В началото на 60-те години, в изкуството настъпва период на безвластие – старото все не си е отишло, но му е време, а новото все още прохожда в търсене на подходяща форма и съдържание. Задал се е преход, но всичко е в мъгла. От нея по-късно ще се оформят течения и тенденции в поп-културата, които ще преобърнат на свой ред консервативните вкусове.
В кафенетата на Гринидж Вилидж, център на интелектуалното усилие в Ню Йорк, музикалната сцена е пълна с млади хора, предимно сърдити, които се опитват да привлекат вниманието на публиката. Те са много, почти еднотипни, бардове, свирещи на китара, пеещи соло или в дует, рядко в трио.
Един от тях е Люин Дейвис. Той притежава всичко каквото трябва, за да успее...освен успех. Причината не бива да се търси далеч – сърдитият млад бард прави всичко, за да си препречи пътя към славата. Определението “темерут” може би не е най-точното, но се доближава до обобщената характеристика за Люин Дейвис, който с усърдие реже клоните, за които успява да се закачи. Непризнат музикален гений, той е смазан от жестоката действителност в очакване чудото да стане и да направи пробив на фолк сцената.
Егоистичен и паразитиращ, той се мести от един апартамент в друг, в търсене на “свободен диван”, докато не го изгонят. Усилията му да се промени не са особено настойчиви и се провалят системно. С чепатия си нрав Люин Дейвис успява да настрои срещу себе си всички, които се опитват да му помогнат. Резултатът е сарказъм, печал и фрустрация, които се подсилват от високомерието му и рафинираната му чувствителност.
“Истинският Люин Дейвис” е вероятно най-мрачната комедия на братя Коен и със сигурност сред най-качественото кино сътворено от тях. Около фиктивен персонаж, злочест музикант, който има талант, но няма късмет, те представят амалгама от реални истории, личности и факти свързани с музикалната сцена през този период. Просмукан от меланхолия, почти примирен с жалкото си битие, подобно на герой на А.П.Чехов, Люин Дейвис (великолепният Оскар Айзък) се мъкне по улиците като бито куче на всеки кръстопът винаги безпогрешно взима решението, което ще му навреди.
Неспособен да избяга от себе си, с безизразно лице, той постепенно разбира, че нещастният живот съществува и че трябва да се примири с него. Операторската работа на французина Брюно Делбонел, отличена вече с номинации и награди от професионални сдружения, е в пълен унисон с унилото настроение от филма.
С великолепните си кадри, които макар и в цвят остават в синьо-сивата гама, филмът ненатрапващо поставя ударението върху градските пейзажи като отражение на духовния мир на Люин Дейвис. Авторите се придържат към изобразителната пластика на известната фотография, известна като “Крахът на илюзиите”, в която Джеймс Дийн се разхожда самотен в дъждовен Ню Йорк.
Убеден съм, че филма ще отпрати на седмото небе феновете на Боб Дилън, Джоан Бейз и Пати Смит. Не бих окачествил “Истинският Люин Дейвис” като мюзикъл, при все, че фолк-баладите са пълноценен персонаж и бих предложил на музикалния продуцент Ти Боун Бърнет отсега да нахвърля няколко благодарствени думи за „оскаровата“ церемония. “Истинският Люин Дейвис” получи вече признанието на най-авторитетната американска асоциация на кинокритиците, съставена от 56 мастити експерти. Киното предпочита да показва победители и шампиони, а не персонажи, които получават юмруци без да отговорят.
Отдавна на екрана не се бе появявала история на несретник, който е трудно да съжалиш, и който разваля всичко, до което се докосне. Но това е може би елегантен намек, за това, че между героят-победител и неудачникът, разликата понякога е нищожна и всичко е въпрос на късмет.
Ексклузивна прожекция на "Истинският Люин Дейвис" 31.10.2013, 11:50 | Press Release
Филмът на Джоел и Итън Коен, "Истинският Люин Дейвис" ще бъде показан днес, 31 октомври от 20.30 часа в кино Люмиер. Ексклузивната прожекция е преди официалната премиера на филма в Америка и Европа. Филмът е носител на наградата на журито и е номиниран за Златна Палма в Кан 2013.
В тази имитация на биографична драма от братята Коен идеалистичният млад певец Люин Дейвис (Оскар Айзък) се бори да пробие на фолк-сцената в Гринуич Вилидж в началото на 60-те години. Докато студените ветрове брулят нюйоркските улици, Дейвис разбира, че той самият е най-голямата пречка по собствения си трънлив път към успеха. Кинокритиката за филма:
„Истинският Люин Дейвис” е великолепно изследване на един персонаж, подплатено със сюрреалистични елементи, както забавни, така и мрачни. Той е поглед върху млад мъж, който, за разлика от много свои съвременници, не успява да преодолее множеството недостатъци на характера си и да се превърне в друг човек. Тод Маккарти - Hollywood Reporter
„Истинският Люин Дейвис” е безкрайно оригинално и емоционално пътешествие из нощните клубове на Гринуич Вилидж, суровата зима на Ню Йорк и отчаяните опити на един човек да съвмести изкуството с живота си. Поразителен успех за Оскар Айзък, който пее ангелски и превръща един не толкова симпатичен персонаж в наситен с човешко присъствие и емпатичен образ, който ни напомня, че смирението и геният рядко са добри приятели на човека. Скот Фаундас - Variety
Днес в So Independent може да видите още:
18.30 Оскар 2013: късометражни анимационни филми /"Адам и кучето"; "Прясно гуакамоле"; "Най-дългият ден на Маги Симпсън в детската градина"; Хартиен романс/ - Одеон
20.30 "Преди полунощ" - Одеон След успеха на "Преди изгрев" и "Преди залез", "Преди полунощ" с брилянтните Джули Делпи и Итън Хоук идва да докаже, че продълженията могат да бъдат дори по-добри.
18.30 "Ясно, разбрах!" - Люмиер - Тази комедия е един от последните филми на актьора Джеймс Ганддолфини.
18.15 "Свободно избираем предмет" - Евро Синема - "Джош Раднър е създал вълнуващ и интелигентен поглед към съзряването (или пък липсата на такова), литературата, кариерата и връзките, с обрати, които често се оказват неочаквани и неизменно грабват вниманието."
20.00 "Всичко е изгубено" - Евро синема "Робърт Редфорд изпълнява вълнуващ монолог в тази история за оцеляване в самотни води. „Всичко е загубено” е суров, буквално безмълвен разказ за изоставен насред морето човек, която грабва вниманието, въпреки нищожните, на пръв поглед, шансове. Някои биха го нарекли „Животът на Пи” без тигъра, и, макар че ситуацията на океанския мореплавател е много подобна, намерението и усещането тук са коренно различни. Джей Си Чандър, чийто дебют Margin Call се отличава с великолепен диалог, тръгва в противоположна посока с тази хемингуейска история, посветена изцяло на природните условия, върху които нямаме власт." Hollywood Reporter
18.30 "Часове в музея" - Дом на киното "Безшумно невероятен, необяснимо поразителен. Коен, режисьор от Ню Йорк и видео артист, вгледан в грубите градски пейзажи, е търпелив наблюдател и изкусен разказвач."
20.30 "Прелъстени и изоставени" - Дом на киното Документалният разказ на Алек Болдуин за 65-годишнината на фестивала в Кан ще ви срещне лично с Бертолучи, Копола, Полански, Скорсезе и още режисьори променили езика и историята на киното. ... още »