Музиката и танцът отдавна вървят ръка за ръка с киното. Но както има верни почитатели на музикалния филм, така има и такива, които тотално го отричат. Последният пример на Холивуд обаче “Mamma mia!” успя да привлече и такива, които подхождат със скептицизъм към пееенето, което замества говоренето на големия екран.
И докато прекрасната Мерил Стрийп и танцуващите й приятелки привлякоха в киносалоните порасналата публика, „Училищен мюзикъл: На прага на колежа” е насочен към зрителите в тинейджърска възраст. Филмът, успя два пъти да събере огромна зрителска аудитория пред телевизорите, за да порасне достътъчно и третата му част да се завърти и в синеплексите.
Лентата на Кени Ортега е пищна, весела и красива. Като истински мюзикъл. Подплатена е с голям бюджет, за да може да привлече и още по-сериозни постъпления. Но за разлика от летния хит “Mamma mia!” той няма да успее да съблазни по-възрастните, дори няма грабне и доста голяма част от подрастващите. Защото повечето от 15-годишните без да се колебаят биха предпочели да гледат „Убийствен пъзел 5”, „Тропическа буря” или „Флиртология”. Песните и танците в училищния стол или във физкултурния салон няма да ги впечатлят, а по-скоро ще ги приспят.
Иначе младите актьори са хубавки и изпълняват ролите се задоволително, като определено пеят добре. Костюмите също са ярки и модерни и в същото време не изглеждат като взети назаем от цирка. Гледали сме пододобни неволи и радости и в други тинейджърски филми, които не са наситени с толкова песни из коридорите на американските гимназии.
Тъжното във филма също го има. Родните подрастващи ще си задават същите въпроси, които българските лекари се питат докато гледат поредния епизод на „Спешно отделение” –„Кога ще се приближим, /не достигнем/ поне малко към условията, които имат училищата и болниците, които гледаме на кино?” Положителният отговор изглежда все по-мъглив.
0 гласа