🌟 Пригответе се за изпълнена с екшън седмица с две вълнуващи филмови премиери в Cine Grand! 🎬🍿 1️⃣ Лоши момчета: всичко или нищо Присъединете се към емблематичните Лоши момчета за още едно високооктаново приключение, изпълнено с вдигащ адреналина екшън и зашеметяващи каскади! 2️⃣ Наблюдателите Изживейте изтръпващо напрежение, докато мистериозни същества дебнат в сенките, държайки публиката на ръба на местата си от началото до края. Не пропускайте вълнението! Планирайте и гледайте тези вълнуващи издания в Cine Grand! 🎥🍿
rnvia GIPHYrnНачалото е на 1 март, а входът за петте филма е свободен за ученици и студенти.Томас Винтерберг, Данис Танович, Кшищоф Зануси, Никита Михалков и Джафар Панахи са петте имена включени в зимното издание на образователната програма ЕВРОПЕЙСКО КИНО ЗА УЧАЩИ в Дома на киното. Откриването е на 1 март от 18:00 с филма ПРАЗНЕНСТВО на Томас Винтерберг от 1998 г. Авторският сценарий на Винтерберг представя един семеен празник – 60-годишнината на главата на семейството Хелге. Във фамилната къща са дошли децата му – собственикът на ресторант Кристиан, сестра му Хелене и най-малкият брат Михаел. На трапезата гневният Кристиан уж вдига тост, но вместо това произнася стряскаща реч... ЦИРК КОЛУМБИЯ на босненския режисьор и носител на Оскар за „Ничия земя“ Данис Танович ще бъде представен на 4 март от 18:00. Историята започва с предаването на властта от комунистите и Дивко Бунтич, който пристига в малкия град на своето детство, за да заживее отново в родния си дом. След 20 години изгнаничество в Германия той се завръща с лъскавия си червен мерцедес, младата и секси приятелка Азра, черния котарак Бони, който му носи щастие, и пълен джоб със западногермански марки. Дивко използва парите и връзките си да изгони от дома съпругата си Луция, но в същото време се опитва да се сближи наново с 20-годишния си син Мартин. Полският режисьор Кшищоф Зануси присъства в програмата с филма ЖИВОТЪТ КАТО СМЪРТОНОСНА БОЛЕСТ, ПРЕДАВАНА ПО ПОЛОВ ПЪТ от 2000 г. с прожекция на 8 март от 18:00. Заглавието му е взето от надпис на стена близо до дома на режисьора. Сюжетът се върти около лекар, който след сблъсъка си с неизлечима болест преосмисля живота си. Пред лицето на неизбежната смърт той започва да си задава въпроси за убежденията, които е следвал винаги, и с чувството на някаква фаталистка освободеност започва да експериментира както със своя, така и с чуждия живот.НЕЗАВЪРШЕНА ПИЕСА ЗА МЕХАНИЧНО ПИАНО, шедьовърът на Никита Михалков от 1977 г., пък ни връща в зората на 20-и век. Семейство и приятели се събират в провинциалното имение на генералската вдовица Анна Петровна. София, новата съпруга на доведения син на Анна, разпознава Миша, шурей на един от обожателите на вдовицата. Преди години те са имали романтична връзка и сега тя не може да повярва, че той се е задоволил с невзрачна съпруга и работа като учител... Прожекцията е на 10 март от 18:00.Финалът е на 12 март от 18:00 с прожекция на ТРИ ЛИЦА на иранския режисьор Джафар Панахи. Известната актриса Беназ Джафари вижда видео апела на едно момиче от провинцията, което има нужда от помощ – семейството ѝ не приема тя да учи актьорско майсторство в Театралната академия в Техеран. Беназ прекъсва снимките на новия си филм и се свързва с режисьора Джафар Панахи, за да може с негова помощ да реши проблема на младото момиче. Джафари и Панахи пътуват до северозападната част на страната, където ги очакват забавни срещи с очарователните местни хора от планинското градче, в което живее момичето.Прожекциите са специална част от юбилейната програма на 25-ия София Филм Фест, а ученици и студенти могат да гледат при вход свободен с покана от касата на Дома на киното. Във връзка с намаления капацитет молим за разбирането на всички желаещи да присъстват.Част от филмите ще са придружени със специални видеообръщения от техните автори, а филмите на Михалков и Зануси ще бъдат с дигитално реставрирана версия.Проектът е подкрепен от „Програма култура“ на Столична община. ... още »
rnvia GIPHYrnМеждународното жури на Балканския конкурс на 25-тия София Филм Фест включва трима режисьори: известният режисьор и продуцент Дорон Еран (Израел), опитният документалист Джон-Пол Дейвидсън (Великобритания), работил по пътеписи с Майкъл Пейлин и Стивън Фрай и откритието на София Митингс Лили Хорват (Унгария), участвала с дебюта си в Международния конкурс в София.Ето кои са 13-те филма, състезаващи се в Балканския конкурс през 2021. * „Галактика Андромеда“ („Andromeda Galaxy“) – Косово-Испания-Италия-Северна Македония, режисьор Море Рача;* „Главни букви“ („Uppercase Print“) – Румъния, режисьор Раду Жуде;* „Жив човек“ („The Living Man“) – Сърбия-Германия-България, режисьор Олег Новкович;* „Зора“ („The Dawn“) – Хърватия-Италия, режисьор Далибор Матанич;* „Концентрирай се, бабо“ („Focus, Grandma”) – Босна и Херцеговина-Турция, режисьор Пиер Жалица;* „Оазис“ („Oasis“) – Сърбия-Нидерландия-Словения-Босна и Херцеговина-Франция, режисьор Иван Икич;* „Призраци“ („Ghosts”) – Франция-Турция-Катар, режисьор Азра Дениз Окяй;* „Просто хора“ („Only Human“) – Северна Македония-Сърбия-България-Косово-Словения, режисьор Игор Иванов;* „Сан Ремо“ („Sanremo“) – Словения-Италия, режисьор Мирослав Мандич;* „Февруари“ („February”) – България-Франция, режисьор Камен Калев;* „Шивач“ („Tailor“) - Гърция-Германия-Белгия, режисьор Соня Лиза Кантерман;* „Ябълки“ („Apples“) – Гърция-Полша-Словения, режисьор Христос Нику;* „Quo Vadis, Аида?” („Quo Vadis, Aida?“) – Босна и Херцеговина-Австрия-Румъния-Нидерландия-Германия-Полша-Франция-Норвегия-Турция, режисьор Ясмила Збанич.Извън конкурса ще видим „Пари“ (“Pari”) – Гърция-Франция-Нидерландия- България, режисьор Сиамак Естемади.Ето и повече информация за филмите, които не бяха обявени досега.„Quo Vadis, Аида?” („Quo Vadis, Aida?“) на най-успешната босненска режисьорка Ясмила Збанич (позната у нас с филмите си „Гърбавица“ със „Златна мечка“ от Берлин и „Островът на любовта“) е разказ за едно от най-жестоките събития в Европа през 90-те години на миналия век – в последните дни на босненската война през юли 1995 година са избити 8 000 момчета и мъже по време на геноцида в Сребреница. Това се случва под надзора на международната общност и ООН, които уж „защитават цивилните босненци“, но по време на този акт не се намесват, за да спрат масовото насилие срещу невинни хора. В опустошителния разказ на Ясмила Збанич за зверствата от този период е уловен ужаса на геноцида, както и абсурдното безразличие, което позволява всичко това да се случи. „Quo Vadis, Аида?“ не е исторически ревизионизъм – филмът работи за преразглеждане на фактите, поставяйки в центъра тежкото положение на жертвите; не само касапницата, но и по-широките злини, предизвикани от институционалния провал и международно безразличие“, коментира „Варайъти“. Филмът участва в основния конкурс във Венеция, има множество международни награди и е в краткия списък за международен Оскар, а Ясмила Збанич бе поканена в основното жури на предстоящия кинофестивал в Берлин, съставено от режисьори, носители на „Златна мечка“. Удостоен с награда в Сан Себастиан и с номинация за „Сърцето на Сараево“, пълнометражният дебют на Море Рача „Галактика Андромеда“ („Andromeda Galaxy“) пресъздава историята на 52-годишен безработен механик, който наема ремарке, за да живее в него. Дъщеря му е в тийнейджърска възраст и е изпратена в сиропиталище след смъртта на майка ѝ. Въпросът е дали двамата ще успеят да се сближат. „Творбата е топъл, класически конструиран филмов разказ за връзката между баща и дъщеря с открояващ се креативен визуален стил, който впечатлява и насочва вниманието към таланта на младата косовска режисьорка“, пише в ревюто си Cineuropa.Най-новият филм на режисьора Далибор Матанич „Зора“ („The Dawn“) разказва за трансформирането на традиционните общности и за онези моменти, в които съсед застава срещу съседа. Историята е ситуирана в дистопично бъдеще - в селото, в което живее едно семейство с двете си деца, ежедневието вече не е безопасно. В опита да превъзмогнат предишна трагедия, четиримата не са готови да последват съседите си и да заминат за града. Като смесва алегорията с твърде познатата тема на общностите, разделени по идеологически и религиозни причини, хърватският режисьор създава завладяваща драма, заредена с високо напрежение. „Зора“ е вторият филм от своеобразната трилогия „Слънце“ – първият е „Зенит“ („The High Sun”), удостоен с наградата на журито от секцията „Особен поглед“ в Кан 2015. „Оазис“ („Oasis“) е филм на сръбския режисьор Иван Икич, представен с успех на фестивала във Венеция миналата година. Копродукцията между Сърбия, Словения, Нидерландия, Босна и Херцеговина и Франция събира три отделни любовни истории за хора в едно забравено от Бога място – специален дом за деца с интелектуални затруднения, изоставени от родителите си. Разделен на три глави, всяка от които е кръстена на един от трите ключови герои, „Оазис“ представлява мозайка от разкази за пътищата на сърцата и преплитането им в трагичен любовен триъгълник. „Моето предизвикателство беше да провокирам хората с умствени увреждания да играят измислените филмови роли, а не самите себе си“, споделя режисьорът Икич в интервю за Cineuropa.Копродукцията на Северна Македония, Сърбия, България (Гала Филм), Косово и Словения „Просто хора“ („Only Human“) е драматичен разказ на шест различни истории за стремежа за оцеляване, съхраняване на любовта и постигане на изкупление, с участието на Наташа Петрович (член на журито на Международния конкурс на 25-ия СФФ) и на българската актриса Йоана Буковска-Давидова. Начело на творческия екип е Игор Иванов, един от най-награждаваните македонски режисьори. Късометражният му филм „Буболечки“ печели „Златeн леопард“ в Локарно и има номинация за „Златна мечка“ на Берлинале. Игралният „Нагоре надолу“ („Upside Down“) е представен премиерно в Карлови Вари, а „Стаята с пианото“, с международен актьорски състав и оригиналната музика на Чили Гонзалес, е абсолютен хит с напълно разпродадени прожекции на десетки кинофестивали.Филмът на словенския режисьор Мирослав Мандич „Сан Ремо“ („Sanremo“) e трогателна любовна история, в която фрагментирани спомени се връщат в съзнанието от песен. Главният герой Бруно се опитва да избяга от дом за стари хора, въпреки че паметта му изневерява ден след ден. Друга обитателка на дома за възрастни хора Душа го кара да осъзнае, че той все още може да изпитва чувства, макар и да не ги помни на следващия ден… „Въпросът, който поставя филмът, е могат ли емоциите между двама души, колкото и да са разбити, да ги изтласкат отвъд диагнозата и времето“, уточнява пред Cineuropa режисьорът.„Шивач“ („Tailor“) е дебютния филм на Соня Лиза Кантерман, който поставя фокус върху последиците от икономическата криза в Гърция. Филмът разказва историята на Никос, майстор шивач, който не се вписва в заобикалящия го свят. Когато бизнесът на баща му се оказва застрашен, Никос създава удивителен шивашки магазин на колела, с който обикаля улиците на Атина и печели клиенти. Той се специализира в създаването на изискани, уникални и евтини сватбени рокли, преоткрива себе си и мястото си в света. Сценарият на „Шивач“ е разработен по време на MFI Script 2 Film Workshop. Участвал като проект на София Мийтингс, филмът на Соня Кантерман печели в Солун наградата на ФИПРЕССИ, ERT и Специалната награда на Младежкото жури. * * * Роденият в Техеран режисьор Сиамак Етемади учи кино във Великобритания и Гърция. Той живее и работи в Атина и именно там създава своя дебютен филм „Пари“ („Pari“), копродукция между Гърция, Франция, Нидерландия, България („Чучков Брадърс“) и Швейцария, чиято премиера беше на Берлинале 2020. Филмът ще бъде показан извън Балканския конкурс, а историята проследява една иранска майка, която търси изчезналия си син в Атина и е принудена да изследва най-тъмните кътчета на града и на нейната същност. ... още »
ПРЕМИЕРАТА ТАЗИ СЕДМИЦАМалките нещаМедена земяУДОВОЛСТВИЯ ЗА ГОЛЯМ ЕКРАНБурни връзкиВръзкиКръстницатаМартин Идънпетък 26. 02.14.45 Кръстницата (La Daronne) – Франция, 2020, реж. Жан-Пол Саломе, 104’по романа на Ханелоре Кайре с Изабел Юпер, Иполит Жирардо Номинация за „Сезар” за адаптиран сценарий16.45 Медена земя (Honeyland) – Македония, 2019, реж. Тамара Котевска и Любомир Стефанов, 85’, документален „Сънданс” и Атина – Големите награда Сараево – Наградата на публикатаНагради на Американското национално общество на филмовите критици, Нюйоркската критика и на Американското общество на операторите за документален филм 2 номинации за „Оскар” – за международен и документален филм Номинации за Европейската филмова награда и за „Независим дух” за документален филм18.30 Малките неща (The Little Things) – САЩ, 2021, реж. Джон Лий Хенкок. 128’ с Дензъл Уошингтън, Рами Малек, Джаред Лето. Номинации за „Златен глобус” и от Гилдията на филмовите актьори за поддържащ актьор на Джаред Летосъбота 27. 02.12.00 Връзки (Lacci) – Италия, 2020, реж. Даниеле Лукети, 100’ по романа на Доменико Старноне с Алба Рорвахер, Луиджи ло Кашо, Лаура Моранте, Силвио Орландо. Венеция – Откриваща гала14.00 Мартин Идън (Martin Eden) – Италия-Франция-Германия, 2019, реж. Пиетро Марчело, 129’ по романа на Джак Лондон с Лука Маринели. Венеция – Награда за най-добър актьор на Лука Маринели „Давид на Донатело” за адаптиран сценарий.4 номинации за Европейските филмови награди, вкл. за най-добър филм16.30 Малките неща19.00 Бурни връзкинеделя 28. 02.12.45 Малките неща15.15 Медена земя17.00 Връзки (Lacci)19.00 Кръстницатапонеделник 01. 03.12.45 Кръстницата14.45 Малките неща17.15 Медена земя19.00 Бурни връзкивторник 02. 03.14.00 Мартин Идън16.30 Бурни връзки18.30 Малките нещасряда 03. 03.14.30 Кръстницата16.30 Малките неща19.00 Връзкичетвъртък 04. 03.14.30 Малките неща17.00 Връзки19.00 Медена земяЦени на билетите за Бурни връзки, Връзки, Малките неща и Медена земя – 9/7 лв.Цени на билетите за Кръстницата и Мартин Идън – 8/6 лв. ... още »
Джафар Панахи с Наградата на София на 25-ия София Филм ФестГолемият ирански режисьор ще получи наградата на Столична община за своя изключителен принос към изкуството на кинотоДжафар Панахи е един от най-значимите творци на „новата вълна“ в иранското кино. Филмите и талантът му от десетилетия са признати и ценени от международната кинообщност и кинокритика. Той е носител на фестивални призове като „Златен лъв“, „Златна мечка“, „Сребърна мечка“, „Златен леопард“ и още десетки престижни международни отличия. Творчеството му е познато на българските зрители още от 90-те години на ХХ век, а самият той бе скъп гост на София Филм Фест през 2002 и 2004 година. Пълнометражните му филми „Белият балон“ (1995, „Златна камера“ в Кан), „Огледалото“ (1997), „Кръгът“ (2000), „Пурпурно злато“ (2003), „Засада“ (2006), „Това не е филм“, „Спусната завеса“ (2013), „Такси“ (2015), „3 лица“ (2018) са част от програмите на най-престижните филмови форуми през годините, като повечето са били представяни на българската публика в програмите на София Филм Фест през годините.Джафар Панахи е роден на 11 юли 1960 година в иранския град Мианех. Учи сценично майсторство в Университета за кино и телевизия в Техеран. След завършването си снима филми за телевизията и работи като асистент на Абас Киаростами във филма „Сред маслиновите дръвчета“ през 1994 година. След конфликт с иранското правителство, развил се в продължение на няколко години във връзка със съдържанието на филмите му, „Кръгът“ (2000) и „Пурпурно злато“ (2003) са забранени от ислямското правителство, а през 2010 иранските власти арестуват Панахи в дома му, заедно с жена му, дъщеря му и 15 техни гости. Обвинени са в пропаганда срещу властта и осъждат режисьора на шест години затвор, като му налагат 20-годишна забрана да прави филми, да дава каквито и да било интервюта – за ирански или чуждестранни медии, и да напуска страната. Но политическата реалност не може да спре творческия му дух. През 2012 година Джафар Панахи е удостоен с награда „Сахаров“ за свобода на мисълта на Европейския парламент. „Искам да се поставите на моето място като режисьор, който не може, а и не иска да прави нищо друго, освен да създава филми. Колко време ми остава? Може би двадесет години? Не мога да стоя без работа“, признава Панахи малко след арестуването си. „Зная, че това искат те. Пуснаха ме от малък затвор, но ме поставиха в много по-голям зандан. Когато бях зад решетките знаех, че там не мога да направя нищо. Всяко движение се наблюдаваше... Сега съм уж „свободен“, но в действителност живея просто в по-голям затвор и трябва да направя нещо - не мога да стоя без работа, не искам да оставя живота си да бъде пропилян…“Жените – тяхната съдба, професионалното им развитие и борбата за независимост в родината му са сред предпочитаните теми във филмите на Джафар Панахи. Филмът му „3 лица“, подобно на „Спусната завеса“ и „Такси“, получили овации на премиерите си в Берлин и по целия свят, е реализиран в условията на забрана да прави кино. Българските зрители ще имат възможност да видят филма в специална програма на 25-ия София Филм Фест. Разказът в „3 лица” се движи на границата между реалността и фикцията като се фокусира върху една необикновена история, развиваща се в пътуване из иранските села. Заснет от ръка, филмът представя на зрителите три жени – актриси, намиращи се в различен етап от своята кариера. Едната е младо момиче от отдалечено селце, което мечтае да стане актриса и изпраща зов за помощ към популярната иранска звезда Беназ Джафари – тя тръгва да я търси в компанията на самия Панахи. Двамата пътешественици обикалят множество населени места и откриват хора с интригуващи съдби, между които и една пенсионирана вече актриса, отдала се на усамотение и занимания с изобразително изкуство...За филма си „3 лица”, с който Джафар Панахи изказва почит към своя ментор – покойния Абас Киаростами, режисьорът е удостоен още с наградата за най-добър филм от кинофестивала в Анталия, както и с награди от фестивалите в Сао Пауло и Хамбург.б ... още »
Документалният конкурс на 25-ия София Филм Фест2020 е предизвикателна година, но и богата на важни заглавия в света на документалното кино – специална селекция от тях е включена в Документалния конкурс на юбилейния 25-и София Филм Фест.Мексиканският филм „499“ на Родриго Рейес бе отличен с три престижни международни награди - Специалната награда на журито на фестивала „Hot Docs“ в Канада, призът за най-добра операторска работа в Документалния конкурс в Трайбека, както и „Златна жаба“ за най-добър документален филм в Камеримаж. Историята е посветена на конквистадор от 16-ти век, отправил се на пътешествие по разрушителния път на испанската армия до Теночтитлан, известен днес като Мексико Сити. „Родриго даде на света смел филм, който илюстрира по красив начин абсурда на колониализма“, казва за „499“ известният австралийски сценарист и писател Питър Кели, а самият Джим Джармуш споделя „Родриго Рейес е създал един силен, красив и разтърсващ филм, който може да бъде характеризиран като отделен жанр!“Румънско-германската копродукция „Акаса, моят дом“ на режисьора Раду Чорничук пристига в София след награда за операторско майсторство в Сънданс, специална награда в Солун и най-добър филм в Трансилвания. Разказът е за живота на едно семейство – родители с девет деца, които в продължение на 20 години живеят в схлупена барака сред делтата до Букурещ – изоставен водоем, превърнал се в градски природен резерват. В хода на разказа се появява дори самият принц Чарлз в документирано посещение на югоизточната част на това уникално предградие на румънската столица. Героите на филма са принудени да се преместят, но дали семейството ще оцелее в джунглата на града, след като толкова дълго време е живяло в симбиоза с дивата природа?Филмът на известната чешка режисьорка Хелене Тршещикова „Ани“ проследява историята на бивша проститутка, която започва да продава секс на 46-годишна възраст, и чийто живот е документиран в продължение на години – от 1996 до 2012. Подобни продължителни проекти косвено улавят и кардиналните промени в историята – като глобалната криза на нашето съвремие, споменът за времето на социализма и други световни тенденции. Творчеството на Хелена Тршещикова, сред които е „Форман срещу Форман“, е добре познато на българската публика като София Филм Фест е представил повечето й творби.Съвсем неслучайно „Вим Вендерс: Десперадо“ бе включен в официалната програма на кинофестивала в Кан – това е един уникален документален филм на режисьорите Ерик Фридлер и Андреас Фреге, прочут като Кампино, фронтмен на известната германска група „Die toten Hosen“, а също и актьор, участвал в няколко филма на Вендерс. С непоказвани до момента архивни кадри и необикновени срещи и разкази за Вендерс от негови колеги в киното - като Франсис Форд Копола, Уилям Дефо, Анди Макдауъл, Пати Смит, Вернер Херцог, филмът разказва по неповторим начин за живота и работата на един от най-впечатляващите съвременни майстори в киното. От Дюселдорф до Париж и чак до пустинята на Тексас, филмът разказва за емблематични места и ключови моменти в работата на Вендерс като режисьор, продуцент, фотограф и автор. „В плен на мрежата“ на чешките режисьори Барбора Халупова и Вит Клусак (режисьор на хита от 2004 година „Чешки сън“, представян в програмата на СФФ) изследва света на сексуалното онлайн насилие над деца, като успява да превърне филмовия експеримент в акт на социална намеса. Разказът се потапя в тъмните води на педофилията и отваря очите на всеки зрител, готов да се срещне с неудобната истина. Три актриси в три стаи в продължение на 10 дни се срещат с 2458 потенциални сексуални хищници – радикалният филмов експеримент поставя специално ударение върху темата за малтретирането на деца в Интернет. Екипът на филма, включително сексолог и юрисконсулт, работи зад кулисите, за да разкрие пред зрителите една брутално груба, но ужасяващо реална история, която може да се случи преди очите на всеки от нас…„Вдигай като момиче“ на Майе Зайед, копродукция между Египет, Германия и Дания, представлява интимно пътешествие във вътрешния свят на амбициозна спортистка. Повече от 20 години капитан Рамадан е треньор на щангисти от световна величина в Александрия. Сам по себе си герой, по-голям от живота, Рамадан тренира дъщеря си Нахла Рамадан - една от най-известните атлети в Египет, за да стане световен шампион и обучава Абир Абдел Рахман, първата арабска жена, спечелила два олимпийски медала. Тази история проследява пътя към успеха на новата ученичка на Рамадан, решителната Зебиба (името ѝ означава „стафида“) и мечтата й да бъде като останалите звезди на капитана.Филмът на Виктор Косаковски „Гунда“ е безмълвен документален разказ за ежедневието на няколко селскостопански животни - свиня майка, две крави, пиле с един крак. Камерата представя кадри с животните в доста необичайни планове, които ги превръщат в почти извънземни герои. Въпреки че е заснет в три различни държави - Норвегия, Испания и Великобритания, филмът изглежда така, сякаш всичко се случва в една ферма, която може да бъде разположена почти навсякъде по света. „Гунда“ не е просто документален филм, посветен на наблюдението, а творба с послание за жестокостта в отношението към животните. Съвсем не е случаен фактът, че в екипа на изпълнителните продуценти е и носителят на „Оскар“ Хоакин Финикс. Документалната история на Косаковски, удостоена с награда за най-добър филм в Стокхолм, е размишление върху бруталното отношение на човечеството към животните, към живата природа на нашата планета. Режисьорът е познат на публиката с изключителните си документални творби „¡Vivan las Antipodas!“ (2011), един от откриващите филми на Венеция, и „Aquarela“, чиято премиера беше в програмата на Берлинале и филмът бе селектиран в краткия списък за номинациите за Оскар в категорията документално кино за 2020 година.„За Луната“ на ирландския режисьор Тайг О‘Съливан е съзерцателен, поетичен и искрен филм, впечатляващо кинематографично любовно писмо до Луната, празнуваща в нощното небе по време на Лунния месец. С необикновени кадри от цял свят, постигащи хипнотизиращ ефект, режисьорът О‘Съливан разглежда мястото на Луната в литературата, културата и историите, които се разказват.„Необикновен мъж“ на Айслин Чин-Йе и Чейс Джойнт разказва една изключително любопитна история – за живота и творчеството на американския джаз-музикант и легенда в транссексуалното движение Били Типтън. Роден като Дороти Люсил Типтън през 1914, той напуска дома си през 30-те години, за да преследва кариера в музиката. До смъртта му през 1989 година, на 74-годишна възраст, Типтън успява да запази своята тайна и никой да знае, че се е родил жена - дори съпругата му и осиновените им деца. „Необикновен мъж“ е очарователен и вълнуващ филм с впечатляващи архивни кадри“, пише в ревюто си The Hollywood Reporter. Историята получава приза за най-добър канадски филм на фестивала „Inside Out Toronto LGBT“, наградата „New Visions“ в Монреал, номиниран е за най-добър филм на фестивала в Торонто през 2020 година.Световната премиера на „Рентгенова снимка на едно семейство“ бе на Международния фестивал за документално кино в Амстердам, където получи наградата за най-добър филм, както и приза за творческо използване на архивни материали. В новата си творба иранската режисьорка Фирузе Хосровани се обръща към собственото си семейство за отговор на въпроса какво предизвиква разделението на обществото в страната им. Като нарича петия си филм „проекта на своя живот“, Хосровани си спомня как майка ѝ буквално се е омъжила за баща ѝ „по снимка“ в Техеран през 60-те години. Съставена от архивни кадри, стари писма и 140 снимки от семейния албум, копродукцията между Норвегия, Иран и Швейцария представя връзката между прогресивните и традиционните мюсюлмани в непрестанно променящата се реалност на Иран.Филмът на режисьорите Петра Еперлайн и Майкъл Тъкър „Бележки за Хитлер“, показан с успех на Нюйоркския фестивал за документално кино, разбива илюзиите, че злото не може да се издигне отново на власт. В основата на творбата е най-продаваната книга на Себастиан Хафнер „Бележки за Хитлер“, издадена през 1978 година, която е съпоставена с настоящия политически климат. Режисьорите отправят категоричните предупреждения от книгата на Хафнер към съвременните националистически лидери, завзели властта по целия свят. Документалният разказ деконструира „легендата“ за Хитлер, оживяла десетилетия след смъртта му - това продължително, зловещо очарование е толкова токсично и опасно, колкото и вярванията, поддържани живи чрез образа на Хитлер.Номинираният за Гран при в Минск и за наградата „Златен рог“ за най-добър документален филм в Краков руски филм „Хей! Учители!“ е дело на Юлия Вишневец. За разлика от легендарната песен на Pink Floyd, едноименната реплика не е обвинение срещу учителите. Напротив - двама млади идеалисти, Катя и Вася, започват работа в училище, което много искат да променят. Действието обхваща период от една година, в която фокусът е върху усилията им да спечелят доверието на тийнейджърите, да стимулират техните интереси и да ги възпитат да бъдат по-добри хора. Всеки ден младите педагози трябва да се изправят срещу национализма, сексизма, хомофобията, както и съпротивата на институцията и на цялата система. Ще успеят ли да издържат в своята мисия? ... още »
