Волфганг Андра е роден през 1976 г. в Берлин. Завършва университета във Ваймар, по време на следването си работи като асистент на един от доайените на DEFA Гюнтер Райш. През 2002 г. е асистент-режисьор на Андреас Дрезден при заснемането на "Willenbrock", отличен на „Берлинале”. Заедно със съпругата си Ивон Андра и Стефан Петерман създават арт сдружението "1meter60 Film", под чиято шапка са заснети "Next door", "The Other Europeans in: DER ZERBROCHENE KLANG" и "Pauls Schulweg", както и „Разпит по съседски”, чиято международна премиера е на Sofia MENAR.
Сигурно е много трудно да се разпространява филм в тези времена на пандемия. Как тече фестивалния живот тези дни?
За известно време кината в Германия бяха отворени с много ограничен капацитет, но от няколко месеца са затворени и всички фестивали се провеждат онлайн. За мен, като режисьор, ситуацията е много сложна. Смятам, че е важно след като съм заснел един филм, да мога да поговоря със зрителите след прожекцията му. Чувствам голяма празнота заради липсата на тези срещи с публиката. „Разпит по съседски” имаше много трудности с показа в немските кина. Киносалоните не искат да показват филми, които няма да им донесат големи приходи. Такъв е случаят с темата за бежанците, програматорите отказваха да вземат филма в техния репертоар. Имах надеждата филмът да се разпространява по културна програма из училищата в Германия, защото по един много оригинален начин засяга темата за приема на бежанците сред нас, но за съжаление пандемията провали и тези планове.
„Разпит по съседски” има изключително оригинален сценарий, откъде черпихте идеи за него?
В Германия има чиновници, които решават дали някой бежанец да бъде допуснат на територията на страната. Седят си в едни скучни кабинети, знаят някакви неща за страната, от която идва съответния бежанец, имат едно досие пред тях и въз основа на тези данни провеждат нещо между интервю и разпит с всеки бежанец. И така решават съдбата на тези хора. Исках зрителите да бъдат поставени в същата ситуация, да присъстват на такова интервю-разпит и накрая да направят своя извод от видяното. Надявам се всеки да открие себе си, да сравни своето отношение към бежанците, а и поведението си като цяло.
Филмът е чудесен пример за добре разказана история с малък бюджет. Какъв всъщност е бюджетът на филма?
Разполагахме с 30 000 евро. Целта ни беше всеки, който е част от екипа, да получи минимално заплащане, така че да може да живее от това в периода, в който се занимава с филма. Бяхме малък екип с ограничено оборудване.
Ако трябваше да изберете един от тримата бежанци, кой щеше да е той?
Трудно е за автора, който е измислил персонажите, да избере един конкретен. Всички те имат своите положителни и отрицателни черти. Живях с тях дълго време, докато пишех сценария. В главата ми на всеки един от тримата бях осигурил уютно място за живеене.
Кои са режисьорите и филмите, от които сте се учил през годините?
Много режисьори са ми повлияли, на ако трябва да избера две имена... Като дете харесвах много Стивън Спилбърг, майстора, който разказва истории по един невероятен визуален и докосващ начин, който забавлява зрителите. Като студент моят ръководител Гюнтер Райш ми показа, че киното не е само забавление, киното е мисия, начин да покажеш на хората твоето отношение към действителността. След като завърших работих като асистент-режисьор при Андреас Дрезден. При него се научих как да работя с актьорите и как да изграждам атмосферата, която ми е необходима по време на снимки, как да направя така, че всички да се чувстват комфортно на снимачната площадка и как да се уча от грешките, които всеки допуска.
Трудно е да говорим за бъдещи проекти в тази ситуация, но все пак работите ли по нов филм?
Заради пандемията вече цяла година работя поръчкови проекти, за да мога да изкарвам някакви пари. Надявам се тази година отново да се върна към изкуството и към това, което обичам да правя. Следващият ми филм е почти готов, той е музикален, надявам се да се появи след като отмине пандемията. Имам няколко сценария, с които бих се заел в бъдеще. Единственото, от което имам нужда са пари, за да ги заснема.
Домакин на Sofia MENAR тази година е Neterra TV+, където могат да бъдат гледани всички филми от селекцията. Зрителите имат възможността да изберат между три варианта за достъп: 3 филма за 10 лв., 10 филма за 20 лв. или абонамент от 30 лв., с който могат да се гледат всички филми от фестивала.
Абонаментите са налични на https://neterra.tv/festival/menarfest
Sofia MENAR Film Festival се организира от “Позор” и запознава българската публика с културата и традициите на ислямския свят. Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като традиционно включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и с обичаите на етническите групи, които обитават земите им. Фестивалът е основан през 2009 година.
На специална пресконференция миналата седмица бяха обявени претендентите за най-високото отличие на фестивала в Кан – „Златна палма”. Сред тях са „Омарът” („The Lobster”) – поредната сюрреалистична драма от гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, „Младост” („Youth”) на Паоло Сорентино, чийто трейлър вече сме ви представяли, първият англоговорящ филм на норвежкия режисьор Йоаким Триер – „По-оглушителни от бомби” („Louder than Bombs”).Гюс ван Сант ще представи пък „Морето от дървета” („The Sea of Trees”), в който Матю Макконъхи обмисля самоубийство, а Жак Одиар, който вече има награди от Кан, ще се включи в надпреварата с филма с временно заглавие „Dheepan”. Останалите имена са режисьорите Стефан Бризе с „Обикновен човек” („La loi du marche”), Валери Доницели с „Маргьорит и Жюлиен” („Margeurite et Julien”), Матео Гароне с „Приказката на всички приказки” (“Il racconto dei racconti”), Тод Хейнс с „Каръл” („Carol”), Ксияо Ксиен Ху с „Убиецът” (“Nie yinniang”), Джан-Ке Джия в „Планините се разделят” (“Shan he gu ren”), Хирокадзу Корееда с „Нашата малка сестра” (“Umachia diary”), Джъстин Курцел с „Макбет” („Macbeth”), Майвен с „Мон Рой” (“Mon Roi”), Нани Морети с „Майка ми” (“Mia madre”), Ласло Немеш със „Синът на Саул” (“Saul fia”) и Дени Вилньов със „Сикарио” (“Sicario”). ... още »
Джордж Лукас не е гледал новия трейлър на „Междузвездни войни: Силата се пробужда” и очаква с нетърпение да види филма на голям екран. Той споделя: „Надявам се филмът да е успешен, а екипът да си е свършил добре работата.За съжаление, когато аз режисирах предишните епизоди, така и нямах възможността да ги гледам с непредубедено око. За новия филм съзнателно избрах да не зная нищо, докато не го гледам на голям екран. Смятам, че преживяването ще бъде много вълнуващо!” Премиерата на режисирания от Джей Джей Ейбрамс „Междузвездни войни: Силата се пробужда” е предвидена за 15 декември 2015, така че Лукас ще трябва да почака още доста заедно с феновете на поредицата. ... още »
Порасналата Дакота Фанинг, Елизабет Банкс и Даян Лейн са въвлечени в разследване на отвличания на деца в трейлъра на „Всяка тайна” („Every Secret Thing”).Екранизацията на криминалния роман от Лора Липман се фокусира върху две тийнейджърки – Рони и Алис (Фанинг и Даниел Макдоналд), които са осъдени за отвличането на момиченце когато са били доста по-малки. След освобождаването им в родния им град става още едно отвличане, което веднага насочва подозренията към тях.Банкс е разследващата случая полицайка, а Лейн и майката на Рони. Режисьор на филма, който излиза на екран в САЩ на 22 юли т.г., е Ейми Бърг („На запад от Мемфис”). ... още »
Оливия Уайлд казва, че едва ли би приела ролята на майка, чийто син изчезва, във филма „Медоуленд” („Meadowland”), ако самата тя не беше родила дете преди година. „Мисля, че след като стане родител, всеки разтваря сърцето си и започва да изпитва емпатия на едно различно ниво – разсъждава тя. – Именно това беше необходимо, за да бъде разказана тази история.”31-годишната актрисата представи драмата, включена в програмата на фестивала Трайбека, миналата седмица. „Не знам дали бих могла да изиграя героинята ми Сара, ако не бях станала майка. Да си родител е дар, защото започваш да изпитваш много повече емоции. Чувствам се свързана с всичко.” ... още »
В събота приключи фестивалът "SEE a Paris", в който „Съдилището“ спечели основните награди, а именно за най-добър филм, награда за режисура и най-добра мъжка роля за Асен Блатечки. „Тепърва ни очакват още фестивали и надяваме се още награди“, споделя продуцентът и режисьор на лентата, Стефан Командарев.Пълна информация за фестивала и другите победители. ... още »
Рок Хъдсън и Елизабет Тейлър се сближават по време на снимките на филма „Гигант” (1956) и остават добри приятели до смъртта на актьора от СПИН.Малко преди нея, през лятото на 1985 г., Тейлър посетила тайно Медицинския център към Калифорнийския университет в Лос Анджелис заедно с имунолога д-р Майкъл Готлиб, който определя през 1981 г. СПИН като болест.Тя била притеснена дали е в реда на нещата да прегърне и целуне своя приятел, не защото се опасявала сама да не се зарази, а защото не искала да навреди по някакъв начин на вече много болния Хъдсън. Срещата била кратка, но много сърдечна. А след смъртта на Рок Хъдсън на 2.10.1985 г., Тейлър направила парти в негова памет в дома му в Бевърли Хилс.Тейлър е първата знаменитост, коато се включва в събирането на средства за борба със СПИН, като през 1991 г. създава фондация на свое име, чийто предмет на дейност е да се грижи за хора, носещи вируса ХИВ. ... още »
Миналата седмица Катрин Хайгъл беше в Ню Йорк, за да рекламира новия си телевизионен проект „State of Affairs”. Актрисата, която играе ролята на съветник на президента в сериала, има няколко кучета, а едно от тях – Гърти, пътува навсякъде с нея. „Ако не ме вижда и чува, става много нервна,” казва Хайгъл. И затова, когато актрисата изчезнала в стаята на майка си, за да ползва банята, Гърти хукнала да я търси по коридорите. Но там, за нейно щастие, била Дженифър Лоурънс. „Чухме глас от коридора: „Чие куче е това? Някой си е изгубил кучето – казва Хайгъл. – Майка ми излезе навън и попадна на Дженифър Лоурънс.” За съжаление на Хайгъл, тя не успяла лично да благодари на колежката си, защото всичко станало много бързо. ... още »
След като миналата седмица Мишел Макларън се отказа да режисира „Жената чудо”, източници, близки до продукцията твърдят, че Пати Дженкинс е на път да поеме овакантения пост. Напускането на Макларън нямало да се отрази на работата по проекта, снимките на който се очаква да започнат през есента. Дженкинс щеше да режисира преди няколко години „Тор: Светът на мрака”, но заради творчески различия отсъпи мястото на Алън Тейлър. Най-скорошната й работа е в телевизията – режисирала е епизоди на „Убийството” и „Предателство”. Иначе в киното най-големият й успех е „Чудовището” (2003), което донесе „Оскар” на Чарлийз Терон. ... още »
