|
|
ФИЛМ
|
|
Знаехме си, че нещата ще бъдат различни за Бари Алън в третия сезон на "Светкавицата". Също както в сериала "Завръщане в бъдещето", не само Бари ще преоткрие за себе си един странен свят, но е твърде възможно съвсем да забрави всичко старо. Във филма участва и Кандис Патън, Даниел Панабейкър, Карлос Валдес и редица други. Премиерата на филма е обявена за 4 октомври. Бари Алън е криминален следовател, който пристига в Старлинг Сити, за да разгледа поредица от необясними обири, които може да са свързани с трагедия в миналото му. Бари е фен, обсебен от Зелената стрела, който не подозира, че съвместната работа с Оливър и Фелисити ще е причината той да стане част от този опасен свят. След като преживява ужасяващ инцидент, той се превръща в супергерой, който има способността да се движи с невероятна скорост. ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
"Сноудън" на Оливър Стоун ще бъде представен в официалната селекция на фестивала в Сан Себастиан извън състезателната програма 64‐то издание на фестивала в Сан Себастиан ще представи новия филм на Оливър Стоун „Сноудън” в официалната си селекция извън състезателната програма. Това ще бъде европейската премиера на дългоочакваната творба на американския режисьор. Джоузеф Гордън‐Левит („Генезис” (2010), „Убиец във времето” (2012), „Дон Джон” (2013), „Разходката: Живот на ръба” (2015)) е в ролята на Едуард Сноудън, бивш служител на Агенцията за национална сигурност (АНС), който изобличава публично програмите за глобално наблюдение на държавата му. В актьорския състав до него са звездата от „Дивергенти” Шайлийн Уудли и носителят на ОСКАР Никълъс Кейдж. Кийран Фицджералд и Оливър Стоун са съавтори на сценария, базиран на книгите на Люк Хардинг „Досиетата на Сноудън” и „Времето на октопода” на Анатолий Кучерена. Със „Сноудън” Стоун продължава да изследва спорни личности и събития от американската история: темата за Виетнам с „Взвод” (1986) и „Роден на 4‐ти юли” (1989) , президентите на страната с „Джей Еф Кей” (1991), „Никсън” (1995) и „Младши” (2008), „Уолстрийт” (1987), темата за 11‐ти септември в „Световният търговски цетър” (2006), както и телевизионния сериал „Премълчаваната история на САЩ” (2012‐2013) ‐ също излъчен целия на фестивала. „Сноудън” разказва за личните възходи и падения на човека, направил публично достояние строго секретни документи на Агенцията за национална сигурност и впоследствие получил убежище в Русия. Филмът, сниман в Германия, САЩ, Китай и Русия е продукция на Sacha Inc./KrautPack Entertainment с бюджет от над 50 милиона долара, което го нарежда сред най‐скъпите независими продукции на Холивуд. Световната премиера в киносалоните на САЩ е на 16‐ти септември. У нас филма тръгва на същата дата, разпространяван от ПРО ФИЛМС. Това ще бъде седмото участие на Оливър Стоун на фестивала и първото, при което негов филм е включен в програмата за излъчвания на Официалната селекция. Преди 30 години, през 1986‐та, той превърна стадион „Велодром” в огромно кино с филма си „Салвадор”, а после и с „Родени убийци” (1994) и „Световния търговски център” (2006). Оливър Стоун е носител на три награди ОСКАР и пет статуетки Златен глобус, а през 2012 г. нюйоркският режисьор получи почетната награда ''Доностия'' за цялостно творчество, по време на 60‐тото издание на Сан Себастиан. ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
Един от най-желаните актьори в света - Джордж Клуни ще стане баща за първи път. Според информирани източници, той и съпругата му Амал са в очакване на първородното си дете. Клуни е на възраст, в която повечето мъже по света стават дядовци, но това не притеснява ни най-малко звездата. Амал е в началото на бременността. Тя е силно притеснена за протичането на един от най-прекрасните моменти в живота на една жена, защото тя не е раждала до този момент, а вече е на 38 год. Двойката не бързаше да има деца в началото, въпреки желанието на Джордж Клуни. ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
След като завършва Факултета по кинематографски изкуства на Университета на Южна Калифорния през 1998 година Дейв Ериксон работи като сценарист и продуцент на пълнометражни телевизионни филми и сериали. Списъкът на творческите му постижения включва дейността му на изпълнителен продуцент на филма „Марко Поло/Marco Polo“ за Netflix и The Weinstein Company, съизпълнителен продуцент на хитовия сериал „Синове на анархията/ Sons of Anarchy“ по FX и автор и продуцент на сериала „Законът на Кентърбъри/Canterbury’s Law“ по FOX.По какво се отличава „Пази се от живите мъртви“ от „Живите мъртви“ и дали човек може лесно да се увлече по „Пази се“, ако не е гледал „Живите мъртви“? Определено е лесно, не е необходимо да знаеш каквото и да е за „Живите мъртви“, за да се увлечеш по „Пази се…“. В разговорите ми с много хора – актьорите, продуцентите и някои зрители, всички бяха единодушни, че подходът ни към сюжета е такъв, че не предполага да сте предварително запознати с комикса или с другия сериал. Но, ние сме го организирали по такъв начин, че ако сте фен на оригиналните графични романи и гледате „Живите мъртви“, да можете веднага да разпознаете митологията и да видите отделните пластове на сюжета. Но, освен това, ще можете да оцените и различния подход на „Пази се…“, различната му гледна точка.По време на първия сезон всяко от семействата претърпя някаква огромна загуба. Мислите ли, че във втория сезон това ги е обединило и е увеличило решимостта им да оцелеят? Да, въпросът е интересен, тъй като едно от важните неща за Робърт Къркман , когато започнахме да работим върху драмата, беше темата за насилието и за това как всеки от героите се отнася към него. Като тук се има предвид не само ‘смъртта’ на заразените, но и начинът, по който всеки от героите реагира, когато трябва да бъде унищожен някой заразен. Към края на първия сезон те бяха нападнати от орда зомбита и повечето от тях (с изключение на Травис, Крис и Алиша) трябваше да се борят с някой от заразените и да го ликвидират. Така че въпросът се отнася до последствията от това насилие и морала на всеки от героите. По-късно, през втория сезон, те намериха подслон на яхтата на Странд ‘Абигейл’, но разбрахме, че тази идея е дошла не само на тях. Те не са единствените, решили да избягат от Лос Анжелис, проправяйки си път към водата.В края на първия сезон Странд каза: “Единственият начин, по който един луд свят може да оцелее, е да приеме лудостта.” Как се проявява тази мисъл във втория сезон? Мисля, че една от големите теми на втория сезон на „Пази се…“ е, след като сме разбрали, че светът наистина вече го няма, след като сме разбрали, че няма път назад, как това ще се отрази на всеки от героите? Ще могат ли те да приемат това? Дали ще бъдат погълнати и унищожени от апокалипсиса или ще променят същността си? Могат ли те наистина да продължат да се борят срещу него, като се опитат да запазят човешката си същност? Това беше тема, която подхванахме в първия сезон, особено по отношение на Травис, и според мен, сме свидетели на продължението й във втория сезон. Едно от нещата, които и Лайза, и Медисън казаха за Травис, беше, че ако му се наложи да унищожи някоя от тях, това ще го съсипе. Мисля, че един от важните въпроси на този сезон е дали този акт го е съсипал или той ще успее да се съвземе, не само заради себе си, а по-специално заради Крис, който току-що е загубил майка си?Говорейки за Дениъл Салазар (в ролята – Рубен Блейдс), в първия сезон беше намекнато за някои доста тъмни моменти от неговото минало. Вторият сезон хвърли повече светлина по този въпрос. Как тези разкрития ще се отразят на отношенията му с дъщеря му Офелия (в ролята – Мерседес Мейсън)? В първия сезон разбрахме, че Дениъл определено не е скромен бръснар. Истината е, че той е извършвал жестокости, той е направил някои наистина свирепи неща в миналото си. Жена му Гризелда е знаела това. Не непременно подробностите, но е знаела. Въпреки това, тя е била решена да го подкрепя и дори да му даде опрощение, само че сега тя е мъртва. Но, дъщеря му Офелия едва сега узнава за тази негова страна и го осъжда. Офелия е прекарала голяма част от живота си, защитавайки своите родители – имигранти, смятайки ги за малко изостанали, за хора от ‘стария свят’, които се борят да намерят своето място в американската действителност. Тя наистина е употребила много енергия и време, за да се грижи за тях, а сега разбира, че те са били много по-способни да се справят, отколкото тя е смятала. Освен това, тя разбира че наистина не е имала представа какви са родителите й и какъв е баща й. Тя се опитва да разбере какъв е той, докато той очаква да получи от нея изкупление и прошка. Тя гледа баща си и гледа на това, което се е случило с майка й, като отплата за греховете на баща й.В края на първия сезон имаше едно откровение на Ник (в ролята – Франк Дилейни), в което той призна, че е изживял своя апокалипсис като наркоман и че другите хора едва сега разбират неговото положение. Какво е значението на това признание за развитието на неговия образ във втория сезон?Това е много важен елемент от неговото развитие. В края на последния сезон Ник получи лъч на просветление. Той вижда разпадащия се свят, за първи път изчистен от наркотици. Той повече няма да може да си набавя наркотици. Той разбира, че е можел да умре много пъти по време на предишния си живот и сега си задава въпроса как и защо е оцелял. Мисля, че той изпитва нещо като благоговение и изумление. Той искрено се интересува от това, което се случва сега около него. Той искрено се интересува от мъртвите и от мисълта, че му е даден втори шанс в този нов свят. Тъй като има по-голям опит в живота на ръба, той приема по-спокойно този нов свят. За него това е възможност да погледне на апокалипсиса като на един уникален филтър. Той е преживял по друг начин този натиск да оцелее и сега има съвсем друга гледна точка.Заразените в „Пази се…“ са в много по-начално състояние на разлагане, отколкото зомбитата в „Живите мъртви“. Как се отразява това на реакцията на героите към тях?Ами, във втория сезон е минало още малко време, така че те са се разложили малко повече и малко са атрофирали. Освен това, налице са други фактори и компоненти. Солената вода на океана и въздействието на парещите слънчеви лъчи. Така, че има някакво развитие във външния им вид, но съществено е, че те са били заразени в последно време и е много трудно да бъдат унищожени. Това има своята цена в емоционално отношение. Всъщност ние очовечаваме мъртвите и искаме да продължим да показваме тежестта и натиска, които изпитват нашите герои, когато трябва да отстранят тези ‘хора’.Защо е важно заразените да не бъдат превърнати просто в “пушечно месо”?Нещо, което е истински интересно за целия жанр за зомбитата, е че можете да проектирате всяка човешка тревога, всяка фобия и всеки страх върху немъртвите. Идеята на жанра е, че това ви дава възможност да убиете своите страхове. Мисля, че в това има известен катарзис – то ви дава възможност да вземете всичко, което мразите и всичко, което ви държи будни през нощта, и да го унищожите завинаги. Освен това, мисля, че ние искаме да избегнем ситуация, в която заразените прииждат на талази един след друг и биват покосени без никакво реално въздействие върху героите. По принцип, трябва да има нещо, което да се случва в емоционален план. Винаги, когато има някакъв вид взаимодействие с мъртвите, ние искаме да сме сигурни, че то има за цел да развие някаква тема по отношение на участващите герои и да послужи като тласък за развитието на повествованието. Насилието би нанесло на героите, които го извършват, толкова голяма щета, колкото те самите нанасят на унищожаваните от тях заразени.Какви са впечатленията Ви от снимките в Мексико?По време на снимките в Байя екипът ни беше отчасти американски, но имаше и много техници и художници от Мексико сити, както и много местни хора, работещи в Байя. Това беше мащабно начинание и, доколкото мога да си спомня, до този момент в телевизията не беше правено нищо подобно. Това беше непозната територия за всички нас - сценаристи, режисьори, всички продуценти и мрежата. Чувството наистина е много удовлетворяващо. „Пази се…“ е филм, различен от всички останали, и това е много важно за нас. Докато снимахме в Лос Анжелис, в източната част на града, ние се запознахме с околности, които не могат да бъдат видени много често по телевизията и във филмите. Тази тема продължи при работата в Мексико. Беше страхотно да имаме възможност да работим с мексиканските режисьори, сценаристи и технически персонал, а Бернардо Трухильо – художественият директор на нашата продукция, който живее в Мексико сити, беше забележителен със своята енергия и с уникалното си и безценно виждане за нещата. Мисля, че разнообразието е отличителна черта на целия филм. Ние имаме изключително разнообразен актьорски състав и технически екип и според мен, това ни придава много интересен облик и различна визия. Това прави филма истински забавен. ... още »
|
|
