Блу е главният герой в РИО. Той е опитомен папагал Макао – последният мъжки от вида - който така и не се е научил да лети. „Пътешествието на Блу, в неговото емоционално, комично и физическо измерение, е сърцето на филма.”, разказва Салдана.
Пътешествието на Блу започва в не толкова питомната бразилска джунгла, където като малко пиле е живял сред ликуващите музикални мелодии на стотиците птици, летящи около него. Тези звуци вдъхновяват малкия Блу да предприеме първия си опит за летене, който е прекъснат след като той и още няколко птици са уловени от трафиканти.
Следващият момент в който виждаме Блу, той живее удобно в малко градче в Минесота заедно със своята собственичка и най-добра приятелка Линда, озвучена с гласа на Лесли Ман. Линда приютява Блу, след като трафикантите го превозват в този негостоприемен свят, няколко години преди това. От тогава Блу и Линда са неразделни. Блу се развива добре в уютния дом и книжарницата на Линда. Всъщност той е опитомен до такава степен, че прилича повече на човек, отколкото на птица. Той може да готви, да си мие зъбите, да прави кафето сутрин, и да служи на Линда вместо будилник. Това което не може да прави е това което се отдава най- добре на повечето птици – да лети.
„Блу води сигурен живот.”, отбелязва Джеси Айзенбърг. „Той е много умен, чете много и има аналитично мислене. Но това не му помага да лети.” Блу смята, че може да използва огромната си умствена сила за да полети, но всеки опит завършва катастрофално.
„Блу има списък, цял куп книги за аеронафтика и планини от математически уравнения, в които е повдигнат на квадрат вектор. Но това не му помага, защото няма книга, която да обясни летенето на една птица.”, обяснява Айзенбърг. Блу ще разкрие тази тайна в Рио, след като преоткрие корените си.
Въпреки разочарованието от неспособността си да полети, Блу и Линда са щастливи. „Те водят обикновен живот в Минесота. Линда е домошар и Блу е нейният спътник, с когото са много щастливи.”, разказва Лесли Ман. Животът им се обръща с краката нагоре след пристигането на Тулио (с гласа на Родриго Санторо), ексцентричен учен, който е пропътувал половината свят от Рио до Щатите, за да съобщи, че Блу е последният мъжки от вида и че той иска да го заведе в Рио и да го срещне с последната женска Макао, чието име е Джуъл.
Линда и Блу не горят от желание да напуснат щастливия си дом. „Те не излизат много и не биха заминали за Бразилия, стига да им хрумне. Пътуването надалеч ги плаши и двамата.”, обяснява Ман.
След дълго обмисляне, Линда и Блу вземат съдбоносно решение и заминават за Рио. Първата му среща с Джуъл обаче далеч не е любов от пръв поглед. Двете птици са пълни противоположности – Блу е опитомен и обича да живее в клетка, докато Джуъл е независима и мрази идеята да е затворена. „Тя отхвърля всякакви ограничения. Обича да прави нещата по своему. Блу представлява много неща, които Джуъл мрази. До известна степен тя смята живота му като опитомена птица за продаване и го съди строго.”, отбелязва Ан Хатауей.
„Джуъл има проблем с обвързването. Тя трябва да се научи да се доверява. До голяма степен, това че първоначално отблъсква Блу се дължи на страха й да не бъде наранена. Дълбоко в себе си тя е ранима.”, продължава Хатауей.
„Първоначалната реакция на Блу към Джуъл е смесица от уплаха и очарование. С опознаването на Джуъл, Блу се увлича защото тя е всичко, което той не е. Джуъл е със свободен дух, пряма и смела.”, разказва Айзенбърг.
Блу е като риба на сухо и преди неуверената му среща с Джуъл. Още с пристигането си в Рио, сетивата му се пресищат от цветовете, звуците и околностите на града. Блу определено не се чувства комфортно, както в Минесота. Затворения в клетката, която приема за свой дом, Блу среща първите си приятели в Рио – канарчето Нико, озвучено от Джейми Фокс и Педро, птица кардинал, озвучена от Уил Ай Ем . Срещата с тези птици усилва културния шок на Блу, но заедно с това той е заинтригуван от нахаканите им личности. Нико и Педро изпитват не по-малко любопитство към Блу. „Нико обича живота и музиката.”, разказва Фокс. „Той е малък, но широко скроен. Нико и Педро олицетворяват свободата в новия живот на Блу в Рио и се чудят защо той е в клетка.”
Фокс приветства възможността да работи съвместно за пръв път с дългогодишния си приятел Уил Ай Ем. „Беше страхотно да съм с Уил и да наблюдавам работата му като актьор и музикант.” Един от забележителните елементи на филма е сътрудничеството между двамата изпълнители, включително и в сцената в бразилски нощен клуб, в който Нико и Педро наелектризират тълпата с въодушевяващото изпълнение „Хот Уингс”, създадено съвместно с фронтмена на Блек айд пийс.
Блу има късмет, че се сприятелява с Нико и Педро. Всъщност той ще се нуждае от много приятели в Рио, защото той и Джуъл са отвлечени от трафиканти, които възнамеряват да продадат редките птици за купища пари. Шефа на трафикантите има довереник в лицето на Найджъл, какаду, озвучено с гласа на Джемейн Клемен. „Смятаме че Найджъл е страхотен злодей.”, отбелязва Салдана. Салдана и сценаристите създават неочаквано интригуваща предистория на Найджъл за да съответства на образа му. „Найджъл е бивша звезда от сапунени сериали, която таи злоба заради отнета му роля, която е дадена на доста по-млада и красива птица.”, разказва Салдана. „Найджъл е много театрален и забавен.”, добавя Клемен. „Найджъл е огорчен. Някога е бил успяла и красива птица. Външният му вид е променен и отразява вътрешната му промяна. И бъдете сигурни, Найджъл не е добър. Той използва всяка предоставила му се възможност за да извърши някаква злина. Той яде пилешко! Що за птица би яла пилешко?”
Клемен не само озвучава Найджъл, но е автор и изпълнител на музикалния номер, който въвежда Найджъл.
Въпреки усилията на Найджъл, Блу и Джуъл успяват да се измъкнат от похитителите си. Найджъл решава, че се нуждае от помощ за да върне избягалите Макао. Какаду наема банда мармозетки, посветени в бразилското бойно изкуство капоейра, готови да направят всичко, което иска Найджъл. Салдана оприличава мармозетките на притичващите катерици Сентръл Парк. Само че мармозетките владеят бойни изкуства, дори могат да пеят и танцуват.
Приключението на Блу и Джуъл продължава през и над Рио, преследвани от Найджъл и мармозетките. Добрата новина е че те са един нокът пред преследвачите си. Лошата – преди да избягат, Найджъл е завързал с верига неподхождащата си двойка един към друг. Принудителната им връзка не е идеална, но предвид обстоятелствата, Блу и Джуъл трябва да се сработят за да не попаднат в ноктите на Найджъл.
В този момент се появява Рафаел, доброжелателен тукан, който взема Блу под крилото си. Като бивш крал на карнавала, Рафаел все още познава всеки в Рио, включително и собственика на гараж Луиз, който може би ще успее да освободи Блу и Джуъл от веригата. Джордже Лопез, който озвучава Рафаел, нарича тукана „гласът на Рио”. „Той е широко скроен, но сам е позволил да бъде опитомен – женен е и има 17 деца! Така че може да се нарече домошар. Но сърцето му бие за Карнавала.”
Рафаел кара Блу да се вслуша в собственото си сърце, защото според него това е единствения начин да полети. Освен това Луиз е в средата на града и ще е най-лесно да стигнат до него по въздух. Уви, не им е било писано. Блу не успява да улови вътрешния си ритъм и след няколко безуспешни и болезнени опита за летене, Блу и Джуъл бавно си проправят път до гаража. По пътя те се попадат на трафикантите, Найджъл и мармозетките; Блу е осенен от важен спомен и най накрая разцъфва любовната история.
За голяма изненада на Блу и Джуъл Луиз не е птица, а булдог, който за разлика от повечето представители на своя вид устоява на изкушението да преследва пернати. Като добър приятел на Рафаел, Луиз с готовност удовлетворява желанията на тукана и неговите спътници.
В края на приключението Блу, Джуъл и новите им приятели, заедно с Линда (която търси изгубения си приятел още след като трафикантите ги разделят), се срещат на фона на зрелищния Карнавал. Музика, цветове, прелитащи птици и стадион, пълен с 50 000 души и всичко това за да се разкаже историята за един свят, в който е вечен празника …и в който за да се впуснеш в приключение е нужно да полетиш.
|
