Продуцентът зад най-ефектните холивудски блокбъстъри, човекът, взривил повече самолети, разбил повече автомобили и спасил повече планети от всеки друг, се ражда на 21 септември 1945 в скромен еврейски квартал на Детройт. Родителите му - и двамата евреи, имигрирали от Германия, живеят в малка къщичка в сравнителна бедност. Все пак успяват да отделят достатъчно пари, за да пращат всяка седмица сина си на кино, откъдето се появява и любовта му към филмите. Като ученик Джери започва да се занимава сериозно с фотография.
Оказва се, че Джери Брукхаймър има и организаторски талант. Като 8-годишен организира свой бейзболен отбор със спонсори, униформи и всичко необходимо. А като фотограф още като ученик печели няколко награди за професионалисти. След като завършва психология в университета в Аризона, Брукхаймър започва работа в рекламна агенция в родния си град. Скоро качествата му са забелязани и се прехвърля на „Медисън авеню” в Ню Йорк.
Но въпреки успехите, да прави реклами не е това, което иска той. Мечтата му е Холивуд и бъдещият супер продуцент се отправя към Западния бряг. Първият му голям проект е през 1972, където е асоцииран продуцент на Culpepper Cattle Company. Три години по-късно идва и първият филм, в който е пълноправен продуцент – „Farewell, My Lovely”.
След още една продукция, през 1977 (March or Die), Брукхаймър се свързва с режисьора Пол Шрьодер, за когото продуцира „Американски жиголо” (1980), един от първите филми на Ричард Гиър, и трилърът „Cat People” (1982). А на следващата година, когато се среща с продуцента Дон Симпсън, за да създадат заедно „Флашданс”, кариерата му наистина тръгва нагоре.
Партньорството на Брукхаймър със Симпсън е едно от най-успешните в Холивуд и помага на много актьори да започнат блестяща кариера – Еди Мърфи през 1984 става звезда с „Ченгето от Бевърли Хилс”; две години по-късно „Топ Гън” превръща Том Круз в знаменитост. „Ченгето от Бевърли Хилс 2” (1987) и „Дни на грохот” (1990) затвърждават фактите.
Заедно Симпсън и Брукхаймър са перфектните партньори. Симпсън е известен като г-н Вътрешен човек заради многобройните си връзки на най-високи нива в Холивуд, докато усетът на Брукхаймър за кино плюс връзките му в рекламата са неговите силни страни.
Скоро всички разбират какъв вид филми дуото прави най-добре – такова, които носят много пари. Брукхаймър знае какво точно трябва да съдържа филма, за да привлече максимален брой зрители. Заедно с режисьора Майкъл Бей той продуцира екшън-комедията „Лоши момчета” през 1995. Същата година прави и „Аленият прилив” и „Опасен ум”.
По това време Симпсън започва да губи постоянната си битка с наркотиците и постепенно Брукхаймър започва да върши сам почти всичко. През декември 1995 той обявява края на партньорството им. Един месец по-късно Симпсън умира. Скоро след смъртта му през 1996 по екраните излиза „Скалата” и печели над $350 милиона. През 1997 Блукхаймър продуцира сам „Въздушен конвой”. На следващата година продуцира най-касовия екшън на „Дисни” в цялата история на компанията. Armageddon събира приходи от над $560 милиона. Същата година излиза и „Обществен враг” с Уил Смит и Джийн Хекман.
От този момент нататък Брукхаймър започва да разпределя времето си между киното и телевизията. През 2000 продуцира „Да изчезнеш за 60 секунди”, „Грозни като смъртта” и „Помни „Титаните”, а за телевизията - драматичния криминален сериал „От местопрестъплението”. На следващата година прави „Пърл Харбър” и „Бел Хоук” за големия екран, а за малкия поставя началото на риалити шоуто Amazing Race, което през 2003 спечели наградата „Еми” за най-добро риалити състезание. През 2003 Брукхаймър продуцира „Карибски пирати” и „Лоши момчета 2” и започва работа по няколко ТВ проекта, сред които „Студени досиета”, „Fearless” и „Skin”. Последва „Съкровището” и „Крал Артур”. Междувременно двете продължения на „Карибски пирати” се превърнаха в едни от най-касовите филми в цялата история на киното.
Малцина са хората, оставили толкова ясен знак върху съвременните филми като Джери Брукхаймър. Още в началото на всяка лента с познатото лого на светкавици, поразяващи дърво, зрителите знаят точно какво могат да очакват: шумно, ярко забавление, в което нищо не е спестено откъм каскади и експлозии, въздействащо на всички сетива и винаги доставящо обещаното. Брукхаймър - човекът, предлагащ най-големите забавления в киното, е прав, когато казва: "Ние сме в транспортния бизнес. Транспортираме публиката от едно място на друго".
