В един бъдещ свят, в който времето буквално е пари, стареенето на хората спира на 25 и единственият начин да останеш жив е да спечелиш, откраднеш или наследиш повече време. Уил Салас живее минута за минута, до момента в който неочаквано се сдобива с време и получава достъп до света на богатите, в който се съюзява с красива млада наследница за да унищожи порочната система.
„Дилъри на време” е по сценарий и режисура на Андрю Никол. Филмът е продуциран от Ерик Нюман, Марк Абрахам и Никол. Изпълнителни продуценти са Андрю Дейвис, Кристел Лайблин и Ейми Израел. Зад камерата стои деветкратно номинирания с Оскар кинематограф Роджър Дийкинс и дизайнера на продукцията, носител на номинация БАФТА, Алекс МакДауъл. Костюмите са дело на носителката на три награди Оскар, Колийн Атууд.
„Дилъри на време” е заснет в Лос Анджелис и околностите му.
Най добре е да омреш млад и в рзацвета на силите си.
- Александър Поуп, „Илиада” на Омир
Времето е пари.
-Бенджамин Франклин
Вземете някое списание или вестник. Пуснете си телевизора. Влезте в интернет или отидете на кино. Ще го видите навсякъде, скрито или явно, в медиите – ние сме култура, обсебена от младостта.
Годишно се харчат милиарди за да се забавят процесите на стареене на човешкото тяло. Потребителите са готови да дават суми в замяна на собствен източник на младост, достатъчни да погасят дълга на някоя малка държава. Науката е на ръба да открие решение за борба със сложния процес, но същевременно някой може би вече е намерил ключа към вечната човешка младост…поне на хартия и това е Андрю Никол.
Умението на Никол да съчетава мащабни екшън сцени с големи идеи по неочакван начин във фантастични, но близки светове се проявява осезаемо в „Дилъри на време”.
„Дилъри на време” е екшън-трилър”, отбелязва Никол. „Мисля че ще се хареса на хората като такъв. Те ще го гледат заради каскадите, екшън сцените, автомобилните преследвания и за да видят Аманда Сейфрайд да стреля, с което се справя брилянтно! Смятам, че публиката ще оцени и темите, които разглеждаме, защото „Дилъри на време” внушава нещо, което засяга желанието ни да бъдем вечно млади. Докато не успеем да обърнем гените на стареенето, както във филма, ние сме готови да стигнем до крайности, за да се подмладим.”
Изпълнителният продуцент Андрю Дейвис с желание работи върху филма, който е едновременно страхотно преживяване и социален коментар: „Всеки ще разбере историята за имащите и нямащите, което е и същността на филма. Същевременно обаче, в него има екшън, романтика и политическо послание. Както е известно на всички, в добрият трилър действието е притиснато от времето, без значение дали е тиктакаща бомба, която да бъде обезвредена или освободен заложник. В този филм надпреварата е наистина с времето – то разделя хората.”
Изпълнителният продуцент Кристел Лайблин е впечатлен от дълбочината и образността с които Никол разказва историята: „Начинът, по който Андрю разказва е пестелив и емоционално наситен. В света на нашия герой всичко се случва бързо. Никой не губи време. В другата крайност се намира света на богатите, в който никой не е притиснат от времето. Можеш да прекарваш времето си както пожелаеш – с развлекателни игри като карти, които никой не би играл другаде. Това са два съвсем различни свята, на които Андрю успява да вдъхне живот на няколко страници.”
„Сценарият на Андрю е оригинален и съдържателен, разказващ емоционално завладяваща история. Действието се развива в нещо като паралелна реалност. Тук времето е разменна монета и всички се раждат с вграден в китката часовник. На 25-годишна възраст, когато се счита, че предния дял на мозъка е напълно зрял, часовникът започва да отмерва времето и всеки има една година живот. Няма значение, дали си роден с време или трябва буквално да заработваш живота си.”, споделя изпълнителния продуцент Ейми Израел.
Уил Салас е главният герой. Той живее в най-бедния район, или времева зона, наречена Дейтън. Той има малко над 24 часа в своя часовник и трябва да работи всеки ден в една фабрика за да си позволи още един ден живот. За майка му нещата стоят по същия начин, както и за всички в Дейтън. Далеч не обезлюден, Дейтън е жив, изпълнен с цветове, музика и престъпност. Престъпни банди непрекъснато търсят начин да откраднат време и без угризения биха отнели нечий живот в замяна на няколко часа. Да откраднеш време е въпрос на физическа сила – нападателят допира плътно своя часовник върху часовника на китката на жертвата.
Когато Уил защитава богатия чужденец Хенри от гангстери, преди да откраднат времето му, Хенри подарява на Уил цял век. При положение, че времето е разменна монета и усърдно се следи, движението на такова голямо количество в рамките на Дейтън, привлича вниманието на властите, в лицето на Пазителите. Уил е несправедливо обвинен в убийство и ветеранът пазител Леон започва безмилостно преследване.
Без да има основен план (освен да не бъде заловен от пазителите), Уил решава да прекара времето си в най-богатата зона, Ню Грийнуич. За разлика от Дейтън, тук никой не бърза. Времето е лукс, който всички жители могат да си позволят, след като повечето имат стотици, дори хиляди години живот. За да бъдеш почти безсмъртен, плащаш определена цена – всички се страхуват от кражба или нараняване: „Бедните умират, а богатите, просто не живеят.”, обобщава наблюденията си Уил. Скоро на Уил му става ясно, че за да живеят шепа хора, мнозина трябва да умрат, за да се запази баланса между бедни и богати. Може би той ще използва времето си за да направи добро.
Има нещо в Ню Грийнуич обаче, което привлича Уил – Силвия Уайс, дъщеря на супер-богатия Филип Уайс. Когато пазителите опитват да арестуват Уил, той взима Силвия за заложник и това което започва като бягство от закона се превръща в игра с високи залози за промяна на този не дотам прекрасен свят, с двама влюбени бегълци в центъра на събитията.
Ерик Нюман отбелязва скоростта, с която Никол ни въвежда в света от сценария. „Най-голямото предизвикателство във филм като този е как да представим света.”. „Андрю го направи още с първите три страници от сценария. Уил Салас се събужда, влиза в една стая, в която има красива 25-годишна жена и казва: „Здрасти, мамо”, а броячът на китката му не спира да отмерва. Майка му дава 30 минути за обяд. Веднага разбираш, че Уил има 22 часа живот (освен ако не си осигури повече). Майка му, въпреки че изглежда на неговата възраст, му дава време за да си купи приличен обяд. Това е брилянтно представяне на икономиката, което е трудно да се постигне в сценарий.”
ИЗБОР НА АКТЬОРИТЕ
Изборът на актьори за филм, в който всички герои са на 25 изглежда проста задача, но се оказва, че не е така. Действително, на външен вид всеки от героите е на 25, но всъщност те са далеч по възрастни – на 30, 50, 60, някои дори над м100. Всичко това трябва да бъде предадено с актьорската игра, без улеснението на грим, ефекти или компютърно генерирани образи.
„Всички актьори трябваше да изглеждат на около 25 защото тогава се изключват гените на стареенето. Тази възраст не е избрана произволно. Тогава хората съзряват напълно и предният дял на мозъка е напълно развит. Тази частна мозъка контролира импулсивното и безрасъдно поведение. Фирмите за отдаване на коли под наем са наясно с това – никога не биха дали кола на някой под 25. Някои от героите във филма исторически са 100-годишни, така че трябваше да намеря „стари души”. Определени актьори могат да изиграят възрастен гражданин в тяло на 25-годишен.”, обяснява Никол.
Един от актьорите, които с охота се възползва от възможността да се превъплъти в „стара душа” е Джъстин Тимбърлейк. Това, че Тимбърлейк се превръща в звезда още на ранна възраст, убеждава създателите на филма в способността му да изпълни ролята на Уил. „Харесва ми трудовия морал на Джъстин, което е една от общите му черти с героя, Уил Салас.”, казва Никол. „Всъщност Джъстин е много подходящ за ролята на Уил. Уил трябва да става всеки ден и да ходи на работа или да умре, а не мисля че самият Джъстин е имал почивен ден, откакто е станал на 12. Няма причина да не се справи и като екшън герой, защото изглежда се справя с всичко, с което се захване.”
„Джъстин се превръща във възрастен на 17, когато става суперзвезда. Той не е имал нормално детство и това е нещо, което носи със себе си. Героят Уил Салас също не е имал детство, защото в неговия свят се раждаш с часовник на китката и прекарваш първите 24 години от живота си в очакване този часовник да започне да отмерва времето. И когато това се случи, имаш по-малко от година да намериш пътя си; постоянно си изправен пред собствената си смъртност. Мисля че, Джъстин и Уил споделят един същи морал „работи или умри”.
Героичните постижения на Уил са предизвикани от разбираеми причини. „Уил израства без да има нещо.”, отбелязва Тимбърлейк. „Той става всеки ден и отива на работа за да остане жив. След поредица от събития той решава, че няма да търпи повече и опитва сам да промени нещата в този свят.”
„Уил израства в Дейтън, което е нещо като гето. Повечето му граждани имат само по един ден живот. Затова, животът ден за ден в Дейтън е на бързи обороти. Хората нямат време за да вървят бавно и затова тичат през повечето време и ядат и пият на крак. Нямат свободно време, което да пилеят. Всичко е трескаво и живо по опасен, но красив начин. Когато гърба ти опира стената и нямаш избор, правиш равносметка и живееш както се налага за да оцелееш.”
„Има хора, които споделят възгледите на Уил. Мисля че накрая, той просто иска справедливост. Мисля, че чрез Силвия, Уил осъзнава, че съществува по-висша кауза, за която да се бори. В тази си част, действието, в известен смисъл, заприличва на история за Робин Худ. След като се събират заедно, като всички млади хора в опасна ситуация, те се влюбват един в друг. Да работя заедно с Аманда беше страхотно. Мисля че успяхме да пресъздадем нещо много специално между двамата герои.”
„Силвия е момиче в златна клетка”, отбелязва Ейми Израел. „Уловена в капана на положението си, тя не е сигурна, че всичко е точно така, както е редно. Тя е в плен на системата, заради баща си и положението, което има, непрекъснато копнееща за нещо повече, с желание да поема рискове. Никой в Ню Грийнуич, обаче не поема рискове.”
„Силвия застрашава живота си ежедневно.”, разказва Аманда Сйфрайд. „Тя иска да изживее някакво приключение. В свят като този, прекарваш повечето време в опити да запазиш живота си, за да не престанеш да живееш. Всеки има бодигард. Всички се хранят добре, но малко, не пият, не пушат; банално е. Силвия не е за такъв живот. Когато Уил я отвлича, се изпълва желанието й за различен живот.”
Появата на Уил в най-богатата зона е показателно. Той определено не е на мястото си, но в него има нещо, недвусмислено привлекателно, поне за Силвия. „Когато влиза в Ню Грийнуич, той е сякаш над нещата. След като Силвия и Уил пристигат в Дейтън, всички тичат наоколо, защото се надпреварват с времето. Всички се движат страшно бързо, но това е в известен смисъл освобождаващо, защото живеят ден за ден. Важното тук е това, което се случва сега.”
Силвия и Уил бягат не само за да спечелят време и да оцелеят още един ден, но и от преследващите ги пазители.
„Пазителите подържат системата. Те всъщност пазят времето.”, казва Никол. „И основният враг, пазителя Леон не е точно злодей. Той е бюрократ, властова фигура, която не е зависим от никой, беден или богат. Той е предан единствено на минутите и секундите.”
Леон не е богат. Той има сигурна работа и е успял да я задържи достатъчно дълго за да доживее 35 години след полагащото му се време. Той вярва в системата защото е принуден. Леон е противоположността на Уил. Уил е достатъчно млад за да вярва, че има надежда – убеждение, което Леон може би е споделял за кратко преди много години. Леон е достатъчно възрастен за да е наясно и да е убеден, че или работиш за системата, или трябва да бъдеш елиминиран.
За ролята на Леон, създателите на филма избират още една „стара душа” – Силиън Мърфи. „Хубавото при този герой е, че в него има противоречие, защото произхожда от същото гето, в което живее и Уил. Дълбоко в себе си знае, че системата е порочна и въпреки това той е приел това и преследва целта си да опази времето. Той е много енергичен и съсредоточен герой, който непрекъснато се движи напред. Според мен е потулил цялото си минало. Това, което ми хареса в сценария е, че Уил и Леон са обратните страни на един и същи образ. Това са два различни житейски избора.”, коментира Мърфи.
С напредъка на преследването, между преследвания и преследвача се изгражда връзка. „Леон не само осъзнава, че с Уил се намират на една и съща страна на барикадата, но и Леон е познавал бащата на Уил. Според мен с развитието на действието, те печелят взаимното си уважение.”
Част от дебнещите опасности в Дейтън, освен от изтичането на времето, ако човек не изработи дневното си възнаграждение, са крадците не време. Алекс Петифър изпълнява ролята на Фортис, лидера на крадците – изискан 75-годишен психопат (който разбира се изглежда като 25-годишен). „Той има по-изтънчен стил на обличане.Това го отличава от по-младите герои.”
„Фортис е гамен, макар и да не му липсва елегантност. Той е пълен психопат, алчен за време. Най-плашещото нещо в него е, че той няма какво да губи.”
За ролята на Рейчъл Салас, майката на Уил, екипът избира Оливия Уайд. „Оливия няма да може да играе 50-годишна жена през следващите 30 години и според мен това криеше известно предизвикателство и същевременно бе забавно за актьорите, както и за нас.”, отбелязва продуцентът Ерик Нюман. „Ролята изискваше актриса, притежаваща зрялост, която да надхвърля годините й за да се превъплъти в Рейчъл. Оливия притежаваше това качество.”, добавя Никол.
Бащата на Силвия, финансовия магнат Филип Уайс е в другия край на социалната стълбица в сравнение с Уил и Рейчъл и за него Дейтън е само перо в баланса. Богатството на семейство Уайс е натрупано с верига банки, които отпускат кредити от време с непосилна лихва на жителите на Дейтън, желаещи отчаяно да останат живи. Винсънт Картайзър е в ролята на Филип, който е над 100-годишен.
Уайс не се тревожи за състоянието си – докато има хора с по-малко от 24 часа време за живот, той ще има и клиенти. „Лихвените проценти, които начислява Филип с в съответствие с желанието на имащите, които контролират нямащите. Когато трябва да умрат хора, за да се предотврати свръхнаселение, лихвените проценти се покачват, за да не могат да си позволят да заемат повече време или дори да си покриват лихвите по вече заетото. А подобен заем не можеш да си позволиш да не изплатиш, ако искаш да продължиш да живееш.”
Най-добрият приятел на Уил, Борел е угрижена душа, неспособен да се справи с ограниченията. „Уил и Борел споделят едни и същи политически убеждения, но според мен Борел е прекалено чувствителен за свят като този…Той има прекрасна жена и красиво бебе и ако не бяха те, може би щеше отдавна да си е отишъл.”, отбелязва Джони Галецки, който изпълнява ,ролята на Борел.
Хенри Хамилтън е привлекателен непознат, който се навърта в местната дупка на Уил и Борел и има на китката си повече от столетие. Подобна примамка веднага привлича крадците на време, но Уил се изправя да защити Хенри. В замяна Хамилтън не само се отплаща на Уил с време, но и споделя истината и тайните на своята часова зона.
Мат Бомър изпълнява ролята на Хамилтън. „Хамилтън, подобно на персонаж от роман на Дикенс, дава информация на главния герой, която го отправя в нова посока. Хенри иска да промени нещата, но не знаме как. Той е 105-годишен, живял е достатъчно и желае да сложи край. В лицето на Уил, той открива някой, който може да мисли не само за себе си, който има куража и моралната сила да извърши промяната. Така че, той му дарява годините си с надеждата тази смела душа да успее и да направи промяната.”
ЗА ПРОДУКЦИЯТА
„Дилъри на време” е заснет изцяло в и около Лос Анджелис. „Стори ни се забавно да снимаме в столицата на вечната младост.”, споделя Никол. „Светът в „Дилъри на време” изглежда много познат, защото когато замисляхме визията на филма, приехме, че изобретяването на телесния часовник бележи смъртта на всички други изобретения. Бедните нямат време да създават нещо ново, а богатите не са мотивирани. Защо да правят нещо сега, след като могат да го направят след 100 години?”
„Всичко, включително дизайна на продукцията и кинематографията с свърза ни с времето.” Твърди Никол. „Решихме, че в гетото няма да има графити, защото никой няма време да драска по стените. В Дейтън, където всички тичат, камерата бе в непрекъснато движение и когато трябваше да заснемем богатата зона на Ню Грийнуич, ние забавихме камерата. Искахме да създадем усещането, че времето някак е спряло за тези богати хора. По същия начин музиката е с бързо темпо в бедната зона и бавно в сцените в богатата зона.”
Цветовете в Дейтън са ярки, докато гамата в Нлю Гйрийнуич е убита. Китката е портфейл и банкова сметка. В изпълненото с престъпност общество (като в Дейтън), тя лесно достижима. С разполагаемите няколко часа живот, дрехите трябва да са лесни за обличане и събличане. В Ню Грийнуич времето е власт, затова китката е защитена и дрехите и аксесоарите съответстват на манталитета на изобилие от време. Прическите и грима са пищни.
Дейтън и Ню Грийнуич са плод на въображението на Никол и оживяват благодарение на усилията на творческия екип, съставен от директора на фотографията Роджър Дийкинс, дизайнера на продукцията Алекс МакДауъл и дизайнера на костюмите Колийн Атууд. Заедно, те превръщат местата на снимките в Лос Анджелис в нещо, за което продуцентът Ерик Нюман твърди че не е виждал преди. Лос Анджелис е главен герой във филма, но се обзалагам, че никой, който гледа филма да каже: „О, ясно, това е Лос Анджелис”. Това е съвсем различен Ел Ей.”
За улиците на Дейтън, създателките на филма избират част от индустриалната зона в центъра на града, в която да могат да използват и изоставените сгради и да ги превърнат в постройките на забързания метрополис. Сред местата за снимки в Лос Анджелис са включени: международното летище, малък апартамент в Мейууд, един мексикански ресторант в центъра на града, електроцентрала в Пасадина, мостът на 7-ма улица, индустриалното градче Върнън и Грифит Парк.
Ню Гйрийнуич е смес от места в Бевърли Хилс, Малибу и Сенчъри Сити, които пресъздават богатството и лукса на най-богатата часова зона.
Във филма са снимани и няколко известни класически автомобила (малко променени за да се впишат в паралелната действителност): Додж Чаленджер от 1970, Ягуар Роудстър от 1967, Кадилак Севиля, Линкълн Таун Кар от 1961, лимузна Лемън Патерсън от 1964, Рам Чарджър от 1980 и един брониран камион от 1990.
„Няколко седмици след като приключихме снимките, аз продължавах да поглеждам към ръката си с очакване да видя отброяващия дигитален часовник. Толкова се бях вживял в света на Андрю.”
„Надявам се публиката да хареса „Дилъри на време” във всичките му измерения…Той предлага вълнуващо преживяване, но също така е изпълнен и с идеи. Всяка секунда е от значение, както в света на „Дилъри на време”, така и в нашия.”, заключава Андрю Никол.
|
