Филип Георгиев Аврамов е роден на 9 ноември 1974 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Е. Халачев в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1997). Дебютира в ролята на Фифи („Шапката на клоуна” – Л. Пирандело) в НДТ „Сълза и смях” (1997).
Работи в НДТ „Сълза и смях” (1997), на свободна практика (1997 – 2000, 2001 – 2005), НТ „Иван Вазов” (2000 – 2001), МГТ „Зад канала” (от 2005). Гастролира в ТР „Сфумато”, РДТ „Смолян”, Държавен сатиричен театър, Театър „Българска армия” и др.
Роли: Сганарел („Дон Жуан” – Ж. Б. Молиер), Владимир („Очаквайки Годо” – С. Бекет), Едип („Тирейзи слепият” – по Софокъл), Файл („Човекът, който прави дъжд” – Р. Неш), Ралф, Сузи, и Джеф („Охранители” – по Д. Годбър), Бригела („Кралят-елен” – К. Гоци), Граф Юзекевич („Повелителят на глупаците” – Н. Саймън), Хирин („Юбилей” – А. П. Чехов), Язон („Медея” – Еврипид), Пиетро („Дон Жуан” – по Ж. Б. Молиер), Персонаж („Ритъм & блус” – музикален авторски спектакъл на Р. Цонев) Константин Павлов („Тапетите на времето” – по произведения на Константин Павлов, сценарий и постановка Юлия Огнянова) и др.
Има участия в киното, в ТВ-филми и сериали.
Известен с главните си роли в едни от най-успешните български филми през последните години – „Писмо до Америка” и „Шивачки”, както и телевизионния филм „Патриархат”. Участвал е в „Шоуто на Канала”.
Още от ученическите си години Филип Аврамов се впуска в живота, иска сам да разбере как се изкарват парите и как трябва да се харчат. Преди актьорската професия той е бил общ работник, сервитьор, продавач на книги и платове. За него срамна професия няма.
Филип Аврамов е от актьорите, които те оставят без дъх, когато е на сцената или пък на екрана. Зад името и известността, всъщност е скрит един скромен мъж. Това, че хората го разпознават по улиците го кара да се чувства притеснен. Като човек, който е пътувал по света той все пак остава силно свързан със своята родина.
Прочетете едно интервю с него и ще усетите обаянието на неговата простота, защото зад нея стои мъж, който бихме нарекли „народен” или пък „обикновен”. След всеки зададен към него въпрос, се крие искрен отговор лишен от суета. Отговорите му са нормални без претенциозност. Всяка негова дума излиза от сърцето му, без да се измъчва да намери по-сложен израз.
Зад това стои фигурата на един талантлив и интелигентен актьор, който не прави компромиси със себе си. Заради това му се е налагало да напуска театри, един от тях е НТ „Иван Вазов”, след което минава като актьор на свободна практика. Според него: „Няма човек, който да стои в изкуството над теб”, за него е важно да излиза с желание на сцената, да играе с устрем и нещата да излизат от самия него без това да му е наложено отгоре.
|
