Големият й успех идва чак през 1972, след като в знаменития филм на Боб Фос „Кабаре” тя изиграва Сали Боулс — кабаретна певица в Берлин в началото на 30-те години. С незабравимите изпълнения на поредицата от шлагери, сред които на първо място „Money Money
Дъщерята на прочутата кинозвезда Джуди Гарланд и изтъкнатият режисьор Винсенте Минели (родена на 12 март 1946) имала всички основания да претендира за щастливо и безоблачно детство. Уви, то не се оказало такова. Още преди Лайза да проходи майка й попаднала в болница с психическо разстройство. Постоянната изнервеност на кинозвездата, злоупотребата с транквиланти, мигновената смяна на настроенията нямало как да не окажат влияние на момичето. През 1951 г. компанията MGM развалила контракта си с Джуди Гарланд, тя се развела с Минели и се омъжила за някой си Сид Лафт, на когото родила син и дъщеря. Пари нямало. Семейството постоянно се местело и на Лайза и се наложило да смени 10 училища.
Снимачната площадка станала за нея обичайно място за игра още от 3-годишна възраст, когато майка й я завела на снимките на филма „In the Good Old Summertime” (1949). На седем танцувала на сцената на нюйоркски театър. На тринайсет участвала в телевизионно шоу с Джин Кели. На седемнайсет пяла с Джуди Гарланд в Лондон. Не й било до училища. От „Сорбоната” се отказала след няколко месеца.
В образа на това слабо, подвижно, нервно момиче (а как иначе при нейния начин на живот!) поразявали „очите на клоун с разбито сърце” — огромни, печални, удивително изразителни. И природата, и съдбата сякаш я били предопределили за кариера на актриса. Но същата участ, която преследвала майка й, често се намесвала и в живота на дъщерята. През 1963 Лайза Минели трябвало да дебютира в главната роля в оф-бродуейския спестакъл „Beat Foot Forward”, само че точно преди самата премиера имала лошия късмет да си счупи крака. Поне успяла да запише песента „You Are For Loving” и да я издаде, а тя веднага се разпродала в тираж над 500 000 екземпляра. Не е лошо за начинаеща 17-годишна певица! Две години по-късно Лайза все пак покорила „Бродуей”, участвайки в мюзикъл, и получила най-голямата театрална награда „Тони”. Често се изявявала с концертни програми в най-модните нощни клубове.
През 1968 г. започнали едновременно два етапа в живота на вече придобилата известност певица: първото й появяване на екрана във второстепенна драматична роля в „Чарли Бъбълс” и първият й брак с младия австралийски фолкпевец Питър Алън. Същата година й се наложило да избира между бродуейския мюзикъл „Обещания, обещания” и филма на Алън Пакула „The Sterile Cuckoo” (1969). Лайза Минели предпочела филма и играла с такава самозабрава и изразителност, че получила номинация за „Оскар”. В навечерието на тържествената церемония по връчването на наградите отново се намесила съдбата и Лайза се появила обвита в гипс и със счупено рамо. Мъките се оказали напразни - наградата отишла при друга актриса.
След три месеца се разразила истинска трагедия. Джуди Гарланд умряла от свръхдоза приспивателно и на дъщеря й се наложило не само да я погребва, но и да плаща многочислени дългове. Вълненията от тези месеци се отразили във филма „Tell Me That You Love Me, Junie Moon” на Ото Преминджър (1969), в който Лайза играе нещастно момиче, чийто ревнив ухажор залива лицето й със сярна киселина.
Големият й успех идва чак през 1972, след като в знаменития филм на Боб Фос „Кабаре” тя изиграва Сали Боулс — кабаретна певица в Берлин в началото на 30-те години. С незабравимите изпълнения на поредицата от шлагери, сред които на първо място „Money Money Money”, с удивително органичното съчетание на пародийност и искреност, филмът показва зараждането на фашизма чрез рядък за изкуството аспект: неговото кичовско, естетично безобразие. Самият филм получава девет награди „Оскар”, а актрисата — „Оскар”, „Златен глобус” и наградата на Британската киноакадемия. В същата определено щастлива за нея година тя получава и „Еми” за най-добро телевизионно шоу за „Liza With A Z”.
След развода с Алън Лайза се омъжва за кинопродуцента и режисьор Джак Хейли Мл. и се появява като коментатор във филма му „Това е развлечение!” (1974) — монтаж от откъси от прочути мюзикли от изминалите години, с доста сцени с участието на Джуди Гарланд.
Следващите двайсет години се оказват не много успешни за жена с такъв забележителен талант. Малко филми, повторения на вече видяно, романтичният мюзикъл „Ню Йорк, Ню Йорк” (1977), комедиите „Артър” (1981) и „Артур II” (1988), няколко епизодични роли. Основно Лайза Минели се представяла в нощни клубове. Много пиела и често сменяла мъжете (сред тях имало и известни лица като М. Баришников, Робърт Де Ниро, П. Селърс). Третият й съпруг бил скулпторът Марк Геро, четвъртият - 13 години по-младият от нея Били Стрич.
През 1987 Лайза Минели играе в показвания и у нас „Ченге под наем”. Както винаги, актрисата е смешна и убедителна в ролята на проститутка, преродила се под влиянието на любовта, но самият филм не блести с особени качества. През 1990 Лайза Минели получи специална награда Grammy Legend, с което влезе в малката група артисти, спечелили и четирите главни награди в областта на шоубизнеса – „Оскар”, „Тони”, „Еми” и „Грами”.
