Cinefish.bg
Cinefish.bg Cinefish.bg
 
Начало »

Новини

»

Рецензии Drive: Живот на скорост

Drive: Живот на скорост
Стил и сантимент в екзистенциалния ноар Drive
Cinefish.bg

Рецензии
Drive: Живот на скорост

24.09.2011, 15:46  |   Видяна: 4125  |   Капитал Light  |   РЕЦЕНЗИЯ
от Янко Терзиев
Капитал Light

Случвало се е "Палмата" за режисура в Кан да отива при нарцистични експерименти, понятни единствено на авторите им и шепа критици. Drive (лошата българска добавка "Живот на скорост" отива повече на автомобилно предаване по кабеларка) не е от тях. Прожекцията му на тазгодишния Кан е изпратена с овации на крака. Критикът на в. "Гардиън" пише, че след тежките авторски метафори за началото ("Дървото на живота") и края ("Меланхолия") на света, жанровата чистота на Drive дошла като облекчение.

Жанровото бащинство на този различен от потока филм е расово. За него спорят големите градски уестърни на 60-те и 70-те "Булит", "В упор" (Point Blank), "Шофьорът" - с герои самотни рицари на справедливостта в свят на корупция и насилие. Аналогът им при Серджо Леоне е мъжът с име Никой на Клинт Истууд. И в Drive героят (Райън Гослинг, достоен в редицата до Стив Маккуин и Лий Марвин) е без име, в надписите е The Driver. Литературните корени на този герой са още в разказа на Хемингуей "Убийците" (Кубрик има филм по него). Там и в изброените образци (както и в "Самураят" с Ален Делон) проблемът не е криминален, а екзистенциален. Насилието не е самоцел, а рутинна част от играта. Мълчанието е важно, колкото и говоренето, сенките в кадъра – колкото и светлината. А чувството за самота и неизбежност е равноценно на интригата.

В Drive горните уроци са приложени със един силов личен стил. Той е на родения (1970) в Дания и живеещ от 11-годишен в Ню Йорк Николас Уиндинг Рефн - подобно на Тарантино израснал с евтините жанрови филми на 70-те и 80-те, привърженик на стилизираното насилие (трилогията Pusher за сръбско-албанската мафия в Копенхаген). Филмите му имат заглавия като Bleeder (1996) и Bronson (2008, за прочут английски боксьор и затворник с прякор Чарлз Бронсън). Именно Рефн е първият избор на Гослинг з
а режисьор (така е в Холивуд, там звездите избират режисьорите). Екранизиран е модерният черен роман на базирания в Лос Анджелис писател Джеймс Салис. Адаптацията е на нашумелия иранец Хосеин Амини ("Крилете на гълъбицата"), оживил архетипните образи с неочаквани нюанси.

Безименният самотник на Гослинг е автомобилен каскадьор в киното през деня и наемен шофьор за обири през нощта. Кодът му е железен – осигурява на престъпниците 5 минути за измъкване, независимо дали ги гони цялата полиция на Ел Ей, както е в ударния начален епизод. Безстрастен и едносричен, неинтересуващ се от парите, той допуска усмивка в хладно прицелените си очи само когато е с крехката си руса съседка (Кери Мълиган) и малкия й син с мексиканско име. В рядко поетичен за жанра момент ги води на неделна разходка до края на циментовото корито на известната от "В упор" река на Ел Ей. Но след седмица бащата на детето, дребен гангстер (трескав Оскар Айзък), излиза от затвора, забърква се в обир за милион долара от мафията (зловещо и извън клишетата представена от Рон Пърлман и режисьора Албърт Брукс). Застрашени са жената и детето, единствената връзка с живота за Шофьора в цялата му останала обреченост (нещо е белязало миналото му, така и не го разбираме). Разплатата е жанрово извисяваща и стилизирано брутална.

Без да е идеален (тук-там самолюбувания на камерата, европеизиран финал), Drive има една сцена, която го качва във висшата лига. Героят е в асансьора с жената на сърцето си, влиза убиецът, дошъл и за двама им. Мълчат и се гледат. Следва един неочакван (извън Тарантино) жест - едновременно въпрос, обяснение и признание в любов. Жестокостта после идва като естествено продължение на жеста на нежност. От такива рими е поезията на Drive.


Споделете:

Cinefish.bg ОЩЕ НОВИНИ
Cinefish.bg - Всичко за киното МНЕНИЯ Cinefish.bg - Всичко за киното


За да напишете коментар, е нужно да влезете с Вашите име и парола.


 

 
Cinefish.bg Cinefish.bg