Петима мъже се опитват да залъжат скуката с дълги вечери в киното, около билярдната маса в кафенето, в кроежи на бохемски шеги и търсене на какъвто и да е повод за разтуха. Те са мамини синчета, глезени и издържани от семействата си: вечният смешник Алберто с детинското лице, който крънка джобни от сестра си; Леополдо, отнесен в блянове за литературни успехи; мързеливият и нехаен Рикардо; наскоро оженилият се женкар Фаусто и Моралдо - най-младият, който единствен си мечтае да напусне компанията и да замине за Рим.
Само той, най-великодушният и зрелият в групата, успява да проумее тревогите си и да види безсмислието на това тяхно вечно юношество. Една сутрин, без много приказки, зарязва всичко и отива да си търси щастието в столицата. Във влака си представя своите приятели, за които нещата остават непроменени.
В този филм, считан от мнозина за най-искрения в творчеството на Фелини, властват тъгата по изгубеното време и аналитичния поглед – колкото благосклонен, толкова и критичен – към един свят в абсолютен застой.
"Мамините синчета стигат до своята тридесетгодишнина, разказвайки и предъвквайки все същите хлапашки шеги. Те блестят през курортния сезон, а през останалото време на годината са заети с очакване на този сезон. Те са безработните на буржоазията и любимците на своите майки. Но това също са и приятели, към които изпитвам най-добри чувства."
Федерико Фелини
Награди и номинации: Венеция '53 - „Сребърен лъв“ Номинация за „Оскар“ '57 за оригинален сценарий
