Всички заглавия от фестивала остават достъпни още 10 дни
Тазгодишното издание на фестивала Sofia MENAR продължава с изключителен успех на платформата Neterra TV+. До 31 януари почитателите на киното от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка ще имат възможността да се насладят на 30 пълнометражни и 12 късометражни филма включени в програмата му.
Сред акцентите в документалната селекция на фестивала са филмите на Ян Артюс-Бертран „Човек”, „Алжир отвисоко” и „Земя”, които са включени по повод предстоящия 75-годишен юбилей на прочутия фотограф. През 2016 г. Бертран лично дойде в София, за да представи режисьорската версия на „Човек” и до ден днешен е един от верните приятели на фестивала, чиито филми винаги намират място в селекцията на Sofia MENAR.
Като един от фаворитите на зрителите до момента се очертава „Крилете на Киргизстан” на Софи Диа Пегръм и Джен Милър, които прекарват повече от година сред безкрайната шир на Киргизстан, изследвайки живота на номадите и техните най-добри приятели – конете.
Друг любим филм от тазгодишната селекция е „Между стената и света” на режисьора Самир Кумсие, който решава да приеме предизвикателството да обиколи света с един от най-ограничаващите паспорти – палестинския. За период от три години и безброй издадени визи, той поема от Палестина към Европа и оттам към джунглата на Амазонка. По пътя си среща десетки интересни личности, които му помагат да премине през стените, които съвременното общество издига пред жителите на определени райони по света.
Най-провокативният филм в документалната селекция на Sofia MENAR тази година е „Пънк завинаги” на французойката Доминик Кобе, която изследва пънк сцената в Мароко. В продължение на 8 години тя следва своя главен герой Стоф, едно от лицата на ъндърграунд културата в Казабланка. Снима го навсякъде: от музикалните фестивали, през срещите му с приятели до посещенията в затвора, след като Стоф е осъден по време на снимките на филма.
Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала.
Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfest
Sofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година. Neterra TV+ е нова българска онлайн платформа, в която всички киномани могат да наемат или да закупят за гледане най-новите и качествени български филми, чужди заглавия, събития на живо и друго авторско съдържание. Платформата е част от Neterra.TV, която вече 15 години предоставя на сънародниците в чужбина достъп до най-гледаните български телевизионни канали, филми, предавания и музикални клипове във високо качество за целия свят. Каталогът на https://neterra.tv/plus е достъпен без необходимост от абонамент и се обновява непрекъснато.
Най-новият шедьовър на един от големите майстори на визуалното изкуство, любимецът на софийската фестивална публика Вим Вендерс, ще има специална гала премиера на 19-ия София Филм Фест.Филмите на Вим Вендерс през годините имат запазено място и вярна публика в София на срещите на голямото кино през март. И всяка негова творба задължително се превръща в събитие, независимо дали е документална или игрална. Това се случи и с „Буена Виста Сошъл Клуб” (1999), и със „Земя на изобилието” (2004) и „Не ме търси” (2005), както и със „Снимки в Палермо” (2008) и „Пина” (2011) – сигурни сме, че и „Солта на земята” ще бъде приет с овации.Това е завладяващ филм-портрет на един от най-талантливите фотографи на всички времена – бразилеца Себастиао Салгадо, създаден в партньорство с Жулиано Рибейро Салгадо (син на Себастиао Салгадо) и удостоен със Специалната награда на журито и Наградата на Екуменическото жури в програмата „Особен поглед” от фестивала в Кан 2014, с Наградата на публиката в Сан Себастиан 2014 и с номинация за „Оскар” за най-добър документален филм.В продължение на 40 години фотографът Себастиао Салгадо пътува през различни континенти, следвайки ритъма на променящото се човечество. През и чрез обектива си, той става свидетел на едни от важните събития в историята на света, запечатва международни конфликти, глад, страховити кризи и масово преселение. Салгадо се впуска в откриването на девствените територии, на дивата флора и фауна, успява да улови с камерата си грандиозни пейзажи като част от един уникален фотографски проект – преклонение пред красотата на планетата.„Себастиао Салгадо е фотограф, на когото се възхищавам” – споделя режисьорът Вим Вендерс. – Със сигурност ще забележите, че съществува нещо общо между документалните ми филми: всички те са посветени на артисти. Одзу в „Токио Га”, Никълъс Рей във „Филмът на Ник”, дизайнера Ямамото в „Записки за градове и дрехи”… Аз, който съм луд фен на футбола, можех да нахвърлям много добър портрет на някой футболист. Но никога негативно чувство не би могло да ме накара да започна да снимам филм. Единствено очарованието ми дава силата и енергията да правя кино. Освен вдъхновение, трябва да открия адекватната форма и да бъда изобретателен.”Най-трудното предизвикателство за Вим Вендерс по време на работата по проекта „Солта на земята” било да намери точния ракурс за представяне на историята на Салгадо.„Първоначално Себастиао Салгадо ме попита дали е възможно да покажа снимките му по друг начин, не като в книга или на изложба. Идеята за филма се роди оттам”, допълва Вендерс, според когото да се покаже поредица от снимки с коментар очевидно не буди никакъв интерес.„Все пак започнах да разпитвам Себастиао за снимките. Разпитвах го дълго време. Знаех неговите истории наизуст. И постепенно по време на нашите разговори разбрах, че той е имал съвсем друг живот. Че е изпаднал в депресия след всички жестокости, които е видял в Руанда. Ужасът му е повлиял по изключителен начин - един ден оставил апарата си и повече не искал да го докосне. Как е успял да се измъкне? Излекувала го е природата, която му върнала вярата в човечеството. Вече имах сюжет за филма: просто проследих това възраждане.”В „Солта на земята” Вендерс разказва за активната позиция на известния фотограф по отношение на екологията, за мисията му по възстановяване на горите в родната му Бразилия. Благодарение на съвместната работа и подкрепата на Жулиано Салгадо, сърежисьор в проекта, Вендерс успява да покаже човека, който стои зад фотоапарата. А пред погледа на зрителя се сменят като в магнетичен пъзел черно-бели с цветни кинокадри.„Това е един много трогателен и красив документален разказ за живота, любовта, загубата, отчаянието, изкуплението, който показва как с най-чиста вяра и упорство може да се създаде гора“, пише международната филмова критика за филма. ... още »
На 9 февруари от 20.00 часа в ефира на bTV своя дебют ще направи турският сериал „Завръщането” (оригинално заглавие Sıla). След края на един от най-интересните и завладяващи турски сериали у нас „Милост”, зрителите ще имат възможността да станат част от една много различна и драматична история – тази на Съла.На три годишна възраст Съла е дадена за отглеждане срещу пари на богато семейство в Истанбул, с уговорката, че биологичните й родители ще могат да се срещат с нея, когато поискат. Истинските родители на момичето живеят на Изток, където господстващите нрави са по-различни от тези на Запада.Биологичният брат на Съла – Азад – и сестрата на ага Боран – Нарин – са влюбени един в друг, но традицията повелява, че за да се даде момиче, трябва да се вземе момиче. Това означава, че за да вземе за жена своята любима, Азад трябва да даде за жена в семейството на агите една от сестрите си – Съла или малката Дилян, която още не е навършила дванадесет години.Майката Бедер е крайно разочарована и това кара Азад, и баща му Джелил да се свържат с изпратената в Истанбул Съла и да я дадат за жена на Боран. Омаяна от чистотата и красотата на Изтока, Съла пада в техния капан и решава да остане на гости на биологичните си родители, за да ги опознае по-добре. Когато разбира за намерението на близките й да я омъжат за агата, тя започва да крои множество планове за бягство, които завършват с неуспех. Постепенно обаче без да осъзнае, Съла започва да се влюбва в мъжа, за когото е омъжена насила – агата Боран.„Завръщането” ще се излъчват всеки делничен ден от 20 часа.Главни герои:Боран (Мехмет Акиф Алакурт) – малкият ага в града, в който е родена Съла и за когото тя ще бъде омъжена насила, но в последствие ще се влюбиСъла (Джансу Дере) – главният персонаж в сериала. Възпитана по западен маниер, но носеща „Изтока” в себе сиБедер (Зейнеп Еронат) – биологичната майка на Съла. Има още три деца – Азад (най-големият син), Дилян (момиче на дванадесет години) и Емре (най-малкият син)Джелил (Мендерес Саманджълар) – биологичният баща на Съла. Работи за агата, като повечето селяни в района. Консервативен и много принципен Азад (Джемал Токташ) – биологичен брат на Съла. Влюбен в Нарин – сестрата на ага БоранДилян (Зейнеп Анъл Татдъран) – малката дъщеря на Джелил и Бедер, сестра на СълаНарин (Бонджук Йълмаз) – сестра на Боран, влюбена в Азад, снаха в семейството на Бедер и ДжелилКевсер(Фатош Тез) – майката на Боран и Нарин. Злобна свекърва и консервативна жена, която изпълнява волята на мъжа си Фируз ага – бащата на Боран. Големият ага в Мардин. Строг, принципен, жесток и консервативен човек, който живее според правилата на клана Йезда (Лейля Башак) – бившата жена на Боран, която той много е обичал. Не го е дарила с деца, заради което е била тормозена от свекърва си и накрая се е самоубила, хвърляйки се от една скала. Боран не може да преживее смъртта й и се зарича да не обича друга, докато съдбата го среща със Съла.Абай (Таянч АйАйдън) – най-добрият приятел на Боран. Той е от различна вяра, но това не им пречи да са много близкиНеше (Хюмейра Акбай) – приемната майка на Съла, която я обича като свое детеЕркан (Джунейт Тюрел) – приемен баща на Съла, който и осигурява охолен живот в ИстанбулЕмре (Картал Балабан) – приятелят на Съла в Истанбул. Почти неин годеник, имат планове за бъдещето и се бори за любовта й ... още »
Филмът „УРОК“ спечели поредното си, особено авторитетно отличие – Наградата на името на Ингмар Бергман за най-добър дебют на престижния Международен филмов фестивал в Гьотеборг, Швеция.Част от мотивацията на журито гласи: „Този филм описва сложната човешка психология и емоции на главната героиня, поставена в опасна житейска ситуация, която може да се случи на всеки. Постижение на филма е, че усърдно търси, споделя и представя истината. Чрез ритъма на монтажа, естественото осветление и изключителната актьорска игра, които присъстват неподправено на екран, „Урок” е постигнал качество, за което трудно може да се повярва, че принадлежи на дебютен филм.”Гост на фестивала беше актрисата Маргита Гошева, която изпълнява ролята на провинциална учителка, която иска да разбере кой е училищният крадец, но в същото време самата тя попада във финансов капан.Актьорският екип се допълва от Иван Бърнев и Стефан Денолюбов. Лентата е дело на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов, а оператор е Крум Родригес.Световната премиера на „Урок” се състоя на престижния фестивал в Сан Себастиян, където филмът грабна наградата за най-добър дебют в международния конкурс. Последващите награди от фестивалите в Токио, Солун, Варшава, Анже (Франция), Куенка (Еквадор), както и от фестивалите Молодист (Украйна) и Златна роза, правят филма едно от най-успешните заглавия в българското кино от последните двадесет години.Българската премиера на „Урок” ще се състои в конкурсната програма на предстоящия София Филм Фест, след което филмът ще тръгне по екраните в страната. ... още »
През летният сезон на 2010-та година М. Найт Шаямалан оповести, че след проведени разговори с Брус Уилис и Самюъл Л. Джаксън той е решил да заснеме продължение на мрачния си трилър “Неуязвимият”. Уилис и Джаксън нееднократно заявиха, че имат желание да изиграят отново главните роли на охранителя Дейвид Дън и мистериозния Илайджа Прайс, но натоварения график на Шаямалан бе основната причина поради която не се стигаше до снимки.Преди около една година и половина се появи новината, че работата по сценария на “Неуязвимият 2” се очаква да започне “в най-скоро време”, но този информация отново беше последвана от слухове за проблеми в оформянето на графиците на главните участници.Множеството пречки накараха много наблюдатели да сметнат, че въпреки желанието на Брус Уилис и Самюъл Л. Джаксън втората част най-вероятно няма да бъде заснета. През изминалите месеци липсваше нова информация за статута на проекта, но сега самия М. Найт Шаямалан обяви, че все още има намерение да продължи екранната история на Дейвид Дън и Илайджа Прайс.Ето какво заяви Шаямалан по време на пресконференция за телевизионния си сериал “Wayward Pines”:“Обичам героите в “Неуязвимият” и обичам тази вселена. И все още искам да направя продължението. Но сега е по-различно, защото в момента целия свят прави комиксови филми. Какво трябва да направиш за да се отличиш? Докато правех първата част ситуацията беше различна. Спомням си как от Уолт Дисни ми казаха: “Комикси?! Няма пазар за това!”. А сега те правят само такива филми.”Относно подхода си към разработваното продължение, Шаямалан сподели:“Всичко трябва отново да бъде сведено до нашата реалност. Това е хубавото при “Неуязвимият” – историята е реалистична и хората не чувстват, че гледат комиксов филм. Чувството е, че гледаш чиста драма. Всичко е по-истинско. Идеята е, че комиксовите персонажи са базирани на истински хора. Това е гръбнака на историята и основното изискване е да бъдем максимално реалистични. Ще бъде интересно да доразвием това с втори филм.”Шаямалан допълни, че има конкретни идеи за сюжета на “Неуязвимият 2”, но за момента все още не разполага с напълно завършен сценарий.От Уолт Дисни (студиото зад оригинала) не коментират публично дали имат намерение да финансират направата на дълго разработваното продължение. ... още »
79-годишният Уди Алън продължава да бъде един от най-активните и дискутирани сценарист-режисьори. През изминалите четири години носителя на “Оскар” засне пет пълнометражни игрални ленти, сред които е и най-големия му бокс офис хит до момента – романтичната комедия “Полунощ в Париж”, която натрупа приходи в световен мащаб от над 150 милиона долара.Последните две игрални продукции на Алън (“Син жасмин” и “Магия в полунощ”) не успяха да повторят този успех, но за радост на феновете на режисьора това не се отразява на продуктивността му.Малко по-рано тази година Алън засне в щата Роуд Айлънд най-новата си комедийна драма, която в продължение на няколко месеца не разполагаше с официално заглавие.Но сега, източници близки до списание “Variety” разкриха, че след като преди броени дни е била закупена от студиото Сони Пикчърс продукцията е получила заглавието “Irrational Man”(“Неразумен човек”). Любопитно е да се отбележи, че това е осмото общо сътрудничество между Уди Алън и изпълнителните продуценти от Сони.Подобно на предишните филми на Алън “Irrational Man” може да се похвали с еклектичен актьорски състав. Трите главни роли са поверени на звездата от “Гладиатор” Хоакин Финикс, Ема Стоун (“Невероятният Спайдър-мен”) и Паркър Поузи (“Най-сладкото нещо”), а техни екранни партньори са Итън Филипс (“Островът”) и Джейми Блакли (“Снежанка и ловецът”). Описван като “ексцентрична съвременна история за образованието и работната класа”, “Irrational Man” разказва за измъчван от екзистенциална криза професор по философия, чиито живот се променя след като той започва да се среща тайно с една от своите студентки.От Сони Пикчърс не крият задоволството си от постигнатия резултат и източник на студиото заяви, че филма на Уди Алън е “неговия пореден кино-подарък за публиката – свеж и оригинален.”Снимките на “Irrational Man” вече приключиха и лентата е официално в период на пост-продукция.От Сони Пикчърс все още не са определили точна премиерна дата, но очакванията са, че комедийната драма ще тръгне по кината в края на 2015-та година. ... още »
Статията разкрива важни части от сюжетите на филмите. Четете на своя отговорност!Тази година голяма част от основните претенденти за „Оскар“ са биографични филми. И всички те са критикувани, защото представят реалните истории, които са ги вдъхновили, с твърде голяма творческа свобода.Една от най-драматичните сцени в „Американски снайперист”, която е почти в самото начало на филма, показва Крис Кайл – героят от заглавието, да следи през мерника на пушката си дете с граната в ръцете, което се приближава към неговите колеги от американската армия. Действието се развива по време на войната в Ирак. Кайл не се поколебава да дръпне спусъка, но за всеки зрител е ясно, че тази постъпка ще го тормози до края на филма. Отношението на военния именно към въпросната случка е ключово за разбирането на постъпките и характера му. В действителност обаче истинският снайперист от Тексас Крис Кайл никога не е убивал дете. В мемоарите му се твърди, че жертвата с гранатата е била жена.„Един филм разполага само с два часа, за да разкаже една история. Затова и най-важното за създателите му е той да е верен на своя собствен дух – разсъждава американският писател Джим Дефелис. Той е един от съавторите на автобиографията на Крис Кайл, която е в основата на филма на режисьора Клинт Истууд „Американски снайперист”. – Понякога просто се налага да промениш някои факти, защото те не се вписват в атмосферата на филма.”Крис Кайл се превръща в легендарна фигура сред американската армия в Ирак, защото по време на участието си във войната там, застрелва със снайпера си 160 души. Самият той загива през 2013 г., прострелян от друг ветеран в САЩ. Той няма как да коментира филма, в който ролята му се играе от Брадли Купър. Нито пък ще може да стиска палци на актьора, който ще се бори за „Оскар” за изпълнението си. Един от най-острите критици на „Американски снайперист” е документалистът Майкъл Мур, който твърди, че филмът възвеличава американския милитаризъм и превръща един убиец в герой. Освен сцената с детето в началото на филма, „Американски снайперист” проследява и дуела между Кайл и сирийския снайперист Мустафа, който се е случил само във въображението на сценаристите на драматичния екшън.„Въпреки че има много разлики между книгата и филма, екранната версия успява да направи най-важното – пресъздава достоверно отношенията между Кайл и съпругата му – твърди Дефелис. – Може и да ви се стори странно, но за мен основен акцент в книгата е именно тяхната любовна история. А да наричаш човек като Кайл страхливец, както се изказа за него Майкъл Мур, означава, че не познаваш механизмите на войната.”„Американски снайперист” не е единственият "Оскаров" фаворит, който свободно добавя или маха факти към историята. Олимпийският медалист – борецът Марк Шулц, например, обвинява в лъжа Бенет Милър – режисьора на филма „Ловец на лисици”. В спортната драма една от сцените загатва за интимни отношения между Шулц и милиардера Джон Дюпон. Въпреки че споделя, че „Ловец на лисици” предава достоверно ексцентричностите на Дюпон, Шулц е категоричен, че между двамата не е имало размяна на никакви ласки. Друга неточност във филма е решението на сценариста да събере случилото се в продължение на 12 години от живота на Шулц и Дюпон в едва 4.„Селма” на режисьорката Ава Дюверней е номиниран за „Оскар” в категорията за най-добър филм. Посветен на организираните и предвождани от Мартин Лутър Кинг Мл. мирни маршове за правата на цветнокожите американци през 60-те години, филмът превръща президента демократ – Линдън Джонсън във враг на Кинг.Една сцена от „Селма” намеква, че Джонсън е наредил на директора на ФБР да изпрати на съпругата на Кинг снимки, уличаващи лидера на цветнокожите в изневяра. В действителност Джонсън е бил съмишленик на Кинг и не се е опитвал да предотврати протестите.„Игра на кодове” на режисьора Мортен Тилдъм разказва историята на създаването на машината, с която е разшифрован принципът за кодиране на информацията в нацистката армия на Третия райх. Тя е „дете” на математика Алън Търинг, чиято роля се изпълнява от още един "Оскаров" претендент – Бенедикт Къмбърбач. Като че ли това е и най-критикуваният филм по отношение на изопачаване на реалните факти. Филмът твърди погрешно, че Търинг е бил разследван по подозрение в шпионаж в полза на руснаците. Той никога не е наричал машината си „Кристофър” в чест на своята младежка тръпка. Не е имал и контакти с директора на британското разузнаване. Нито пък негов колега го е шантажирал, че ще разкрие хомосексуалността му.Историята, че Търинг се самоубива, защото е бил подложен на химическа кастрация, също е неточна, според историците. Той наистина е бил съден заради „неприлично поведение” и е бил кастриран, но мнозинството учени твърдят, че смъртта му, причинена от отравяне с цианид, е била вследствие на неволен инцидент. Журналистът от „Гардиън” Алекс фон Тунзелман се възмущава в своята рецензия за филма: „Едно е да имаш творческа свобода, а съвсем друго е да клеветиш един велик мъж като тълкуваш както си искаш отвратителния предразсъдък на 50-те години да третира всеки хомосексуален мъж като опасност за националната сигурност.”За участието си в „Теорията на всичко” и Еди Редмейн и Фелисити Джоунс са номинирани за „Оскар” в актьорските категории. Драмата разказва за отношенията между Стивън Хокинг и първата му съпруга – Джейн, чрез множество сцени от ежедневието и на тяхното семейство и на това на родителите на гениалния учен. Само че нищо не е било така хармонично, както ни го представя филмът. В автобиографичната си книга Джейн пише, че нейните свекър и свекърва били ексцентрици и смятали, че превъзхождат другите хора в интелектуално отношение. Тяхната кола всъщност била такси, а те отглеждали пчели в мазето си. Джейн описва и трудностите си при общуването с Хокинг след като успехът в академичните и научни среди му замаял главата. Той често натрапвал на католичката Джейн както своето виждане за атеизма, така и други свои схващания, които били твърде далеч от представите й за благоприличие. ... още »
В памет на д-р Желю Желев - първият демократично избран президент на България, предаването „Отблизо с Мира“ в събота (31 януари) ще излъчи едно от последните големи интервюта, които той даде приживе. Водещата Мира Добрева гостува във вилата на д-р Желев в село Грозден, където е написана книгата „Фашизмът”. Филмът представя другото лице на президента Желев - като съпруг, баща и приятел!В края на 2013 година, след кончината на съпругата му Мария Желева или както всички официално я наричаха – Първата дама на демокрацията, предаването „Денят отблизо с Мира“ излъчи филм за нея. Зрителите на БНТ1 имаха възможност да я видят в различна светлина – нейният поглед към новата история на България. Едно интервю, в което Мария Желева разкри душата си.Гледайте “Отблизо с Мира” тази събота и неделя, от 11:00 часа по БНТ1! ... още »
Едва ли някой кинофен ще се изненада дълбоко от новината, че цивилизацията ни отново е заплашена от междупланетни междуособици. Безскрупулни владетели на обширни космически пространства си оспорват за пореден път исконните права над планетата ни, но световното обществено мнение не бива да изпада в паника, защото всички наши противници ще срещнат съпротивата на печените сценаристи от Холивуд.С „Пътят на Юпитер” дуетът Лана и Анди Уашовски се завръща към любима тяхна тема, разработена в „Матрицата” и доразвита в „Облакът Атлас” – жителите на Земята като източник на естествена генетична субстанция. Планетата ни отново е превърната във ферма за скъпоценен биологичен материал, серум осигуряващ благоденствието на извънземни сили, отличаващи се с ненадминат цинизъм и егоизъм. Неочакваната смърт на кралицата от космическата династия Абрасакс отприщва дворцови интриги, заговори и конспирации между трима потенциални кандидати. Играта загрубява, когато те разбират, че по стечение на обстоятелствата, пряката наследница на трона се намира на презряната планета Земя. И докато злосторниците изпращат гущероподобни килъри, за да елиминират нищо неподозиращата избраница на съдбата, други се опитват да я спасят, в името на реда, сигурността и стабилността на космоса.Обектът на внимание на трансгалактическите интереси живее в Чикаго и е американската гражданка от руски произход Юпитер Джоунс (Мила Кунис). Името на персонажа, чието родно място е Санкт Петербург не бива да смущава със своето неславянско звучене, защото нейният баща е от англосаксонски произход и е астроном – любител.История за принцесата, която чисти тоалетни, малко преди да разбере, че съдбата е поставила в ръцете й съдбата на човечеството, е твърде сходна с тази на Нео (Киану Рийвс в „Матрицата”). Уашовски са опростили сценария, за да вложат изобретателната си енергия (заедно с отколешните им сътрудници Хю Бейтъп и Дан Глас) в специалните визуални ефекти и многопластовия диалог с универсални философски прозрения. Филмът не чужд на сентенции отнасящи се до ролята, която всеки играе в собствения си живот, и ако в това няма нищо ново, то преговорът по темата е великолепно илюстриран.Вероятно по-зрелите кинофенове си спомнят впечатляващите картини и невиждани кадри от култовата трилогия за Матрицата в контекста на началото на нашия век. Днес, когато същите тези ефекти предизвикват снизходителни усмивки и са обект на маниерно преповтаряне, задачата на двамата режисьори-сценаристи е доста по-сложна, но те я решават като опитни майстори с развинтено въображение. Нещо повече, с различната хореография на екшън сцените, те умело преодоляват опасността (и изкушението) да попаднат в капана на собственото си визуално наследство и препратки.Антигравитационни ботуши удобни за сърфиране в градски условия, летящи мотоциклети подходящи за шпиониране и провеждане на мълниеносни „черни”операции или космически кораби с впечатляващ дизайн са само част от изненадите, с които кинофеновете ще се срещнат на големия екран. Разказът на Уашовски разчита до голяма степен на водещото място на Мила Кунис в ежегодните класации на мъжките списания, а безобидните руганти, излизащи от устата й само допринасят за чара на героинята.Малогабаритната красавица се превъплъщава в обикновена и съвсем целомъдрена девойка от добро семейство, която се оказва в интимна близост с генетично модифирания боец Кейн (Ченинг Тейтъм), осигуряващ нейната сигурност на почти доброволни начала. Мнозина съвременни автори се забавляват с цифровото изображение подобно на деца, които си играят с нов конструктор, като се задоволяват с повърхностно плъзгане в рамките на клишето, гарантиращо касов успех. „Пътят на Юпитер” защитава престижа на Уашовски като експерти във визуалната многопластова притча, в която всеки зрител според личния си житейски опит ще открие нещо за себе си. ... още »
