Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Теми Люк Бесон за ''Артур и отмъщението на Малтазар''

Люк Бесон за ''Артур и отмъщението на Малтазар''
Cinefish.bg

Теми
Люк Бесон за ''Артур и отмъщението на Малтазар''

07.10.2009, 17:07  |   Видяна: 6281  |   синефиш.бг  |   ГОРЕЩА ТЕМА

Какво научихте от първия ви опит в режисурата на анимационен филм с „Артур и минимоните”?

Първият филм ни позволи да изгладим нещата. В известен смисъл това бе първи път и за стотина и повече млади аниматори в BUF Cie. За мен най-важно бе да се приспособя към времето за направата на анимационен филм чрез 3D модели. От момента, в който имах идея за кадър и този, в който можех да го видя понякога минаваше година! Опитът от първия филм ми даде точна идея за резултата и сега се почувствах по-свободен с камерата. Може би бях твърде предпазлив в първия Артур. Този път не си поставях ограничения.

Да, имахме усещането, че с движението на камерата сте отишли още по-далеч в анимираната част, за да обогатите последователността на действието….

Първият филм трябваше да установи различията в мащаба между човешкия свят „там горе” и този на минимоите „там долу”. Този път можехме да пропуснем обясненията и буквално да се впуснем в преследването. До степен, в която Артур язди всичко, което се движи или лети – комари, паяци, пеперуди, стоножки, коли и самолети. Много е вълнуващо, че му позволихме да изпита всички приключения, за които може едно момче да мечтае. Аз също накарах актьорите да излязат от ограниченията, защото осъзнавах, че няма как да го направим отново - 3D героите са просто карикатури по своята същност, така че актьорите трябваше да присъстват на повърхността . Вместо да ги ограничавам,  както направих в първия филм, ги подтикнах да се развихрят и като видях резултата, наистина си заслужаваше.



Защо заснехте две продължения на „Артур и минимоите” едновременно?

Поради чисто физиологични причини. Всъщност „Артур и отмъщението на Малтазар” и „Артур и войната между двата свята” са филмова адаптация на една история в две части. Между тях не може да има съществена промяна във външния вид на Артур. Бедата е, че Фреди Хаймор е подрастващ тийнейджър. Не можехме да чакаме една година за да заснемем втория филм – той расте прекалено бързо!

Първият филм въвежда в средата и героите. Каква гледна точка искахте да имат продълженията?

Исках действието да се разгърне и историята да бъде по-поетична. Например сцените от миналото, показващи какво се случва със Селения, дават ритъм и живот на филма, но те разкриват и ежедневието на младата принцеса. Видяхме героинята през очите на Артур и знаехме твърде малко за нея…..Сега, виждаме какво представлява живота й с магията, която носи със себе си за малките момичета, включително и за дъщерите ми, върху които изпробвах продължението.



Как се разви начинът ви на работа с BUF?


Това е дълъг щастлив брак….В Артур 1 се впуснахме в неизвестното и всеки от нас искаше да си покрие гърба. После се опознахме и се потопихме в това приключение с ентусиазъм. За мен е удоволствие да им предложа нови предизвикателства, с които да покажат таланта си. Те създадоха такива инструменти, които съперничат на много американски компании.

В продължението има много повече взаимодействие между снимани на живо и анимирани сцени. С какво това бе допълнително предизвикателство за хората от BUF?

Просто заради идеята да следваме приключенията на Артур в света на минимоите и едновременно с това опитите на родителите му да го спипат. Това направи историята още по-вълнуваща и жива.



Човек би си помислил, че след дългия съзидателен процес на Артур 1,  продължението би трябвало да стане по-лесно и бързо
технически. Така ли е?

Да, но същевремено вдигнахме летвата още по-високо, особено по отношение на текстурата и рендването. BUF подобриха всичко. Да не забравяме новите герои и декори, които трябваше да се създадат от нулата, всеки един още по-щур от предходния.

Като стана въпрос, какво вдъхнови Райската алея?

Това е нещо средно между Бродуей и Пигал, истински град от светлина, с неонови надписи заменени от светулки и коли от шарени насекоми. Това е модерна и бързо подвижна среда, чието създаване голямо предизвикателство.



В Райската алея има малко за деца и малко за възрастни. Това умишлено ли е?


По-скоро по-като за тийнейджъри. Артур е пораснал, както и зрителите на филма. Представям си, че те ще са първите, които ще го гледат. Много исках Артур да расте заедно с тях. Същото се получи и с Хари Потър и мисля, че е много хитро – публиката да расте заедно с героя. По отношение на сценария, също
е забавно да работиш с герои, които имат минало и да им добавяш зрялост.

Това ви е първия филм с продължение. Как е да работиш отново с едни и същи актьори?

Заснемането на първия филм бе невероятно преживяване, като незабравима ваканция. Нуждата да работим със същите актьори и този път бе очевидна. Бяхме изградили силни приятелски връзки, така че бе забавно да се съберем отново и да преоткрием същите декори, цветове и аромати.

Между Артур 1 и 2, вие участвахте във филма на Ян-Артюс Бертран – „Дом”. Това насърчи ли ви да наблегнете на екопосланията в „Артур и отмъщението на Малтазар”?

Във всичките части има екопослание, защото е нещо към което съм съпричастен от доста време. Още като пишех четирите части за Артур под формата на книги, облякох посланието малко като на игра. „Дом” е първото творение на Ян-Артюс Бертран. Често съм се питал какво мога да направя за природата чрез киното. Как мога да използвам тридесетте си години в бранша, за да допринеса за каузата? Когато Ян дойде да се видим, аз се присъединих към проекта без колебание.



Филмът има истински напрегнат край. Какво ще извадите от ръкава си за Артур 3?


Краят на „Артур и отмъщението на Малтазар” е наистина неочакван, но нямаше начин да направим 3-часов филм. Всеки, който е чел книгата знае пред каква дилема се изправят нашите трима герои. Артур остава минимой, докато Малтазар, с целите си 2.10 метра, преминава в света на хората. Това не е точно в реда на нещата.

Какво удоволствие ви донесе създаването на това продължение?

Малко е разпокъсано, защото процесът е доста дълъг – две, три или четири години, през които се посвещаваш на филма по няколко часа седмично. Доста е претенциозно, но доставя и много малки удоволствия като всеки нов етап от рендването – общо единадесет, всеки следващ с подобрения от предходния или записът на гласовете на героите, което бе изключително важно. Но най-голямото удоволствие е прожекция в киносалон пълен с деца. Това е магичен момент, който ми напомня за времето, когато гледах последния филма на Дисни с широко отворени очи. Изражението на децата и върховното удоволствие е напълно объркващо, защото пет секунди след края на филма крещят за продължение. Децата са удивително отзивчиви.

Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg