Теми
Сергей Соловьов ще бъде специален гост на 14-ия София Филм Фест

Блестящият руски режисьор ще получи наградата на София за приноса си в киното.

“Докато не възникне маниакално отношение към това, което искаш да направиш, нищо няма да излезе” – казва призьорът на Берлинския и Венецианския кинофестивали Сергей Соловьов.

Той е роден на 25 август 1944 г. в Кем, Карелска област на бившия СССР. Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студиата на Мосфилм. Тогава е и дебютът му като режисьор с филма “Семейно щастие” (“Семейное счастье”) по разказите на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.

Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва факта, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e “нежната възраст” от 12 до 25 години. На този ярък период от човешкия живот са посветени и филмите му “Сто дни след детството” (1975, носител на “Сребърна мечка” за режисура на Берлинския кинофестивал), “Спасител” (1980, отличен с диплом от фестивала във Венеция), “Наследници по права линия” (1982), както и “Чуждата, бялата и сипаничавата” (1986, носител на Голямата награда на журито във Венеция).

От 1982 г. Сергей Соловьов е преподавател в режисьорския факултет на ВГИК. Сценариите на филмите си пише сам (понякога в съавторство), често и въз основа на големи литературни класики. Най-голяма популярност обаче му носят неговите “Три песни за родината” – “АССА” (1987 г., специалната награда на журито в Сан Себастиан), “Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта” (1989) и “Дом под звездите” (1991).

“АССА” и “Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта” са двата филма от прочутата трилогия на Соловьов, които ще бъдат показани и на тазгодишното издание на София Филм Фест.

“АССА” се превръща в едно от основните събития в куртурния живот на СССР през втората половина на 80-те години на ХХ век. Филмът е „музикално-криминална” кино-история, в която на съветския екран за първи път се появяват забранени рок групи като „Кино”, „Аквариум”, „Браво”, а в герои се превръщат кумирите на ъндерграунд изкуството. Мрак, романтика и бунт се смесват и резултатът е банда особняци, странни прически и недопустими за времето и мястото текстове. А покрай групите и тяхната меланхолична музика филмът развива и нестандартна за Съветския съюз история – трагичен любовен триъгълник между гангстер - Крымов, млад музикант – Банан, и красива жена - Алика.

Тази тема Соловьов „доработва” и в следващия си филм “Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта”. Той разказва историята на Митя (Михаил Розанов) - 15-годишен потомък на богат белоемигрант, който мечтае да учи във военно-морско училище. Богатият му дядо го вика във Франция, но Митя избира да остане в СССР. Веднъж той пуска през прозореца в дома си своята съседка Александра (Татяна Друбич). Тя е бременна от женен плейбой (Александър Абдулов), който не желае да изостави семейството си и предлага на Александра аборт. Но момичето отказва. След смъртта на дядо си Митя получава голямо наследство, става милионер и прави предложение на Александра като  осиновява и детето.

Саундтракът към втората част от трилогията на Соловьов – “Три песни за Родината” също печели голяма популярност. Той е създаден от култовата рок-група “Аквариум”, а през 1990 г. е издаден във виниловия й двоен албум “Черната роза – емблема на тъгата, червената роза – емблема на любовта”.

През 2000 г. Сергей Соловьов снима още един от най-добрите си филми  - поколенческата драма “Нежна възраст”. Този едновременно смешен и тъжен разказ за порастването на един младеж е отличен със “Златна роза” на Кинотавър.

Миналата година Сергей Соловьов завърши и екранизацията на “Анна Каренина”, (двучасов игрален филм и 5-сериен телевизионен вариант), която също ще бъде показана на 14-тия СФФ. Същата 2009 г. година излезе и другият му голям филм със странното име “2-АССА-2”, още едно заглавие, подписано от Сергей Соловьов в програмата на тазгодишния международен кино форум у нас. Най-интресното е, че тези два последни, различни иначе филми имат много общо помежду си. Оказват се части от едно цяло, тъй като сюжетът на втория “АССА” е свързан и със снимките на  “Анна Каренина”, по която Соловьов работи повече от 10 години.

В света същестуват около тридесет екранизации на “Анна Каренина” на Толстой. За една от най-добрите изпълнителки на главната женска роля се смята руската актриса Татяна Самойлова. В различно време Анна Каренина изиграват и Грета Гарбо, Вивиан Лий, Софи Марсо. Във филма на Соловьов в тази роля влиза музата му Татяна Друбич (изпълняваща главните роли в най-добрите филми на режисьора – “Сто дни след детството”, “Спасител”, “Наследница по права линия”, “Избрано”, “АССА”, “2-АССА-2”). Образът на чувствителния и по толстоевски човечен мъж на Анна Каренина режисьорът поверява на покойния Олег Янковский, който умира няколко седмици преди премиерата на филма.

По думите на Татяна Друбич, тя се опитва да не копира никоя от своите велики предшественички. “За мен най-интересна от всички, разбира се, беше толстоeвата Анна Каренина, - казва актрисата. – Нейната душа е бездна. Можеш да я изиграеш и “бяла”, и “черна”, както ти харесва. Но най-сложно беше да заобичам Анна, защото освен Сергей Соловьов, никой не я е обиквал, в това число и Толстой.”

Режисьорът не скрива своята любов към героинята. “За мен Анна Каренина е критерий за жена, - казва той. – В нея няма нищо, коета да не разбирам, уважавам и което не съм готов да й простя. И още нещо важно за мен е, че “Анна Каренина” е първият роман на руският Сребърен век.”

Екранизацията се ражда не в павилионите на Мосфилм, а в историческите дворци на Петербург, Москва и в родното място на Толстой - Ясна поляна. За да пресъздадат атмосферата и нравите на времето в края на ХІХ и началото на ХХ век, над филма работят много художници. Ушити са 150 костюма. Соловьов много се опасява да не изневери на героите на Толстой и изпипва всичко до най-малкия детайл. Именно с това големият режисьор обяснява дългата си работа над “Анна Каренина”.

По желание на Сергей Соловьов филмът му “2-АССА-2” излиза на екран седем дни преди “Анна Каренина”. За него е много важно те да излязат заедно: “Аз ще съм много щастлив, ако “2-АССА-2” се превърне в своеобразен локомотив за “Анна Каренина” или голям локомотив, който още веднъж да прегази Анна. Не мога да кажа, че така съм го планирал, но когато двата филма изведнъж започнаха да се обединяват, това стана добре и много художествено.”

“2-АССА-2” е своеобразно продължение на култовия филм “АССА”. Той също е лиричен музикален трилър, в който трагически са преплетени съдбите на героите, водени от сложни криминални и психологически повествования.

“2-АССА-2” обаче е история, отразяваща промените през последните 20 години, промените, за които са мечтали героите на “АССА”.  Днес те обаче са вече реалност. Влияят различно на съвременните хора и ги формират по различен начин. Именно за тях разказва “2-АССА-2” или в частност за съдбата на знаменитата днес актриса Алика Алданова, която тогава в прилив на злобно безумие застрелва любовника си Крымов. Следват съд, затвор, но това вече е минало. Алика е на свобода заедно със своята дъщеря. И тук не липсват перипетии. Отново се преплитат жизнени противоречия, психологически и криминални обстоятелства. И отново разрешаването на тези противоречия изисква лично благородство, ум и духовна сила. По време на целия филм, паралелно с основната сюжетна линия, почти всички герои в “2-АССА-2” са заети със снимането на филма “Анна Каренина”.

Самият филм и неговата съдба също са едни от главните герои на новия “АССА”. И тази продукция на Сергей Соловьов, както и първият “АССА”, са пронизани от новата музика. Във филма могат да бъдат чути рок-композициите на група “Ленинград”, водена от известния Сергей Шнуров, който междувременно играе една от главните роли във филма.

Тук е и новата класическа музика на гениалния виолист Юрий Башмет, също с роля в “2-АССА-2”. И както винаги в творчеството на Соловьов, темата за музиката, юношеството и новите надежди не дава възможност на филма да бъде мрачен, а изпълнен с много оптимизъм и красота.