Деляна Димитрова Хаджиянкова е родена на 06.05.1964 г. в Бургас – актриса. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Н. Люцканов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” (1986). Дебютира в ролята на Вела във „Вампир” от Антон Страшимиров на сцената на Драматичен театър – Варна. Работи в ДТ – Варна, Държавен сатиричен театър, Театрална работилница „Сфумато”.
Театрални роли: Нина Михайловна Заречная, Наталия Ивановна („Чайка”, „Три сестри” – А. П. Чехов), Елица, Албена („Грехът Златил”, „Грехът Куцар” – по Йордан Йовков), Соня („Играем Петрушевска” – по Л. Петрушевска), Олга („Луда трева” – по Йордан Радичков), Нина (“P.S.” – колаж по А. П. Чехов), Антигона („Антигона Смъртната” – по Софокъл), Марина Цветаева („Амант” – Т. Шахова, по М. Цветаева, А. Ахматова, О. Манделщам), Учителката („Преспенските камбани” – по Димитър Талев), Журналистката („Клюки от ада” – Ж. Фенуик), Безпаметната („Части от цялото” – по Йордан Радичков), Фиона („Нощта отвътре” – авторски спектакъл на Ст. Петров), Марина („Невинните” – по романа „Майките” от Теодора Димова), Майката („Особености на руското прет-а-порте” по пиесата „Майки и дъщери” – Александър Мардан) и др.
Кино роли: Мария, Маргот („Смъртта може да почака” – 1985, „Застраховката” – 1998, реж. Е. Михайлов), Малката Надежда („Нощем по покривите” – 1988, реж. Бинка Желязкова), Любимата Фифи („Разходки с ангела” – 1990, реж. Ив. Павлов), Госпожата („Боси” – 2004, реж. Е. Боева) и др.
Носител на национални награди.
Деляна Хаджиянкова е сред родните ни актриси, които се отличават както с красотата си, така и с таланта си. Колегите й я определят като огнена, не само заради нейните буйни, червени коси, но и заради характера й. Иначе, когато човек види крехката актриса извън снимачната площадка и театралния подиум веднага забелязва лъчезарната и приветлива усмивка и омайната й красота. Още преди да завърши ВИТИЗ Хаджиянкова се качва на сцената на Сатиричния театър в скандалната по онова време постановка на Маргарита Младенова „Приказка за стълбата” по произведения на Христо Смирненски. През сезон 1989/1990 постъпва в трупата на новосъздадената Театрална работилница „Сфумато” от Маргарита Младенова и Иван Добчев, където се превъплъщава в ролята на Нина Заречная в първата постановка на новосъздадената работилница - „Чайка” – А. П. Чехов.
Маргарита Младенова и Иван Добчев са режисьори, за които същност на творческия им път е направата на авторски спектакли. Работата им с актьора е различна от класическия метод, те се стремят за акцент върху словото, говоренето, владеене на тялото, връщане към състояния на актьора освободен от психологията. Подобна работа с актьора изисква специфичен тренинг и затова самите те възпитават своя трупа и се обграждат със съмишленици, готови да се потопят в тази естетика за театър. Деляна Хаджиянкова става част от тази група съмишленици, които започват работа в Театралната работилница. След ролята й на Заречная следват тези на Соня в „Играем Петрушевска”, Нина в „P.S.”, Елица в „Грехът Златил”, Албена в „Грехът Куцар”, Олга в „Луда трева”, както и ролите й в спектаклите „Свидетелства за светлината по време на чума”, „Апокриф” и др.
Като актриса Деляна Хаджиянкова се отличава с пламенността си по време на работа, умението й да се отдава на ролите си и да потъне в тях напълно. Това, което тежи на актрисата е начина, по който хората най-лесно те запомнят. Хадиянкова може да се похвали с доста главни роли в творческата си биография, както зад камерата, така и на театралната сцена, но става известна сред по-голямата част от населението ни след участието си в една реклама, която се излъчва по телевизията. В такъв момент актрисата си позволява да прави сравнения с Европа и Америка, където колегите й по професия стават известни с ролите си, а не с участията си в рекламите.
Освен с актьорската професия Хаджиянкова се занимава с мода и дизайн.
„Обичам да съм много заета, защото нямам време за глупави мисли. От глупави мисли човек се разболява...” Стандарт „За хората”, 18.06.2005, бр. 8, с. 7., интервю на Вихра Василева.
