Теми
Интервю на Тери Гилиъм за филма „Земя на приливите”

12.02.2008, 11:08 | Видяна: 1238 | синефиш.бг | ГОРЕЩА ТЕМА

Как открихте Джодел Федерланд за ролята на Джилайза-Роуз във филма „Земя на приливите”?

Тери Гилиъм: Господ я избра за нас. Ние търсихме дълго време актриса за главната роля във филма. Времето да започнем снимките съвсем наближи и все още нямахме подходящо момиче, когато се появи тази касета от нашата кастинг-режисьорка от Ванкувър. На тази касета бяха заснети няколко момичета, но в момента, в който видях Джодел, усетих невероятната й енергия.

Изглеждаше толкова крехка и с едни такива, особени очи. Организирах пристигането й от Торонто за скрийн-тест. Реакциите и начина, койот бе избрала да каже репликите си бяха абсолютна изненада, че аз просто казах: „Имаш ролята!” Беше толкова различна от нормалните сантиментални дечица, беше много зряла.

Как се справи Джодел Федерланд с ролята си и с историята? Тя наистина е невероятна актриса, но това е една доста обезпокоителна роля за дете...

Тери Гилиъм: Нямаше нужда от обяснения – Джодел е изключително интелигентно момиче! А също така е късметлийка, защото има много чувствителна и умна майка, която да работи с нея. Справянето й с историята бе като игра с кукули и обезпокоителната природа не беше толкова стряскаща за нея самата. Според мен, възрастните са тези, които възприемат нещата от обезпокоителната им страна, а децата гледат от друг ъгъл към случващото се.

В много от сцените, аз я оставих сама да реши как да ги изиграе. Така че, във филма виждаме едно как мисли и какво прави едно 9 и половина годишно момиче, а не как един 64-годишен мъж казва на едно 9 и половина годишно момиченце как да бъде себе си. Децата могат да бъдат изумителни.

Използвахте ли някои от вашите детски спомени, за да направите „Земя на приливите”?

Тери Гилиъм: Не точно...Единствено факта, че съм израснал в Минесота и наблизо имаше ниви от житни класове и царевични полета. Имаше го онова усещане за свободата на отвореното пространство, на красивия пейзаж. Точно това усещане исках да пресъздам във филма, защото то беше голяма част от детството ми.

И обратното на това усещане е чувството на клаустрофобия от вътрешните пространства?

Тери Гилиъм: Да, това вероятно идва от живота ми като възрастен човек...

Вие сте работил с Джеф Бриджис в „Краля на рибарите” – как протече сега съвместната ви работа?

Тери Гилиъм: Работата с Джеф винаги е радост. Той е толкова убедителен, разумен и точен. Рабоата с актьор като него е наслада. Когато работихме заедно в „Кралят на рибарите”, Роджър Прат каза, че съм открил своето кинематографично алтер-его: нещо като Мастрояни на моят Фелини. Той приземява голяма част от нещата, които правя. Когато искам да съм глупав, той превръща тази моя мисъл в негова и я прави правдоподобна и реална.

Това, което се получи наистина жестоко в „Земя на приливите” беше, че бяхме предвидили манекен да седи в креслото все едно е мъртъв. Но Джеф реши да го направи без манекен и се получи. Това е много готино качество, защото другите актьори биха отсекли: „Използвайте манекен за тази сцена!”. Пък и щеше да се почувства разлика в актьорската игра на Джодел, защото е различно да стои до манекен и до жив актьор.