„Къщата на мишката”, както е познато студио Уолт Дисни в Холивуд, е истинската фабрика за мечти, която вече над 70 години е запазена марка най-вече в жанра на анимационните приказки за малки и големи.
Началото е поставено през далечната 1937 година със „Снежанка и седемте джуджета”. Следват вечни класики като „Пинокио”, „Бамби”, „Спящата красавица”, „101 далматинци” и много други, които продължават периодично да се преиздават във формат за домашно гледане, като част от Златния фонд на студиото.
В България анимациите на Дисни добиха популярност в годините на разцвет на видео пиратството в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. „Малката русалка”, „Красавицата и звярът”, „Аладин” и най-вече „Цар лъв” са филмите, които получиха световно одобрение и реализираха огромни приходи за Дисни в рамките на половин десетилетие.
Едва след формалното обединяване на Дисни и Пиксар през 2006, самият Джон Ласетър се зае с контрола върху цялостната политика по отношение анимационните проекти на компанията и резултатите не закъсняха.
Макар, че хитовете на Пиксар продължават да носят над 1 милиард долара приходи само в лицето на „Играта на играчките 3”, то с миналогодишния „Принцесата и жабокът” Дисни нагледно доказаха, че са ненадминати в традиционната 2D анимация.
И ако нещо липсваше в историята за първата чернокожа принцеса, то премиерният „Рапунцел и разбойникът” е всичко, което може да искаме като зрители, зажаднели за едно класическо Дисни приключение.
Всички ключови елементи са налице – красива принцеса, храбър герой, зла вещица и разбира се задължителните забавни животни, които ще предизвикат неподправен смях сред децата от всички възрасти, а очарователният хамелеон Паскал нищо чудно да стане герой и на отделни кратки филмчета, както често се случва с някои от второстепенните герои в историите на Дисни.
Сценарият, вдъхновен от творчеството на братя Грим и дело на един-единствен човек (Дан Фогелман – „Колите”, „Гръм”), смесва по изключителен начин екшън и комедия, като не пропуска да отдели достатъчно внимание и на песните, които са неразделна част от филмите на Дисни. Тяхното напълно естествено вмъкване в историята е подпомогнато от музиката на композитора Алън Менкен, носител на 8 награди "Оскар" за вече споменати Дисни класики, като „Малката русалка” и „Аладин”.
Щатското заглавие на филма „Tangled” е хитро намигване едновременно към дългата коса на Рапунцел и веселата бъркотия, която се вихри на екрана. За щастие точно този филм е далеч от вероятността да оплете зрителите и да загуби вниманието им и за секунда.
В ръцете на режисьорското дуо Нейтън Грено („Семейство Робинсън”) и Байрън Хауърд („Гръм”) филмовата динамика получава перфектен баланс – в началото, когато паралелно се запознаваме с историите на Рапунцел и дръзкия разбойник Флин Райдър, и впоследствие, когато двамата вече заедно се впускат в приключение, което предлага по-увличащи екшън сцени от редица високобюджетни игрални продукции.
„Рапунцел и разбойникът” излиза по екраните едновременно в 2D и 3D дигитален формат, което дава нов повод за сравнение между различните похвати в кинопоказа в днешно време.
Досега съм имал възможността да правя паралел единствено между двуизмерните и триизмерните версии на игрални филми. За съжаление успехът на „Аватар” повлече след себе си вълна от продукции, които не бяха заснети в 3D, а обработени допълнително, за да се получи най-вече оправдание за таксуване на зрителите с по-висока цена на билета. Независмо от огромните приходи, които бяха реализирани от студията, зрителите масово изразиха недоволство от преживяното и често се оплакваха от главоболие.
За щастие и благодарение любезното съдействие на „Форум филм” (киноразпространители на Уолт Дисни за България) имах възможността да гледам филма в 2D оригинална версия на английски и в 3D дигитален формат, озвучен на български.
В резултат мога напълно откровено да заявя, че филмът е еднакво очарователен, пъстър и жизнерадостен и в двата предлагани варианта, като определено си заслужава повторно гледане, така че всеки може да направи сравнение сам за себе си.
Като зрител винаги съм предпочитал оригиналната версия на всички анимационни проекти по простата причина, че обикновено за озвучаването им са ангажирани едни от топ актьорите в Холивуд. От друга страна напълно оправдавам озвучаването им на български, защото далеч по-неприятно е да слушаш в киносалона как родител се мъчи в рамките на 2 часа да чете всяка реплика на детето до себе си.
Българският екип, работил по озвучаването на „Рапунцел и разбойникът” е свършил отлична работа, като гласът на Калин Врачански (като Флин Райдър) определено не навява асоциации с актуални телевизионни поредици и няма опасност да подразни поотрасналите „деца”, които може вече да се дразнят от преекспонирания публичен образ на актьора.
Световната премиера на 50-ят Дисни пълнометражен филм съвпада с Денят на благодарността в САЩ. Сигурен съм, че и публиката ще се отблагодари на студиото за прекрасния Коледен подарък, подранил с няколко седмици, за да задоволи най-нетърпеливите и да им създаде радостно настроение, което ще остане дълго време след като са напуснали уюта на киносалона.
Защото независимо от суровата действителност на 21 век, всички ние – малки и големи – ще продължаваме да обичаме добре разказани приказки за принцеси и герои, приключения и любов, храброст и приятелство.
А „Рапунцел и разбойникът” е именно такава приказка, която мигновенно се нарежда сред останалите Дисни класики и завинаги заема място в сърцата на децата от всички възрасти.
Просто ще трябва да се обяснява на децата, че това е друга Рапунцел, а не тая по чиято плитка принцът се катери. Но като качество на анимацията Дисни са си майстори.
„Рапунцел и разбойникът” е 50-тият пълнометражен анимационен филм на „Disney” и честно да ви кажа, не се сещам за по-приятен начин да отпразнуват този своеобразен юбилей от произведение, което съчетава онази неповторима и характерна само за това студио магия, която всички помним от „Малката русалка”, „Красавицата и звярът”, „Аладин” и „Цар Лъв”, и модерните компютърни технологии, с които „Disney” така и не успяха да направят филм, който да покаже пълния им потенциал.
Знаете, че след няколко неуспешни опити да се намесят в монопола на „Pixar” и “DreamWorks” (и спорадичното участие на някое от останалите студия) от „Disney” решиха да се завърнат към това, което умеят най-добре – традиционната анимация. Резултатът беше относително успешният „Принцесата и жабокът”, на който обаче, му липсваше приказното обаяние на най-добрите им филми. Но посоката беше правилна и трябваше още една стъпка, за да могат нещата да си дойдат на мястото. Е, тази леко колеблива стъпка е „Рапунцел и разбойникът”. Защо колеблива? Първо, защото от студиото все още продължават да търсят себе си и не са могли да се развихрят пълноценно, което от своя страна пречи на филма да „експлодира” в емоции. И второ, историята има едно-две места, където би могла да бъде пипната.
Рапунцел и разбойникът
Като останалите техни филми, вдъхновени от приказки, „Рапунцел и разбойникът” не следва много точно първообраза си. Историята в супер съкратен вариант е следната: Имало едно време момиче с вълшебна коса, живеещо във висока кула и един разбойник с добро сърце. Един ден съдбата ги срещнала и те – въпреки злата вещица и препятствията, които им поставил животът – се взели и заживели щастливо. Край! Всъщност, кога пък това дали екранизацията е точно по приказката е имало някакво значение за когото и да е било, особено когато става дума за анимация? Това, което мога да кажа е, че тя е интересна и предлага едно-две интригуващи, забавни и определено развлекателни решения.
Но това ли е най-важното, ще попитате. Не, най-важното е, че „Рапунцел и разбойникът” е най-добрият филм на „Disney” от доста години насам. Визията му, вдъхновена от класическата маслена живопис, е просто фантастична. От „Шрек” насам не се бях кефил толкова на цялостен визуален стил на анимация. Създателите надълго говорят за вдъхновението си за цветовете, осветлението и останалите компоненти на картинката. Това, което ме поразява обаче е, че те споменават как не са искали косата на Рапунцел да е фотореалистична, а да е богата, пищна и блестяща. Как са търсили начин да претворят топлината на традиционната анимация чрез CGI. А аз през цялото време си мислех, как косите им изглеждат по-добре от всяка анимация, която съм виждал. Представям си, ако бяха искали да ги направят да изглеждат реалистично.
Рапунцел и разбойникът
Другият голям плюс са героите, които са страхотни. Рапунцел обира всички точки, особено в моментите с постоянна смяна на настроенията, които ще накарат всеки сблъсквал се с тийнеийджър (или която и да е жена) да се усмихва тъжно. Флин е леко стандартен като крадец добряк, но и той има какво да покаже. Злодеят, в лицето на Готел, е истинска класика. Образът й е далеч от гротеските, грандоманските мании за владеене на света и тем подобни, с които се сблъскваме напоследък. Женицата просто иска да е вечно млада, кой може да я съди? Истинската перла обаче, са поддържащите герои – всичките смахнати бандюги, хамелеончето Паскал и най-вече моят личен фаворит, супер персонифицираното ченге Максимус, който е кон. Малки и големи гарантирано ще се влюбят в тях.
Да обобщим: „Рапунцел и разбойникът” в никакъв случай не е съвършеният филм. Той просто е забавен (много), изглежда повече от отлично, има чудесни образи и не на последно място, задължителните за филм на „Disney” песнички определено не са дразнещи и натрапващи се, и даже бих казал, че при все българският дублаж са доста мелодични и приятни.
Прекрасен анимационен филм, който просто дължите на вашето дете.
доста добра анимация,ще му хареса на всеки един човек независимо от възраст.Хубаво е да се правят филми приказки,защото това много ни напомня за нашето детство
Филмчето наистина е свежо и приятно,така че нека всеки,който има възможност,отиде в кинозалата и го гледа.Съгласен съм и с рецензията на филма-колкото и да порастваме,винаги ще имаме нужда да вярваме в някоя приказна история..Не само,за да запазим детето в себе си,но и за да съумеем да се съхраним като хора..
Така се случи, че гледах филма на гала-премиерата и честно казано не просто ми хареса, а мисля, че е уникален.Напоследък има много готини и хубави анимации,но тази е просто вълшебна.От години не ми се е случвало да се чувствам като част от историята именно на анимация.Този любилеен филм на Дисни мисля, че може да се нареди до истинските има класики от преди 10-15 години.Принцесата и жабокът беше една добра заявка, но Рапунцел и разбойникът е нешо много повече.Дано в България филмът се оцени наистина по достойнство и не стане като Играта на играчките.
СИГУРНО ЩЕ Е ХУБВАВ И КРАСИВ НАИСТИНА
2 гласа
Просто ще трябва да се обяснява на децата, че това е друга Рапунцел, а не тая по чиято плитка принцът се катери. Но като качество на анимацията Дисни са си майстори.