Поводът за тази селекция е 50-ият рожден ден на Международната организация на Франкофонията (МОФ). 13 филмови продукции, включени в тази програма, са продуцирани в държави членки на Франкофонията, но също и държави партньори или наблюдатели на тази организация – Франция, Белгия, Мароко, Тунис, Алжир, Косово, Румъния, Албания, Северна Македония, Сърбия, България и др. Филмите са обединени от ценностите, залегнали в основата на МОФ: правата на човека, правото на образование, равнопоставеността между половете, демокрацията, културното многообразие.
ОТКРИВАНЕТО на програмата „Франкофония 50“ е в деня на откриването на 24-тия СФФ ЕСЕН – 25 септември, когато публиката в София ще има възможност да се срещне с най-новия филм на номинирания за Оскар майстор-режисьор Милчо Манчевски – „Върба“ (копродукция между Северна Македония, Унгария и Белгия). В новата му история три македонски жени трябва да се борят с контрола върху своите тела, традиция, лоялност, бременност и осиновяване. Те не са си поставили за цел да променят света или обществото, но тяхната лична кауза - да станат майки, ги прави невероятни героини… Филмът ще бъде представен лично от неговия автор, специален гост на фестивала. Прожекциите на филма са от 18:30 часа в Кино „Люмиер Лидл“ и от 19:30 часа на ОТКРИТО, на Sofia Summer Fest.
„Синът“ на режисьора Мехди М. Барзауи, копродукция между Тунис, Франция, Ливан и Катар, отвежда зрителите в Тунис, в лятото на 2011 година, за да им разкаже за почивката на Фарес и Мерием, която за жалост завършва катастрофално, след като 10-годишният им син Азис случайно е прострелян при терористичен акт. Нараняванията му коренно променят живота на семейството: Азис има нужда от трансплантация на черен дроб, което води до разкриването на дълго пазена тайна. Филмът може да бъде видян на ГАЛАТА на „Франкофония 50“ - 28 септември от 20:30 часа в Дома на киното и на 14 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Почитателите на творчеството на братя Дарден могат да гледат най-новата им творба „Младият Ахмед“. Белгийско-френската продукция разказва за съдбата на 13-годишно момче, което се колебае между изкушенията на живота и решението да осъди на смърт човек, заради религиозните му убеждения. „Младият Ахмед“ продължава линията на силно социални и въздействащи филми, създадени от Дарден, като този път фокусът е върху фанатизма. Филмът може да бъде видян на 26 септември от 18:00 часа в Кино „Влайкова“, на 28 септември от 18:30 часа в Евро Синема и на 3 октомври от 18:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Филмът на Франсоа Озон „По Божията милост“ (Франция-Белгия) получи Голямата награда на журито на Берлинале 2019. В него участват Мелвил Пупо и Дени Меноше, а историята разказва за Александър, който живее със семейството си в Лион. Един ден той случайно открива, че свещеникът, който го е насилвал като дете, продължава да работи с младежи. Александър намира смелост да се изправи срещу свещеника и успява да открие още негови жертви. Творбата на Озон може да видите на 29 септември от 20:30 часа в Дома на киното и на 13 октомври от 19:30 часа във Френски институт – Кино „Славейков“.
В многоцветната мозайка от филми се откроява и копродукцията между Мароко, Франция и Белгия „Адам“, създадена от режисьорката Мариям Тузани, която с изключителна деликатност представя темата за една жена с извънбрачно дете, принудена да се подчинява на патриархалните нрави в Мароко. Филмът има 6 номинации от фестивала в Кан през 2019 година и може да бъде видян в София на 30 септември от 20:30 часа в Дома на киното, на 2 октомври от 20:00 часа в Кино „Влайкова“, на 8 октомври от 19:30 часа в Евро Синема и на 11 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
„Арабски блус“ на Манеле Лабиди Лабе е история за имигранти, които след години извън страната, се завръщат във Франция. Пътят обратно е особено интересен, а и сблъсъкът с държавните институции е представен със сериозна доза хумор. Прожекциите на филма са на 1 октомври от 20:30 часа в Дома на киното и на 12 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Киноманите не бива да пропускат и „Папиша“ - копродукция между Франция, Алжир, Белгия и Катар, на режисьорката Муния Медур. Филмът е история за образованието и равнопоставеността между половете и свободата. Премиерата бе в секцията „Особен поглед“ на фестивала в Кан. Този разказ е пълен с енергия и пресъздава по уникален начин важни аспекти от борбата за независимост на жените в Магреб. „Папиша“ може да бъде гледан САМО на 2 октомври от 20:30 часа в Дома на киното.
Уникалната нова история на румънския майстор Корнелиу Порумбою„Свирукащите“ е копродукция между Румъния, Франция, Германия и Швеция. Един полицай трябва да съдейства за откриването на 42 милиона евро, собственост на особено опасен мексикански гангстер. На канарския остров Гомера разговорите се водят с подсвиркване. Кои са хората, които владеят този специален език?... Прожекциите са на 4 октомври от 20:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“ и на 7 октомври от 19:30 часа в Евро Синема.
Един вълнуващ филм с фокус върху темата за равнопоставеност на жените е „Господ съществува, името й е Петруния“, копродукция между Северна Македония, Белгия, Франция, Хърватия и Словения на режисьорката Теона Митевска. Филмът получи признанието на Европейския парламент, който му връчи Наградата ЛУКС и по този начин осигури разпространението на историята на всички европейски езици. Той може да бъде видян на 27 септември от 17:30 часа в Евро Синема, на 28 септември от 18:00 часа на ОТКРИТО, на Sofia Summer Fest, на 29 септември от 20:15 часа в Културен център Г8 и на 5 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“.
Още няколко филма са представени в програмата на „Франкофония 50“ с единствени прожекции – това са българското предложение, филмът на Стефан Командарев – „В кръг“ (копродукция между България и Сърбия) - на 6 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“; „Отворена врата“ на режисьора Флоренц Папас, копродукция между Албания, Косово, Италия и Северна Македония, представян като проект на София Мийтингс – прожекцията му е на 7 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“; „Летящият цирк“ (Косово) на режисьора Фатос Бериша – на 8 октомври от 19:30 часа във Френския институт – Кино „Славейков“; както и най-новият филм на словенския режисьор Дамян Козоле „Полусестра“, копродукция между Словения, Северна Македония и Сърбия – прожекцията е на 10 октомври от 19:30 часа, отново във Френския институт – Кино „Славейков“.
* * * Програмата „Франкофония 50“ се реализира в партньорство с Международната организация на Франкофонията, Френския културен институт, посолствата на Мароко и Румъния в София и представителството на Федерация Валония-Брюксел в Букурещ.
* * * #24SofiaIFFAutumn * ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!
София Филм Фест е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г.
32-годишната Джесика Бийл, която очаква първото си дете заедно със съпруга си Джъстин Тимбърлейк, се завърна миналата седмица на снимачната площадка на филма „The Devil and the Deep Blue Sea” в Ню Орлийнс. Бийл не само участва в предстоящото заглавие, но е и негов продуцент. Очевидно това е причината тя да не забавя темпото на работа, макар че се очаква да роди в края на месец март. Според свидетел от снимачната площадка на филма Джесика е много мила и се държи дружелюбно с всички. Актрисата идвала на работа всеки ден в 6 часа сутринта и си тръгвала след мръкване. Тя държала да разговаря с всички и се интересувала от работата на всеки член на екипа. Освен това, вероятно вече е получила и няколко родителски съвета от Джейсън Судекис, с когото си партнира в „The Devil and the Deep Blue Sea”. Заедно с годеницата си Оливия Уайлд той отглежда дъщеричката си Отис, която се роди миналия април. ... още »
Около мегапродукцията „Петдесет нюанса сиво” от няколко седмици циркулират какви ли не слухове. Въпреки боксофис успеха на филма по цял свят, режисьорката Сам Тейлър-Джонсън вече се оттегли от франчайза и няма да работи по следващите филми. Сега става ясно, че и едната от двете звезди – Джейми Дорнан, няма желание да се завърне на големия екран в ролята на любителя на садо-мазо изпълненията Крисчън Грей. Той се чувствал изключително некомфортно от секс сцените, които трябвало да изиграе и страдал от липсата на каквато и да е химия с екранната си партньорка Дакота Джонсън. Освен това заради „Петдесет нюанса сиво” отношенията със съпругата му се обтегнали силно. Той вече сподели, че тя няма никакво намерение да гледа филма с участието на мъжа си. ... още »
Творчеството на автора на филмова музика Алън Силвестри ще бъде почетено по време на 15-ите Годишни световни награди за саундтрак, които ще се връчат в рамките на Международния кинофестивал в Гент, Белгия, на 24 октомври. Силвестри е известен най-вече с работата си по филмите на режисьора Робърт Земекис „Кой натопи Заека Роджър”, „Форест Гъмп” и трилогията „Завръщане в бъдещето”. По време на тържествената церемония в Гент част от композираната от Силвестри музика ще бъде изпълнена от Брюкселската филхармония с диригент Дирк Бросе. Сред останалите филми в кариерата на талантливия и плодовит композитор са „Хищникът” (1987), „Бащата на булката” (1991), „Смъртта й отива” (1992), „Бодигард” (1992), „Бърз или мъртъв” (1995), „Корабокрушенецът” (2000), „Какво искат жените” (2000), „Отмъстителите” (2012) и много други. ... още »
Дрю Баримор обича грима – неслучайно тя създаде своя собствена козметична линия. Въпреки това актрисата сподели снимка без капка макиаж със своите 1, 9 милиона фенове в Инстаграм. През уикенда Баримор отпразнува своя 40-ти рожден ден на плажа и се щракна с мокра коса и щастлива усмивка, за да запечата събитието. Майката на две деца очевидно знае как да бъде неустоима със и без грим. Наскоро тя сподели, че когато има романтична среща със своя съпруг Уил Копълман, би искала да може да се наслаждава на приготовленията като всяка друга жена. „Обаче при всяка среща със съпруга ми се приготвям в последния момент – гримирам се в колата, обувам обувките преди да сляза от нея. Откакто имам деца обаче най-много мога да си позволя да си сложа червило и вече си мисля, че съм се разкрасила достатъчно." ... още »
Райън Гослинг не се появи на 87-ата церемония по връчването на наградите „Оскар” миналата неделя, защото бил в… Дисниленд. Актьорът бе забелязан в компанията на режисьора Гилермо Дел Торо в увеселителния парк в Анахайм в Калифорния. Въпреки че се бил дегизирал с бейзболна шапка и качулка, Гослинг бил разпознат от феновете си и охотно позирал с всеки, който се осмели да го спре. По-наблюдателните почитатели на Райън помнят, че той и друг път е ходил в Дисниленд. През 2011 г. той заведе в същия парк приятелката си Ева Мендес на романтична среща, подплатена със захарен памук. През 90-те, когато е още невинен тинейджър, Гослинг участва заедно с Кристина Агилера, Бритни Спиърс и Джъстин Тимбърлейк в ТВ шоуто на Disney Channel „Клубът на Мики Маус” и признава, че в сърцето си си остава едно непораснало дете. ... още »
Саймън Уест, когото познаваме от „Въздушен конвой” и „Непобедимите 2”, ще режисира Хенри Кавил в нов трилър, който ще се снима във Великобритания и Италия през идващото лято. Звездата от „Мъж от стомана” ще изиграе главната роля в продукцията, чийто сценарий е по първия роман на Дънкан Фалконър – бивш военен от британските военноморски спец части. Той автор на цели 8 романа и ако филмът по първия се окаже успешен, нищо чудно да го последват още. Героят на Хенри Кавил ще преследва заедно със своя екип от специални агенти международна терористична клетка. Според режисьора Кавил е най-подходящият актьор за ролята на военния Стратън, защото може да „изпълни образа с дълбочина и реализъм. От известно време търсех британски екшън герой, на който да вдъхна живот и Стратън е идеален, според мен. А съгласието на Хенри да поеме ролята му е причината този проект да се осъществи.” ... още »
В Холивуд отдавна се носи един слух, който никога не е бил потвърждаван, обаче пък и никога не е бил отричан. Според него мексиканският актьор и режисьор Емилио Фернандес (1904-1986) е моделът, по който е била изваяна статуетката „Оскар”. Фернандес, който бил известен с прякора Индианеца, позирал през 1928 г. на авторите на най-желаната позлатена статуетка в света на киното – Седрик Гибънс и Джордж Стенли. И оттогава насам шегобийците не пропускат да се помайтапят, че „бащата” на най-голямата награда в американското кино е мексиканец.Обаче след тазгодишната, 87-а церемония по връчването на „Оскар”-ите, тази шега придоби сериозно звучене. Мексиканецът Алехандро Гонзалес Иняриту се превърна в големият победител на вечерта, защото неговият филм „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ събра 4 статуетки – за най-добър филм, режисура, оригинален сценарий и операторска работа. Моля всички кинофенове да си отбележат в тефтерчетата, че за първи път в историята на наградите филм, режисиран от мексиканец, грабва най-голямата награда! И за втори път в историята мексиканец печели приза за режисура, след като с него миналата година се сдоби Алфонсо Куарон за „Гравитация”.Ще кажете, че и в двата случая става дума за филми, които не само са заснети в САЩ, но и са направени изцяло с американски пари и с американски актьори. Обаче ако се вгледаме по-отблизо в кариерите и на двамата режисьори, ще открием, че и дума не може да става за типични холивудски продукции. „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ е филм, характерен за независимото кино, рискован, оригинален. Някой да се сеща друг подобен да е печелил „Оскар” преди него?Самият Иняриту каза от сцената на Долби Тиътър, че иска да посвети наградата си на своите съотечественици – мексиканците. „На тези, които живеят в Мексико, искам да кажа, че се надявам един ден да се срещнем и да изградим заедно държавата, в която заслужаваме да живеем. А за тези, които живеят тук (в САЩ) и които са част от последното емигрантско поколение, искам да кажа, че се моля всички те да бъдат третирани с уважение и респект, какъвто са получили техните предци, които в миналото са дошли тук и са участвали в изграждането на тази забележителна емигрантска нация.”В статия в британския „Икономист” Том Шон – професор по история на киното в Университета на Ню Йорк, пише, че Алехандро Гонзалес Иняриту, Алфонсо Куарон и Гилермо Дел Торо могат да имат същия принос към американското кино, какъвто десетилетия по-рано е имала Френската нова вълна. Според него те могат да превърнат холивудските филми в авторско кино. „За разлика от мексиканските режисьори преди тях, които сами се определяха като опозиция на холивудската машина, тримата са синове на глобализацията. Те не искат да паднат в бездната, която разделя блокбастъра от независимия филм. Те са билигвисти – говорят езика на Холивуд, но със собствената си граматика и синтаксис,” твърди Шон.Вероятно не само за да подкрепят тезата на американския преподавател Иняриту, Куарон и Дел Торо са приятели и съдружници в продуцентската компания “Cha Cha Cha”. И тримата се появяват в Холивуд преди около 15 години. Дел Торо изглежда най-радикален в кинопредпочитанията си, защото обича да прави фантастика, но не тази, която в Холивуд масово се снима. Обаче въпреки странностите му, през 2007 г. неговият филм „Лабиринтът на Фавна” (заснет, впрочем, изцяло в Испания) бе номиниран за „Оскар” за най-добър сценарий и получи награди за оператор, художник и гримьор. Преди това той се беше представил подобаващо с „The Devil’s Backbone” през 2001. Ако хвърлим поглед назад, ще видим, че и Куарон пожъна успех с „И твойта майка също” (2001, номиниран за сценарий), преди да удари джакпота с „Гравитация”. А Иняриту изгря с „Измамна любов” (2000, номиниран за най-добър чуждестранен филм).Според Том Шон мексиканците правят същото, което французите направиха през 60-те години на ХХ век – възползват се от липсата на истински автори сред кинаджиите в Холивуд и се опитват да запълнят пропуска със собствените си филми. Той пише, че „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ е зареден с препратки към „Батман” (1989, реж. Тим Бъртън), така, както „До последен дъх” (1960, реж. Жан-Люк Годар) черпи вдъхновение от „Малтийският сокол” (1941, реж. Джон Хюстън). Остава да почакаме малко, за да видим дали тримата мексиканци няма да се окажат вестителите на Мексиканската нова вълна в Холивуд. ... още »
„Един добър режисьор може да направи добър филм и от лош сценарий, но един лош режисьор не може да направи добър филм от добър сценарий”, категоричен бе големият продуцент.„С Бауми се запознах в края на 90-те. Макар че беше страшно зает, намери дупка в програмата си и се видяхме в 8.30 сутринта в любимото му кафене „Sale e Tabachi” до Чекпойнт Чарли в Берлин. Имаше много добро отношение към България. („Мнохо обичам да кацам на летище София. Пилотите са ви майстори, правят много меко кацане“, казваше той.) Един от първите му филми като продуцент беше „Голгота“ на Михаил Пандурски. Асистентката му Елена Трифонова беше българка. Любимата му монтажистка – Весела Марчевски – също. Беше работил с Рали Ралчев няколко пъти... Имаше много български приятели и беше снимал част от „Ъндърграунд“ на Кустурица в Пловдив. Две години по-късно му разказах историята на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. „Кита, какво хубаво заглавие“, сподели Бауми, „от него може да стане много красив филм“... Седем години по-късно филмът беше факт. Но работата по сценария, макар че за него винаги режисьорът бе основният фактор, беше страшно важна за Бауми и това продължи цели 6 години. Това беше една от причините за успеха на филма.“ Стефан Китанов"Хавър"Карл Бамгартнер е роден през 1949 г. в Брунико, Южен Тирол, Италия. В периода 1967-1970 година работи в Рим като асистент-режисьор и филмов критик. През 1971 заминава за Франкфурт, където се присъединява към екипа на една от големите кинокомпании “Harmonie”. През 1981 заедно с Райнхард Брундиг създават „Pandora Film”, която се превърна в една от водещите продуцентски компании в Европа. В началото „Pandora Film” се занимава с разпространение на филми, като подбира некомерсиални продукции с художествени качества. Компанията търси нови имена и разпространява филми като „Път” на Йълдъз Гюней, „Носталгия” на Андрей Тарковски, „Пианото” на Джейн Кемпиън, „Тайни и лъжи” на Майк Лий, „Порейки вълните” на Ларс фон Триер, „Вкусът на черешата” на Абас Киаростами. „Pandora Film” е копродуцент на Емир Кустурица в „Ъндърграунд”, който печели „Златна палма“ в Кан. Разпространява и ранните филми на Аки Каурисмаки и Джим Джармуш, а копродуцира по-късните им. Постепенно компанията се превръща в копродуцент, а по-късно започва да развива и собствени проекти.„Една от причините да престанем да се занимаваме с разпространение беше, че телевизионните канали на Източна Европа промениха политиката си и вече не купуват некомерсиални филми”, обяснява Баумгартнер.„Днес всеки се бори за най-добрите филми, затова продуцентът е въвлечен в продукцията още на ниво идея”.Независимото продуциране обаче се оказва трудно в конкуренция с огромните филмови бюджети на Холивуд. За да остане един продуцент независим, той е принуден да търси партньори, които да финансират проектите или чрез предварителната им продажба, или чрез копродуциране. Като продуцент „Pandora Film“ обръща особено внимание на режисьорската работа и се оказва изходна точка за развитието на много млади режисьори. Филмите, продуцирани от Баумгартнер, печелят най-големите международни отличия по света.Вниманието на немската компания е насочено главно към източния свят. Според Карл Баумгартнер в наше време именно Изтокът носи най-интересен потенциал за изкуството и е своеобразен контрапункт на масовото производство на комерсиални продукти. „Изпитвам голямо възхищение от източните таланти”, признава немският продуцент. Сред емблематичните филми на Бауми от средния и далечния изток са „Лунен татко“ на Бахтиар Худойназаров, „Пролет, лято, есен, зима и... пролет“ на Ким Ки-Дук, „Самсара“ и „Долината на цветята“ на Пан Налин, „Тулпан“ на Сергей Дворцевой..."Черна котка, бял котарак"В контекста на Европа – изтокът за Бауми е свързан с постоянен интерес към талантите на Източна Европа. Не можем да си представим много ключови филми на вече утвърдени автори от нашата част на Европа без „зелената светлина“ с която им проправи път откривателят Бауми: Олег Новкович и „Обикновени хора“, Душан Милич и „Ягода в супермаркета“ и „Гуча“, Стефан Командарев и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, Малгожата Шумовска и „33 сцени от живота“, Ясмила Збанич и „На пътя“, Бохдан Слама и „Нещо като щастие“ и „Селският учител“, Томас Лунак и „Алоис Небел“, Корнел Мундруцо и „Белият бог“...Сред светвоноизвестните режисьори, с които Бауми е работил, са Аки Каурисмаки („Хавър”), Емир Кустурица („Ъндърграунд”, „Черна котка, бял котарак”), Сергей Бодров („The Quickie”, „Bear’s Kiss”), Джим Джармуш („Мъртвецът”), Бент Хамер („Фактотум”), Клер Дени („35 Shots of Rum”), Лео Каракс („Пола Х“) и много други.През 1996 г. Карл Баумгартнер и Ернст Зебедитс основават дистрибуторската компания „Пегасос Филм”, чиято цел е да популяризира документални и игрални филми от „периферията” на света. През 2003 г. заедно с Танасис Каратанос основават „Палас Филм” със седалище в Хале, Германия. През януари 2003 г. Карл Баумгартнер получава наградата на „Kunst- und Kulturstiftung der Sparkasse Bremen” за постиженията и приноса си към европейската филмова индустрия. Той е първият продуцент, носител на тази награда. В Локарно през 2004 г. Баумгартнер е удостоен с престижната награда Raimondo Rezzonico. The Hollywood Reporter му присъжда наградата за иновации през 2012 година. През 2014 знаменитият продуцент получава „Камерата на Берлинале” - признание за приноса му към световното кино.„Бауми беше един от последните мечтатели в киното, откривател на многобройни таланти и символ на независимото европейско кино. „Какво гледа, Кита?“ – ме питаше Бауми всеки ден в Кан, когато се срещахме – „Кажи повече... а-а, трябва непременно да го видя...“ – продължаваше с блясък в очите и детински интерес той... „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” нямаше да го има без него”, споделя Стефан Китанов.Специалната панорама от филми, които дължат съществуването си и на него, е нашият поклон към изключителния човек, приятел и откривател на артистични таланти в киното Карл „Бауми” Баумгартнер.Програмата включва 13 филма. Последните три от тях – „Чудесата“ на Аличе Рорвахер, „Белият бог“ на Корнел Мундруцо и „Раната“ на Фатих Акин Бауми не успя да види приживе.Сред останалите филми са:„Ъндрърграунд“ на Емир Кустурица„Черна котка, бял котарак“ на Емир Кустурица„Лунен татко“ на Бахтиар Худойназаров„Пролет, лято, есен, зима и... пролет“ на Ким Ки-Дук„Фактотум“ на Бент Хамер„Гуча“ на Душан Милич„Тулпан“ на Сергей Дворцевой„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев„Хавър“ на Аки Каурисмаки„Бейбифон“ на Пол ШлетаунеРетроспективата стартира на 27 февруари в Дома на киното с прожекцията на „Лунен татко”! ... още »
