Всички заглавия от фестивала остават достъпни още 10 дни
Тазгодишното издание на фестивала Sofia MENAR продължава с изключителен успех на платформата Neterra TV+. До 31 януари почитателите на киното от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка ще имат възможността да се насладят на 30 пълнометражни и 12 късометражни филма включени в програмата му.
Сред акцентите в документалната селекция на фестивала са филмите на Ян Артюс-Бертран „Човек”, „Алжир отвисоко” и „Земя”, които са включени по повод предстоящия 75-годишен юбилей на прочутия фотограф. През 2016 г. Бертран лично дойде в София, за да представи режисьорската версия на „Човек” и до ден днешен е един от верните приятели на фестивала, чиито филми винаги намират място в селекцията на Sofia MENAR.
Като един от фаворитите на зрителите до момента се очертава „Крилете на Киргизстан” на Софи Диа Пегръм и Джен Милър, които прекарват повече от година сред безкрайната шир на Киргизстан, изследвайки живота на номадите и техните най-добри приятели – конете.
Друг любим филм от тазгодишната селекция е „Между стената и света” на режисьора Самир Кумсие, който решава да приеме предизвикателството да обиколи света с един от най-ограничаващите паспорти – палестинския. За период от три години и безброй издадени визи, той поема от Палестина към Европа и оттам към джунглата на Амазонка. По пътя си среща десетки интересни личности, които му помагат да премине през стените, които съвременното общество издига пред жителите на определени райони по света.
Най-провокативният филм в документалната селекция на Sofia MENAR тази година е „Пънк завинаги” на французойката Доминик Кобе, която изследва пънк сцената в Мароко. В продължение на 8 години тя следва своя главен герой Стоф, едно от лицата на ъндърграунд културата в Казабланка. Снима го навсякъде: от музикалните фестивали, през срещите му с приятели до посещенията в затвора, след като Стоф е осъден по време на снимките на филма.
Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала.
Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfest
Sofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година. Neterra TV+ е нова българска онлайн платформа, в която всички киномани могат да наемат или да закупят за гледане най-новите и качествени български филми, чужди заглавия, събития на живо и друго авторско съдържание. Платформата е част от Neterra.TV, която вече 15 години предоставя на сънародниците в чужбина достъп до най-гледаните български телевизионни канали, филми, предавания и музикални клипове във високо качество за целия свят. Каталогът на https://neterra.tv/plus е достъпен без необходимост от абонамент и се обновява непрекъснато.
През април започват снимките на британския криминален трилър „Убий Кейн” („Kill Kane”), в който главната роля на мъж, решен да отмъсти за убийството на семейството си, се играе от Вини Джоунс („Две димящи дула”). Режисьор на филма е Адам Стивън Кели, който ще работи по сценария, написан в съавторство с Крисчън Селърс и Андрю Джоунс. Кели, за когото това е дебют в игралното кино, след като късометражният му “Done In” дебютира в Кан през 2014 г., споделя: „Изключително съм развълнуван от работата по този проект и особено много от възможността да работя с Вини. Героят му няма да е това, което очаквате и мисля, че много хора ще се изненадат. Филмът е толкова мрачна драма, колкото и история на едно отмъщение. ... още »
В Рио де Жанейро най-старото действащо и досега кино върти само еротични филми. Около еротични кавичките са големи.На улица „Кариока” 49 вече 114 години се помещава Kино-театър „Ирис”. В достолепна сграда в стил ар нуво, разкрасена с белгийски декоративни релефни плочки, френски кристални огледала и английски железни орнаментирани парапети, киното е претърпяло няколко важни промени през годините и е играло различни роли, докато стигне до сегашното си съмнително, но любопитно състояние.Първоначално се наричало „Соберано”, когато отворило врати през 1909 г. на мястото на бивши обществени конюшни. Собственикът му – емигрантът от Португалия Жуау Жоржи Жуниор му дал името на любимия си кон. Блестяло в пълното си великолепие и само десет години след отварянето си било подложено на основен ремонт, за да може залата му с 200 места да се трансформира в няколко нива с 1200 места.Като добър търговец, Жуау Жоржи преценил, че в програмата на киното могат да се вмести и Театро до ревища (музикално-театрални комедийно-еротични спектакли), с каквито в Европа си спечелила слава Джоузефин Бейкър. Кучешкото име отстъпило пред по-игривото женско Ирис. И благодарение на търговската смесица от развлекателна програма просперирало, а наемодателите му от кармелитския орден Терсейра ду Кармо, вероятно били доволни, че получават месечно солидна сума, която да вложат в богоугодни дела. Известни местни личности имали запазени столове в залата, надлежно изографисани с техните инициали.През 1954 г. в едно от последните си интервюта Жуау Жоржи споделил, че желанието му да насочи киното си към широката публика го подтикнало да включи в репертоара му предимно филми за бойни изкуства и романтични комедии. През 70-те години на века киното изпитало огромни затруднения и за малко да затвори врати, докато на двамата сина на Жуау Жоржи не им хрумнало да го спасят като променят коренно профила му. По онова време старият център на Рио, в който се намира киното, отдавна вече не бил културният район от началото и средата на века. Развлекателната индустрия се преместила в Копакабана.Еротичните филми влизат в салона, постъпленията от билети се стабилизират, а от 80-те години насам на сцената пред големия бял екран има и стриптийз сеанси. Днес те са три на брой всеки ден, като първият е в 12.30 на обяд. Междувременно семейството успяло да купи сградата от кармелитския орден и до днес продължава да е негов собственик.Правнуците на Жуау Жоржи се редуват като един от тях всеки ден обгрижва киното в ролята си на дневен мениджър. Заедно с английска колежка фрилансърка попадаме на Лионел Алвим, който е преподавател по социология в един от университетите на Рио, но тази сряда е дошъл в киното малко преди девет, за да направи дневния отчет, да отвори касата, да зареди барчето пред залата с разхладителни напитки, десерти и бира и да се избръсне с електрическата самобръсначка преди първият клиент да влезе в 10.08 ч., по-малко от десет минути след отварянето на киното.Докато Алвим се готви да ни отдели внимание, ние се разхождаме из киното и щракаме снимки, вдишваме тежкия, прашен въздух на застояли спомени и се браним от паплачта от комари, които ни пускат кръв безмилостно. Един от служителите чисти полутъмната зала, в която сега намиращите се там 400 седалки помнят много по-добри времена. Голяма част от тях са разкъсани и изтърбушени, сякаш служат не да се гледа еротика на тях, а да се прави такава. На сцената стои самотен пластмасов стол, който сигурно е останал там от последното стриптийз шоу миналата вечер.Всеки зрител, платил билета от приблизително 4 лв. (около 2 за пенсионери), може да стои в киното, колкото си иска, докато то затвори в 22 часа вечерта. Всеки ден се въртят 3 порно филма, като според закона 30 % от тях трябва да са бразилски. Филмите идват от единствената фирма-дистрибутор на порно за кино в Бразилия, която се намира в Сао Пауло. Хвърляме поглед на програмата за месеца. Заглавия като „Опасни извивки”, „Нимфетки прелъстителки”, „Неконтролирано желание 3” и „Шоуто на големите дупета” (последният е бразилски) говорят сами по себе си. Дължината им варира от 114 мин. до 153 мин., на което и Скорсезе би завидял. И всичките чужди филми са субтитрирани на португалски.Във фоайето, на стълбищната площадка между партера и първия етаж, стои на видно място снимка на Жуау Жоржи Жуниор. Той надзирава какво се случва в десетилетията след смъртта му в любимото му кино и едва ли е много радостен, че няма кой да излъска красивите плочки по ламперията и да избърше праха от някога белите овални лампи. Няколко чернобели снимки показват залата пълна със зрители в началото на 20-те години или Жуау Жоржи с цялото си семейство пред киното. Над снимката му се виждат няколко прожекционни машини, които вече не се използват.Четирима служители отварят внимателно главния вход, като прибират кристалните огледала, а котаракът на киното, чието име е Ирис, нищо, че е момче, се суети напред-назад, докато не се настанява в един пепелник-саксия. Ние изчакваме пред входа, в близост до централното стълбище, гледаме как един след друг тихо влизат зрителите, като с интерес ни хвърлят по един поглед. Нещо обаче липсва във външния ни вид, че да ни вземат за момичетата от стриптийза. Почти всички мъже изглеждат около и над 40-те. В киното не се допускат пълнолетни, нито пък въоръжени лица, както изрично е написано на табела. От залата само след няколко минути се разнасят стонове на особено доволна от партньора си жена.Лионел Алвим вече е готов със задачите си и след като отскача да си купи и закуска, ни поканва в малкото си кабинетче. Той казва, че по-млади зрители при тях почти няма. Повечето са на средна или по-достолепна възраст. Дневно има по 100 – 150 продадени билета, като в петък, през уикенда и в понеделник са повече отколкото през останалите дни. Аз се шегувам, че в понеделник напливът е голям, защото мъжете искат да си починат от семейното щастие, в което са плували през уикенда и той изненадващо сериозно се съгласява с мен.„Тук повечето мъже идват, не толкова да гледат филмите, защото вече всеки може да гледа порно и по телевизията и в интернет, а за да общуват помежду си. Макар да има вид на много освободена страна, Бразилия всъщност е силно консервативна и на хомосексуалните и травеститите не се гледа с толерантност.Има и много женени бисексуални, които имат нужда от глътка въздух извън семейството си. „Ирис” е колкото кино, толкова и клуб за запознанства. Често запозналите се тук си тръгват заедно, а някои от тях бързат да отидат в някои от близките хотели, които дават стаи на час.”Мъжете могат да разговарят помежду си не само в залата, но и на напомнящата на опърпано кафе на стадион закрита тераса на третия етаж, която се води ВИП зала и където над четирите пластмасови маси се мъдри надпис със спрей „Изкуството не спи, то сънува будно”, точно срещу цветен LCD екран, на който тече порно, разбира се със субтитри.До преди няколко години Кино-театър „Ирис” е функционирало и като културен център, в който са се организирали и рок концерти, но сега единственото разнообразие са стриптийз сеансите. По разбираеми причини жени тук влизат рядко. И ако влязат, често са със законния си съпруг или приятел, от любопитство да видят какво се случва. Собствениците на киното се надяват, че някой все пак ще прояви интерес към сградата, включена в списъка за паметници на Националното историческо и културно наследство на страната и ще възроди живота в нея. Но не кой да е. Те вече са отклонявали оферти киното да се превърне в супермаркет или да бъде купено от евангелистката Вселенска църква.Самият Лионел отказва да ни позира за снимка, защото другият му живот на университетски преподавател предполага известна дискретност в менажирането на порно кино. В Рио то не е единственото. В центъра има още едно, а по предградията също има няколко функциониращи.Лионел ни насочва към своята леля, която е живата история на киното. Но след дълъг разговор с нея по телефона тя отказва да разговаря пред диктофон, защото не иска да се говори за продължаващата вече 40 години порно фаза на киното, която за нея е истинска болка. Самият Лионел приема нещата по-леко и прагматично и се усмихва, че макар тук да не прожектират „Петдесет нюанса сиво”, имат какво да предложат на зрителите. ... още »
Някои американски актьори не се чувстват достатъчно ангажирани в киното, телевизията или на Бродуей и затова поглеждат и към други полета на изява. Представете си, някои от тях преподават във висши училища.Сред най-известните примери са Джеймс Франко („127 часа”). Номинираният за „Оскар” актьор преподава режисура и сценаристика в Университета на Ню Йорк, Калифорнийския университет в Лос Анжелис и в Колумбийския университет. През 2011 г. той запона да подготвя и курс, посветен на… самия себе си. През 2008 г. Кевин Спейси пък беше гостуващ преподавател по театър в Оксфорд. Оттогава насам приятелите му започнали да го наричат „професор Спейси”. Алек Болдуин водил летен уъркшоп по театрално майсторство в Колежа на Саутхамптън към Университета на Лонг Айлънд, откъдето е родом, от 2003 до 2008 г. ... още »
Новата игрална версия на Дисни на „Красавицата и Звяра” се сдоби с още две имена в актьорския си състав – Ема Томпсън и Кевин Клайн („Риба, наречена Уанда”). С това броят на британските имена в него се увеличава на 4, а този на американските си стои на 2. Както знаем, в главната роля на Красавицата е британската актриса Ема Уотсън. Кевин Клайн ще влезе в ролята на нейния баща Морис, а Томпсън („Спасяването на мистър Банкс”) е г-жа Потс, омагьосаният пеещ чайник в замъка на Звяра. Режисьорът Бил Кондън държи неговата версия да е също толкова музикална, колкото анимационната от 1991 г. и затова е поканил за композитор носителя на „Оскар” Алън Менкен. Той ще направи нови аранжименти на песните, ще допълни малко своя авторска музика и няколко нови мелодии, създадени съвместно с Тим Райс. ... още »
Не за първи път чуваме, че това ще е последният сезон на „Зловеща семейна история”, в който Джесика Ланг участва, но за първи път самата актриса потвърди слуха. Значи е истина!„Страхотно беше – каза за участието си в сериала 65-годишната актриса пред Долби тиътър миналата неделя. – За мен беше огромно удоволствие да изиграя четирите персонажа, които ми се предоставиха… В занаята съм вече 40 години, но никога нещата няма да станат по-добри. Да, оттеглям се. Този сезон ми харесва повече от всички предишни.” В същото време, редом до Джесика се появи Мат Боумър („Дилъри на време”), за да сподели, че ще участва в следващия сезон на „Зловеща семейна история” с подзаглавие „Хотел”. ... още »
В ролята на Черната брада от новата версия на приключенията на Питър Пан – „Пан” („Pan”), която се очаква да излезе по кината в САЩ на 17 юли т.г., Хю Джакман е неузнаваем.В съзвучие с ролята си на злодей, който обича да отвлича малки сирачета, Върколакът изглежда повече от страшно. Уверете се от промоционалната снимка на Джакман. Във филма на режисьора Джо Райт („Ана Каренина”) участва цяло съзвездите от имена – Гарет Хедлънд, Руни Мара, Аманда Зайфрийд, Кара Делевин и дебютантът Ливай Милър в ролята на Питър Пан. ... още »
Почитателите на телевизионните мистерии, които разследват Шерлок Холмс (Бенедикт Къмбърбач) и Джон Уотсън (Мартин Фрийман) нямат търпение да стане готов четвъртият сезон на сериала, както и обявения вече специален епизод.Той обаче е на разстояние от няколко месеца и засега всички трябва да се задоволят само с ифнромацията, предоставена от единия от създателите на поредицата – Стивън Мофат. Той потвърди, че във въпросния епизод двамата герои ще се впуснат в приключние, което ще ги отведе 100 години назад във времето. „Този епизод е съвсем различен от останалите – твърди Мофат. – Ако го нямаше него, нямаше и да разкажем историята, която сме замислили именно така, както ни е хрумнала. Става дума за времето на кралица Виктория. То просто нямаше как да се случи с останалите епизоди и затова с Марк Гатис решихме да я разкажем в отделна, специална глава.” Епизодът ще бъде готов най-вероятно около Коледа тази година. ... още »
Бил Мъри („Изгубени в превода”) и вече покойният режисьор Харълд Рамис, който работи с актьора в „Слуги и господари” и „Омагьосан ден” навремето имали страхотна кавга, заради която не си говорили години наред.Двамата обаче заровили томахавката малко преди смъртта на Рамис този февруари. Режисьорът Айвън Райтамн, който е имал общи проекти и с двамата („Ловци на духове”), споделя: „Така и не разбрах за какво са се скарали. Бил не поиска да ми обясни. Аз дори бях започнал да защитавам Харълд пред него. Навремето Бил преживяваше личностни промени, точно когато беше пожънал огромен финансов успех и слава, към които се беше стремил. Като цяло той искаше да се чувства по-удовлетворен като творец. Мисля, че той малко подцени артистичността на филми като „Омагьосан ден” или „Ловци на духове”.” ... още »
