Светослав Овчаров: "... Въпреки че Хемингуей през 1922 г. е твърде млад, още тогава той носи в себе си цялата си амбициозност, всичките си страхове и комплекси, които, в края на краищата, го и погубват"
На фокус: „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”
2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие.
Представяме на вашето внимание „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” на Светослав Овчаров. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори.
България, нощта на 18 октомври, 1922 година. От „Ориент експрес” свалят на малка гара болен американец. Началникът на гарата и дъщеря му го посрещат враждебно. Постепенно той спечелва доверието им. Бащата разбира, че дъщеря му е решила да замине с американеца за Париж. Затова тайно го приспива и го натоварва на влака. На сутринта от госта е останал само къс хартия, на който е прикрепен орденът „За храброст”, даден на доброволеца Ърнест Хемингуей.
В основата на сценария стои историческия факт, че през есента на 1922 г. на връщане от Цариград Ърнест Хемингуей - тогава 23-годишен кореспондент на канадския вестник "Торонто дейли стар" - минава през България. Той се връща от "театъра на бойните действия" след края на войната между Турция и Гърция, а от България изпраща репортажа "Бежанците от Тракия". По думите на режисьора всички перипетии около преминаването на Хемингуей през България, представени във филма са плод на творческо въображение. В същото време обаче всяка реплика на главния герой е абсолютно автентична, взета макар и от друг контекст на богатата мемоарна литература, посветена на великия американски писател.
Режисьор и сценарист на филма е Светослав Овчаров, оператор е Огнян Калайджиев; продуценти са Асен Владимиров, Дико Михов, Светослав Овчаров, Теодор Василев. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. В ролите ще видим Гергана Плетньова, Крис Хайслър, Руси Чанев, Иван Бърнев, Малин Кръстев, Стефан Мавродиев, Касиел Ноа Ашер, Цветана Манева. Снимките на филма са осъществени през 2007 г. в село Драгомирово край Свищов и в Селскостопанската академия в София. „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” е продукция на „Про Филм” и „Омега Филмс”, в ко-продукция с Българската Национална Телевизия, с подкрепата на Изпълнителна агенция „Национален Филмов Център”, Програма МЕДИА, Балкански Филмов Фонд към МФФ Солун.
Режисьорът ... Въпреки че Хемингуей през 1922 г. е твърде млад, още тогава той носи в себе си цялата си амбициозност, всичките си страхове и комплекси, които, в края на краищата, го и погубват. Разбира се, носи и таланта си да вижда живота, да го възприема в дълбочина, да разбира хората.
Изключително трудно е, като се мисли за Хемингуей, да бъде отличена маската от същността. Защото той през целия си живот нещо играе. Той непрекъснато изгражда представата за себе си, изигравайки я, може би даже без да осъзнава винаги това. Но играейки мачо, или бикоборец, или пияница (в какъвто, впрочем, се превръща накрая), той губи контрол и тези неща впоследствие го унищожават.
Има твърде много изследвания, които са написани за това къде свършва истината и къде започва измислицата в неговия живот. И отговорът е, че няма истина и няма лъжа. Че той, докато като писател е пишел своите произведения, по подобен начин е пишел и своята биография...
А кой не иска да се махне от България?! Кой не мечтае да срещне любовта на живота си? Действието в нашия филм се развива преди 90 години, но ако се огледаме, ще видим, че героите му са сред нас. Извърнете се, може би вашият "Хемингуей" е зад гърба Ви. Не пропускайте любовта... Vesti.bg, март 2009
Критиката за филма ... Встрани от екстремността на „Дзифт” или „Хиндемит”, но също в контекста на българското неслучване (само че през външни очи), „Хемингуей…” покорява с елегантност и минорност. Стъпил върху нищожен факт от биографията на американския писател, в една ноемврийска нощ на 1922, Овчаров е сътворил микрокосмос насред херметизма на българските нрави, еротика – насред заклинания и гореща вода, културност – насред провинциалната заспалост, застопореност – насред гарата, където спира Ориент експрес... И макар в наратива си да изглежда леко старомоден, той е очарователно живописен филм, заснет в нисък ключ. Обаятелно е актьорското присъствие – на непознатите Гергана Плетньова и американеца Крис Хейслър, на обичаните Руси Чанев, Иван Бърнев, Малин Кръстев, Касиел Ноа Ашер... Геновева Димитрова, „Лик”, 2009
... „Единствената любовна история...” дърпа други струни в душата – на копнежа и неосъществимостта. Или, за да вляза в езиковата нагласа на филма, ще го определя с казаното в едно японско произведение: „тъгата от безкрайното блуждаене в търсене на изгубеното общество”. Липсва ми повече поетичност, спонтанност и лекота – тогава героите нямаше да са толкова умни, диалозите толкова пре(дна)мерени, кадрирането толкова нагласено. Обяснявам си го с нагласата на самия Светослав Овчаров – неговата фина наблюдателност е развила повече усет към иронията (където попаденията са точни), отколкото страстност. Иначе е заявена Чеховска (отново!) двойственост: историята, характерите и отношенията дърпат към мелодрама, а в подмолите се таи комедията. Петя Александрова, „Кино”, 2009
... „Единствената любовна история...” е камерен, артфилм, издържан в стила на класическото европейско кино. С подчертан интерес към детайла и мекото осветление. С масираното навлизане на американското кино вече бяхме отвикнали да гледаме толкова бавно, дори мудно действие. Но то, изглежда, си има своята обосновка - режисьорът явно иска да ни пренесе в атмосферата на безвремие и летаргията на малкото затънтено място, в което попада американецът... Героинята на Гергана Плетньова доста се различава от пасивността на Чеховите героини. Тя е практична и борбена, със силен характер, готова на всичко, за да се измъкне от дълбоката провинция. С което доста напомня на днешните млади българки. Точно това препраща филма „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” към днешния ден и го спасява от това, да не бъде чисто историческа зарисовка на отдавна отминали времена. Мариана Първанова, „Монитор”, март 2009
Фестивални участия и награди
Специална награда на журито и Наградата за най-добър режисьор - Фестивал на българското кино „Златна роза”, Варна, октомври 2008 7 номинации от Годишните награди на ИА „НФЦ”2009 - за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарист, най-добър оператор, най-добра актриса, най-добър сценограф, най-добър композитор 2009 Награди на Националния филмов център - Награда за най-добър режисьор, най-добър сценограф 2010 Награда на публиката на Фестивала на Европейското кино, Лос Анжелис, Калифорния
