Пламен Масларов е изтъкнат филмов и театрален режисьор, актьор, сценарист и продуцент. Роден на 1 януари 1950 г. в гр. Своге. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) “Кр. Сарафов” в София през 1974 г. в класа на проф. Христо Христов. Още докато следва работи като асистент-режисьор и прави актьорски дебют в ролята на Мустафата в един от най-значителните за българското кино филми
“…И дойде денят” (1973), на режисьора Георги Дюлгеров. След няколко години работа като театрален режисьор в Пловдив и Бургас, Пламен Масларов специализира кинорежисура и драматургия в Париж (CRUS).
Прави режисьорския си дебют с късометражния филм “Ситуация”. Първият му дългометражен филм “Любовта на Мирон” (1980) печели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала в Сан Ремо, Италия. През 1992/94 в Страсбург взема участие в програмата на Европейския съвет за култура за източноевропейските страни “Одисей”. От 2001 до началото на 2003 година е директор на Народния театър “Иван Вазов”.
От 17 ноември 2004 е директор на Българска национална филмотека. Автор е на около 50 документални, телевизионната поредица „Българският ХХ век”, и над 10 игрални филма, сред които “Зелените поля…” (1984), “Съдията” (1986), “Забранено за възрастни” (1987), “Кмете, кмете…” (1990), “14-те целувки” (1997), Похищението” (2009). Режисьор и съсценарист е на телевизионните сериали “Съдебни хроники” (1992), “Слово за ползата от четенето” (2000), “Не се навеждай навън” (2004). Продуцент е на “Граница” (1994). В сатиричния театър поставя пиесата „Маршрутка” на Елин Рахнев. До последния си дъх работи над телевизионния филм „Корави старчета”.
