящите рани“.Филмът разглежда въпроси като трудността да предадеш любовта си по начин, по който другият може да разбере, и невъзможността да я получиш в желаната форма. В другата главна роля ще видим удивителната актриса Орши Тот, която познаваме от ранните филми на Корнел Мундруцо. Специалната прожекция на „Денят на Калман“,представен от режисьора Саболч Хайду и продуцента Джим Старк,е ДНЕС, 20 март, от 18:30 часа в кино “Одеон”. Двамата гости ще имат възможност да се срещнат с публиката на „Кафе с автограф“ във фестивалния център на тема КАК ДА НАПРАВИШ НИСКОБЮДЖЕТНА ЕВРОПЕЙСКА КОПРОДУКЦИЯ.Очакваме Ви в Кафе и галерия„Синтезис“ *„Фотосинтезис“ –21 март, начален час 11:00. ... още »
