Дата на раждане: 27.06.1941 год. Място на раждане:Варшава, Полша
Кшищоф Кешловски се ражда във Варшава и израства в няколко малки градчета, където се налага да живее семейството му, докато баща му се бори с туберкулозата. На шестнайсет години Кшищоф изкарва курсове за пожарникари, но три месеца по-късно се отказва. Без каквато и да е цел, през 1957 година се записва в колеж за театрални техници във Варшава, защото там има връзки. Докато учи, решава твърдо да стане театрален режисьор, но по това време няма специална учебна програма за театрални режисьори и се записва да учи киноизкуство като резервен вариант. След като си тръгва от колежа и за кратко време работи като театрален моделиер, Кешловски напуска, с намерението да се запише в киноучилището в Лодз — прославена школа, в която са учили велики режисьори като Роман Полански и Анджей Вайда. На два пъти не го приемат и за да избегне редовната военна служба, се записва в хуманитарен факултет. На третия път вече го приемат в киношколата.
Учи там от 1964 до 1968 г. - точно в периода, когато правителството предоставя на артистите по-голяма свобода. Кешловски скоро губи интерес към театъра и решава да се занимава с документално кино.
В ранните си документални филми Кешловски се съсредоточава върху всекидневния живот на гражданите, работниците и войниците. Макар и филмите му да не са откровено политически, заради опитите си да изобрази живота такъв, какъвто е, влиза в конфликт с властите. Телевизионният му филм „Работници '71”, в който са показани работници, обсъждащи причините за масовите стачки, е показан в силно цензуриран вид.
След „Работници '71” обръща поглед към властта в „Автобиография”, в който съвместява документална хроника на събранията на Политбюро с историята на човек, който е следен от властите. Макар и да му повярвали, че това е анти-авторитарен филм, доста от колегите му го обвиняват в сътрудничество с властта.
По-късно режисьорът казва, че е престанал да се занимава с документалистика заради два случая: цензурата над „Работници '71”, която го накарала да се усъмни във възможността да говори истината при авторитарен режим, и инцидент по време на снимките на филма „Станция” (1981), когато част от заснетия материал е използвана като доказателство в криминално дело. Той решава, че измислицата не само носи по-голяма творческа свобода, но и може да покаже живота по-правдиво.
Първият му недокументален „Персонал” е направен за телевизията и печели първа награда на кинофестивала в Манхайм. И „Персонал”, и следващата му лента „Белег” са направени в стила на соцреализма и с големи актьорски състави: „Персонал” е филм за сценични работници, в който авторът се опира на опита, получен в театралното училище, а „Шрам” разказва за вълненията в малък град, вследствие на лошо планиран промишлен проект. И двата филма са в стила на документалното кино, много от актьорите са непрофесионалисти и изобразяват всекидневния живот под бремето на прогнила система, но без открит коментар.
„Кинолюбител” (1979), спечелил „Гран-при” в Москва, и „Случай” (1981) продължават подобна линия, но с повече фокус върху етичния избор на отделния човек. В този период Кешловски се присъединява към „свободната група”, в киято влизат режисьори като Януш Киевски, Анджей Вайда и Агнешка Холанд. Връзките му с тези творци, особено с Холанд, предизвикват възмущение сред членове на правителството и всичките му предишни филми отново са подложени на цензура и прередакткирани, ако не и съвсем забранени („Случай” е забранен за разпространение в страната до 1987 година - 6 години след създаването му).
„Без край” (1984), вероятно най-политизираният му филм, описва политическите процеси през военното положение в Полша от необичайната гледна точка на призрака на адвокат и неговата вдовица. Филмът е остро критикуван и от правителството, и от дисиденти. От този момент творчеството на Кешловски започва да се асоциира с двама постоянни негови сътрудници — сценаристът Кшишоф Песевич и композиторът Збигнев Прайснер. Песевич е адвокат, когато Кешловски се запознава с него, докато изследва политическите съдебни дела за документалната основа на филма си, като впоследствие става съавтор на всичките му следващи филми. Прайснер пише музикалната тема за „Без край” и за почти всичките му следващи филми. Въобще музикалната страна често играе важна роля във филмите на Кешловски.
„Декалог” (1988) — десет кратки филма за предградията на Варшава, всеки от които се базира на една от десетте Божи заповеди, са заснети за полската телевизия с финансовата подкрепа на Федерелна република Германия. Това е и най-добре посрещнатата от критиката работа на Кешловски. Съвместно написаните от Кешловски и Песевич десет кратки епизода първоначално трябвало да бъдат заснети от десет резлични режисьори, като авторът оставял за себе си само контрола над проекта. В крайна сметка се стигнало до решението различни да са само операторите. Епизоди пет и шест били заснети и в по-дълги версии, които по-късно излизат на екран под имената „Кратък филм за убийство” и „Кратък филм за любовта”. Кешловски планирал и пълна версия на епизод 9 под името „Кратък филм за ревността”, но твърде големите разходи го заставили да се откаже от тази идея.
Последните четири филма на режисьора били направени в сътрудничесто с чужди компании, основно благодарение на пари от Франция и продуцента Мартин Кармиц. В тези филми Кешловски се съсредоточава над нравствени и метафизични проблеми и продължава темите, започнати в „Декалог” и „Случай”, но в по-абстрактна форма, с по-малък актьорски състав, с духовните търсения на отделни герои, а не на групи хора. В тези филми Полша е показана през очите на европейци-чужденци. Тези четири филма се оказват и най-успешните му в комерсиално отношение.
В първия от тях, „Двойният живот на Вероника” (1990), играе известната актриса Ирен Жакоб. Успехът позволява на Кешловски да осъществи най-амбициозния си проект: трилогията „Три цвята” („Синьо”, „Бяло”, „Червено”) - произведение, получило най-голямото одобрение на критиката след „Декалог”, и първият му международен финансово успешен филм. Трилогията печели призове на най-престижни световни кинофестивали като „Златен лъв” за най-добър филм и „Сребърен лъв” за най-добра режисура на Венецианския филмов фестивал, „Сребърна мечка” от Берлин, три номинации за „Оскар”. Трилогията се смята и за едно от най-значимите произведения на съвременното кино въобще.
Кшиштоф Кешловски умира на 54 години на 13 март 1996 година, след сърдечен пристъп по време на операция. На гроба му е поставена скултура, представляваща палците и показалците на двете ръце, образуващи правоъгълник — класическия поглед през кинокамерата.
Вече доста години след смъртта на един от най-влиятелните европейски режисьори, филмите му се изучават в университетите по цял свят. Макар и да е твърдял, че ще спре да снима след трилогията, малко преди смъртта си започва работа над нова трилогия в съавторство с Песевич: „Небеса”, „Ад” и „Чистилище”, по „Божествена комедия” на Данте. Засега са заснети два от сценариите: „Небеса” (2002) от Том Тиквер, с Кейт Бланшет и Джовани Рибизи, и „Ад” (2005) на босненеца Данис Танович, с Еманюел Беар в главната роля.
