Начало »

Новини

Рецензии “Жокера” - топ злодеят според Кафка

Рецензии
“Жокера” - топ злодеят според Кафка

04.10.2019, 11:22 | Видяна: 3551 | синефиш.бг | dalt | РЕЦЕНЗИЯ

„В пъкъла дяволът е положителен герой.“
- Станислав Йежи Лец

Бегъл поглед към кинопродукцията за последните няколко години навява мисълта, че благодарение на киното клоуните са на път да загубят ореола си на символ на смях и веселие, за да се превърнат в отвратителни чудовища, всяващи ужас, паника и страх.

За “Жокера” се заговори след излизането на първите рекламни ролки, поради изненадващата тягостна атмосфера, с която бяха просмукани. За филма се заговори по-активно в медиите след като бе включен в програмата на тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция, а когато журито го награди със “Златен лъв”, стана повече от ясно, че заглавието не е за пренебрегване. Изненадата граничеше с удивление, тъй като произведението бе дело на режисьора Тод Филипс, познат на зрителите с непретенциозната трилогия за ергенските запои.

“Жокера” - топ злодеят според Кафка

Историята се развива в Готам сити и ако се съди по заглавията на филмите, които се прожектират в киносалоните, авторите отвеждат зрителя в края на 80-те години на миналия век. Градът е неуютно и сиво място, в което социалното напрежение се усеща без особен усилие. Артър Флек (неузнаваем Хоакин Финикс) е клоун на повикване, който едва свързва двата края. Той е добронамерен психар, който се тъпче със седем различни лекарства, за да контролира поведението си и най-вече истеричния си смях, способен да изнерви всекиго. Изпълнен е с желание да разказва смешки, пълен е с добри намерения и честни амбиции, но жъне неуспех след неуспех. Единственото му желание да разсмива публиката довежда до плачевни резултати. Ежедневно травматизиран и мачкан, той е безпомощен срещу насилието в социална среда, лишена от топлина и човещина. Неговата усмивка е близка до зловеща гримаса и може да предизвика едновременно паника и съчувствие. Хвърлен в безизходната спирала на отчаянието, той натрупва омраза и злоба, които се нагнетяват до критична точка и логично довеждат до експлозия.

“Жокера” - топ злодеят според Кафка

“Жокера” е мрачна разтърсваща драма, която разказва за персонаж, който понася удар след удар (в пряк и преносен смисъл). Това е история за аутсайдер, който не е дошъл от друга планета, а е жертва на обществото, в което израснал. Артър Флек е продукт на социалните нередности и това го превръща в симпатичен злодей. Във филмовия атлас, “Жокера” е генетично свързан с “Шофьор на такси” (1976) и “Пропадане” (1993) и подобно на тях, той разчита на извънстандартно актьорско присъствие. Болезнено слаб, загубил за ролята си 25 килограма, Хоакин Финикс “пробива” екрана, отприщен на воля. С върховно актьорско умение и контрол на потенциала си, той поема щафетата от иконичните Джак Никълсън и Хийт Леджър и извежда в ново измерение персонажа на един от най-популярните злосторници в поп-културата.

“Жокера” - топ злодеят според Кафка

Филмът пече историята на бавен огън, в сгъстена травмираща атмосфера, като не спестява нищо от смазващата социална действителност. Тод Филипс изследва детайлно обстоятелствата, превърнали Артър Флек в Жокера. Този подход е опасно предизвикателство към зрителя, който воден от хуманност и съчувствие, има всички поводи да оправдае деянията на злодея.

“Жокера” е свързан твърде повърхностно с митовете и фолклора на DC comics. Извайването на антипода на Батман като жертва на обществото може да се разглежда като интересна, неочаквана и твърде ефикасна гледна точка. “Жокера” е доказателство, че комиксовите герои могат да вдъхновят сериозно кино и е в драстичен разрез с лековатите, слънчеви и безгрижни истории, които характеризират супергеройското кино.