|
Австралийският град Мелбърн, който представя родния град на семейство Костлър, Бостън, осигурява на създателите на филма първокласни професионалисти и условия.
"За пръв път работя в Австралия и екипът беше отличен" – казва Блументал. – "Техниката беше на нивото на онази, с която сме свикнали да работим. А хората бяха работили дълго заедно и се бяха сработили. В снимките има много моменти, когато е нужна добра съгласуваност, иначе се получават проблеми."
За Пройас, който често работи в Сидни, Мелбърн е истинска наслада. "Беше вълнуващо да работя с нов екип, на ново място. Тук се работи малко по-лесно, отколкото в Сидни, където трафикът е по-шумен и е една малка лудница. В този момент Мелбърн е рай за правенето на кино."
Дизайнерът на продукцията Стивън Джоунс-Евънс е натоварен със задачата да превърне Мелбърн в Бостън. "В Meлбърн от пет години имаше суша и тревата беше съвсем кафява" – спомня си той. – "Беше много трудно да се намери нещо, когато ни трябваше градина или нещо подобно. Трябваше да снимаме в Мелбърнския университет, но моравата беше изсъхнала, затова предната седмица отидохме и я напръскахме със зелена боя."
"По-голямата част от действието се развива през есента и за наш късмет в Мелбърн беше есен. Това обаче не е същата есен, която може да се види в Бостън, тук няма толкова много багри и ние постоянно мъкнехме огромни чували с разноцветни листа, които разпилявахме навсякъде."
За дома на Костлър Джоунс-Евънс търси къща в новоанглийски стил. "Идеята е, че той и съпругата му я купуват в малко запуснато състояние с мисълта да създадат в нея семейство, да я обновят и да й върнат някогашния блясък. Имаше доста детайли, които трябваше да добавим, например в стаята на Кейлъб. Решихме тази стая да е таванска, с един кръгъл прозорец – мотив, който Алекс често използва."
Джоунс-Евънс е натоварен и със създаването на капсулата, която е в центъра на мистерията. Идеята е заимствана от Световното изложение през 1939 г., чиито организатори решават да пратят на идните поколения един вид "писмо в бутилка" – метален контейнер, който трябва да бъде изровен през 6939 г.
"Гледали сме и други капсули" – казва Джоунс-Евънс. – "Всяка е с различен дизайн. Онази от изложението има формата на снаряд, което не подхождаше за нашите цели, твърде милитаристично е."
Дизайнерът търси вдъхновение в далечната 1958 година. "Дизайнът е типичен за тази епоха, без да е остарял. Капсулата е с класическа форма, от неръждаема стомана. Има капак, който се закрепя със скоби. Искахме да е проста, защото по-важно беше какво има вътре, отколкото как изглежда."
За дизайнера е удоволствие да работи с реквизита от 50-те години. "Това е много интересно време. В света има далеч повече надежда и по-малко цинизъм. Замърсяването и другите проблеми на околната среда едва се очертават. Ето защо тази епоха е далеч по-чиста и изпълнена с надежда. Използвахме в онези сцени малко по-ярка палитра, която да вдъхва усещането за радост и надежда."
Една от най-трудните сцени, самолетната катастрофа, изисква не само цялото умение на дизайнера, но и съществена помощ от специалистите по визуални ефекти. "Алекс искаше тя да се заснеме в един кадър. Направихме самолета съвсем разнебитен, но не бихме могли да заснемем всичко само в един кадър без помощта на техническия екип."
"Обичам да работя с визуални ефекти за доизпипване или усилване на онова, което вече сме направили" – добавя той. – Ръководителят на екипа е с нас от самото начало и доста сме обсъждали задачите и проблемите, с които се сблъскваме."
Пророчеството е един от първите кинофилми, заснети с Red One Camera, последното постижение на дигиталната технология. Саймън Дъган, операторът на филма, твърди, че Red One Camera кара създателите на филми да погледнат по нов начин на дигиталните камери. "Ние търсим качеството още при заснемането, а с тази техника то е практически идентично с това на готовия филм. С нея не ни се налага да чакаме цял ден, за да установим дали осветлението се е получило. Така сме далеч по-уверени и сме в състояние да разширим границите на онова, което правим."
|
