След невероятния успех на Клети създания зашеметяващата Ема Стоун и несравнимият Йоргос Лантимос отново обединяват сили в новата триптих басня Благи деяния от 6 септември само в кината. Впечатляващата продукция изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин. През изминалата събота Благи деяния предизвика абсолютен фурор по време на представянето си на фестивала в Кан и затвърди позицията си на творба с дръзка оригиналност, порочен хумор и необикновена ексцентричност, а Джеси Племънс грабна наградата за най-добър актьор за ролята си във филма.
Антологията Благи деяния разглежда три самостоятелни истории, в които едни и същи актьори, сред които Джеси Племънс, Уилем Дефо, Маргарет Куали, Хонг Чау, Хънтър Шейфър, Джо Алуин, Мамуту Ати и Стоун, играят различен персонаж. Запознаваме се с мъж без право на избор, който се опитва да поеме контрола над собствения си живот; с полицай, който е разтревожен, че изчезналата му в морето съпруга се е завърнала и изглежда като друг човек; с жена, решена да открие конкретен човек със специални способности, на когото е предопределено да се превърне в изумителен духовен водач.
„Мисля, че е интересно да наблюдаваме как човек може да си мисли, че има контрол над нещата или че е свободен да решава, а когато му се даде абсолютната свобода, му е трудно да се справи с нея и да се ориентира. Това е микрокосмос на реалния живот и как хора, които изглежда сякаш нямат никаква власт, контролират хора, които може да изглеждат много по-силни.“ споделя Лантимос.
Първият трейлър ни връща към стила на Йоргос, изпълнен с груба студенина, с която той се прочу. Видеото успява да събуди интереса и само да загатне за това, което ни предстои.
;
Режисьор е Йоргос Лантимос (Клети създания, Фаворитката, Омарът, Кучешки зъб) и написан от Ефтимис Филипу (Омарът, Убийството на свещения елен, Кучешки зъб) и Лантимос. Продуценти са Ед Гийни и Андрю Лоу, Кася Малипан и Лантимос. Актьорският състав включва двукратната носителка на „Оскар“ Ема Стоун (Клети създания, Ла Ла Ленд), Джеси Племънс (Силата на кучето), Уилем Дефо (Клети създания, Проектът „Флорида“), Маргарет Куали (Клети създания, Maid), Хонг Чау (Китът, Менюто), Мамуту Ати (Black Box), Джо Алуин (Фаворитката) и Хънтър Шейфър (Еуфория) и др.
Филмът, който ще ни разкаже предисторията на „Снежанка и ловецът”, се сдоби с нова звезда в актьорския си състав. Вчера беше оповестено, че Джесика Частейн е потвърдила участието си в него. Тя ще влезе в ролята на любимата на героя на Крис Хемсуърт, който познаваме като ловеца Ерик от първия филм. На режисьорския стол ще седне Седрик Никола-Троян. Ако това име не ви е познато, не се ровете в паметта си – за Троян това ще е дебют като режисьор. До момента той е известен предимно като майстор на специалните визуални ефекти и именно за работата си в този отдел по „Снежанка и ловецът” беше номиниран през 2012 г. Както вече ви съобщихме, в „Ловецът” ще участват познатата ни от първия филм Чарлийз Терон, а Емили Блънт ще се въплъти в образа на злодейка. ... още »
32-годишната Джесика Бийл, която очаква първото си дете заедно със съпруга си Джъстин Тимбърлейк, се завърна миналата седмица на снимачната площадка на филма „The Devil and the Deep Blue Sea” в Ню Орлийнс. Бийл не само участва в предстоящото заглавие, но е и негов продуцент. Очевидно това е причината тя да не забавя темпото на работа, макар че се очаква да роди в края на месец март. Според свидетел от снимачната площадка на филма Джесика е много мила и се държи дружелюбно с всички. Актрисата идвала на работа всеки ден в 6 часа сутринта и си тръгвала след мръкване. Тя държала да разговаря с всички и се интересувала от работата на всеки член на екипа. Освен това, вероятно вече е получила и няколко родителски съвета от Джейсън Судекис, с когото си партнира в „The Devil and the Deep Blue Sea”. Заедно с годеницата си Оливия Уайлд той отглежда дъщеричката си Отис, която се роди миналия април. ... още »
Около мегапродукцията „Петдесет нюанса сиво” от няколко седмици циркулират какви ли не слухове. Въпреки боксофис успеха на филма по цял свят, режисьорката Сам Тейлър-Джонсън вече се оттегли от франчайза и няма да работи по следващите филми. Сега става ясно, че и едната от двете звезди – Джейми Дорнан, няма желание да се завърне на големия екран в ролята на любителя на садо-мазо изпълненията Крисчън Грей. Той се чувствал изключително некомфортно от секс сцените, които трябвало да изиграе и страдал от липсата на каквато и да е химия с екранната си партньорка Дакота Джонсън. Освен това заради „Петдесет нюанса сиво” отношенията със съпругата му се обтегнали силно. Той вече сподели, че тя няма никакво намерение да гледа филма с участието на мъжа си. ... още »
Творчеството на автора на филмова музика Алън Силвестри ще бъде почетено по време на 15-ите Годишни световни награди за саундтрак, които ще се връчат в рамките на Международния кинофестивал в Гент, Белгия, на 24 октомври. Силвестри е известен най-вече с работата си по филмите на режисьора Робърт Земекис „Кой натопи Заека Роджър”, „Форест Гъмп” и трилогията „Завръщане в бъдещето”. По време на тържествената церемония в Гент част от композираната от Силвестри музика ще бъде изпълнена от Брюкселската филхармония с диригент Дирк Бросе. Сред останалите филми в кариерата на талантливия и плодовит композитор са „Хищникът” (1987), „Бащата на булката” (1991), „Смъртта й отива” (1992), „Бодигард” (1992), „Бърз или мъртъв” (1995), „Корабокрушенецът” (2000), „Какво искат жените” (2000), „Отмъстителите” (2012) и много други. ... още »
Дрю Баримор обича грима – неслучайно тя създаде своя собствена козметична линия. Въпреки това актрисата сподели снимка без капка макиаж със своите 1, 9 милиона фенове в Инстаграм. През уикенда Баримор отпразнува своя 40-ти рожден ден на плажа и се щракна с мокра коса и щастлива усмивка, за да запечата събитието. Майката на две деца очевидно знае как да бъде неустоима със и без грим. Наскоро тя сподели, че когато има романтична среща със своя съпруг Уил Копълман, би искала да може да се наслаждава на приготовленията като всяка друга жена. „Обаче при всяка среща със съпруга ми се приготвям в последния момент – гримирам се в колата, обувам обувките преди да сляза от нея. Откакто имам деца обаче най-много мога да си позволя да си сложа червило и вече си мисля, че съм се разкрасила достатъчно." ... още »
Райън Гослинг не се появи на 87-ата церемония по връчването на наградите „Оскар” миналата неделя, защото бил в… Дисниленд. Актьорът бе забелязан в компанията на режисьора Гилермо Дел Торо в увеселителния парк в Анахайм в Калифорния. Въпреки че се бил дегизирал с бейзболна шапка и качулка, Гослинг бил разпознат от феновете си и охотно позирал с всеки, който се осмели да го спре. По-наблюдателните почитатели на Райън помнят, че той и друг път е ходил в Дисниленд. През 2011 г. той заведе в същия парк приятелката си Ева Мендес на романтична среща, подплатена със захарен памук. През 90-те, когато е още невинен тинейджър, Гослинг участва заедно с Кристина Агилера, Бритни Спиърс и Джъстин Тимбърлейк в ТВ шоуто на Disney Channel „Клубът на Мики Маус” и признава, че в сърцето си си остава едно непораснало дете. ... още »
Саймън Уест, когото познаваме от „Въздушен конвой” и „Непобедимите 2”, ще режисира Хенри Кавил в нов трилър, който ще се снима във Великобритания и Италия през идващото лято. Звездата от „Мъж от стомана” ще изиграе главната роля в продукцията, чийто сценарий е по първия роман на Дънкан Фалконър – бивш военен от британските военноморски спец части. Той автор на цели 8 романа и ако филмът по първия се окаже успешен, нищо чудно да го последват още. Героят на Хенри Кавил ще преследва заедно със своя екип от специални агенти международна терористична клетка. Според режисьора Кавил е най-подходящият актьор за ролята на военния Стратън, защото може да „изпълни образа с дълбочина и реализъм. От известно време търсех британски екшън герой, на който да вдъхна живот и Стратън е идеален, според мен. А съгласието на Хенри да поеме ролята му е причината този проект да се осъществи.” ... още »
В Холивуд отдавна се носи един слух, който никога не е бил потвърждаван, обаче пък и никога не е бил отричан. Според него мексиканският актьор и режисьор Емилио Фернандес (1904-1986) е моделът, по който е била изваяна статуетката „Оскар”. Фернандес, който бил известен с прякора Индианеца, позирал през 1928 г. на авторите на най-желаната позлатена статуетка в света на киното – Седрик Гибънс и Джордж Стенли. И оттогава насам шегобийците не пропускат да се помайтапят, че „бащата” на най-голямата награда в американското кино е мексиканец.Обаче след тазгодишната, 87-а церемония по връчването на „Оскар”-ите, тази шега придоби сериозно звучене. Мексиканецът Алехандро Гонзалес Иняриту се превърна в големият победител на вечерта, защото неговият филм „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ събра 4 статуетки – за най-добър филм, режисура, оригинален сценарий и операторска работа. Моля всички кинофенове да си отбележат в тефтерчетата, че за първи път в историята на наградите филм, режисиран от мексиканец, грабва най-голямата награда! И за втори път в историята мексиканец печели приза за режисура, след като с него миналата година се сдоби Алфонсо Куарон за „Гравитация”.Ще кажете, че и в двата случая става дума за филми, които не само са заснети в САЩ, но и са направени изцяло с американски пари и с американски актьори. Обаче ако се вгледаме по-отблизо в кариерите и на двамата режисьори, ще открием, че и дума не може да става за типични холивудски продукции. „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ е филм, характерен за независимото кино, рискован, оригинален. Някой да се сеща друг подобен да е печелил „Оскар” преди него?Самият Иняриту каза от сцената на Долби Тиътър, че иска да посвети наградата си на своите съотечественици – мексиканците. „На тези, които живеят в Мексико, искам да кажа, че се надявам един ден да се срещнем и да изградим заедно държавата, в която заслужаваме да живеем. А за тези, които живеят тук (в САЩ) и които са част от последното емигрантско поколение, искам да кажа, че се моля всички те да бъдат третирани с уважение и респект, какъвто са получили техните предци, които в миналото са дошли тук и са участвали в изграждането на тази забележителна емигрантска нация.”В статия в британския „Икономист” Том Шон – професор по история на киното в Университета на Ню Йорк, пише, че Алехандро Гонзалес Иняриту, Алфонсо Куарон и Гилермо Дел Торо могат да имат същия принос към американското кино, какъвто десетилетия по-рано е имала Френската нова вълна. Според него те могат да превърнат холивудските филми в авторско кино. „За разлика от мексиканските режисьори преди тях, които сами се определяха като опозиция на холивудската машина, тримата са синове на глобализацията. Те не искат да паднат в бездната, която разделя блокбастъра от независимия филм. Те са билигвисти – говорят езика на Холивуд, но със собствената си граматика и синтаксис,” твърди Шон.Вероятно не само за да подкрепят тезата на американския преподавател Иняриту, Куарон и Дел Торо са приятели и съдружници в продуцентската компания “Cha Cha Cha”. И тримата се появяват в Холивуд преди около 15 години. Дел Торо изглежда най-радикален в кинопредпочитанията си, защото обича да прави фантастика, но не тази, която в Холивуд масово се снима. Обаче въпреки странностите му, през 2007 г. неговият филм „Лабиринтът на Фавна” (заснет, впрочем, изцяло в Испания) бе номиниран за „Оскар” за най-добър сценарий и получи награди за оператор, художник и гримьор. Преди това той се беше представил подобаващо с „The Devil’s Backbone” през 2001. Ако хвърлим поглед назад, ще видим, че и Куарон пожъна успех с „И твойта майка също” (2001, номиниран за сценарий), преди да удари джакпота с „Гравитация”. А Иняриту изгря с „Измамна любов” (2000, номиниран за най-добър чуждестранен филм).Според Том Шон мексиканците правят същото, което французите направиха през 60-те години на ХХ век – възползват се от липсата на истински автори сред кинаджиите в Холивуд и се опитват да запълнят пропуска със собствените си филми. Той пише, че „Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ е зареден с препратки към „Батман” (1989, реж. Тим Бъртън), така, както „До последен дъх” (1960, реж. Жан-Люк Годар) черпи вдъхновение от „Малтийският сокол” (1941, реж. Джон Хюстън). Остава да почакаме малко, за да видим дали тримата мексиканци няма да се окажат вестителите на Мексиканската нова вълна в Холивуд. ... още »