HBO подготвя лимитиран сериал по „Сцени от един семеен живот“, един от шедьоврите на Ингмар Бергман. Вместо Лив Улман и Ерланд Йозефсон, в ролите на съпружеската двойка, преминала през какво ли не, ще видим Мишел Уилямс и Оскар Айзък, които ще бъдат и изпълнителни продуценти. Хагаи Леви, един от създателите на хитовия сериал „Аферата“, ще е сценарист и режисьор на новия сериал. Той ще адаптира класическия сценарий на Бергман за любовта, омразата, желанията, моногамията, брака и развода през погледа на съвременна американска двойка, изиграна от Айзък и Уилямс.
Леви ще е и изпълнителен продуцент на новия сериал, заедно с Майкъл Елънбърг, Даниел Бергман, Блейр Блерд, Ларс Блумгрин (сериалът „The Bridge“), Уилямс и Айзък.
Ингман Бергман е сценарист и режисьор на оригиналния мини сериал от 1973 г., базиран на собствените му преживявания и отношенията му с Улман. Нейното изпълнение и това на Йозефсон си остава сред върховете в кариерата и на двете шведски звезди.
Наскоро Уилямс получи всевъзможни награди, включително „Еми“ и „Златен глобус“ за ролята си на Гуен Вердън в сериала „Фоси/Вердън“. Предстои ни да я видим в дългоочакваното продължение на „Венъм“.
Айзък участва в друг сериал на HBO – „Дръзки“, за който бе отличен със „Златен глобус“. Очакваме да го видим в новата екранизация на „Дюн“, а също и в новия филм на Джеймс Грей „Armageddon Time“ в компанията на Робърт де Ниро, Доналд Съдърланд, Ан Хатауей и Кейт Бланшет.
Режисираната от Ричард Линклейтър житейска драма “Юношество“ бе едно от най-дискутираните и награждавани филмови заглавия през изминалите няколко месеца. Нискобюджетната продукция, за която е отнело цели 12 години, натрупа приходи в световен мащаб от 45 милиона долара и получи шест номинации за “Оскар”, включително за “Най-добър филм”.Дискусиите около “Юношество“ все още не са приключили, и въпреки че не става дума за филм, който задължително изисква продължение, самият режисьор разкри, че е напълно възможно да бъде заснета втора част.В интервю за подкаст-шоуто “The Q&A” Ричард Линклейтър заяви, че ако се стигне до направата на втори филм, то сюжета ще продължи да разглежда предизвикателствата пред които се изправя вече порасналия главен герой Мейсън Евънс-младши.Линклейтър: “През първите шест месеца след премиерата на “Юношество“ отговора ми на въпроса дали бих продължил тази история беше твърдо “Не”. Основното, което искахме да разкажем е историята на Мейсън от първи до дванадесети клас. Първоначално нямах никакви идеи за продължаване на историята, но с течение на времето започнах да си казвам, “Знаеш ли, 20-те години са много важни за човека”. Това е периода през който се формираме напълно. Едно нещо е да влезеш в колежа и съвсем друго е да се пребориш с нещата с които се сблъскваш в 20-те си години. Признавам, че сега обмислям възможността за направата на продължение.”Линклейтър побърза да уточни, че за разлика от оригиналния “Юношество“ снимките на евентуалната втора част ще протекат по традиционния начин.“Дванадесетгодишната структура на първия филм беше продиктувана от училищната система. Началните училищни години на Мейсън са вече зад гърба му и заснемането на втората част няма да ни отнеме толкова много време”, заяви режисьора.Линклейтър също така добави, че планира да привлече отново познатия от първия филм актьорски състав (включващ Итън Хоук, Елър Колтрейн и носителката на “Оскар” Патриша Аркет). За момента обаче няма подписани договори и работата по сценария тепърва предстои да започне.Очакванията са, че по-детайлна информация за бъдещето на планираното продължение ще бъде разкрита след като Линклейтър приключи с работата по най-новия си филм “That’s What I’m Talking About”. ... още »
10 от най-новите и впечатляващи документални филми, преминали теста на най-престижните кинофестивали, заедно с една българска премиера, са включени в тазгодишния конкурс за най-добър документален филм на 19-ия София Филм Фест.Селекцията е дело на режисьорите Андрей Паунов, Боби Десподов и Светослав Стоянов. Победителят ще получи Награда, осигурена от международния кинофестивал Милениум в Брюксел, чийто главни организатори са нашите сънародници - режисьорката Златина Русева и продуцента Любомир Георгиев.Носителят на "Оскар" за най-добър документален филм „Citizenfour” ще бъде показан пред публиката на фестивала. Филмът на журналиста и режисьор Лаура Поитрас получи и наградата „Независим дух” за най-добър документален филм. Разказът е фокусиран върху разкритията на бившия агент от Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън. Филмът печели признание и почитатели със своя напрегнат, вълнуващ и общественозначим сюжет – все пак надали има някой, който не е чул за детайлите, изнесени от Сноудън във връзка с работата на американската система в разузнаването - те предизвикаха широк отзвук не само на територията на САЩ, но и в цял свят. „Citizenfour” Филмът се случва в резултат от специалната кодирана покана, която Едуард Сноудън изпаща до самата Лаура Поитрас и до журналиста Глен Грийноулд, с която ги кани да направят с него лични интервюта в Хонконг и да им разкаже какво е научил за Агенцията за национална сигурност и възможността за прихващане на данни от телефонни обаждания, имейли и от разходките из уеб пространството на американските граждани. На въпроса на Лаура Поитрас защо е избрал именно нея, Сноудън отговаря, че за него са били важни опитът й като журналист и документалните й филми.Независимо от категоризациите на Едуард Сноудън – като „герой” или „предател”, документалният портрет „Citizenfour” е добра възможност да надникнете в мислите и душата на един мъж, успял да предизвика световни геополитически дискусии и спорове, остри и шумни реакции в медиите. Това е филм, който работи в името на гражданската свобода и възможността да се говори свободно за проблемите на американското разузнаване. Лаура Поитрас живее в Берлин и има реализирани три документални проекта.„Миналото е минало” е общият рефрен, който обединява двете гледни точки в документалния филм „Образът на мълчанието” на режисьора Джошуа Опенхаймер – на отговорните за клането на половин милион предполагаеми комунисти в Индонезия в средата на 60-те и на хората, оцелели от геноцида. „Образът на мълчанието”Разказът е фокусиран върху историята на едно семейство, което загубва сина си по време на събитията от средата на 60-те години. Историята е за Ади Рукун, който дори не е бил роден по времето, когато загива брат му, но е отдаден изцяло на ангажимента към своето семейство да намери отговорите на въпросите, които се задават, но и да „постави” страната си на пътя на истината и помирението. Чрез интервюто с Ади са разкрити престъпниците, които са отговорни за геноцида в Индонезия. „Раната е заздравяла”, настояват някои от хората, докато други твърдят, че „не сме ние, които да съдим”, оставяйки възмездието в ръцете на някой с по-висша сила…Джошуа Опенхаймер e роден на 23 септември 1974 година в Тексас, САЩ. Той е продуцент и режисьор, познат с изключителния си документален филм „Акт на убийство”, който миналата година спечели и документалния конкурс на София Филм Фест. Опенхаймер е завършил Харвард с бакалавърска степен по изкуство, но също така е доктор на философските науки от Колежа по изкуства и дизайн „Сейнт Мартин” и Университета за изкуства в Лондон. Негов ментор е легендарния сръбски режисьор Душан Макавеев. Джошуа Опенхаймер живе и работи в Лондон.Документалният проект на Улрих Зайдл „В мазето” се опитва да надникне в ежедневния живот на австрийците и да разкрие какво всеки един от тях прави в мазето си - онова, което хората правят далече от погледа на обществеността. Залагайки на сюрреалистичен подход в историята си, Улрих Зйдл представя широка гама от австрийски характери, като някои от тях подчертават най-лошите аспекти от човешкото поведение. Извън провокацията на действието, заснето във филма, то може да бъде хранилище за спомени, съжаления, заблуди и очарователни забавления. Улрих Зайдл е роден на 24 ноември 1952 във Виена, Австрия. Той е режисьор и писател, автор на десетки успешни игрални и документални проекти, добре познат на публиката на СФФ с игралните си филми.„20 000 дни на Земята” е любопитно документално пътуване, създадено от британския кинотандем Иън Форсайт и Джейн Полард. Филмът предлага поглед към австралийската музикална икона Ник Кейв, който споделя със зрителите някои детайли от личния си живот и от творческия процес през годините на доста богата кариера. Без никакво притеснение и като една отворена книга, Ник Кейв говори за връзката със съпругата си Сузи и с двамата си синове близнаци, за любимия Брайтън, за ранните спомени и първите сексуални преживявания, за детството си и за баща си, за бурното минало и наркотиците, за интереса към религията, за миналите дни в Берлин и Англия.„20 000 дни на Земята”В „20 000 дни на Земята”, легендарният изпълнител и музикант, любимец на много поколения меломани, разкрива и тайните на професионалния си живот – от големите промени по време на концертите му, през взаимоотношенията и отдадеността в звукозаписното студио до вдъхновяващите хепънинги и странни концерти с първата му група „The Birthday Party”. В документалния разказ на Фортиш и Полард не са подминати и книгите му с техните чудовища и странни образи. Включени са й разговори с неговия приятел и член на групата – Уорън Елис, както и с поп-иконата Кайли Миноуг, с която Ник Кейв има връзка от доброто старо време. За феновете на Ник Кейв „20 000 дни на Земята” е истинско предизвикателство, но и интелигентността и достоверността, с която е направен филма, го превръщат в любопитно кино-изживяване за всеки зрител.Сред участниците в документалния конкурс на София Филм Фест е и филмът на Йоран Олсон „Относно насилието”, създаден по книгата на влиятелния психиатър, философ и революционер Франц Фанон - „Прокълнатите на Земята” („The Wretched Of The Earth”), която още с излизането си във Франция е забранена за разпространение от властите. За Йоран Олсон това не е първия филм по книга на Фанон – през 1995 година, режисьорът създава „Черна кожа, бели маски”, в чиято основа стои едноименното произведение на Фанон. Сегашният документален разказ на Олсон е филм за насилието, наложено от колонизаторите и насилието в отговор от колонизираните. Документалната история, разказана от Лорън Хил, показва в детайли 9 отделни епизода – примери на колониализъм през 20-ти век. За да илюстрира темата за насилието, Йоран Олсон използва впечатляващи архивни кадри на шведската телевизия. „Относно насилието” притежава силата на въздействащо визуално есе. Йоран Олсон е роден на 20 септември 1965 година в Швеция. Той е кинематографист с изявен интерес в документалното кино.Интересно предложение в конкурсната документална програма е „Война в изкуството” на режисьора Марко Вилмс – един филм за младите египетски бунтовници и артисти от Арабската пролет, които чрез значението на графитите, бунтарската музика, изкуството и просветлението, се опитват да спасят своята революция от потъване. Изкуството е оръжие! Това мото все още важи в Кайро. След 30 години еднолично управление президентът Мубарак е свален от своя народ, а улиците принадлежат именно на младите бунтовници: графити-артистите и художниците карат стените да проговорят. „Война в изкуството”Те си спомнят дните на битки чрез кървави портрети, времената на анархия чрез диви колажи, опитите за освобождение от сексуално потисничество чрез скандални картини. Стените стават хроника на случилите се събития, а електро поп и рап звучат под формата на завладяващ саундтрак. Еуфорията обаче е последвана от разрушение.„Името ми е сол” на режисьора Фейрайда Пача е индийското предложение в документалния конкурс на 19-ия София Филм Фест. Дебютният филм на Пача разказва за едно от онези семейства в Индия, които прекарват осем месеца в годината в пустинята Гуджарат, за да извличат сол от горещата земя. Година след година този цикъл се повтаря. Всеки нов мусон отмива солните полета, докато пустинята се превръща в море пред очите им. Заедно с полетата, под водата отива и оборудването им за работния процес. Дебютът на Фарида Пача поставя зрителя в ролята на наблюдател, който има възможност да „усети” силната воля на участниците в тежкия трудов процес.„Името ми е сол”Сред претендентите за най-добър документален филм е и българският „Салто мортале” на режисьора Борислав Колев. Филмът връща зрителите назад, към 1988 година и Олимпийските игри в Сеул, Южна Корея. Българският щангист Ангел Генчев става шампион в категория до 67,5 килограма с уникални световни рекорди и смазваща преднина пред конкурентите. След последния си опит Ангел прави задно салто, което се превръща в неофициална емблема на Олимпиадата. Кадри със салтото не спират да се въртят по световните телевизии, а снимката се разпространява от водещите информационни агенции. Медиите тръбят, че Ангел Генчев е сред най-големите герои на игрите. Ден след своя триумф щангистът, признат за един от най-големите таланти в историята на този спорт, се оказва в епицентъра на жесток скандал. Но това е само първият кръг на Ада за Ангел. Той ще трябва да мине и през останалите...Унгарският документален филм на режисьора Габор Хьорхер „Дрифтър”, започнал своя път като продукция с приза на фондация „Робърт Бош” през 2011 година и носител на наградата „Rough Cut Boutique Postproduction” oт фестивала в Сараево през 2013, също ще се бори за вниманието на жури и публика в конкурса за най-добър документален филм в София. „Дрифтър” е портрет в близък план на бунтарски настроеният автомобилен състезател Рици, който е изправен пред обратите на живота в провинциална Унгария. „Дрифтър”Рици живее своя живот на ръба и непрекъснато се забърква в неприятности и проблеми: шофира автомобили без документи, забърква се в кражби и бяга от ченгетата – това са основни точки в ежедневния му режим и основни моменти в отчаянието на родителите му. Габор Хоршер заснема своя документален проект за период от 5 години, проследявайки съдбата на един млад човек, който се опитва вземе живота си в свои собствени ръце. Габор Хоршер е роден през 1980 година в Будапеща, Унгария. Учи в Университета по философия и право и в Университета за филмово изкуство, работи като сервитьор в Лондон и барман в Гърция. Живял е в САЩ, Франция и Камбоджа. Заедно с негов колега, режисьорът и продуцент Марсел Ивани, създават компанията „Краатц Филм” през 2008 и заедно продуцират филми и театрални постановки.Хърватският филм „Остров на разбитите души” на Тиха К. Гудак получи „Сърцето на Сараево” за най-добър документален филм през 2014 година и разказва много лична история. Преди 60 години един мъж изчезва за четири години. Когато се връща, той вече е друг човек и носи със себе си болезнена тайна. В семейството е забранено да се говори за миналото. Първият, който се осмелява да задава въпроси, е неговата внучка – режисьорът на този филм. Тя иска да знае какво се крие зад покритото с белези тяло на дядо й. Ала той умира, без да разкрие историята си на никого. „Остров на разбитите души” е разследване, построено върху руините на миналото и на мозайката от следи – семейни снимки и лични спомени на група хора, които имат общи преживявания в политически затвор в Югославия, познат още като „остров на разбитите души”. Това място е оставило следи върху три поколения. Разследвайки и разкривайки миналото, семейната тайна най-после излиза на повърхността и се превръща в история, която позволява на новото поколение да забрави мълчанието и страха.„Остров на разбитите души”Филмът „Бюгараш” е дело на режисьорите Вентура Дурал, Серхи Камерон и Салвадор Суниер. Бюгараш е името на малко селище във Франция, където живеят 200 души. Разказът отвежда зрителите далече във Френските планини, където тихият живот е нарушен от топ новина, обикаляща света, според която жителите на селото ще бъдат единствените оцелели след 21-ви декември - датата, предсказана от древните маи като предполагаем край на света. „Бюгараш” се гмурка дълбоко в темата за Апокалипсиса, за да отрази страховете и стратегиите на човечеството по време на дълбока материална и духовна криза на Западния свят. Историята разкрива шепа интересни герои, всеки от тях с различна история, а комбинацията на визии превръща града в сюрреалистичен пейзаж.Кой от филмите ще бъде определен като най-добър в конкурса за документално кино на 19-ия София Филм Фест ще отсъди жури съставено от Шон Макалистър - режисьор, Светла Турнин, изпълнителен директор на мрежата за документално кино „Cinema Politica” и българският режисьор Светослав Драганов. ... още »
“За последните 5 години форматът “Женени от пръв поглед” е първата истински нова концепция за предаване на световния телевизионен пазар. Идва от Дания, която е известна със своите новаторски експерименти в телевизията и за много кратко време стана хит в САЩ, Германия и други държави.Щастлив съм, че за пореден път Нова е телевизията, която въвежда в България най-модерното и различно предаване, което ще преобърне много от традиционните представи на зрителите за това, което ще гледат по телевизията.” – каза програмният директор на Нова Антоний Мангов на пресконференцията, проведена днес в обредния дом в Красно село. На нея продуцента на формата Витомир Саръиванов от Old School, специалистите по matchmaking и семейния терапевт на трите двойки разкриха същността на уникалния социален експеримент, който предстои да стартира.Предаването проследява семейния живот на три двойки, които са събрани от екип от експерти, на принципа на професионалния matchmaking. Участниците никога не са се виждали, нямат представа какъв е избрания за тях партньор, не знаят дори името му до деня на тяхната сватба. Двойките не се състезават, не получават никаква награда, нито хонорари за участието си, единствената цел на всички е те действително да открият любовта и да останат заедно след края на експеримента.Участниците са обикновени мъже и жени с напрегнато ежедневие, които, по една или друга причина, не са успели да открият перфектния партньор. Готови са да поверят съдбата си в ръцете на специалистите, които да намерят идеалния кандидат за всеки от тях сред стотици претенденти, изцяло на базата строгите критерии на професионалния matchmaking. Психолог, сексолог, двама matchmaking специалисти и духовен съветник са заложили на карта своя професионализъм, защото ако двойките се впускат в предизвикателството на живота си, то за специалистите предизвикателството е не по-малко и означава огромна професионална и лична отговорност. Затова самият формат предполага екипът на предаването да продължи да помага на двойките и след приключване на предаването.„Женени от пръв поглед” няма нищо общо с известните досега формати. Предаването е близък до научното телевизионен експеримент, чийто характеристики най-много се покриват с документален сериал. Двойките сключват официален, действащ пред закона брак, а техните взаимоотношения следват естествения си ход. Приказката започва със сватба, продължава със сватбено пътешествие, след което идва ежедневието - двойките се събират под един покрив и започват да разкриват и най-дребните детайли от навици, характери и продпочитания. В продължение на 5 седмици се запознават с роднините и приятелите си, а всяко ново предизвикателство, което живота им поднася, ги приближава все повече до отговора на въпроса „ще останат ли заедно”.. “Женени от пръв поглед” ще се излъчва седмично, като всеки епизод проследява паралелно развититето на връзките и на трите двойки. Развръзката на социалния експеримент е в последния епизод, когато младоженците трябва или да вземат ясно решение - дали ще останат заедно като семейство, или ще се разделят.“Женени от пръв поглед” тръгва в ефира на Нова на 17 март от 21:00. ... още »
Втората снимачна сесия на същинските кастинги за четвъртия сезон на най-позитилното шоу у нас – „България търси талант” премина под знака на много смях, забавление и позитивни емоции. През изминалия уикенд на сцената на предаването се качиха най-младият участник - 4-годишно момче, което представи на журито своите умения в бийтбокса. Талант в танците показа Дарина Павлова, която се качи на сцената и се включи в изпълнението на 6 дами от София.В опасен номер пък се включи Сашо Кадиев и подложи на изпитание не само себе си, но и своята екранна партньорка Мария Силвестър, която през цялото време трепереше за живота му зад сцената. Сашо не спря дотук и се включи в още доста изпълнения. В едно от тях той и Ники Илиев трябваше да се справят с остри пирони. Иво Сиромахов пък се качи на сцената, за да провери как един от участниците успя да изпълни своя номер и дали нещо „невидимо” не му помага. Освен в ролята на „детектив” Иво показа и завидни умения в свиренето с уста и пеенето. Илиана Беновска пък не спря да провокира участниците с въпроси, някои от които се оказаха доста неудобни.По време на снимките през уикенда Ники Илиев стигна до извода, че в 99% от случаите журито е на едно мнение, което говори еднозначно за уманеията на кандидатите. Режисьорът и актьор в журито изрази мнението, че и четиримата са прекалено добри с кандидатите и трябва да бъдат малко по-строги. И докато разума и чувствата на журито са подложени на изпитание, то Сашо и Мария се забавляват невероятно много както с участниците, така и извън снимките. Двамата не спират да се снимат, да разиграват театрални сцени и да разсмиват екипа на предаването. Двамата все още не са се възползвали от правото си да натиснат „златния бутон” и засега устояват на провокациите от страна на членовете на журито. Все още от тази възможност не се е възползвала и Дарина Павлова.Снимките на същинските кастинги за четвъртия сезон на „България търси талант” приключват в края на месеца. ... още »
В първия пролетен и най-женски месец в годината TV 1000 ще представи една от най-романтичните продукции за всички времена – „Влюбеният Шекспир“. Премиерата на наградения с цели 7 статуетки „Оскар“ шедьовър ще се излъчи на 2 март (събота) от 21:00 часа.В седмицата на дамския празник 8 март в центъра на вниманието ще бъдат и драми, представящи велики женски образи във филми като „Литературният клуб на Джейн Остин“ (3 март, 21:00 часа) и „Изкупление“ (4 март, 21:00 часа).През март, дни след връчването на тазгодишните награди на Филмовата академия на САЩ, TV 1000 ще поддържа духа от червения килим и със селекция от номинирани и удостоени с „Оскар“ заглавия. Освен „Влюбеният Шекспир“, киноманите ще се насладят и на номинираната за бляскавия приз лента „Талантливият мистър Рипли“ (9 март, 21.00 ч.) – и двете продукции с участието на Гуинет Полтроу.Именно ролята й във „Влюбеният Шекспир“ носи на магнетичната актриса „Оскар“ за главна женска роля. Филмът представя историята на младия Уил Шекспир (в ролята Джоузеф Файнс) през лятото на 1593 г., когато писателят е в тежка творческа криза. Притискан от задлъжнелия съдържател на провинциален театър, той се нагърбва със задачата да напише пиеса със забавен сюжет, която да покрие дълговете на неговия поръчител. Точно тогава Уил замисля драмата „Ромео и Етел, дъщерята на пирата“, която се превръща в първопричина за последващата любовна история.Уил среща красивата Виола де Лесепс (Гуинет Полтроу) по време на прослушванията за пиесата с изцяло мъжки актьорски състав, дегизирана като младо момче. Така тя печели не само ролята на Ромео, но след поредица от недоразумения и вълнения - и сърцето на драматурга. Успехът на "Ромео и Етел, дъщерята на пирата" връща на Уил творческото вдъхновение. Виола става прототип на друг женски персонаж, а пиесата постепенно се превръща във великата драма "Ромео и Жулиета". Премиерата преминава при огромен успех, но Уил и Виола се разделят завинаги... ... още »
В годината, в която родното кино навърши 100 години, а София бе признат за един от петте световни града на киното на ЮНЕСКО, най-мащабният ни международен кинофестивал представя извънреден фокус върху българското кино. Над 70 филма в завършен и все още работен вид, както и проекти за нови игрални филми ще бъдат представени в програмите на фестивала и София Мийтингс.Фестивалът се открива официално на 5 март в Зала 1 на НДК със световната премиера на „Досието Петров” на Георги Балабанов по сценарий на кинолегендата Жан-Клод Кариер. Филмът разказва по неочакван начин история за промените в България, която започва в края на 80-те и завършва в наши дни. „Тази история ме заинтригува много, защото съм работил по темата и преди. Адаптирах за киното романа на Милан Кундера „Непосилната лекота на битието”, който също ни пренася в разгара на комунизма. А с този филм искаме да разкажем за разрива в обществото, което сме си мислили, че е добре организирано”, коментира работата си по „Досието Петров” Жан-Клод Кариер. „Искахме да направим филм за света като сцена и за това как всеки има своята роля. Какво е да си крал, а след време да си шут”, допълва Георги Балабанов. „Досието Петров” беше представен като проект през 2008 г. на София Мийтингс.Специална премиера на 6 март, 18.00 и 20.30 часа в Дома на киното, ще има най-новият филм на Георги Дюлгеров „Буферна зона“ (Наградата на Съюза на българските филмови дейци – „Златна роза”, 2014). „Бях си намислил на всяка цена да направя този филм, защото това беше по някакъв начин прощаване с киното. Не вярвам, че ще ми се удаде случай да правя нов филм, дай Боже да ми се удаде, но принципно този филм би трябвало да затвори един цикъл. И ми с искаше да е филм, в който да се изговоря за киното, което много обичам, - казва Георги Дюлгеров. - С този филм исках да се поклоня пред някои от хората, които са ми влияли. Сред тях има и един българин – Рангел Вълчанов. Защото мисля, че колкото и късно да почнахме да правим кино, те успяха да направят нещо. Ние, нашето поколение, когато дойдохме, заварихме едно – вярно, потискано, цензурирано, разбито – но доста стойностно като постижение кино.”На 7 март в кино Люмиер с начален час 18,00 е предвидена специална прожекция на „Събирач на трупове” - игралният дебют на Димитър Димитров. Той има има зад гърба си няколко сериала. Участва в заснемането на „Домашен арест”, „Секс, лъжи и ТV” и „Дървото на живота”. Главният герой във филма е Христо (Стоян Радев), който заедно с Авера (Стефан А. Щерев) работи като събирачи на трупове, изостанали из софийските потайности и Бърза помощ. Филмът проследява историята на Христо от детските му години. Един ден той среща случайно Катя (Теодора Духовникова), която преобръща живота му...И отново за любов става дума в премиерата, предвидена в програмата на кино Люмиер в същия ден – 7 март, с начален час 20,30, най-новата документалнва творба на Тонислав Христов - „Любов и инженерство” (Наградата на публиката, Фестивал на документалното кино Хелзинки 2014). Това е филм за несъвместимостта между жените и инженерите. 34-годишният математик Атанас живее във Финландия и въз основа на опита си се опитва да изведе формулата на любовта и връзките. Води курсове за студенти по инженерство, за да ги окуражава да определят срещи на жени и да ги наставлява как да се държат. Те му разказват преживяванията си, а Атанас анализира опита им и се опитва да формулира теорията си.В конкурсните програми на София Филм Фест България участва с четири филма – „Чест” и „Прелюбодеяние” в Международния конкурс за първи и втори игрални филми, „Омбре” е в Балканския конкурс, а „Салто мортале” - в Международния документален конкурс.„Прелюбодеяние” е пълнометражният дебют на Явор Веселинов – режисьор и монтажист на „Непознатите” по бТВ, „Столичани в повече”, „Сървайвър”, „Нека говорят” и „Предиобед”. Сърежисьор е на филма за Кустурица „Балкански хулиган”, носител на няколко международни награди. Сюжетът на „Прелюбодеяние” се завърта около сложните семейни взаимоотношения между син и баща, оказали се част от любовен триъгълник.Дебютът на Кристина Грозева и Петър Вълчанов „Урок” е един от най-успешните и награждавани филми за 2014 година извън България. Филмът получи отличия на много престижни форуми като Сан Себастиан, Варшава, Варна, Токио, Киев, Солун, Анже, Гьотеборг. В главните роли са актьорите Маргита Гошева, Иван Бърнев и Стефан Денолюбов, а оператор е Крум Родригес. „Урок” представя историята на Надежда - учителка по английски език от провинциален български град, която е поставена в екстремна ситуация и се принуждава да обере банка…„Омбре” е първият и единствен игрален филм на Захари Паунов като режисьор, който трагично загина през октомви 2014, след като филмът спечели диплом за цялостно актьорско изпълнение на „Златна роза” 2014. Творбата е създадена по едноименния роман на Емил Тонев и е определена от критиката като балкански трагикомичен „ийстърн”. „Омбре“ е история за приятелството, любовта и толерантността, както и за невъзможността да ги постигнем по едно и също време и на едно място, особено тук – на Балканите. Егоцентризмът и вътрешният хаос или горещият темперамент, както и навикът първо да действаме, а после да мислим, водят до трагическа грешка, чиято жертва, както обикновено по тези географски ширини, става най-невинният.„Салто мортале” на Борислав Колев пренася зрителите по време на Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Южна Корея. Българският щангист Ангел Генчев става шампион в категория до 67,5 килограма с уникални световни рекорди и смазваща преднина пред конкурентите. След последния си опит Ангел прави задно салто, което се превръща в неофициална емблема на Олимпиадата. Кадри със салтото се въртят по световните телевизии, а фотосът се разпространява от водещите информационни агенции. Медиите тръбят, че Ангел Генчев е сред най-големите герои на Игрите. Ден след своя триумф щангистът, признат за един от най-големите таланти в историята на този спорт, се оказва в епицентъра на жесток скандал. Но това е само първият кръг на Ада за Ангел. Той ще трябва да мине и през останалите...В програмата „Ново българско игрално кино” е включен още и „Потъването на Созопол” на Костадин Бонев, който има много национални и международни награди за филмите си, сред които са „Военен кореспондент” (2008), „Подгряване на вчерашния обед” (2002), „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел” (2013), „Европолис, градът на делтата” (док., 2009) и др. В най-новия му филм един човек купува десет бутилки водка и заминава за Созопол, където е прекарвал летата си. Той вярва, че когато допие последната бутилка, животът му ще се промени. Но странни неща започват да се случват много по-рано. Когато Надеждата изчезне, Чудото е единственото спасение. Филмът е заснет по романа на Ина Вълчанова, с участието на Деян Донков, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Стефан Вълдобрев, Васил Гюров.Новото българско документално кино ще бъде представено освен от „Салто мортале“, още и от „Дух и материя” на Михаил Венков, посветен на живота и творчеството на скулптора Александър Дяков; „Стъпки в огъня 3D” на екипа на филмово студио „Ривайв Вижън” - документална продукция (и в 3D формат), посветена на нестинарството, на българския режисьор Андрей Хадживасилев и американката документалистка и преподавател в Американския университет в България Мелъди Гилбърт; „Три свещи” на Диана Захариева; „Животът е безкраен суинг” на Андре Шандел - копродукция на Белгия и България, посветена на дамското трио „Сентиментъл суингърс”; „49 172” на Пламен Петков - разказ за български евреи, оцелели по време на Втората световна война; „Знаеш ли, бедни ми рибарю” на Христо Димитров – ХИНДО; „История на страха в търсене на изгубената любов” на Марио Кръстев, както и документалната творба „Реки без мостове” на Петър Вълчанов и Кристина Грозева.За поредна, 12-а година Jameson застава зад конкурса за най-добър български късометражен филм и от 71 кандидатстващи творби във всички жанрове, селекционната комисия в състав режисьорите Павел Веснаков и Любомир Младенов, Мина Милева – аниматор и продуцент, Нина Алтъпармакова – монтажист и Йордан Жечев и Васил Пeтраков – от творческия екип на DDB избраха 12 късометражни филма, които ще бъдат предложени на Международното жури:Бандит и овен / Bandit and the RamБългария / Великобритания, 2014, 25 минути, документаленсценарист и режисьор Алберто ЙордановВрагове / EnemiesБългария, 2015, 21 минути, играленрежисьор Христо СимеоновГинка / GinkaБългария, 2014, 13 минути, документаленсценарист и режисьор Антония МилчеваДенят на кървавите венци / The day of the bleeding gumsБългария, 2014, 5 минути, анимациярежисьор Димитър Димитров - АнимитерИсус / JesusБългария, 2014, 25 минути, документаленсценарист и режисьор Боя Харизанова Как да надебелеем здравословно / Getting Fat In A Healthy WayБългария / Германия, 2015, 22 минути, играленрежисьор Кеворк АсланянМайо / MayoБългария / Мексико, 2015, 21 минути, документаленсценарист и режисьор Петра ГеоргиеваПламен / PlamenБългария / САЩ, 21минути, документален режисьор Андре Андреев Софийският ладино клуб / Ladino Ladies' ClubБългария, 26 минути, документален сценаристи, режисьори и оператори Борис Мисирков и Георги Богданов Френска любов / A French LoveБългария, 2014, 13’, документаленсценарист и режисьор Николай ВасилевЩрих и стих / Mark and VerseБългария, 2015, 22 минути, анимациярежисьори Аспарух Петров, Милен Витанов, Борис Десподов, Иван Богданов, Борис Праматаров, Дмитрий ЯгодинGoodbye / Auf WiedersehenБългария, 2014, 16 минути, играленсценарий и режисура Еди Шварц и Йордан ПетковПодчертавайки ролята на Наградата Джеймисън за развитието на българското късометражно кино през годините, фестивалът ще припомни победителите през последните години.И още един специален акцент във фестивалната програма, в чиито фокус попада българското кино – ще покажем 10 класически филма на 10 режисьора, създадени до 1989 и 10 от най-успешните творби на 10 режисьора на новото българско кино след 1990 година. Филмите са селектирани на принципа на най-много получени гласове от 10 утвърдени кинокритици – Божидар Манов, Александър Янакиев, Янко Терзиев, Антония Ковачева, Александър Донев, Геновева Димитрова, Петя Александрова, Борислав Колев, Андроника Мартонова, Стефан Китанов.10 КЛАСИЧЕСКИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМА„Крадецът на праскови” (1964) на Въло Радев „Понеделник сутрин” (1966) на Ирина Акташева и Христо Писков „Привързаният балон” (1967) на Бинка Желязкова „Козият рог” (1972) на Методи Андонов „Преброяване на дивите зайци” (1973) на Едуард Захариев „Авантаж” (1977) на Георги Дюлгеров „Лачените обувки на незнайния воин” (1979) на Рангел Вълчанов „Всичко е любов” (1979) на Борислав Шаралиев „Да обичаш на инат” (1986) на Николай Волев„Парчета любов” (1989) на Иван Черкелов10 ФИЛМА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО СЛЕД 1990„Граница” (1994) на Илиян Симеонов и Христиан Ночев „Писмо до Америка” (2001) на Иглика Трифонова„Дзифт” (2008) на Явор Гърдев„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008) на Стефан Командарев„Източни пиеси” (2009) на Камен Калев „Мисия Лондон” (2010) на Димитър Митовски „Подслон” (2011) на Драгомир Шолев„Аве” (2011) на Константин Божанов „TILT” (2011) на Виктор Чучков-син„Урок” (2014) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов12-ото издание на София Мийтингс ще представи внушителен брой нови и класически български филми, както и проекти за нови български игрални филми, пред професионална публика – селекционери от най-престижните международни кинофестивали, филмови фондове, продуценти, сейлс компании, представители на институции, разпространители и журналисти. Българското кино и световният град на киното София ще бъдат теми и в специалните панел-дискусии на София Мийтингс. ... още »
Носителят на „Сребърна мечка” от Берлинале 2015 „Аферим!” („Aferim!”) (Румъния-България-Чехия-Франция) на Раду Жуде разказва история от Влашко през 19 век: местният пристав Костадин и неговият подрастващ син Йоница са пратени да хванат един избягал роб-циганин. Филмът поставя под въпрос така наречената „обективна” историческа истина и извежда на преден план начина, по който ценности и навици се предават от едно поколение на друго, как „духът на времето” и манталитетът създават реалността, как днешните въпроси (почти кармично наследени) са резултат от действия и постъпки, състояли се в миналото.„Аферим!” участва като проект в 10-ото издание на София Мийтингс през 2013 година. Двата предишни филма на Раду Жуде – „Най-щастливото момиче на света” и „Всички мои роднини” получиха признанието на фестивали като Сънданс, Берлин, Сараево. Продуцент от българска страна е Росица Вълканова („Клас Филм“).„Защо аз?” (“Why me?”) (Румъния – България – Унгария) на режисьора Тудор Джурджу разкрива хаоса и беззаконието, които царят на ниво законодателна и изпълнителна власт в държавата. Младият и амбициозен прокурор Кристиан изненадващо е назначен да работи по деликатно дело, в което по-възрастен негов колега е обвинен в корупция. Делото би могло да даде тласък на кариерата му, а има точно обратния ефект. Опитите на прокурора да извади истината наяве водят до разкриването на грандиозен план. Случаят му е отнет, а той е отстранен и принуден да млъкне.Тудор Джурджу завършва режисура в Театралната и филмова академия на Букурещ. Собственик е на независимата продуцентска компания „Libra Film” и основател на „Трансилвания Филм Фест” в Клуж. Двата му предишни филма „Болни от любов” и „За охлювите и хората” са представяни на СФФ. Български копродуценти на „Защо аз?” са Борислав Чучков и Виктор Чучков син („Чучков Бадърс“).В „Ксения” („Xenia”) (Гърция-Франция-Белгия) на Панос Х. Кутрас 16-годишният Дани напуска Крит след смъртта на майка си, за да отиде в Атина при по-големия си брат Одисей, когото никога не е виждал. Двамата заминават за Солун, за да търсят баща си. По същото време там се провежда кастинг за популярното шоу „Гръцка звезда”. Одисей е талантлив певец и Дани иска брат му да спечели състезанието...Панос Х. Кутрас завършва режисура в Лондон и в Сорбоната. През 1995 г. в Атина основава продуцентската компания „100% Synthetic Films” и пише сценария за първия си пълнометражен филм – „Атаката на гигантската мусака”. С втория си филм – драмата „Истински живот”, той прави тотален жанров скок. Премиерата на филма е на фестивала в Торонто, а в Гърция печели Националната награда на критиката."Омбре" (България) е първият и единствен игрален филм на Захари Паунов като режисьор, който трагично загина през октомви 2014, след като филмът спечели диплом за цялостно актьорско изпълнение на „Златна роза”. 2014. Творбата е създадена по едноименния роман на Емил Тонев и е определена от критиката като балкански трагикомичен „ийстърн”. „Омбре“ е история за приятелството, любовта и толерантността, както и за невъзможността да ги постигнем по едно и също време и на едно място, особено тук – на Балканите. Егоцентризмът и вътрешният хаос или горещият темперамент, както и навикът първо да действаме, а после да мислим, водят до трагическа грешка, чиято жертва, както обикновено по тези географски ширини, става най-невинният.Захари Паунов завършва УНСС (1986) и филмова и тв режисура в НАТФИЗ (2001). Работи като директор на продукция, продуцент и изпълнителен продуцент в български и чуждестранни филми.В „Паметник на Майкъл Джексън” („Monument to Michael Jackson”) (Сърбия-Германия-Македония-Хърватска) Дарко Лунгулов разказва за мечтателя Марко, който е в процес на развод с любовта на живота си. За да си върне жената и да спаси града, в който живее, той решава да издигне паметник на Майкъл Джексън, но кметът има други планове...Дарко Лунгулов е сръбски режисьор, продуцент, сценарист и монтажист. Документалният му филм „Бягство” печели Наградата на публиката на МФФ в Хемптън през 2004 г. През 2009 г. пълнометражният му дебют „Тук и там”, печели 16 престижни награди и става сръбското предложение за чуждоезичен „Оскар”. Филмът беше част от Балканската програма на 14-ия СФФ. „Паметник на Майкъл Джексън” участва като проект на 7-ия София Мийтингс.„Сивас” („Sivas”) (Германия-Турция) на Каан Мюждеджъ разказва за безрезервното приятелство на 11-годишния Аслан и старото бойно куче Сивас, след като Аслан спасява раненото животно. Каан Мюждеджъ учи кино в Берлин и в Нюйоркската филмова академия. „Сивас” е игралният му дебют.„Бота” („Bota”) (Албания-Италия) на Ирис Елези и Томас Логореци представя съвременна Албания чрез житейските истории на трима души. Джули, Нора и Бен работят в изолирано градче. Семействата им са преселени там по време на комунизма. Под неодобрителния поглед на Джули Бен има връзка с Нора и едновременно с това мечтае да развие бизнеса с кафенето си. Спокойствието им е нарушено, когато започва разширение на близкия път. Ирис Елези завършва филмова теория и критика, антропология и женски науки в САЩ. През 2001 г. приключва и обучението си в „Tisch School of the Arts” в Ню Йорк. В момента живее и работи в Тирана, където преподава киноанализ. Логореци снима документални филм, пише сценарии и дори играе в различни кинопродукции. „Бота” е пълнометражният им дебют.„Такъв е редът” (“These Are the Rules”) (Хърватска-Франция-Сърбия-Македония) на Огньен Свиличич разказва за обикновено семейство от Загреб, чийто 18-годишен син е нападнат и пребит на улицата. Родителите имат финансови проблеми и докато се опитват да получат адекватна медицинска помощ, състоянието на момчето става критично. На фестивала във Венеция ’14 филмът е отличен с наградата „Хоризонти” за най-добър актьор или актриса (Емир Хаджихафизбегович), а във Варшава ’14 Огньен Свиличич получава приза за най-добър режисьор. Пълнометражният му дебют „Бих искал да съм акула” през 2000 г. е отличен с Наградата на критиката на фестивала в Пула. От 2008 г. Свиличич е и преподавател по драматургия в Академията за драматични изкуства в Загреб. Участвал е на София Филм Фест с филмите си „Армин” и „Два слънчеви дни”.„Островът на любовта” („Love Island”) (Хърватска-Германия-Босна и Херцеговина-Швейцария) на Ясмила Збанич ни пренася на брега на Адриатическо море, където чаровният мачо Грабо е на почивка с бременната си съпруга Лилиан. На „Отровът на любовта” двамата съпрузи се запознават с привлекателната Флора – инструкторка по скуба дайвинг през деня, певица и танцьорка през нощта. Гребо веднага се влюбва в нея, без да подозира, че жена му и Флора имат общо минало.Ясмила Збанич завършва режисура в Академията за драматични изкуства в Сараево. През 1997 г. основава артистичната асоциация „Deblokada Produkcija”, с която снима няколко документални и късометражни филма. През 2006 г. дебютният й пълнометражен игрален филм „Гърбавица” печели „Златна мечка” на фестивала в Берлин. През 2007 г. филмът е част от „Балкански филмови срещи” на 11-ия София Филм Фест. Ясмила е един от 6-мата режисьори, които бяха част от емблематичния омнибус филм „Поколение: изгубени и намерени“ „Lost and Found“, открил програмата „Форум“ на Берлинале. Останалите режисьори във филма са Надежда Косева, Кристиан Мунджиу, Корнел Мундруцо, Стефан Арсиениевич и Маит Лаас.„Травелатор” („Travelator”) (Сърбия) на Душан Милич разказва за 18-годишния запален геймър Слав, нает от сръбската мафия за професионален убиец. Бежанец от войната, младежът има рядката възможност да пътува до САЩ, без нужда от виза. Затова приема да отиде в Лас Вегас и да отстрани сръбски криминален тип, който е в програмата за защита на свидетелите.Българската публика познава работата на Душан Милич от филмите му „Ягода в супермаркета” и „Гуча!”, получил Наградата на публиката на 11-ия СФФ. Душан Милич е един от сценаристите на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008), заедно с Илия Троянов, Юрий Дачев и Стефан Командарев. „Травелатор” бе представен като проект на 5-ия София Мийтингс.„Следвай гласа ми” (“Come to My Voice”) на Хюсеин Карабей (Турция-Франция-Германия) е сърдечна и сложна одисея, изпълнена с кротък хумор. Историята - в отдалечено планинско кюрдско градче малката Жиян е притеснена, защото баща й е арестуван от турската полиция заради подозрения, че е част от престъпна група. Той може да бъде освободен, само ако семейството предаде оръжието му, каквото той никога не е притежавал. Тогава бабата на Жиян – Берфе решава да намери оръжие. Двете тръгват пеша на дълго пътешествие през спиращи дъха планини, за да стигнат до своите роднини, че и отвъд, в непознатото. Хюсеин Карабей е считан за един от новите режисьорски таланти на Турция. Документалният му филм „Тиха смърт” е показван на много международни кинофестивали. Освен че снима филми, той също изнася лекции в университети и културни организации в Турция. „Моят Марлон и Брандо” е първият му игрален филм, отличен с наградата за най-добър балкански филм на 13-ия СФФ. „Следвай гласа ми” е проект на 6-ия София Мийтингс. ... още »
В края на месец януари, тази година, източник от Уолт Дисни разкри, че студиото планира да рестартира приключенската поредица на Стивън Спилбърг и Джордж Лукас “Индиана Джоунс”. За съжаление на феновете на франчайза Харисън Форд няма да участва в бъдещите ленти и според официална информация от Дисни негов заместник най-вероятно ще бъде нашумелия с ролята си в “Пазители на Галактиката” Крис Прат.Прат все още не e подписал договора за участие и продукцията не разполага с готов сценарий. За сметка на това неназован източник от Уолт Дисни (цитиран от Deadline) разкри, че е напълно възможно създателя на предишните четири филми от поредицата Стивън Спилбърг да поеме режисурата на рестарта.Самият Спилбърг е изявил интерес към проекта и вече се знае, че крайното му решение относно режисурата ще зависи от това дали той ще одобри завършения сценарий.Според наблюдатели желанието на Спилбърг да режисира нов “Индиана Джоунс” с участието на Крис Прат е отчасти продиктувано от общата работа на двамата по предстоящия “Джурасик свят”. Динозавърската продукция е своебразен рестарт на поредицата “Джурасик парк”, а Спилбърг (в ролята си на изпълнителен продуцент) е избрал лично Крис Прат за главната роля.От началството на Уолт Дисни все още не коментират публично появилата се информация и за момента единственото, което студиото потвърждава е, че се “работи активно” по разработването на нов “Индиана Джоунс”.Работата по продукцията протича под надзора на номинираната за осем награди “Оскар” Катлийн Кенеди (“Евтиното е скъпо”). Кенеди, разбира се, е най-известна като дългогодишна продуцентска партньорка на Стивън Спилбърг (двамата работят заедно от появата на “Извънземното” през 1982-ра година).В най-добрият случай до няколко месеца ще стане ясно със сигурност дали Спилбърг ще поеме режисурата на новия “Индиана Джоунс”. ... още »
