Кралската свита представи филма на Джесика Удуърт и Петер Бросенс и на най-големия белгийски фестивал в Гент в компанията на легендата Джералдин Чаплин.
Под овациите на полската публика стартира 35-ото издание на Варшавския международен фестивал. Честта да открие форума се падна на „Босият император“ на режисьорите, сценаристи и продуценти Джесика Удуърт и Петер Бросенс, проследяващ новите приключения на белгийския крал Николас в продължение на емблематичната комедия „Белгийският крал“, донесъл на авторите номинация за Европейска комедия на годината. Филмът бе представен във Варшава от Джесика Удуърт, актьорите Петер ван ден Бегин (в ролята на Краля) и Луси Дебе, българския копродуцент Мира Сталева, художникът Сабина Христова и част от българския екип.
Два дни по-късно „Босият император“ имаше и своята белгийска премиера в рамките на 46-ото издание на най-големия белгийски фестивал в Гент. Четиримата актьори в главните роли – Петер Ван Ден Бегин, Брюно Жорис, Люси Дебе и Титус Де Воогт са любимци на белгийската публика.
Към свитата на краля този път се присъедини и световната актриса Джералдин Чаплин, която подобно баща си Чарли Чаплин във „Великия диктатор“ изпълнява две роли във филма. Там тя получи почетна награда на името на белгийския учен Жозеф Плато за своя цялостен принос към изкуството на киното. Наградата се връчва на специална церемония в Гент от 1985 година.
„Босият император“ е продукция на Bo Films (Белгия) в копродукция с Topkapi Films (Холандия), Propeler Film (Хърватия), Wajnbrosse Productions (Белгия) и Арт Фест (България) с финансовата подкрепа на ИА „Национален филмов център“, Евроимаж и националните фондове на държавите-копродуценти. Премиерата на „Босият император“ в България ще бъде на 24-тия София Филм Фест през март 2020.
Рангел Вълчанов Според мен общуването с Рангел Вълчанов трябва да се признава за висше кинообразование. Смея да кажа, че за последните 35 години имам поне 5 „заверени семестъра” при него и това ми дава известно основание, че в най-новата РАНГлиста на българската кинорежисура ще има едно скромно място и за мен...Срещнах Рангел в киноцентъра, когато беше на 50 и снимаше „Лачените обувки...”. Бях в неговия екип, когато беше на 60 и снимаше „Немирната птица любов”... Когато стана на 70, заедно направихме „Пътешествие между два филма”... След това заснех за БНТ уникалното му изпълнение в „Лазарица” („по шопски”)...По случай неговата 80-годишнина дълго се опитвах пред белия лист да намеря думите, с които да изразя моето преклонение пред Маестрото... В навечерието на неговата 85-годишнина и по случай представянето на последната му книга „Хем съм сам, хем няма никой” отново му бях асистент за „джобното издание” на „Немирната птица...”.Заснел съм и някои безумно смешни „невероятни” истории, разказани от Рангел, които могат да се „видят и чуят” само когато си около този единствен „ФРИ ШОП” (в смисъл на „СВОБОДЕН ШОП”) на българското кино, който спокойно може да разкаже един виц на сръбски, на чешки, руски..., а защо не и на китайски...Надявам се, че отново заедно ще подпишем това дълго отлагано заглавие „На чаша смях при Рангел”...Но днес, повече от всякога, трябва да говорим за мястото на Рангел Вълчанов в историята на киното. Спомням си, че по повод на 100-годишнината на киното бях написал „еретичната” мисъл, че религията на следващите 20 века ще бъде КИНОТО. И там, вместо икони, ще се прожектират филми – евангелията на световното кино. Апостолите на киното всеки ще избира с гласа на сърцето си: Чарли Чаплин, Фелини, Луис Бунюел, Орсън Уелс, Куросава, Бергман, Годар, Вайда, Тарковски, Форман и т.н. А ролята на Христос ще изпълнява СВЕТЛИНАТА (в превод от френски: Люмиер!!!).И в този бъдещ храм на киното, аз лично вярвам, винаги ще има място за една малка българска икона – хлапето от „Лачените обувки...”, което всъщност е самият Рангел Вълчанов.И ако трябва да кажем нещо лично на Рангел, нека използваме думите, които той посвети на бате Димо: „Всеки човек, веднъж роден, живее и умира на тоя свят, но... ти си пример, че понякога, макар и рядко, се раждат хора, които никога не умират. Господ великодушно ни е дарил с хора като теб – подаръци, махнали с ръка пренебрежително на тленността, на видимото, крачещи извън законите на падащите Нютонови ябълки, извън законите на асансьора, магнитните бури на слънцето, а подчинени единствено на Нейно Величество СВОБОДАТА!!! Всемогъща, капризна и всеотдайна само на този, който я носи и отглежда в сърцето си...”А в един филм с неподражаемото си чувство за хумор беше казал: „Българското кино е известно... със своето бъдеще!”.Рангел Вълчанов е далече от нас – в бъдещето, и близо до нас – в настоящето, като уханието на разчупения хляб от „Лачените обувки...” и с неговия глас от песента: „Пустият му Рангел – тука ни карцира-а-а”Рангел Вълчанов си остава завинаги най-светлият и възторжен строител на нашата бедна, наивна и милаК И Н О Б Ъ Л Г А Р И Я...Следва финалният кадър на нашия филм – с най-хлапашката усмивка на Рангел, „която прилича на съмване”...Коста БиковЗАПОВЯДАЙТЕ на специалните прожекции в Дома на киното„А СЕГА НАКЪДЕ?” – 28 март, петък, 18,30, вход СВОБОДЕН„А ДНЕС НАКЪДЕ?” – 28 март, петък, 20,30, вход СВОБОДЕН ... още »
Единственото филмово заглавие, която ще тръгне по родните киноекрани от петък 28-ми март, 2014-та година, е дълго подготвяната мащабна продукция на Парамаунт Пикчърс “Ной”. Триизмерното зрелище с бюджет от над 130 милиона долара е режисирано от създателя на “Черен лебед” Дарън Аронофски, а за изпълнители на главните роли бяха привлечени носителите на “Оскар” Ръсел Кроу, Антъни Хопкинс, Дженифър Конъли, Рей Уинстоун, звездата от поредицата “Хари Потър” Ема Уотсън, Логан Лърман и Дъглъс Буут. Описван като “първия истински блокбастър на 2014-та година” “Ной” преразказва познатата библейска история за Ноевия ковчег и въпреки направените промени режисьора уверява, че “сърцевината на историята е непокътната”.Титулярната роля в лентата е поверена на Ръсел Кроу, а екранната му партньорка от “Красив ум” и “Зимна приказка в Ню Йорк” Дженифър Конъли се превъплъщава в образа на съпругата му, чието име е Наме. От своя страна Антъни Хопкинс и Ема Уотсън играят ролите на дядото на Ной, Метусела, и младата Ила, която е осиновената дъщеря на Ной. Въпреки честите разногласия между Парамаунт Пикчърс и Дарън Аронофски работата по направата на “Ной” протече по график и според бокс офис анализаторите филма има шанса да се превърне в първия голям международен хит на 2014-та година. По думите на Аронофски (за когото това е първи високобюджетен студиен проект) “Ной” е “силно емоционална, епична и вълнуваща история за мъж, който е принуден от обстоятелствата да взима решения размиващи границата между живота и смъртта”.Според специалистите по визуални ефекти от компанията Industrial Light and Magic (които е трябвало да създадат цяло животинско царство) библейската лента съдържа в себе си “едни от най-сложните и детайлни компютърни композиции в киното”.Снимките на триизмерния “Ной” протекоха в Исландия, Мексико и щатите Калифорния, Мисисипи и Ню Йорк. Времетраенето на лентата е около два часа и половина. ... още »
Благодарение на участията си в хитовете “Кръв и пот”, “Бързи и яростни 6” и “G.I. Joe: Ответен удар” Дуейн Джонсън – Скалата бе обявен за най-печелившия филмов актьор за изминалата 2013-та година. През предстоящия летен сезон Джонсън ще се завърне на големия екран в режисирания от Брет Ратнър приключенски екшън “Херкулес”, а след броени дни той ще възобнови и работата си по седмата част на “Бързи и яростни”. Един от другите предстоящи филмови проекти на бившата кеч звезда е все още неозаглавен филм, който ще черпи вдъхновение от комиксите за Батман и Супермен на компанията DC Comics.Проектът все още не разполага с готов сценарий, но това, което вече се знае е, че подобно на “Черният рицар” и “Човек от стомана” историята ще се фокусира върху преживяванията на един положителен комиксов герой, а не върху група от няколко персонажи (какъвто бе случая с “Отмъстителите 3D” и “Фантастичната четворка”). По време на кинофестивала “CinemaCon” Дуейн Джонсън потвърди намерението си да участва в подготвяната лента, но запази в тайна самоличността на своя персонаж.Джонсън: “Тепърва трябва да намерим сценаристи за проекта. Както повечето хора аз също обичам историите за супергерои и от няколко години насам провеждам разговори с DC Comics. Има взаимен интерес и единственото, което трябваше да направим е да се спрем на правилния герой.Все още не мога да разкрия неговото име, но мога да кажа, че той е доста известен и досега не се е появявал на големия екран. Като персонаж той е много сложен и притежава сила, която се равнява единствено на силата на Супермен. За мен беше важно този герой никога да не се е появявал в друг филмов проект, защото това ми дава по-голяма свобода като актьор и мога да добавя черти към характера му, които смятам, че ще го направят по-интересен.”Има слухове, че персонажа на Дуейн Джонсън ще бъде представения за първи път през 1983-та година Лобо - рокер анти-герой от вселената на DC Comics, който обича насилието и e описван като “екстремна комбинация между Наказателят и Върколака”.Името на Джонсън се свързваше с филмовата адаптация на комикса “Лобо” в продължение на няколко години, но все още не се знае дали това е проекта, който актьора и DC Comics разработват в момента.Според последната информация по-конкретни детайли за все още неозаглавената продукция ще бъдат разкрити по време на тазгодишния комиксов и филмов фестивал “Комик-Кон” (чиито старт ще бъде даден през месец юли). ... още »
Домът на киното представя трета част от новата си програма „Светът на киното“, която стартира в края на 2013 с американска няма комедия и гангстерски филми от 30-те, а в началото на март 2014 продължи с Чехословашката нова вълна и забранените филми от 1969.От 27 март до края на юни любителите на киното ще имат възможността да видят емблематични заглавия от Италианския Неореализъм, създадени от майсторите на италианското кино Роберто Роселини, Федерико Фелини, Виторио де Сика, Виторио де Сета и Луиджи Коменчини. Освен игралните шедьоври, към програмата са добавени и три документални филма, които проследяват развитието на Неореализма. Програмата се реализира със съдействието на Италианския културен институт, Посолството на Италия и Националния филмов център.Програмата стартира в рамките на 18-ия София Филм Фест с „Рим – открит град” (1945, реж. Роберто Роселини), считан за първия неореалистичен филм. Въплътил всички търсения на режисьорите от тази вълна, „Рим – открит град” разкрива трудностите, пред които са изправени италианците, в годините след Втората световна война. Вдовицата Пина и атеистът Франческо трябва да бъдат венчани от католическия свещеник дон Пиетро. Ден преди сватбата обаче при тях идва Франческо от Съпротивата и обърква плановете им в опит да намери укритие и помощ. В главните роли са любимата актриса на Неореализма – Ана Маняни, Марсело Палиеро, Алдо Фабрици и др. Филмът печели Голямата награда на фестивала в Кан през 1946 г. и е номиран за „Оскар” за най-добър сценарий (в чието написване участва и Федерико Фелини).„Пайза” (1946) често е определян като абсолютен шедьовър на Нереализма. Този път Роберто Роселини залага главно на непрофесионални изпълнители, натуршчици, в подкрепа на идеята да няма утвърдени филмови имена, за да се постигне максимална достоверност и да се внушат реалните проблеми на италианците. „Пайза” се състои от шест миниатюри, разказващи за периода от лятото на 1943 г. до зимата на следващата година. Действието се развива в различни италиански градове, а в отделните новели зрителите ще видят различни ситуации, разкриващи взаимоотношенията между обикновените хора, военни, партизани и др. Филмът печели две награди на фестивала във Венеция, както и номинация за БАФТА за чуждоезичен филм и номинация за „Оскар” за сценарий.Неореалистичната „военна трилогия” на Роселини завършва с филма „Германия, година нула” (1948). В него отново се разглеждат проблемите на обикновените хора, но този път, както подсказва и заглавието, действието се развива в Германия.Сюжетът разказва за времето след Втората световна война и живота на момченце на име Едмунд, което се стреми по всякакъв начин да помогне на бедното си семейство. Срещата му с негов стар учител обаче, променя трагично живота му.„Стромболи” (1950) също е част от програма „Италиански неореализъм” в тазгодишното издание на София Филм Фест. Филмът е първата съвместна работа на Роберто Роселини и актрисата Ингрид Бергман. “Стромболи” е изключително въздействащ портрет на жена, изпаднала в екзистенциална криза. Карен, героинята на Бергман, е бежанка от Литва, която се омъжва за италиански рибар (Марио Витале) и заминава с него в родното му градче Стромболи. Оказала се в изолация, Карен се предава на мрачните си емоции. Този сюжет може да звучи встрани от постулатите на Неореализма, но всъщност “Стромболи” е успешен по-различен опит, в който неореалистичните търсения присъстват и „работят” чрез образа на рибаря и неговия изолиран живот.„Умберто Д.” (1952) е дело на Виторио де Сика – един от най-големите италиански актьори и режисьори , изградил над 50-годишна филмова кариера. Де Сика е деен участник във формирането и реализирането на Неореализма в италианското кино. Красноречив пример са филмите му, а киноманите у нас ще могат да гледат „Умберто Д.”. Сценарият разказва за Умберто Доменико Ферари – пенсиониран държавен служител, който е в постоянно противоречие с хазяйката си и в безкрайно безпаричие. Единствените му приятели са бременната му прислужница и кучето му Флик. Доказателства, че „Умберто Д.” е наистина впечатляващ филм са номинацията за „Оскар” за сценария на Чезаре Дзаватини и номинацията за Голямата награда на фестивала в Кан.Филмът, с който ще бъде представен Федерико Фелини в панорамата на италианския неореализъм на 18-ия София Фим Фест, е „Мамини синчета” (1953). Това е третото заглавие във впечатляващата режисьорска кариера на Фелини и един от най-емблематичните италиански филми за всички времена. Сюжетът ни среща с петима младежи: Фаусто, Алберто, Моралдо, Леополдо и Рикардо. Всеки един от тях търси смисъла на своя живот през личните си грешки и схващания за добро и лошо. Освен от критиката в Италия, филмът получава признание и от Американската филмова академия и е номиниран за оригинален сценарий, а Федерико Фелини печели „Сребърен лъв” на фестивала във Венеция.„Хляб, любов и фантазия” (1953) на Луиджи Коменчини не е типичният неореалистичен филм. Появата му е един от първите знаци, че социално-политическата мощ на това кинонаправление е отслабнала. Филмът е романтична комедия, в която участват звездите Джина Лолобриджида и Виторио де Сика. Персонажът на Де Сика е военен ветеран, изпратен в малък град, където моментално хлътва по две жени. Едната е на средна възраст, а другата е млада и палава. Действието в „Хляб, любов и фантазия” често разчита на фарсови ситуации – похват, който би бил недопустим в първите творби на италианския неореализъм. Комедията получава одобрението на зрителите, а режисьорът се сдобива със „Сребърен лъв” във Венеция.„Пътуване в Италия” (1954) на Роберто Роселини се нарежда сред най-влиятелните филми от този период. Сценарият разказва за разпадането на брака между Катрин и Алекс Джойс (в ролите са Ингрид Бергман и Джордж Сандърс), случващо се по време на едно тяхно пътуване из Италия. Емоционален и психологически, филмът е обявен от най-авторитетното френско филмово издание “Cahiers du cinéma” за основополагаща модернистична творба.„Бандити в Оргозоло” (1961) е филм на режисьора Виторио де Сета. В него главните персонажи са братята Микеле и Пепеду от градчето Оргозоло, чието единствено препитание е отглеждането на овце. Техният спокоен и еднообразен живот се променя само за ден, след като в градчето идват бандити. След нелепи обърквания и несправедливи обвинения, Микеле също става бандит, но с единствената цел да осигури препитание и дом за брат си и майка си. „Бандити в Орголозо” до такава степен впечатлява зрителите и критиците, че никой не се учудва, когато си тръгва от фестивала във Венеция с четири награди.Панорамата „Италиански неореализъм” ще бъде допълнена и от документалната поредица „Neorealismo 1943 – 1954”, режисирана от Джампиеро Тартани и реализирана от Карло Лидзани. Това е антология на италианското кино от посочения период, състояща се от три филма и представлява задълбочен поглед върху целия път и постижения на италианския неореализъм.Програмата по дни и часове – ВХОД СВОБОДЕН„Рим – открит град”27 март, 18:00„Пайза”3 април, 18:30„Германия, година нула”10 април, 18:30„Стромболи”17 април, 18:30„Умберто Д.”24 април, 18:30„Мамини синчета”08 май, 18:30„Хляб, любов и фантазия”15 май, 18:30„Пътуване в Италия”22 май, 18:30„Бандити в Оргозоло”29 май, 18:30Неореализъм 1943 – 1954 (част 1 - до 1945) 05 юни, 18:30Неореализъм 1943 – 1954 (част 2 - до 1950)19 юни, 18:30Неореализъм 1943 – 1954 (част 3 - до 1954)26 юни, 18:30 ... още »
Базираният на едноименната поредица видеоигри екшън “Need for Speed” се превърна в един от малкото филми в България, които след не особено впечатляващите си дебюти се изкачват до лидерската позиция в родния бокс офис. Филмът с Арън Пол и Доминик Купър се пребори с три премиерни заглавия и успя да детронира продължението на “300” от първото място в класацията за приходи. За изминалия уикенд (21-23 март) “Need for Speed” е вкарал в касите на кината допълнителни 71 069 лева, а от състоялата се преди десет дни премиера филма е натрупал общо 250 981 лева. Въпреки изкачването си с две позиции нагоре автомобилния екшън едва ли ще отбележи по-значително увеличаване на посещаемостта през следващите седмици и в най-добрия случай ще приключи представянето си с приходи от около 450 хиляди лева. Вдъхновените от видеоигри ленти рядко трупат огромни приходи и съдейки по спечеленото до момента “Need for Speed” ще се нареди до последните два филма от поредицата “Заразно зло” (също базирани на серия игри), които не се превърнаха в хитове от ранга на “Железният човек 3” и “Отмъстителите 3D”, но все пак успяха да натрупат сравнително прилични приходи. До момента по света “Need for Speed” е спечелил 130 милиона долара, при бюджет за снимки и реклама от над 70 милиона.Второто място в топ 10 е заето от анимацията “Мистър Пибоди и Шърман”, която за изминалите три седмици по кината е натрупала общо 365 561 лева. Лентата на Роб Минкоф не бе сред най-дискутираните заглавия на годината (a освен това е базирана и на непознат в България анимиран сериал), но въпреки това тя намери своята публика и липсата на други нови триизмерни анимации определено й помогна в борбата за зрителското внимание. “Мистър Пибоди и Шърман” няма шанс до повтори представянето на “Замръзналото кралство”, но все пак е похвално, че филма продължава да удържа на конкуренцията и преди да бъде свален от екран ще успее да надмине границата от половин милион лева.Лидерът от изминалите две седмици “300: Възходът на една империя” застава на трета позиция в класацията, със спечелени за три седмици в България 714 294 лева. Филмът се представя по-добре от своя предшественик и освен това остави зад гърба си скорошния си конкурент от същия жанр “Легенда за Херкулес”. По отношение на родния бокс офис “Възходът на една империя” се нареди сред най-добре представящите се заглавия от началото на годината и ако бъде задържан на екран поне още три седмици филма ще успее да надмине границата от един милион лева.Четвъртото място е заето от премиерния “Дивергенти”, който за първия си уикенд по родните кина (21-23 март) е привлякъл 6304 зрители в кината и регистрира общи приходи от 48 381 лева. В Съединените щати лентата на Нийл Бърджър стартира с прилични бокс офис резултати, но по всичко изглежда, че българското й представяне няма да бъде особено успешно. Разбира се, това едва ли е изненадващо, тъй като с изключение на поредиците “Здрач” и “Игрите на глада” вдъхновените от младежки романи филми много рядко успяват да привлекат значителен брой зрители в родните кина. Все пак е важно да се отбележи, че “Дивергенти” стартира със значително по-добри приходи от скорошната адаптация на романа “Академия за вампири”, която мина почти незабелязано по българските екрани.Ясно е, че няма да става дума за впечатляващ бокс офис хит, но за сметка на това “Дивергенти” със сигурност ще завърши представянето си с по-добри приходи от тези на “Скитница”, “Реликвите на смъртните: Град от кости” и “Прелестни създания” (всички базирани на младежки романи).Екшън-трилъра с Кевин Костнър “3 дни да убиеш” е на пета позиция в класацията. За първия си уикенд по кината (21-23 март) продуцирания от Люк Бесон филм е натрупал приходи от 30 383 лева – очаквано скромен старт за слабо дискутирана продукция, която тръгна по кината без особени претенции по отношение на бокс офиса. Приличното представяне на “Директен полет” (също заглавие със застаряващ екшън-герой) изглежда няма да бъде повторено от “3 дни да убиеш”, но все пак лентата на Макджи има шанса да набере малко повече скорост през следващата една седмица.Шестото място е заето от триизмерния “Помпей”, който за изминалите пет седмици от премиерата си е натрупал общо 526 557 лева – сума, която поне що се отнася до България, превръща лентата в най-успешното заглавие на режисьора Пол У. С. Андерсън. В повечето държави пи света “Помпей” се представи под очакванията на продуцентите, но верни на предпочитанията си родните зрители подкрепиха лентата и преди да бъде свалена от екран тя най-вероятно ще достигне границата от 600 хиляди лева. Общо по света 100-милионния филм е натрупал 83 643 044 долара.“Директен полет” застава на седма позиция, със спечелени за близо един месец по кината 229 664 лева. На общия фон натрупаните приходи може и да не правят особено впечатление, но имайки предвид конкуренцията и факта, че става дума не-триизмерен филм без претенции за лидерски позиции, резултата може да бъде сметнат за приличен. “Директен полет” се представя по-добре от предишните няколко филма с участието на Лиам Нийсън (като “Сивият” и двете части на “Твърде лично”) и в най-добрия случай въздушния трилър ще бъде свален от екраните с приходи от малко над 300 хиляди лева.Осмото място е за българската лента “Живи легенди”, която за шест седмици по кината е спечелила общо 594 411 лева. Бокс офис успехите на родните “Операция Шменти-капели” и “Мисия Лондон” едва ли ще бъдат повторени скоро, но “Живи легенди” доказа, че въпреки огромното влияние на скъпите 3D-продукции зрителите продължават да изпитват интерес към българското кино. До няколко дни режисираният от Ники Илиев филм ще може да се похвали с приходи от над 600 хиляди лева. За сравнение бюджетът за направата на продукцията се равнява на 400 хиляди лева.Комедийният екшън “Ченге за един ден” е на девета позиция, със спечелени за един месец 188 197 лева. За разлика от САЩ предварителния зрителски интерес в България не бе особено голям и лентата с Айс Кюб и Кевин Харт вече се нареди до т.н. “скромни успехи” - заглавия, които не се нареждат сред финансовите провали, но и не намират място сред най-успешните филми в бокс офиса. Съдейки по спечеленото до момента “Ченге за един ден” ще приключи похода си по родните киноекрани с приходи от около 240 хиляди лева.Последната десета позиция е за романтичния “Безумна любов”, който за десет дни по кината е натрупал скромните 27 114 лева. Както вече бе многократно доказано представителите на романтично-драматичния жанр не могат да разчитат на голяма зрителска подкрепа в България и “Безумна любов” (подобно на “Прелестни създания”) вече се превърна в поредното заглавие, което мина почти незабелязано по кината. В световен мащаб филма на Шана Фест е натрупал 31 609 640 долара, при бюджет за снимки и реклама от близо 30 милиона. ... още »
Заснетият с бюджет от едва 35 хиляди долара независим хорър “Проклятието Блеър” се превърна в едно от най-печелившите филмови заглавия в историята на киното. Преди премиерата си през 1999-та година лентата беше предшествана от нетрадиционна рекламна кампания, която успя да убеди много хора (включително и в България) че това, което ще се прожектира в кината е всъщност открит от полицията истински запис на изчезнали без никаква следа студенти.Любопитството на зрителите, мистериозната история за вещицата от Блеър и “реалистичния” начин на заснемане трансформираха нискобюджетния “Проклятието Блеър” във филмов феномен, който натрупа близо 250 милиона долара от прожекциите си по света и сложи началото на актуалния в момента поджанр “Found footage”.Огромният международен успех на продукцията доведе до създаването на продължение (“Книга на сенките: Проклятието Блеър 2”), което се завъртя по кината в края на 2000-та година. Но въпреки популярността на предшественика си втората част не предизвика особено раздвижване сред публиката и приходите не оправдаха очакванията на продуцентите. Девет години след премиерата на “Книга на сенките” режисьорите на първия филм Едуардо Санчез и Даниъл Мирик заявиха, че има вероятност да бъде направена трета част, която за разлика от първото продължение ще се придържа към реалистичната визия на оригинала.През изминалите няколко години не се разкриваше нова информация за статута на “Проклятието Блеър 3”, но сегашната голяма популярност на поджанра “Found footage” възобнови интереса към дълго подготвяния проект.В ново интервю за сайта movies.com режисьора Едуардо Санчез заяви, че вече се обсъждат конкретни идеи за сюжета на второто продължение и всичко зависи от това дали студията Artisan Entertainment и Lions Gate Entertainment ще се съгласят да отпуснат бюджета за снимки.Санчез: “Студията притежават правата, така че всичко зависи от тях. През изминалите няколко години нееднократно сме говори с тях за филма, но все още няма нищо конкретно. Все пак смятам, че рано или късно нещата ще се задвижат и ще заснемем още един “Проклятието Блеър”.”По думите на Санчез успехите на found footage-филмите “Чудовищно” и “Паранормална активност” са едни от основните причини за подновените разговори със студията относно направата на трети “Проклятието Блеър”. За момента от Artisan Entertainment и Lions Gate отказват да коментират публично въпроса.В най-добрия случай до края на годината ще стане ясно със сигурност дали дълго подготвяното второ продължение ще бъде заснето. ... още »
В четвъртия епизод на „Столичани в повече” на 26 март от 21:30 часа по bTV, нови страсти ще бушуват в затвора. След като в миналия епизод Пацо отказа да направи услуга на директора, то сега той ще трябва да плати за тази своя дързост, като бъде подложен на тормоз от страна на другите затворници.По време на разговор в килията, Пацо ще признае пред Швабата и Миленков, че не е Константин, което ще провокира острите им реакции. Проблемите на Пацо няма да свършат дотук. В своето отмъщение, директорът ще прати Пацо в кухнята, където ще бъде посрещнат от шеф Петров (Азис) и Силвия Роу.Рангел, заедно с другите членове от семейство Чеканови, ще измислят „мащабен” план за оправяне на имиджа и възвръщане на доверието на хората към него. Заедно с Радко и Гълъбина, ще заснемат клип, който да го покаже като достоен гражданин, готов да помогне на нуждаещите се.Междувременно Елеонора ще се възползва от билетите, които Стивън й даде и ще отиде на пърформанса, където ще се натъкне на Андрей. Тя отново ще демонстрира арогантността си и ще успее да вбеси Андрей с постъпката си. Дали това нейно своеволие ще й излезе скъпо, зрителите ще разберат в сряда вечер в ефира на bTV. ... още »
Представянето на спектакли на голям екран е преживяване за ценители. И начин мащабни продукции да напуснат границата на сцената-домакин и да се пренесат на други места, да стигнат до други аудитории. Един експеримент, който със сигурност има свои верни последователи и у нас. Още повече когато през 2014 година светът отбелязва 450 годишнина от рождението на Уилям Шекспир!Едно от трите изкусителни предложения е може би най-харесваната Шекспирова комедия – „Както ви харесва” с режисьор Теа Шарок, красива и енергична версия на романтичната история. Пиесата събира в себе си любовни бележки, поезия, брилянтен диалог, елегантна сатира, клоунада и страст – качества, заради които не бива да се пропуска подобно визуално преживяване. Историята разказва как Розалинда (Наоми Фредерик), дъщерята на заточен херцог, се влюбва Орландо (Джак Ласки) на един боксов мач. Нейният властен чичо, който ревнува от популярността й, я прогонва далеч от дома. Преоблечена като момче, Розалинда тръгва заедно с братовчедка си Целия и шутът Точилко, решена на всяка цена да открие баща си в Арденската гора. Тук тя отново среща Орландо и използвайки дегезировката си го съветва как да стане майстор в любовта и ухажването.Вечната класика „Ромео и Жулиета” е режисирана от Доминик Дромгул. Тази постановка на най-известната трагедия предлага свеж полъх и смела, съвременна интерпретация на историята на двама млади, които „през стени от злоба обикват се под гибелна звезда”. Заснета на живо, пред публика, в Шекспировия „Globe Theatre”, в сърцето на Лондон, историята на „Ромео и Жулиета” добавя интимна атмосфера, непосредственост и жизненост към хумора и страстта, познати от поезията на Шекспир. Според „Дейли Телеграф” режисьорът е направил удивителен и много успешен избор с актьорите Ели Кендрик и Адетомива Едън в ролите на Жулиета и Ромео – „любовта направо блика от неговото същество, а нейната чистота и прямота допълват красотата й като истински бижута”. Според „Обзървър” любовта на двамата млади е увенчана с криле чрез удивително подходящи музикални „реплики”, а на сцената се разразяват битки с впечатляваща хореография.Историческата драма „Хенри V” е сред най-силните творби на Шекспир –специалистите го определят шедьовър, посветен на сътресенията от войната и изкуството на мира. Разказът е за военната кампания на Хенри V, решен да възвърне на английската корона владенията й във Франция. Режисьор и на тази постановка е Доминик Дромгул, а зрителите в Лондон с удоволствие приветстват Джейми Паркър в ролята на харизматичния цар, след като вече са се срещнали с него като принц Хал в „Хенри IV”. Младият актьор умело пресъздава богатите и определено различни образи в двете пиеси - на престолонаследника, превърнал се и чрез перото на Шекспир от безразсъден нехранимайко-гуляйджия в мъдър и далновиден, а също и искрено обичан владетел.А ето и малко история...В началото на управлението на Елизабет, английските театрални трупи са изнасяли своите представления в страноприемници или техните дворове, зали в училищни сгради или частни домове. Първата специално построена за спектакли сграда е театърът в Шоредич, годината е 1576, а идеята е на актьора-мениджър Джеймс Бърбидж. Самият Шекспир се присъединява през 80-те години на XVI век към трупата, която процъфтява през следващите две десетилетия. Прочутият „Globe Theatre” е създаден на ново място, но с материал от старата постройка, като Шекспир и още четирима актьори купуват дялове от създаващата се нова сграда, а в нея се играят най-прочутите творби на легендарния драматург чак до 1613 г., когато театърът изгаря до основи. Дори и да е участвал в представления на „втория” театър, Шекспир не пише повече за него. Той остава дом за театралната трупа до разпускането й през 1642 г.Идеята да се възстанови шекспировия „Globe Theatre” е дадена от американския актьор, режисьор и продуцент Сам Уонамейкър, който посещава Лондон през 1949 г. 21 години по-късно е основана фондация, чиято цел е възстановяването на театъра и създаването на център за изложби и обучение. В продължение на 23 години се набират средства, като паралелно се проучват свидетелства за начина, по който е изглеждал оригиналния театър, и се изготвят планове за реконструкцията от архитекта на фондацията Тео Кросби. Сам Уонамейкър си отива от този свят през 1993 г., но дървените трупи в основата на театъра вече са положени, а три и половина години по-късно възстановяването на „Globe Theatre” е напълно завършено. Той е позициониран на около 200 метра от мястото на оригиналната постройка и вече много години е средоточие на творци и публика, които даряват любовта си на театралното изкуство в Лондон.Прожекциите на шекспировите постановки ще бъдат през март и април, както и до края на 2014 година в Дома на киното в София.Не пропускайте срещите с Шекспир и „Globe Theatre” на кино!Прожекции:Ромео и Жулиета27 март, Дом на киното, 20:0030 април, Дом на киното, 19:00Както ви харесва23 април, Дом на киното, 19:00 ... още »
Под овациите на полската публика стартира 35-ото издание на Варшавския международен фестивал. Честта да открие форума се падна на „
Два дни по-късно „Босият император“ имаше и своята белгийска премиера в рамките на 46-ото издание на най-големия белгийски фестивал в Гент. Четиримата актьори в главните роли – Петер Ван Ден Бегин, Брюно Жорис, Люси Дебе и Титус Де Воогт са любимци на белгийската публика.
