Бъдещият магнетичен актьор, чието малко име всъщност трябва да се произнася Рейф (а не Ралф, но у нас е прието така), се ражда на 22 декември 1962 като първото от шестте деца на фотографа Марк Файнс и неговата съпруга Джини (или Дженифър Лист, писателка).
Двете му сестри Марта и Софи днес са съответно режисьор и продуцент, а братята му са: Магнъс - музикант; близнаците Джоузеф и Джейкъб – съответно актьор и охрана на дивеч. Ралф учи в колежа по изкуства и дизайн „Челси”, но скоро се отказва от рисуването и се записва да учи в Кралската драматична академия. През 1987 се присъединява към Кралския национален театър, а през 1989 – към Кралската шекспирова компания. В един от първите си филми си партнира с Жюлиет Бинош в ролята на Хийтклиф в "Брулени хълмове" (1991), по книгата на Емили Бронте – първия филм от европейския клон на Paramount. Филмът не допада на британската критика и получава съвсем ограничено разпространение в Обединеното кралство, а в САЩ го гледат по телевизионния канал TNT през 1994.
През 1991 Ралф Файнс играе главна роля - тази на авантюриста T. E. Лорънс, в „A Dangerous Man: Lawrence After Arabia", показан по PBS през 1992. Така попада в полезрението на Стивън Спилбърг, който веднага се свързва с него и му предлага ролята на Амон Гьот в „Списъкът на Шиндлер". Така същата година актьорът се снима в първия си американски филм и същевременно прави една от най-сполучливите си роли. За играта си в "Списъкът на Шиндлер" като нацисткия комендант Амон Гьот Файнс е почетен с номинация за най-добър актьор в поддържаща роля. Малцина са го гледали и в историческата лента на Питър Гринауей "The Baby of Macon", както и в моралистичната притча "The Cormorant" (и двата през 1993). Файнс постига отново успех с ролята на Чарлс Ван Дорен, централната фигура в телевизионна игра, около която избухва голям скандал през 50-те години в превъзходния филм на Робърт Редфорд "Телевизионно състезание" (1994). Следващата (и несполучлива) роля на актьора е на търговец на контрабанден хайтек във футуристичния трилър "Странни дни" (1995).
В същата посока, но далеч по-успешно Файнс играе главната роля в брилянтната адаптация на Антъни Мингела на "Английският пациент" - спечелилият „Оскар” епос, който отново го събира с Жюлиет Бинош. През половината от филма актьорът е на практика нерапознаваем под грима, имитиращ тежки изгаряния, и играе само с очи и глас.
За тази си роля Файнс е номиниран за „Оскар” като най-добър актьор. Отново се връща в костюмното кино като ексцентричен свещеник, пристрастен към хазарта - във филма на Гилиан Армстронг „Оскар и Лусинда" (1997).
С коса, боядисана в червено, Файнс предлага чудесно изпълнение като тайно влюбен комарджия, който раздава спечелените на карти пари на бедните.С бомбе и чадър Файнс влиза в следващия си образ – този на джентълмена Джон Стийд, във версията за голям екран на популярния ТВ сериал "Отмъстителите" (1998), заедно с Ума Търман в ролята на госпожица Пийл. Актьорите се опитват да подходят с повече лекота и хумор към познатите образи, но филмът се оказва тотална катстрофа. „Според мен е въпрос на чест да имаш такъв голям провал в биографията си”, отбелязва Файнс. Той се завръща с по-сериозна роля (а и като изпълнителен продуцент) в "Онегин" (1999), режисиран от сестра му Марта. Екранизацията е по Пушкин, а в ролята на Татяна е очарователната Лив Тайлър. Същата година Файнс играе и страдащ писател с разбито съце в "Краят на аферата" с Джулиан Мур. Филмът получава две номинации за „Оскар” и 9 за наградите на Британската киноакадемия.
Следващият проект на актьора е „Съншайн”. Филмът разказва за съдбата на едно семейство унгарски евреи за период от 150 години, проследена с вещина от именития режисьор Ищван Сабо, и излиза по екраните през 2000 г. Файнс играе брилянтно дядото, бащата и внука. Независимо от голямата си заетост в киното, Файнс не се отказва от театъра и периодично се завръща на сцената. Участва в главната роля в постановката на „Хамлет” на английския театър Alameida през 1995, преди да се появи със същата роля и на Бродуей и да грабне наградата „Тони” за най-добър актьор. След като триумфира в още няколко шекспирови пиеси, Файнс отново се обръща към киното и през 2002 и 2003 участва в "Червеният дракон" в ролята на татуирания сериен убиец Франсис Долархайд, преследван с помощта на д-р Ханибал Лектър (Anthony Hopkins); играе в "Петзвезден романс", романтична приказка в стила на "Хубава жена", с участието на Дженифър Лопес; играе и във филма на Дейвид Кроненберг "Spider" като изпаднал шизофреник, който се опитва да се завърне към нормалния живот. След кратко отсъствие през 2005 актьорът се завръща с ролята на британски дипломат във "Вечният градинар" - завладяваща адаптация на Фернандо Мейрелес по романа на Джон ЛьоКаре. Сред най-новите филми с участието на Файнс са анимацията "Уолъс и Громит: Проклятието на заека" (2005), “The Chumscrubber” (2005), след което актьорът отново се превъплъти в дипломат, но този път американски в «Бялата графиня».
А през 2005 и 2007 изигра на два пъти злодея Волдемор – в “Хари Потър и Огненият бокал” и «Хари Потър и Орденът на феникса».
