Мъжете, които мразеха жените пресъздава на голям екран първата част от превърналата се в световен бестселър трилогия Милениум на Стиг Ларшон - трилъри, които са продадени в над 65 000 000 копия в 46 държави. Публикуван през 2005 г., скоро след смъртта на Ларшон, първият роман от поредицата Мъжете, които мразят жените запознава читателите с финансовия журналист Микаел Блумквист и отмъстителната хакерка Лизбет Саландер.
В света на криминалните трилъри досега не е била представяна героиня като Саландер – млада асоциална пънкарка, чиято външност сякаш предупреждава хората да стоят надалеч от нея. Тя помага на Микаел в търсенето на истината за изчезването на Хариет Вангер. Стемежът на Лизбет към лично отмъщение и нестабилното й партньорство с Микаел се превръща в основна тема в Мъжете, които мразеха жените, а също и в следващите два романа Момичето, което си играеше с огъня и Взривената въздушна кула.
Режисьорът Дейвид Финчър и сценаристът Стивън Зейлиън си поставят за цел да останат верни на оргиналната история на Ларшон и се фокусират върху корпоративното, обществено и лично разложение, с което Микаел и Лизбет се сблъскват, докато навлизат все по-надълбоко във тайните на фамилията Вангер. Зейлиън черпи вдъхновение директно от думите на Ларшон. „Сценарият е почти едно към едно с книгата.“ - казва Финчър. Създателите на филма са изправени пред необходимостта да адаптират заплетения сюжет на първата книга от поредицата, запазвайки интригата, която прави поредицата Милениеум толкова привлекателна за читателите. „Това, което най-много ни интересуваше бяха двата персонажа, Блумквост и Саландер, които дават енергия на книгата и я превърнаха в световен културен феномен.” - добавя Финчър.
Зейлиън добавя: „Лизбет е страхотна, необикновена героиня, но смятам, че ако книгите бяха само нея, те нямаше да намерят толкова много почитатели, защото са толкова интересни за четене именно поради начина на преплитане и съединяване на двете истории. ”
Финчър и Зейлиън решават да не поставят ограничения върху сцените на жестокост и отмъщение и да ги оставят както са описани в книгата. „Все пак филмът разказва за особен вид деградация – насилницието над жени. Не можем да избегаме от реализма, - казва Финчър. – Но в същото време искахме публиката да може интуитивно да усети и разбере нуждата от отмъщение на героинята.”
Чрез обратите и превратностите на разследването на Микаел и Лизбет, Ларшон съумява да представи тези идеи в романите си, потапяйки читателите в свят на корумпираната власт, омраза към жените, фанатизма, глобализацията, справедливостта и възмездието. Руни Мара, която е избрана за ролята на Лизбет Саландер, споделя: „Смятам, че хората са по-заинтригувани от подземния свят, отколкото желаят да си признаят. Те се интересуват от мрачните тайни, които хората и обществото крият. Мъжете, които мразят жените разглежда именно тези тематика, но от различна гледна точка.”
|
