Здравко Кирилов Митков e роден на 11 март 1952 в Кюстендил. Завършва режисура при проф. Николай Люцканов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1978). Дебютира с постановката „Щастливецът иде” – Р. Божанов в ДТ – Пазарджик (1978). Работи в ДТ – Пазарджик, ДТ – Перник, Държавен „Сатиричен театър”, Театър „София”, НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (преподавател, доц. 1991, проф. 1999, ректор 2000-03).
„Всъщност единствено умният и талантлив контакт с публиката е мерило за смисъла на театралното изкуство. Нито естетическата надменност, нито примитивният вкус могат да осмислят усилията на артиста. Според мен – не може да мине без честно отношение между двете страни на процеса. Струва ми се, че като интелектуален продукт театърът не може да си позволи пренебрежението да кани публиката като уважаван партньор. Театърът по природа не може да си е самодостатъчен. Аз съм за партньорство с публиката, било то и мъчително. От това нашето изкуство само печели. Това ни и усъвършенства.”
„И най-дълбоките ми разсъждения, и най-нестандартните ми мисли, свързани с творческия акт в театралното изкуство, няма начин да се реализират без публика.” Из интервю на Искра Николова, сп. Homo Ludens, бр.6-7,2003. Постановки: „Стъклената менажерия”, „Чудесна неделя за Крев Кьор” – Т. Уилямс, „Меко казано”, „Копче за сън” – В. Петров, „Ромео и Жулиета” – У. Шекспир, „Опера за три гроша” – Б. Брехт, „Рейс” – Ст. Стратиев, „Мъртви души” – Н. В. Гогол, „Арсеник и стари дантели” – Д. Кесърлинг, „Антихрист – суперзвезда” – М. Хубай, „Ромул Велики” – Фр. Дюренмат, „Адската машина” – Ж. Кокто, „Развратникът”, „Хотел между тоя и оня свят” – Е.-Е. Шмит, „Последната нощ на Сократ” – С. Цанев, „Уморените коне ги убиват, нали? – по романа на Хорас Маккой,” - „Волпоне” – Бен Джонсън и др. Носител на национални награди.
