Номинираната за „Оскар“ Лесли Манвил е последното попълнение в редиците на сериала „Короната“. Тя ще играе принцеса Маргарет, по-малката сестра на кралица Елизабет. В тази роля в последните два сезона на сериала беше Хелена Бонъм Картър. В първите два сезона ролята се изпълнява от Ванеса Кирби.
Netflix разпространиха информацията, че Манвил ще участва в петия и последен сезон на популярния сериал. Очакванията са снимките да стартират през 2021 г.
Звездата от „Невидима нишка“ ще се присъедини към Имелда Стантън, която както съобщихме ще видим в ролята на Елизабет II. В своя профил в Туитър Манвил написа, че е невероятно щастлива от възможността да играе принцеса Маргарет и да поеме щафетата от „две страхотни актриси и се надявам никой да не бъде разочарован от това“.
Тя допълва, че двете със Стантън са приятелки от години. Гледали сме ги заедно на екрана в ролите на две от феите в двете части на „Господарка на злото“.
Създаден от Питър Морган, сериалът „Короната“ се радва на небивала популярност през последните няколко години. Снимките на сезон 4 приключиха точно преди началото на епидемията от коронавируса и се очаква излъчването на новите епизоди да започне в края на тази година.
rnrnrnrn
Lesley Manville will play Princess Margaret in the fifth season of The Crown. pic.twitter.com/R5aZEBOW0t
rnrnrnrn— The Crown (@TheCrownNetflix) July 2, 2020
Около мегапродукцията „Петдесет нюанса сиво” от няколко седмици циркулират какви ли не слухове. Въпреки боксофис успеха на филма по цял свят, режисьорката Сам Тейлър-Джонсън вече се оттегли от франчайза и няма да работи по следващите филми. Сега става ясно, че и едната от двете звезди – Джейми Дорнан, няма желание да се завърне на големия екран в ролята на любителя на садо-мазо изпълненията Крисчън Грей. Той се чувствал изключително некомфортно от секс сцените, които трябвало да изиграе и страдал от липсата на каквато и да е химия с екранната си партньорка Дакота Джонсън. Освен това заради „Петдесет нюанса сиво” отношенията със съпругата му се обтегнали силно. Той вече сподели, че тя няма никакво намерение да гледа филма с участието на мъжа си. ... още »
Творчеството на автора на филмова музика Алън Силвестри ще бъде почетено по време на 15-ите Годишни световни награди за саундтрак, които ще се връчат в рамките на Международния кинофестивал в Гент, Белгия, на 24 октомври. Силвестри е известен най-вече с работата си по филмите на режисьора Робърт Земекис „Кой натопи Заека Роджър”, „Форест Гъмп” и трилогията „Завръщане в бъдещето”. По време на тържествената церемония в Гент част от композираната от Силвестри музика ще бъде изпълнена от Брюкселската филхармония с диригент Дирк Бросе. Сред останалите филми в кариерата на талантливия и плодовит композитор са „Хищникът” (1987), „Бащата на булката” (1991), „Смъртта й отива” (1992), „Бодигард” (1992), „Бърз или мъртъв” (1995), „Корабокрушенецът” (2000), „Какво искат жените” (2000), „Отмъстителите” (2012) и много други. ... още »
Дрю Баримор обича грима – неслучайно тя създаде своя собствена козметична линия. Въпреки това актрисата сподели снимка без капка макиаж със своите 1, 9 милиона фенове в Инстаграм. През уикенда Баримор отпразнува своя 40-ти рожден ден на плажа и се щракна с мокра коса и щастлива усмивка, за да запечата събитието. Майката на две деца очевидно знае как да бъде неустоима със и без грим. Наскоро тя сподели, че когато има романтична среща със своя съпруг Уил Копълман, би искала да може да се наслаждава на приготовленията като всяка друга жена. „Обаче при всяка среща със съпруга ми се приготвям в последния момент – гримирам се в колата, обувам обувките преди да сляза от нея. Откакто имам деца обаче най-много мога да си позволя да си сложа червило и вече си мисля, че съм се разкрасила достатъчно." ... още »
Райън Гослинг не се появи на 87-ата церемония по връчването на наградите „Оскар” миналата неделя, защото бил в… Дисниленд. Актьорът бе забелязан в компанията на режисьора Гилермо Дел Торо в увеселителния парк в Анахайм в Калифорния. Въпреки че се бил дегизирал с бейзболна шапка и качулка, Гослинг бил разпознат от феновете си и охотно позирал с всеки, който се осмели да го спре. По-наблюдателните почитатели на Райън помнят, че той и друг път е ходил в Дисниленд. През 2011 г. той заведе в същия парк приятелката си Ева Мендес на романтична среща, подплатена със захарен памук. През 90-те, когато е още невинен тинейджър, Гослинг участва заедно с Кристина Агилера, Бритни Спиърс и Джъстин Тимбърлейк в ТВ шоуто на Disney Channel „Клубът на Мики Маус” и признава, че в сърцето си си остава едно непораснало дете. ... още »
Саймън Уест, когото познаваме от „Въздушен конвой” и „Непобедимите 2”, ще режисира Хенри Кавил в нов трилър, който ще се снима във Великобритания и Италия през идващото лято. Звездата от „Мъж от стомана” ще изиграе главната роля в продукцията, чийто сценарий е по първия роман на Дънкан Фалконър – бивш военен от британските военноморски спец части. Той автор на цели 8 романа и ако филмът по първия се окаже успешен, нищо чудно да го последват още. Героят на Хенри Кавил ще преследва заедно със своя екип от специални агенти международна терористична клетка. Според режисьора Кавил е най-подходящият актьор за ролята на военния Стратън, защото може да „изпълни образа с дълбочина и реализъм. От известно време търсех британски екшън герой, на който да вдъхна живот и Стратън е идеален, според мен. А съгласието на Хенри да поеме ролята му е причината този проект да се осъществи.” ... още »
В Холивуд отдавна се носи един слух, който никога не е бил потвърждаван, обаче пък и никога не е бил отричан. Според него мексиканският актьор и режисьор Емилио Фернандес (1904-1986) е моделът, по който е била изваяна статуетката „Оскар”. Фернандес, който бил известен с прякора Индианеца, позирал през 1928 г. на авторите на най-желаната позлатена статуетка в света на киното – Седрик Гибънс и Джордж Стенли. И оттогава насам шегобийците не пропускат да се помайтапят, че „бащата” на най-голямата награда в американското кино е мексиканец.Обаче след тазгодишната, 87-а церемония по връчването на „Оскар”-ите, тази шега придоби сериозно звучене. Мексиканецът Алехандро Гонзалес Иняриту се превърна в големият победител на вечерта, защото неговият филм „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ събра 4 статуетки – за най-добър филм, режисура, оригинален сценарий и операторска работа. Моля всички кинофенове да си отбележат в тефтерчетата, че за първи път в историята на наградите филм, режисиран от мексиканец, грабва най-голямата награда! И за втори път в историята мексиканец печели приза за режисура, след като с него миналата година се сдоби Алфонсо Куарон за „Гравитация”.Ще кажете, че и в двата случая става дума за филми, които не само са заснети в САЩ, но и са направени изцяло с американски пари и с американски актьори. Обаче ако се вгледаме по-отблизо в кариерите и на двамата режисьори, ще открием, че и дума не може да става за типични холивудски продукции. „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ е филм, характерен за независимото кино, рискован, оригинален. Някой да се сеща друг подобен да е печелил „Оскар” преди него?Самият Иняриту каза от сцената на Долби Тиътър, че иска да посвети наградата си на своите съотечественици – мексиканците. „На тези, които живеят в Мексико, искам да кажа, че се надявам един ден да се срещнем и да изградим заедно държавата, в която заслужаваме да живеем. А за тези, които живеят тук (в САЩ) и които са част от последното емигрантско поколение, искам да кажа, че се моля всички те да бъдат третирани с уважение и респект, какъвто са получили техните предци, които в миналото са дошли тук и са участвали в изграждането на тази забележителна емигрантска нация.”В статия в британския „Икономист” Том Шон – професор по история на киното в Университета на Ню Йорк, пише, че Алехандро Гонзалес Иняриту, Алфонсо Куарон и Гилермо Дел Торо могат да имат същия принос към американското кино, какъвто десетилетия по-рано е имала Френската нова вълна. Според него те могат да превърнат холивудските филми в авторско кино. „За разлика от мексиканските режисьори преди тях, които сами се определяха като опозиция на холивудската машина, тримата са синове на глобализацията. Те не искат да паднат в бездната, която разделя блокбастъра от независимия филм. Те са билигвисти – говорят езика на Холивуд, но със собствената си граматика и синтаксис,” твърди Шон.Вероятно не само за да подкрепят тезата на американския преподавател Иняриту, Куарон и Дел Торо са приятели и съдружници в продуцентската компания “Cha Cha Cha”. И тримата се появяват в Холивуд преди около 15 години. Дел Торо изглежда най-радикален в кинопредпочитанията си, защото обича да прави фантастика, но не тази, която в Холивуд масово се снима. Обаче въпреки странностите му, през 2007 г. неговият филм „Лабиринтът на Фавна” (заснет, впрочем, изцяло в Испания) бе номиниран за „Оскар” за най-добър сценарий и получи награди за оператор, художник и гримьор. Преди това той се беше представил подобаващо с „The Devil’s Backbone” през 2001. Ако хвърлим поглед назад, ще видим, че и Куарон пожъна успех с „И твойта майка също” (2001, номиниран за сценарий), преди да удари джакпота с „Гравитация”. А Иняриту изгря с „Измамна любов” (2000, номиниран за най-добър чуждестранен филм).Според Том Шон мексиканците правят същото, което французите направиха през 60-те години на ХХ век – възползват се от липсата на истински автори сред кинаджиите в Холивуд и се опитват да запълнят пропуска със собствените си филми. Той пише, че „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ е зареден с препратки към „Батман” (1989, реж. Тим Бъртън), така, както „До последен дъх” (1960, реж. Жан-Люк Годар) черпи вдъхновение от „Малтийският сокол” (1941, реж. Джон Хюстън). Остава да почакаме малко, за да видим дали тримата мексиканци няма да се окажат вестителите на Мексиканската нова вълна в Холивуд. ... още »
„Един добър режисьор може да направи добър филм и от лош сценарий, но един лош режисьор не може да направи добър филм от добър сценарий”, категоричен бе големият продуцент.„С Бауми се запознах в края на 90-те. Макар че беше страшно зает, намери дупка в програмата си и се видяхме в 8.30 сутринта в любимото му кафене „Sale e Tabachi” до Чекпойнт Чарли в Берлин. Имаше много добро отношение към България. („Мнохо обичам да кацам на летище София. Пилотите са ви майстори, правят много меко кацане“, казваше той.) Един от първите му филми като продуцент беше „Голгота“ на Михаил Пандурски. Асистентката му Елена Трифонова беше българка. Любимата му монтажистка – Весела Марчевски – също. Беше работил с Рали Ралчев няколко пъти... Имаше много български приятели и беше снимал част от „Ъндърграунд“ на Кустурица в Пловдив. Две години по-късно му разказах историята на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. „Кита, какво хубаво заглавие“, сподели Бауми, „от него може да стане много красив филм“... Седем години по-късно филмът беше факт. Но работата по сценария, макар че за него винаги режисьорът бе основният фактор, беше страшно важна за Бауми и това продължи цели 6 години. Това беше една от причините за успеха на филма.“ Стефан Китанов"Хавър"Карл Бамгартнер е роден през 1949 г. в Брунико, Южен Тирол, Италия. В периода 1967-1970 година работи в Рим като асистент-режисьор и филмов критик. През 1971 заминава за Франкфурт, където се присъединява към екипа на една от големите кинокомпании “Harmonie”. През 1981 заедно с Райнхард Брундиг създават „Pandora Film”, която се превърна в една от водещите продуцентски компании в Европа. В началото „Pandora Film” се занимава с разпространение на филми, като подбира некомерсиални продукции с художествени качества. Компанията търси нови имена и разпространява филми като „Път” на Йълдъз Гюней, „Носталгия” на Андрей Тарковски, „Пианото” на Джейн Кемпиън, „Тайни и лъжи” на Майк Лий, „Порейки вълните” на Ларс фон Триер, „Вкусът на черешата” на Абас Киаростами. „Pandora Film” е копродуцент на Емир Кустурица в „Ъндърграунд”, който печели „Златна палма“ в Кан. Разпространява и ранните филми на Аки Каурисмаки и Джим Джармуш, а копродуцира по-късните им. Постепенно компанията се превръща в копродуцент, а по-късно започва да развива и собствени проекти.„Една от причините да престанем да се занимаваме с разпространение беше, че телевизионните канали на Източна Европа промениха политиката си и вече не купуват некомерсиални филми”, обяснява Баумгартнер.„Днес всеки се бори за най-добрите филми, затова продуцентът е въвлечен в продукцията още на ниво идея”.Независимото продуциране обаче се оказва трудно в конкуренция с огромните филмови бюджети на Холивуд. За да остане един продуцент независим, той е принуден да търси партньори, които да финансират проектите или чрез предварителната им продажба, или чрез копродуциране. Като продуцент „Pandora Film“ обръща особено внимание на режисьорската работа и се оказва изходна точка за развитието на много млади режисьори. Филмите, продуцирани от Баумгартнер, печелят най-големите международни отличия по света.Вниманието на немската компания е насочено главно към източния свят. Според Карл Баумгартнер в наше време именно Изтокът носи най-интересен потенциал за изкуството и е своеобразен контрапункт на масовото производство на комерсиални продукти. „Изпитвам голямо възхищение от източните таланти”, признава немският продуцент. Сред емблематичните филми на Бауми от средния и далечния изток са „Лунен татко“ на Бахтиар Худойназаров, „Пролет, лято, есен, зима и... пролет“ на Ким Ки-Дук, „Самсара“ и „Долината на цветята“ на Пан Налин, „Тулпан“ на Сергей Дворцевой..."Черна котка, бял котарак"В контекста на Европа – изтокът за Бауми е свързан с постоянен интерес към талантите на Източна Европа. Не можем да си представим много ключови филми на вече утвърдени автори от нашата част на Европа без „зелената светлина“ с която им проправи път откривателят Бауми: Олег Новкович и „Обикновени хора“, Душан Милич и „Ягода в супермаркета“ и „Гуча“, Стефан Командарев и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, Малгожата Шумовска и „33 сцени от живота“, Ясмила Збанич и „На пътя“, Бохдан Слама и „Нещо като щастие“ и „Селският учител“, Томас Лунак и „Алоис Небел“, Корнел Мундруцо и „Белият бог“...Сред светвоноизвестните режисьори, с които Бауми е работил, са Аки Каурисмаки („Хавър”), Емир Кустурица („Ъндърграунд”, „Черна котка, бял котарак”), Сергей Бодров („The Quickie”, „Bear’s Kiss”), Джим Джармуш („Мъртвецът”), Бент Хамер („Фактотум”), Клер Дени („35 Shots of Rum”), Лео Каракс („Пола Х“) и много други.През 1996 г. Карл Баумгартнер и Ернст Зебедитс основават дистрибуторската компания „Пегасос Филм”, чиято цел е да популяризира документални и игрални филми от „периферията” на света. През 2003 г. заедно с Танасис Каратанос основават „Палас Филм” със седалище в Хале, Германия. През януари 2003 г. Карл Баумгартнер получава наградата на „Kunst- und Kulturstiftung der Sparkasse Bremen” за постиженията и приноса си към европейската филмова индустрия. Той е първият продуцент, носител на тази награда. В Локарно през 2004 г. Баумгартнер е удостоен с престижната награда Raimondo Rezzonico. The Hollywood Reporter му присъжда наградата за иновации през 2012 година. През 2014 знаменитият продуцент получава „Камерата на Берлинале” - признание за приноса му към световното кино.„Бауми беше един от последните мечтатели в киното, откривател на многобройни таланти и символ на независимото европейско кино. „Какво гледа, Кита?“ – ме питаше Бауми всеки ден в Кан, когато се срещахме – „Кажи повече... а-а, трябва непременно да го видя...“ – продължаваше с блясък в очите и детински интерес той... „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” нямаше да го има без него”, споделя Стефан Китанов.Специалната панорама от филми, които дължат съществуването си и на него, е нашият поклон към изключителния човек, приятел и откривател на артистични таланти в киното Карл „Бауми” Баумгартнер.Програмата включва 13 филма. Последните три от тях – „Чудесата“ на Аличе Рорвахер, „Белият бог“ на Корнел Мундруцо и „Раната“ на Фатих Акин Бауми не успя да види приживе.Сред останалите филми са:„Ъндрърграунд“ на Емир Кустурица„Черна котка, бял котарак“ на Емир Кустурица„Лунен татко“ на Бахтиар Худойназаров„Пролет, лято, есен, зима и... пролет“ на Ким Ки-Дук„Фактотум“ на Бент Хамер„Гуча“ на Душан Милич„Тулпан“ на Сергей Дворцевой„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев„Хавър“ на Аки Каурисмаки„Бейбифон“ на Пол ШлетаунеРетроспективата стартира на 27 февруари в Дома на киното с прожекцията на „Лунен татко”! ... още »
Триизмерната анимация “Спонджбоб: Гъба на сухо” детронира “Петдесет нюанса сиво” от лидерската позиция в родния бокс офис и остави зад гърба си три нови филмови заглавия. Потвърждавайки за пореден път силния афинитет на българската публика към скъпите 3D-анимации, “Гъба на сухо” успя да привлече за изминалия уикенд (20-22 февруари) 21 057 зрители и дебютира на първо място в класацията. За същия период от време лентата на Пол Тибит е вкарала в касите на кината 185 544 лева – задоволителен старт за анимирано заглавие, който е ясен показател, че границата от половин милион лева ще бъде достигната.Дебютът на “Спонджбоб: Гъба на сухо” е по-добър от този на “Мистър Пибоди и Шърман” (151 710 лева) и дори надминава стартовото постижение на втория “Аз, проклетникът” (170 644 лева). Като основни фактори за досегашното представяне на филма могат да бъдат изтъкнати добрата предварителна реклама, по-скъпите цени за триизмерни прожекции и разбира се популярността на главния герой Спонджбоб сред младата публика.“Гъба на сухо” няма да се превърне в хит от ранга на “Замръзналото кралство 3D”, но имайки предвид стабилния стартов уикенд цялостното представяне на филма без съмнение ще бъде счетено за успешно. До момента по света анимацията на Парамаунт Пикчърс е натрупала 202 245 516 долара, при бюджет за снимки и международна реклама от около 150 милиона долара.Лидерът от изминалата седмица “Петдесет нюанса сиво” сега застава на второ място в класацията. За уикенда (20-22 февруари) филма на Саманта Джонсън е спечелил 180 611 лева, а общите приходи от състоялата се преди десет дни родна премиера се равняват на впечатляващите 1 102 520 лева. Както Cinefish прогнозира миналата сряда, “Петдесет нюанса сиво” бе споходен от сериозен спад в посещаемостта в дните след първия си уикенд (в случая от цели 69 процента), но това разбира се не омаловажава досегашното постижение на еротичната драма.За по-малко от две седмици “Петдесет нюанса сиво” е вкарал в киносалоните 138 341 зрители и е само въпрос на време преди филма да премине границата от 1.5 милиона лева. Световните приходи на драмата се равняват на 405 126 693 долара, при бюджет за снимки и международна реклама от близо 100 милиона.Третата позиция е заета от силно дискутираната българска лента “Дякон Левски”. За първия си уикенд по екраните (20-22 февруари) филма на Максим Генчев е спечелил общо 135 647 лева, а заедно с предпремиерните прожекции сумата се увеличава на 169 417 лева – определено задоволителен старт за заглавие, което в дните преди премиерата си бе съпътствано от много противоречия и медийни дискусии. Любопитно е да се отбележи, че “Дякон Левски” дебютира с по-добри резултати от тези на българските ленти “Живи легенди” (110 997 лева), “Чужденецът” (53 839 лева) и “Операция - Шменти капели” (76 767 лева). Дискусиите около лентата за видния българин продължават и това със сигурност ще спомогне за привличането на още любопитни зрители в киносалоните. “Дякон Левски” има реалния шанс да се превърне в най-касовото българско заглавие на 2015-та година и по всичко изглежда, че крайните приходи на филма ще надвишават сумата от половин милион лева.Премиерната лента на Матю Вон “Kingsman: Тайните служби” е на четвърто място, като за изминалия уикенд тя е натрупала приходи от 118 051 лева. Като към това се добави и спечеленото от предварителните прожекции сумата се увеличава на 194 860 лева – напълно приличен старт за нетриизмерна продукция с по-високо възрастово ограничение, която не е част от вече изградена филмова поредица. “Kingsman” стартира с далеч по-добри приходи от тези на предишните два режисьорски проекта на Матю Вон – “Шут в г*за” (19 025 лева) и “Х-Мен: Първа Вълна” (47 135 лева).През изминалите две седмици рекламата и интереса към “Kingsman” се увеличиха значително и това определено помогна на лентата в борбата й за зрителското внимание. Филмът ще продължи да вкарва приличен брой зрители поне още две седмици и въпреки липсата на по-скъпи триизмерни прожекции границата от половин милион лева ще бъде достигната. От премиерата си досега, “Kingsman” е натрупал в световен мащаб 154 691 241 долара, при бюджет за снимки и международна реклама от около 130 милиона долара.Сай-фай епоса с Чанинг Тейтъм “Пътят на Юпитер” застава на пета позиция, със спечелени за близо три седмици 644 922 лева – представяне, което превръща филма в най-касовото заглавие на дуото Уашовски в България (надминаващо постиженията на трите “Матрици”, “Speed Racer” и “Облакът атлас”). “Пътят на Юпитер” е от типа заглавия, които са най-предпочитани от българската публика, и до една седмица и половина филма ще може да се похвали с приходи от над 700 хиляди лева.Въпреки доброто си представяне в България високобюджетният екшън не оправда очакванията по отношение на международния бокс офис. До момента световните му приходи се равняват на разочароващите за подобен скъп проект 114 262 296 долара (при бюджет за снимки и международна реклама от над 230 милиона долара).“Героичната шесторка” заема шесто място в класацията. За изминалите пет седмици от премиерата си наградения с “Оскар” анимационен филм е вкарал в касите на кината 548 861 лева. Въпреки че няма шанс да подобри постижението на скорошния “Пингвините от Мадагаскар” (c приходи от над един милион лева) “Героичната шесторка” се представя задоволително за оригинална анимация, чиято българска премиера “закъсня” с няколко месеца. Световните приходи на анимацията на Уолт Дисни се равняват на 546 212 093 долара, при общ бюджет от 225 милиона долара.Фентъзито на Сергей Бодров “Седмият син” е на седма позиция, със спечелени за седем седмици по кината 830 419 лева. За изминалия уикенд филмът отбелязва увеличение в посещаемостта от 53 процента, което имайки предвид конкуренцията и изминалото време от премиерата съвсем не е за подценяване. В крайна сметка границата от един милион лева няма да бъде достигната, но това не е от голямо значение, тъй като “Седмият син” вече намери място в класацията на най-касовите оригинални заглавия от началото на 2015-та година.Осми в класацията е “Теорията на всичко”, който се върти по кината в България от близо един месец насам. За този период от време филма е натрупал 139 018 лева. Сегашният медиен шум около награденото с “Оскар” изпълнение на Еди Редмейн може и да привлече малко повече зрители тази седмица, но като цяло “Теорията на всичко” няма да бъде запомнен с нещо изненадващо по отношение на българското си представяне.Не е за подценяване, че филма е привлякъл близо 18 хиляди зрители до момента, но все пак приходите му бледнеят пред постижението на конкурентната оскарова лента “Игра на кодове” (която в момента може да се похвали с финансови постъпления от 512 172 лева).Криминалният трилър с Джейсън Стейтъм “Жокерът” застава на девета позиция, като за близо един месец на българска почва е спечелил 277 687 лева. Филмът се представя по-добре от “Колибри” и третата част на “Непобедимите” и до една седмица ще премине границата от 300 хиляди лева. Българският кинопоход на “Жокерът” не се различава особено от този на “Отбранителна линия” и по всичко изглежда, че филма ще бъде свален от екраните с приходи от около 360 хиляди лева.Комедията с Кевин Харт “Кум под наем ООД” е на десето място, със спечелени за шест седмици 349 027 лева. Предварителните прогнози не бяха обнадеждаващи, но подобно на “Отмъщение по женски” лентата на Джеръми Гарелик намери своята публика в България и преди да бъде свалена от кината тя също ще премине границата от 400 хиляди лева. В световен мащаб “Кум под наем ООД” е натрупал малко над 70 милиона долара, при бюджет за снимки и международна реклама от около 60 милиона. ... още »
