За моето поколение, благодарение на съветската класика, Втората световна война се обобщава основно и преди всичко със сраженията на Източният фронт и в Европа. От около десетина години, с глобализирането на киното откривам войната, която почти не познавам – тази в Пасифика, в която австралийци и американци се сражават срещу японци. Клинт Истууд и Джон Ву направиха покъртителни разкази, но те се оказаха нищожна част от почитта на киното към общата травма дължаща се на невероятните мащаби на военния конфикт и на страданията, на участниците в него.
‘’Възражение по съвест’’ заема малко по-особено място в пейзажа на филмите на военна тематика. Зрителят няма да срещне на екрана велик стратег или пълководец, окичен с медали и звезди, или да получи цялостна информация за крупни военни операции и решителни действия с карти и стрелки указващи посоката на главния удар.
С ‘’Възражение по съвест’’, след десетгодишно отсъствие, Мел Гибсън се завръща на екрана като режисьор и се насочва към теми, които го вълнуват персонално и професионално. Това е почти пропагандно-религиозен филм с особен привкус на християнство, романтична история за силата на волята, химн на хуманистичните убеждения и декларация за моралното превъзходство на вярващите над невярващите. Гибсън изследва съдбата на противник на насилието, оказал се на фронтовата линия по собствено желание.
Разказът представя Дезмънд Дос (Андрю Гарфийлд), наивен, простоват и симпатичен младеж от малко градче във Вирджиния, който воден от патриотичен ентусиазъм се записва доброволец в армията, подобно на мнозина свои връстници. По време на индивидуалната подготовка излиза наяве сериозен проблем, несъвместим с професионалната характеристика на военнослужещия – редник Дос отказва да докосне оръжие поради религиозни причини. Упорито, той се позовава на петата божа заповед. Оправдан от военния съд, той става санитар към подразделението си. Не след дълго, неговата рота щурмува непревземаемите подстъпи към Окинава.
Филмът трае повече от два часа и е разделен на три части, в които се изследват корените на религиозните убеждения на главния герой, реакцията на армейската администрация спрямо уникалния казус и участието на пацифиста Дос в епичната битка. Не ще и съмнение, че последната глава, която заема около час екранно време, е най-зрелищната. Лаконичното съобщение в началото на филма, че са представени реалните факти (противно на вдъхновен от реални събития) отприщва вратите на ада и развързва ръцете на Гибсън, който никога не е крил слабостта си към кървавото насилие. В много отношения ужасите на войната във ‘’Възражение по съвест’’ надминават тези от ‘’Спасяването на редник Райън’’, считан за естетически връх в тази област. Редно е да се отдаде заслуженото на второстепенните персонажи в историята, които с много по-кратко присъствие успяват да постигнат релефно индивидулизиране. Сред тях се открояват сержант Хауъл (Винс Вон в съвсем ново амплоа) и капитан Глоувър (Сам Уортингтън като съвършенният боец и олицетворение на бога на войната). Изключително колоритен характер, раздиран от противоречия е бащата на Дезмънд – Том Дос (Хюго Уевинг, агент Смит от ‘’Матрицата)’’. Като подчертава старателно противоречията втъкани във всеки образ, Гибсън постига убедителна многопластовост и реализъм.
‘’Възражение по съвест’’ е разказ за истински неконвенционален герой и участник във войната, спасил от сигурна гибел десетки свои другари. Неуязвим с преклонението си към подвига, Мел Гибсън представя този уникален персонаж без страх от възмущението на бдителни родителски организации или санкциите на цензурни бюра като превръща филма в потресаващ емоционален спектакъл и философска притча.
