Мариса Томей, Алфред Молина и Джейн Качмарек ще участват в театралния фестивал Уилямстън, съобщи артистичната му директорка Манди Грийнфийлд. Томей ще участва в постановката по пиесата на Тенеси Уилямс „Розовата татуировка”, която ще се играе между 28 юни до 17 юли под режисурата на Трип Кълман. Молина и Качмарек пък ще си партнират в драмата на австралийския драматург Том Холуей „Повече няма да се разделим” („And No More Shall We Part”), която разказва за женена двойка, половинката от която се разболява от смъртноносна болест. Режисьор на постановката е Ан Кауфман, а тя ще се играе от 10 до 21 август. Майкъл Щтулбаг („Стийв Джобс”) ще участва във фантастичния комедиен трилър „Китайската стая” („The Chinese Room”) от Майкъл Уест между 13 и 23 юли. ... още »
Освен че ще бъде един от водещите на Том Гиър, Мат Лебланк ще участва и в нов телевизионен сериал – комедиен, разбира се, със заглавие „Не съм ти приятел” („I'm Not Your Friend”). От СиБиЕс са харесали пилотния епизод, който представя завръзката на историята за един баща (Лебланк), който разбира, че не е толкова лесно да отглеждаш деца, когато съпругата му се връща на работа. Авторите на сериала са познати от „That '70s Show”, а за някои епизоди на режисьорския стол може да седне легендарният Джеймс Бъроус. Тъй като „Епизоди” с участието на звездата от „Приятели” бавно се изчерпва, е логично той да потърси нова изява за таланта си. ... още »
Мартин Кембъл помогна на Пиърс Броснан да стартира кариерата си на Джеймс Бонд в „Златното око”, а в момента го режисира заедно с Джаки Чан в „Чужденецът” („The Foreigner”. Не е изненадващо, че двамата ще си партнират наново по екранизацията на романа на Ърнест Хемингеуй „Отвъд реката, в гората” („Across The River And Into The Trees”). Въпросната творба е последният роман на Хемингуей, публикуван през 1950 г. и разказва за американски офицер, който служи в Италия по време на Втората световна война и който разбира, че е болен от нелечима болест. Само че се запознава с млада графиня, която събужда наново жаждата му за живот. Снимките започват през октомври във Венеция. ... още »
Лупита Нионго води преговори за участие във филм по сценарий на Колин Тревъроу и Дерек Конъли („Джурасик свят”), който вероятно ще бъде режисиран от Ейда Дювърней. Заглавието му е „Интелигентна форма на живот” („Intelligent Life”) и разказва за мъж, който работи в отдел, създаден за да представлява човечеството в случай на контакт с извънземни. Той се влюбва в мистериозна жена, която се оказва извънземно. Заглавието ще бъде продуцирано от Амблин на Стивън Спилбърг в лицето на Франк Маршал („Джурасик свят”). Очаква се снимките да стартират през лятото, ако всичко върви по план. ... още »
Джон Льо Каре – изпълнителен продуцент и сценарист на „Нощният мениджър“ПИСМОТОНОЩНИЯТ МЕНИДЖЪР / THE NIGHT MANAGERТова беше едно от неочакваните чудеса в моята кариера на писател – роман, който бях написал преди повече от двадесет години, заровен дълбоко в архивите на голяма филмова компания, която беше купила правата, но така и не засне филма, внезапно възкръсна за живот и беше адаптиран за съвременната действителност. И по какъв начин!В романа главният ми английски образ беше мъж на име Бър – груб, скучен, делови, но все пак мъж, и аз се връщам към далечните си дни в тайните служби, когато жените в тях бяха, най-меко казано, рядкост. Но дали искахме това през 2015 година – един бял мъж на средна възраст, изправен срещу друг бял мъж на средна възраст, избрал трети, по-млад бял мъж на средна възраст за свое оръдие?Не. Вместо това се появи – с бурни овации от моя страна, възхитителната госпожа Бър, с малко име Анджела, умна, смела, на моменти сурова и мятаща искри, и по Божията воля – бременна в живота, както и в сценария. И след това, както би казал Хемингуей, дойде време за историята В романа голяма част от драмата се развиваше на луксозната яхта на моя изпечен злодей и незаконен търговец на оръжие – необикновеният Ричард Роупър. Но, наемането на луксозна яхта струва куп пари, а във филмите – освен когато се каните да ги потопите, се налагат повторения и възниква чувство на клаустрофобия. Къде по-добре е да дадем на милиардера един слънчев остров с разкошна вила в стил Гетсби по средата и няколко къщички наоколо за служителите и охраната му.На северното крайбрежие на испанския остров Майорка ние намерихме точно такъв богаташки рай и преместихме там Ричард Роупър, заедно с много по-младата от него, несравнимо красива, смущаващо интелигентна метреса Джед. Но, трябваше да се погрижим и за по-нататъшното развитие на историята. А ние бяхме все така решени тя да се развива в наши дни. Преди двадесет и пет години сюжетът на романа ме беше отвел – мен и главното ми действащо лице, от Западен Корнуол през миньорското градче Вал д’Ор в Северен Квебек, до град Панама и гористите планини на Дариен.Целта на тези привидно хаотични скитания беше да се осуети продажбата на огромна пратка модерно оръжие на могъщите наркобарони от Централна Америка. Техният доставчик? Господин Ричард Роупър, моят злодей. Но, през 2015 година войната с наркотиците вече имаше богата история, показана в безброй филми, а горещият пазар на незаконни оръжия междувременно се беше преместил в кървавите земи на Близкия Изток, към Сирия, Либия и най-вече – Египет, където демокрацията дори и днес е смазвана всеки път, когато надигне глава.* * *Никога не съм искал филм заради книгата. Всъщност и сега не искам. Исках филм заради самия филм. И ние всички направихме това. Единственото, което поисках, беше да се запази основната интрига между главните герои и повествователната рамка на оригиналната история, без значение къде е поставена, да съвпада в общи линии с повествователната рамка на романа, изследвайки същите напрегнати човешки отношения и аспирации и решавайки драматичния конфликт при същите общи условия.Що се отнася до госпожа Бър – естествено, много бих искал да бях поставил в романа нея на мястото на скучния й съпруг. Но, не го направих. Така че не ми остава нищо друго, освен да я приветствам с добре дошла в семейството и да благодаря на щастливата си звезда, че сценаристът и продуцентите бяха достатъчно съобразителни, за да я извикат за живот.За изпълнението на Хю Лори, Том Хидълстън, Оливия Корман, Том Холандер, Елизабет Дебицки – списъкът може да бъде продължен, и преди всичко за великолепната и упорита режисьорска работа на Сузане Биер, казано – за цялата симфония, в която се превърна „Нощният мениджър“, мога да кажа само това, че те ме върнаха отново в онова славно време от седемдесетте години, когато гледах по BBC брилянтното изпълнение на Алек Гинес в „Дама, поп, асо, шпионин / Tinker Tailor Soldier Spy“ и ентусиазираните актьори, участващи заедно с него.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Сузане Биер – изпълнителен продуцент и режисьор на „Нощният мениджър“Вие сте известна предимно като режисьор на игрални филми, какво Ви привлече в този проект? Винаги съм била запален фен на льо Каре, така че бих приела без колебание възможността да правя каквото и да е по негово произведение! Цялата драма е твърде загадъчна и има аспекти на трилър, но освен това е психологическа и аз не можах да устоя.Какво е мнението Ви за Джон льо Каре и мястото му на баща на шпионския жанр? Както казах, винаги съм била запален фен на льо Каре! Мисля, че при него се наблюдава много интересен баланс между една вълнуваща история с характеристики на трилър и една неочаквана човешка гледна точка. Неговите образи са винаги сложни, сбъркани и непредвидими, за които макар и да будят симпатия, никога не сте напълно сигурни дали можете да им се доверите и за мен това е невероятно чаровно и вълнуващо.Какво могат да очакват зрителите от „Нощният мениджър“? Драматичният сериал показва един свят, в който границата между добро и зло е ясно очертана и въпреки това, ние сме очаровани от тъмната страна. Зрителите ще изпитат необяснима симпатия към злото и мисля, че това също ме привлече в него. Никога не сте напълно сигурни дали Пайн се намира откъм светлата страна.Сериалът показва как Пайн влиза в света на Роупър – в света, притежаван от Роупър. Той има красиви къщи навсякъде, пътува с частния си самолет и когато Пайн става част от този свят, ние като зрители също ставаме част от него. Това е един много секси, атрактивен и бляскав свят, който неустоимо привлича зрителите, въпреки че с някаква част от съзнанието си усещаме, че това е неправилно. Мисля, че Пайн се чувства по същия начин.Къде се намират героите в първия епизод? Сериалът започва в Кайро, в разгара на Арабската пролет, която по онова време се смята за голямо освободително движение. Героят на Том Хидълстън – Джонатан Пайн, работи като нощен мениджър на хотел, когато една красива жена – Софи, му поверява изключително важни документи, които могат да нарушат местното, ако не и световното равновесие. След получаването на тези документи Пайн смята, че е длъжен да реагира. Това води до серия от събития, в резултат от които Пайн е сериозно въвлечен в света на Роупър. В центъра на тази история са динамичните отношения между Пайн и Роупър. Бихте ли ни казали нещо за това какво можем да очакваме да се случи между тези двама герои и какво внасят Том Хидълстън и Хю Лори в своите образи? И двамата притежават чар, сексапил и красива външност! Том Хидълстън е много потаен – никога не знаете дали е преминал границата между доброто и злото и дали не се преструва. Хю има невероятен чар, ум и нюх за опасността. Той е класическият англичанин, с присъщата му ‘безупречност’, което означава, че никога не знаете дали можете да му се доверите. Героите играят напрегната и увлекателна игра на котка и мишка, при която никога не сте сигурни кой е котката и кой - мишката. Тези роли се сменят непрекъснато по време на цялото действие.Какви бяха големите предизвикателства да се представи тази история на екран? Основното предизвикателство беше да се предаде сложността на романа на льо Каре, като се запази напрежението и възбудата, без да се пренебрегва факта, че нищо не е просто. Освен това, трябваше да се придаде съвременно звучене на историята, която е написана преди повече от 20 години. Действието в книгата се развива в Южна Америка, но ние осъвременихме драмата, като преместихме зоната на конфликт в Близкия изток. Освен това, променихме някои от образите, особено женските, така че да изглеждат по-съвременно, като им дадохме по-голяма власт, отколкото в книгата.Разкажете ни за решението си да изберете Оливия Колман и за адаптацията на нейния образ? Бяхме решили ролята на Бър да се изпълнява от жена, а не от мъж, както е в книгата, защото преценихме че между една жена и един мъж има вълнуваща тръпка, която присъства в борбата за надмощие, водена между Роупър и Бър. Освен това, при първата ми среща с Оливия Колман, тя ми каза, че е бременна! Помислих си, че това е дар от съдбата и реших да се възползвам от него. Нейната бременност по някакъв начин усилва решимостта й да унищожи Роупър – като че ли вътре в нея има часовник, който отброява времето. Тя знае, че в един момент ще роди и че трябва да залови Роупър преди това. Мисля, че това увеличава вълнението и прави образа й още по-интересен.Защо смятате, че най-добрата форма за тази история е телевизионен мини сериал, а не филм? Подобно на много други режисьори на игрални филми, осъзнах, че в момента телевизията предлага големи възможности за сценарии и невероятно предизвикателство за работа при по-дълго повествование. Не мисля, че можете да поберете това в един двучасов филм, защото историята е много богата, образите имат толкова много нюанси, а сред нещата, характерни за един телевизионен сериал, е обстоятелството, че всички второстепенни образи са интересни, вълнуващи и сложни. Цялата тази галерия от увлекателни и забавни образи беше толкова вълнуваща и заради това, че не бихте могли да предвидите какво ще направят.Според Вас, как изглежда филмът и какво си говорихте с кинематографистите за това? Имах задълбочен разговор със сценичния постановчик, режисьора на снимките, дизайнера на костюмите и гримьора по този въпрос и решихме, че филмът трябва да бъде секси, атрактивен и съвременен, но не конвенционален. Мисля, че понякога, когато искаш да покажеш света на богатите, може да се получи конвенционално и малко клиширано, затова искахме да бъде много изискано и разточително, без да е вулгарно. Трябваше да се намери този баланс.Какво ще ни кажете за образа на Джед? Ролята на красивата Джед се изпълнява от Елизабет Дебицки. Тя е като балерина – целият й външен вид и всичките й движения са невероятно елегантни, тя притежава една уязвимост, която я прави неустоима. Освен това, тя е много съобразителна и при цялата й красота у нея се крие някаква твърдост, която я прави непредсказуема. С това, че е приятелка на Ричард Роупър, Джед по някакъв начин увеличава неговата привлекателност, защото той не си е избрал куха кукла, а самостоятелна личност с реално присъствие.Какво ще ни кажете за Анджела Бър? Тя е доста самотна – работи в едно почти нелегално звено, намиращо се под шапката на Министерството на външните работи, където има собствена следователска служба и е обсебена от идеята за залови Ричард Роупър – най-лошият човек на света. Според мен, тя е един много интересен образ, защото под любезната си и мила външност тя е много опасна и не би се спряла пред нищо! Макар и да използва женския си чар, тя всъщност е твърда като скала.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Елизабет Дебики в ролята на Джед Маршал в „Нощният мениджър“Джед Маршал бяга от действителността и в момента сигурното й пристанище е обществото на Ричард Роупър. Неговата привързаност е мощен аналгетик, но когато Пайн се появява в живота им, този ефект започва да отслабва и, веднъж отворила очи за врящото гърне около нея, тя знае, че няма да може да продължи да се крие дълго.Каква беше реакцията Ви, когато получихте сценария и обаждането за проекта? Сценарият и мащабът на творбата бяха толкова невероятни, че ме спечелиха веднага. Мисля, че когато работиш по творба на льо Каре, трилърът приковава вниманието ти така, че не можеш да го оставиш, а освен това се влюбих в образа. И, естествено, присъствието на режисьорката Сузане Биер правеше комбинацията жестока, така че нямаше начин да не участвам.Когато се срещаме с Вашата героиня Джед в началото на сериала, тя е въплъщение на блясък и изтънченост. Бихте ли ни казали нещо за това, което се случва зад тази фасада? Джед е метреса, приятелка, любовница и партньор в престъпленията на Роупър. Мисля че тя прилича малко на лебед, поради липса на по-добро сравнение – тя е много спокойна на повърхността и отчаяно объркана в същността си. Тя е постигнала всичко сама и прилича малко на Пайн в това, че е като хамелеон, който се приспособява към средата, в която попадне.При първата ни среща с нея тя е свикнала с ролята си на метреса на Роупър, а тази роля изисква невероятен блясък, жизнерадостно поведение и ум. Освен това, тя трябва да бъде на нивото на Роупър, който напредва в света прекалено бързо – той просто се плъзга във Вселената. Всъщност, тя има съвсем различен произход, който определено е далеч от богатството, и крие много скелети в гардероба, срещу които в началото на историята няма намерение да се изправи. Мисля, че що се отнася до Джед, докато успява да пърха наоколо и всичко изглежда добре, тя ще оцелее.Според Вас, защо образите са толкова завладяващи? Според мен, интересното в образите на льо Каре е, че те са толкова морално нееднозначни – те се намират в сенчестата област на сивото. Никога не знаете от коя страна се намира който и да е от тях и какво се опитва да постигне. Всички те имат толкова различни планове, че когато се съберат на едно място, е наистина възбуждащо да ги наблюдаваш.Къде се намира Джонатан Пайн в началото на сериала? Джонатан Пайн е абсолютна загадка. При първата ни среща с него той проявява абсолютно безразличие, което е неговият механизъм за оцеляване. Той наистина вече не иска да знае кой е, поради миналото и травмата, която е понесъл, и според мен, той се крие, той е един истински отшелник. В течение на историята пътуването, което предприема, го принуждава да се изправи лице в лице със себе си и нещата, които е потискал и да открие истинския Джонатан Пайн.Мислите ли, че работата му на нощен служител в хотел му създава чувство за анонимност и пълен контрол? Да, той е в състояние на пълен контрол. Мисля, че някаква част от Джонатан Пайн се чувства невероятно удобно в битността си на нощен хотелски мениджър, но той не води истински живот и той не е това, което той чувства като своя вътрешна същност. Аз мисля, че той е принуден да се изправи срещу своите демони, защото иска отмъщение. Той трябва да се изправи срещу най-дълбоките си страхове, за да получи своето отмъщение и за да оправдае жестокостта на случилото се.Какви чувства поражда Роупър у Пайн? В романа Ричард Роупър е описан като най-лошият човек на света. Той е милиардер, който търгува с оръжие и това, което е интересното, е че той излъчва невероятно съчетание от харизма и сатанизъм, с една твърде мъглява морална двусмисленост, от която Джонатан е безкрайно заинтригуван. Завладяващото чувство на Пайн към Роупър е омраза, струва ми се – най-дълбокият вид омраза, която можете да изпитате към човешко същество, но в същото време той вижда у Роупър нещо, на което се възхищава. Мисля, че връзката между двамата е завладяваща – нещо като връзка между баща и син, което никой от тях не е мислил или очаквал да се случи, но впоследствие виждате как се развива тя.Според Вас, какъв е приносът на Том Хидълстън към ролята на Джонатан Пайн? Том е невероятен актьор с удивителни способности. Интересното при Джонатан Пайн е, че той общува едновременно с трима различни хора. Той се държи по един начин с Джед, а по друг – с Роупър, така че ние почти никога не виждаме какъв е Джонатан Пайн в действителност. Според мен, това, което Том внася в ролята, е този вид скрита, хамелеонска, почти като при нинджите способност да се появява от нищото и да приема тези различни свои образи. Мисля, че това е доказателство за актьорските способности на Том – начинът, по който той превключва между тези различни образи.Как се отнася Джед към Пайн? Мисля, че при първата им среща Джед е заинтригувана от него, защото той е хубав, а тя е отегчена. Когато я срещаме в началото на историята, Джед се държи малко господарски и, според мен, тя го намира за интересен и очаква, че ще се забавлява с него по безобиден начин, но това се променя при втората им среща – тя се случва при много различни обстоятелства, което веднага създава връзка на по-високо ниво.Какво означаваше за Вас да работите с Хю Лори? Предполага се, че трябва да мразите Ричард Роупър, но това е невъзможно заради Хю. Той е толкова интелигентен, забавен и мил и Вие по някакъв начин започвате да се възхищавате от героя му, защото този милиардер е постигнал всичко сам. Въпреки че от морална гледна точка, това което прави, е много лошо, той го прави с такъв замах, че почти Ви очарова и не можете да не му свалите шапка. Това наистина е един много интересен образ за гледане и мисля, че заслугата на Хю е в това, че му придава човешки облик, вместо да го представи в черно-бели краски. Мисля, че когато гледате Роупър, изпитвате към него едновременно и любов, и омраза, което е удивително.Каква беше динамиката между Вас, Том и Хю на снимачната площадка? Зная, че връзката на Хю с романа датира от 20 години и че той е голям негов фен. И двамата са истински изследователи, поради което подходиха с богат ресурс към тези роли. Докато моята предистория беше съвсем различна – аз не бях чела романа, преди да получа ролята, така че се запознах с историята за първи път, когато четох сценария.Между тримата герои има много секс, това е една много възбуждаща енергия и естествено, имаше огромна разлика между времето, в което играехме ролите на Джонатан, Роупър и Джед и времето, в което бяхме просто Том, Хю и аз, защото е невъзможно да издържиш на такова напрежение! Веднага щом обявят край на снимките просто трябва да оставиш всичко, защото не можеш да продължиш да съществуваш в това толкова мрачно място.Коя беше най-забавната част от работата Ви по проекта? За мен най-забавната част беше, когато трябваше да играем сцените, в които участваме и тримата, поради това напрежение. Въпреки, че историята наистина се развива, аз мисля, че всеки от образите се разкрива чрез това, което се случва на героя до момента, никой няма представа за това какво искат или какво представляват другите. Удивително е да изиграеш това напрежение като актьор – при такава богата основа, при толкова много енергия. Освен това, работата със Сузане Биер беше невероятна – тя е наистина безпощадна в това, което изисква да направиш като актриса, и връзката между актьор и режисьор, която създадохме, беше наистина невероятна.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
Том Холандър в образа на майор Коркоран в „Нощният мениджър“Майор Ланс Коркоран, или Корки, е човекът за всичко и дясната ръка на Роупър. Пъргавият ум на Корки е спасявал двамата в много рисковани ситуации. Корки е фанатично предан на своя Капитан и Джед. Циник по природа, Корки никак не харесва Пайн и няма да престане с дръзките си разпити, докато не го разобличи.Какво можете да ни кажете за Вашия герой Коркоран?Коркоран е дясната ръка на Роупър и негов агент. Той резервира хотелските стаи, грижи се за логистиката, транспорта и безопасността. Коркоран е много предан на Роупър и това го прави ревнив и мнителен по отношение на Пайн, докато Пайн е наясно, че ако иска да оцелее, трябва да се освободи от Коркоран, и това изправя двамата един срещу друг. Но, Коркоран не е напълно надежден, поради склонността си към алкохола, и Анджела Бър (в ролята: Оливия Колман) използва тази негова слабост, за да раздели двамата съперници.Как бихте описали сложните отношения между Роупър, Пайн и Коркоран?Мисля, че Роупър си пада по Пайн и Коркоран проявява агресивни хомосексуални аспирации към Пайн, за да го извади от равновесие! Такова е моето виждане. Мисля, че Коркоран ненавижда Пайн, но Роупър е заслепен от любовта си към него; той смята, че Пайн не е способен да извърши нещо лошо, защото е спасил сина му, и това прави Пайн недосегаем.Какво ще кажете за работата си с режисьора Сузане Биер?Тя е много спонтанна в работата си, при нея всеки ден е различен. Тя е европейски режисьор и това прави стила й различен от стила на типичните телевизионни режисьори, които робуват на графика и са длъжни да заснемат определен брой страници всеки ден. Тя е много креативна и освободена.Тя има практиката да разговаря с всеки в началото на деня, за да обсъди сцените по начин, за който много режисьори нямат време. Всеки споделя своето виждане за сцените и на базата на всички различни мнения тя изгражда своята версия. Този процес в началото на деня беше интересен, той показваше, че всички са сериозно заинтересовани от филма. Хю Лори беше изключително заинтересован от него и го харесваше. Неговото мнение беше от голямо значение.Какво ще кажете за работата си с Хю?Хю е много чаровен и забавен. Работили сме заедно в края на 90-те години във филма „Maybe Baby“. Тогава се запознахме и бях щастлив, че мога отново да работя с него – той е толкова впечатляваща фигура. Бях му фен като ученик и възможността да работя с него по-късно е чудесно нещо. Чувствам го като приятел.Вашият герой е може би един от тези, които са най-близки с Джед. Какво можете да кажете за връзката между двамата?Те са много близки. Хубавите жени обикновено се чувстват в безопасност в компанията на гейове. Предполагам, че Джед харесва Коркоран, защото се чувства уязвима, а Коркоран разбира това. Мисля, че Роупър понякога показва любовта си, но понякога проявява жестокост и се дистанцира и може би Коркоран компенсира това. Освен това, и двамата знаят колко е трудно да обичаш Роупър. Ето защо, мисля че Коркоран се чувства уплашен и застрашен, когато се оказва, че Джед е увлечена по Пайн.Льо Каре се появява в малка, но запомняща се роля в една от вашите сцени – какво чувство изпитахте, когато го видяхте на снимачната площадка?Беше много мило. Той беше допълнение към телевизионната адаптация на собствената си книга, което респектира всички ни и беше голяма чест да се запознаем с него. Той е вече в 80-те си години, но има енергията на 35-годишен! През целия си живот съм се възхищавал от него, без да познавам творбите му в действителност. Сцената с неговото участие всъщност беше най-добрата сцена на Коркоран – в нея Коркоран се държи много зле в един ресторант, с което в крайна сметка легитимира своя провал. Той направи много добра сцена, чието заснемане беше удоволствие – ние посветихме на тази сцена цял ден, без да се отегчим.Кое Ви достави най-голямо удоволствие в този проект?Той е много разнообразен. Имаше дни, когато се наслаждавах на пребиваването си в Майорка, имаше дни, когато ми беше приятно да се смея с Хю Лори. Сега ме радва фактът, че хората изглежда го смятат за успешен, което е чудесно. Когато бях по-млад, представата ми за актьорството беше да седя на някое бляскаво място в някой от столовете за актьори заедно с Роджър Мур и Тревър Хауърд. Доближих се максимално до тази представа с Оливия и Хю – хора, с които имаме известна история, така че това е, което ми достави най-голямо удоволствие.Снимки: Des Willie, Mitch Jenkins ... още »
