Дата на раждане: 17.08.1943 год. Място на раждане:Ню Йорк, САЩ
Робърт Де Ниро се ражда в Ню Йорк на 17 август 1943 година в семейство на художници: родителите му, Робърт Де Ниро старши и Вирджиния Адмирал, са добре известни в средите на нюйоркската бохема в онези години. Но две години след ражданетона детето двамата се развеждат. Детството на Робърт приминава съвсем близо до Италианския квартал на Ню Йорк: момчето прекарва много време на улицата, но по това време прави и първия си опит в театъра – в ролята на Страхливия лъв в училищната постановка на „Магьосникът от Оз”.
Сцената постоянно притегляла Робърт и към 15-16-годишна възраст той вече участвал в постановки на няколко театъра, а междувременно се бил записал да учи актьорско майсторство при Стела Адлер и Лий Страсбърг, видни привърженици на школата на Станиславски. Де Ниро също се привързал към този метод и старателно влизал във всяка роля дълго преди началото на снимките: за „Шофьор на такси” (1976) на Мартин Скорсезе Робърт един месец работил като таксиметров шофьор, за "Разярения бик" (1980) актьорът качил над 20 килограма и дълго тренирал бокс, а за "Ню Йорк, Ню Йорк" (1977) се научил да свири на саксофон.
За първи път Де Ниро се появил на киноекрана във филма на Браян Де Палма „The Wedding Party", който е сниман още през 1963, но излиза по екраните през 1969 и минава общо взето незабелязано. Чак през 1973 Де Ниро е забелязан в ролята на умиращия бейзболист от филма "Bang the Drum Slowly", като е определен за най-добър актьор от гилдията на Нюйоркските кинокритици. Същата година той се снима във филма на Скорсезе „Mean Streets” (1973) – това е началото на дългогодишния творчески съюз на двама от гениите на съвременното кино. В сметката си те имат филми като "Шофьор на такси", "Ню Йорк, Ню Йорк", "Разярения бик", "Кралят на комедията" (1983).
Истинският успех идва при Робърт след ролята на младия дон Вито Карлеоне в продължението на „Кръстникът” на Франсис Форд Копола - Де Ниро получава „Оскар” за най-добър актьор в поддържаща роля и е наречен от доста критици "вторият Марлон Брандо".
Скоро американската киноакадемия номинира Де Ниро за „Оскар” вече и в категорията за най-добър актьор за ролите му в "Шофьор на такси" (1976) и "Ловецът на елени" (1978), но втората златна статуетка идва при актьора през 1981 год. за ролята му във филма на Мартин Скорсезе "Разярения бик" (1980). Докато кариерата на Де Ниро върви великолепно, същото едва ли може да се каже за личния му живот. Отношенията на Робърт с жените се оказват крайно сложни, като основната причина е в комплексите, преследващи актьора още от дете: многобройните връзки на майка му, постоянно сменящите се мъже в дома им – всичко това оставя отпечатък върху психиката на малкия Боби.
Независимо че формално първият му брак с Диана Абът продължава повече от десет години (всъщност те се разделят много по-рано), през цялото време Де Ниро има странични връзки. Личният му живот е съпроводен от многочислени скандали, а самият той обикновено не дава никакви коментари и предпочита да пази ореол на тайнственост около личния си живот. Но жълтата преса се старае да не пропуска нито една връзка на актьора и постоянно обсъжда неговия не съвсем обичаен вкус – Де Ниро се слави с интереса си към стрийптизьорки, модели, манекенки, като при това отдава предпочитание на по-тъмнокожите от тях. Много от бившите му партньорки периодично шокират публиката с искове за бащинство срещу актьора, но в повечето случаи той успява да постигне с тях извънсъдебни споразумения. През 1997 се състоя тайната сватба на Де Ниро с бившата стюардеса, тъмнокожата Грейс Хайтауър, и след извесдтно време им се роди син, който е шестото дете на актьора.
В началото на 90-те години Де Ниро бе застигнат от поредица неуспехи: актьорът изглежда реши, че само с присъствието му филмите стават популярни и между 1990 и 1995 се снима в 15 филма. Повечето от тях - "Стенли и Айрис" (1990), "Виновен по подозрение" (1991), "This Boy's Life” (1993) - си бяха откровени провали, а други като "Обратна тяга" (1991), "Франкенщайн" (1994), "Фенът" (1996), "Копланд" (1997) не оправдаха очакванията. Но Де Ниро успя повече или по-малко да се реабилитира, завръщайки се към обичайното си амплоа на "корав тип" с филми като „Жега” (1995) и „Казино” (1995). Освен това за пореден път доказа, че е в състояние да играе и съвсем различни, човешки роли с филми като „Слийпърс” (1996) и „Стаята на Марвин” (1996). Той не пропусна да зарадва и почитателите на комедията с изявите си в ”Запознай се с нашите” (2000) и "Анализирай това" (1999), както и продълженията им, където великолепно пародира образа, с който стана популярен в началото на кариерата си.