Трилогията с 12 милиона читатели ни говори за един действителен свят. Светът на аморалните финансови сфери, на екстремистките заговори и на изкривеното правосъдие. За щастие един следовател и една съвременна героиня ще победят злото.
Истинските мотиви на това явление трябва да се потърсят в 2500-те страници на богатата и наситена творба. Тя разкрива една култура – тази на Швеция с нейните недомлъвки, загадки – особено екзотична за нас страна. Доказателство за това е късметът, на който се радваха сред нашите читатели няколкото майстори на скандинавски криминални романи, начело с Хенинг Манкел. В „Милениум“ обаче свещеният шведски модел е обърнат с главата надолу: привидната социалдемокрация прикрива едно неясно привличане по отношение на фашизма, толерантността е подкопана, перверзията и протестантската добродетелност отстъпват пред корупцията.
Ларшон старателно е построил разказа си, изтъкал е плътна и сложна тъкан, натрупал е безчет подробности на основата на действителни документи. Глобализацията, далаверите в икономиката, фашистката заплаха, тайните служби, трафикът на жени, проституцията, шпионажът, светът на психиатрията, политиката… Това са нещата, които привличат в този документален роман, който представя истински портрет на европейското общество. „Опитах се да създам една реалистична вселена“, пише Стиг Ларшон до издателката си в имейл, а тя му отговаря три дни по-късно: „Трите тома представляват „социална фреска“ (…) и разказът оказва все по-провокационен и бунтовен ефект по отношение на загниването отвътре на шведската система на правосъдие…“ От Швеция към целия свят, от „Милениум“ към хилядолетието, заключението на специалистите, към които са се обърнали от списанието „Нувел Обсерватьор“ е, че пред нас се разкрива една истинска „Човешка комедия“ на ХХI век.
Произведение бич за корупцията
Какво става, когато един разследващ журналист обърне перото си срещу финансовите магнати?
Мръсни пари, трансфери, сновящи между Каймановите острови и Люксембург, недобросъвестно сключени сделки… „Милениум“ разобличава също така и определено излезлия от пътя капитализъм. Буквално имах усещането, че чета някое от моите дела, толкова плътно се доближава до действителността разказът на Стиг Ларшон – споделя съдията Рено ван Рюмбеке. Началната сцена със срещата на кораба на разследващия журналист с едно „дълбоко гърло“, разкриваща с най-големи детайли финансово-икономически скандал, в който е замесен известен бизнесмен, гъмжи от подробности, които звучат много достоверно: отклоняване на средства, реализиране на несъществуващи проекти в страните от Източна Европа… Когато Лисбет Саландер открива тайни сметки в Цюрих или се среща в Гибралтар с адвокат, който приема без да проявява излишно любопитство да управлява огромно състояние… Съществуват наистина схеми за пране на пари, които минават през въпросните офшорки, използвани от руските олигарси, наркотрафикантите… Ларшон отправя много силно послание. Сега, когато Г 20 слага на дневен ред борбата срещу райските кътчета, освободените от данъци страни, които заклеймяваме с Женевското възвание от 1996, произведението е изключително актуално! Нека уточним: за разлика от гениалната хакерка Лисбет Саландер следователят не може да си набавя информация, действайки по нейния начин. Би било абсолютно незаконно и съвършено ненужно! Истината е, че сме сериозно възпрепятствани от липсата на сътрудничество в областта на правосъдието във взаимоотношенията ни със страните с гъвкави данъчни законодателства.
Реалистичен портрет на Швеция
Ветерани, изпитващи носталгия по времето на Хитлер, които въртят сделки с деловите кръгове, правят тайни сбирки и заговорничат. „Милениум“ се рови из тинята на една Швеция, позната ни повече като „социален модел“. „Романът не е много далеч от действителността, когато припомня тези нацистки призраци. Все още не сме опразнили изцяло шкафовете от Втората световна война – заявява Магнус Фалкехед, парижкият кореспондент на „Гьотеборг –Постен“. – От време на време изскача по някое име, както през 1994 това на Ингвар Кампрад.“ Бащата на „Икеа“ се видя принуден да признае публично своите връзки в миналото с пронацисткото движение. Аферата отшумя, след като възрастният мъж поднесе извиненията си. „Швеция никога не е имала партия от мащаба на френския Национален фронт, но ултрадесните надигат глава и този порив предизвиква тревога.“ „Имиграцията, до момента общо взето добре приемана, се използва от ултрадесните партии, които успяват да се наместят на местно ниво, предимно в малките южни градчета.“ Посветил цялата си журналистическа кариера на борбата срещу ултрадесните, Стиг Ларшон беше станал световноизвестен специалист по темата и го канеха отвсякъде, за да дава конференции по въпроса.
Стопроцентова пледоария на феминизма
Женският образ – героиня, способна да докаже теоремата на Ферма, която се боксира и кара мотор, безстрашна завеждаща редакторка, която не се страхува от цензурата, предприемачка, животновъдка в далечна Австралия, сменила професията си и застанала начело на промишлена империя, мъжкият герой – журналистът Микаел Блумквист, който партньорките му често спасяват на косъм… „Съзнателно размених ролите на половете“, обясняваше Стиг Ларшон. Поведението на Блумквист е по-скоро типично за мадама, докато Лисбет Саландер притежава качества и черти, характерни обикновено за мъжете. Феминистки роман ли е „Милениум“? „Не може да има съмнение по въпроса“, отговаря Мишел Феран, социолог в Националния център за научни изследвания, председателка на Националната асоциация за изследване на феминизма (НАИФ). „Няма нито една посредствена героиня, всичките жени се открояват от масата, имат блестящи кариери… Майчинството в романа изобщо не присъства, което е твърде симптоматично. Всичките жени гледат на секса напълно освободено, според тях половете са равнопоставени, също както Ерика Бергер, шефката на „Милениум“, която се поделя между съпруга си и любовника си Микаел Блумквист. Въпросният колекционира любовници, които го доминират, дори физически! Несъмнено жените в „Милениум“ са малтретирани – изнасилвани, измъчвани, подлагани са на всевъзможни и най-разнообразни жестокости. Но според мен без най-малкия намек за любезност и снизходителност. Тъкмо обратното, налице е яростно разобличаване на експлоатацията на жените или на сексуалното малтретиране, например в епизода, в който Ерика Бергер получава имейли с порнографски намеци, когато поема ръководството на голям вестник. И разбира се, главната героиня Лисбет Саландер, тази модерна Пипи Дългото чорапче, която ни препраща към серията супергероини от детската литература или научната фантастика. Момичета, които на първо място имат мозък, а едва след това красива муцунка и които са свикнали сами да се справят в живота. Във всеки случай на Лисбет не й пука дали е феминистка, или не. Първото, което прави, след като се вижда с пари, е да си направи пластична операция на гърдите. Само че забележете, тя иска нейният бюст да е малък! Защото не търси начини как да привлича мъжете, за да се окаже в ролята на сексуална играчка. Просто иска да се изживява като жена, но по нейния си начин.“
Ода на трансгресията
Пресъздадена за киното от изумителната Нооми Рапас, Лисбет Саландер, 42 кила, с татуировки, пиърсинги, поклонничка на пънк готиката, бисексуална, се вписва отлично в образите на супергероините на поп културата, като започнем с мадамата самурай от „Убий Бил“ на Ума Търман и стигнем до Бъфи, убийцата на вампири, без да забравяме да споменем и Лара Крофт. „Живеем в тревожен свят, в който вече не можем да пушим, да пием, да дишаме… В тази обстановка, изключително подчинена на нормата, се нуждаем от личности, които престъпват границите като Лисбет Саландер, които оставят да говори тъмната им част“, казва Венсен Грегоар, от кабинета модни тенденции Нели Роди. „Тя е истинска последователка на поколението изчанчени идоли, като Кейт Мос или Ейми Уейнхаус, винаги на ръба на забраненото.“ Лисбет е бунтарка до мозъка на костите, с мотора си „Кавазаки“ а ла Джеймс Дийн. „Бунтовникът без кауза“ версия готика: клеветниците и от романа на бърза ръка характеризират Пипи като… лесбийка сатанистка. „Типично за медийното смесване на привърженици на готиката и сатанизма… Привържениците на готиката? Това са неоромантиците на XXI век. Наследниците на Жерар дьо Нервал, Бодлер, Блейк“, твърди Никола Валзер, социолог в Центъра за изследване на актуалното и ежедневното (ЦИАЕ) в Сорбоната. „Движението изживява тотално обновление, защото е налице невероятно привличане към духовното, спиритизма, дори към Сатаната, олицетворяващ символа на бунтарството и на свободата. Вижте успеха на Мерилин Менсън! Днес модата на готиката е станала част от мейнстрийма. Дори „Мадам Фигаро“ публикува цели издания с готически модни тенденции!“ А Лисбет е имала честта да бъде представена в „Next“, модната притурка на вестник „Либерасион“, за серията „Lisbeth Sisters“, при това снимките са дело на самия Жан-Батист Мондино. Ще превземе ли тази зима стила „Лисбет“ модните подиуми?
Учебник по антипсихиатрия
Нилс Ерик Бьорман, адвокат и настойник на Лисбет Саландер, е „садистична свиня, изнасилвач и мръсник“. Пънкарката спонтанно е татуирала твърдението с нажежено желязо в долната част на корема на въпросното лице, за да си плати за упражняваното насилие върху нея. Злоупотреба с авторитет от страна на лице, облечено в съдебна власт: ситуация, позната в психиатрията като „отношение на подчинение“, е в сърцевината на книгата. Ролан Кутансо, специалист в областта на настойничеството, посочва три нива в динамиката на всемогъществото: авторитарност, диктаторско поведение и садизъм „една степен по-нагоре, изразяващ се в наслаждение от ужаса или злото, което сме причинили някому“. В отговор Лисбет си е изработила собствена етика, която се изразява в изгарянето на боклуците по пътя и в синдром на защитник на онеправданите, на съдник? „Героинята иска да се освободи от ръката, която я манипулира. Тя е в ситуация, в която може да измие унижението само като унищожи нападателя. В такъв случай съществува опасност да прекали и да следва логиката на абсолютното отмъщение.“ Тогава си задаваме въпроса: не стига ли твърде далече героинята?
Възхвала на пиратството
Нищо не й се опира; никой компютър, никоя компютърна програма. Лис Саландер е върхът в областта на компютърното пиратство. Тя прави каквото й хрумне с клавиатурата, бързо и добре, понякога в компанията на разни джийкс от нейната порода, членове на хакерска общност в Нета. „Стиг Ларшон познава добре средите на компютърните пирати. Всичко описано от него е достоверно, независимо че в някои случаи ни изглежда пресилено“. Седрик Бланше знае за какво става дума. Сам той се описва като хакер, уточнявайки, в положителен смисъл, тоест като човек „надарен в областта на информатиката“, който поставя знанията си в услуга на защитата на системите. И добавя: „Някои хаквания на Лис Саландер се доближават по-скоро до фантазиите. Например джаджата, която вкарва данни в имейлите, за да въведе агресивен код и да го унищожи, е прекалено неубедителна. В подобно положение може да се реагира по много по-прост начин“. С други думи, реалността е доста по-неинтересна. Само че ние сме в измислен свят и насреща ни имаме атипичен герой. Вън от всичко това, героинята от „Милениум“ е емблематична представителка на ъндърграунда, чиито последователи се чувстват по-добре в мозъка на компютрите, отколкото в града. Преди няколко дни един неин сънародник – в плът и кръв – беше обвинен, че е пробил дори компютърната система на НАСА. Бил е едва шестнайсетгодишен, когато е направил този подвиг. Също като Стиг Ларшон, шведите по принцип са много запалени по новите технологии. И по свободата. Нужно ли е доказателство? Резултатите на Партията на пиратите, която се бори за безплатното сваляне от интернет – тя е получила 5,1 % на европейските избори и е твърде възможно да получи едно място в парламента в Страсбург.
Журналистическа епопея
За съжаление е неосъществима, но една среща между Стиг Ларшон и Дьони Робер щеше да бъде върховен момент в сюрреализма. Де да можеше писателят да види как от някакво си забутано кътче на Европа (Кастел - Сен – Жермен, департамент Мозел) изниква един истински журналист, който толкова прилича на неговия герой! Направо фантастично и все пак: на същата възраст като Блумквист, със същата представа за журналистиката като мисия, същия трескав идеализъм и същите огромни неприятности, защото си е пъхал носа в тайните папки на една мултинационална компания. Още с появата на книгата, съобщенията започнаха да валят – „Дьони, трябва да прочетеш „Милениум“. „Първите 50 страници показват едно към едно моя живот, аз бих могъл да ги напиша“, заявява той. Неговата Лисбет Саландер определено не е толкова силно фешън готика – неговият партньор в разследването на пералните за тайните пари се нарича Флориан Бурж, – но приликата е толкова зашеметяваща, че сценаристът Беноа Дьолепин се зае да прави филм по творбата. Това е историята на Дьони Робер, истинския, който един прекрасен ден превърта и започва да се взема за Блумквист. Две в едно: просто не искаме да си представим каква сеч ще се получи.
|
