За любовта обикновено се говори със затаен дъх и големи думи. Тя те изпълва, качва те в облаците, а обектът на твоите желания е прекрасен и едва ли не, свети в тъмното. Застлана е с цветя и рози, когато е споделена и съпроводена със сълзи и много носни кърпички, когато единият не е заинтересован или е намерил нов обект, който свети по-силно. В последния си филм „Два дни в Париж” Жюли Делпи отправя по - различен поглед към любовната връзка. Дамата, която познаваме като актриса, тук се развихря авторски - освен режисьор, е сценарист, изпълнител на главната роля и написва оригиналната музика.
Лентата на французойката съблича с много думи и цветна визия взаимоотношенията на Марион /Жюли Делпи/ и Джак /Адам Голдбърг/, които са заедно от две години. Разказът обръща внимание на подробностите във връзката им - не особено красиви, но неизбежни след 24 месеца заедност. „Два дни в Париж” поглежда към любовта, без да й слага панделки. Показва ни я без сатенени чаршафи, мерки 60-90-60 и мъже, умиращи от желание да подаряват цветя.
В разказа на Делпи разпознаваме тази любов – обикновената (а може би и най-истинската), която се случва на теб, на съседа от третия етаж и на братовчеда. Младата актриса нищи колко е трудно да успееш да запазиш нормални отношения с човека до теб, познавайки лудостите му. И въпреки факта, че те ти се струват смешни да продължаваш да го обичаш. Защото дори и лишена от прелестите на платинено барби, ти си „неговото агнешко бутче”.
Европейските корени на авторката прозират във всеки персонаж или гледка, които не показват „града на любовта” в туристическа светлина. В липсата на асансьор, присъствието на плесен в банята и заядливи таксиметрови шофьори. Както и в чувството за хумор, което се усеща в подценяването на американците от бащата на Марион и ужаса на Джак от неясните граници между секс, приятелство и „безобидни” съобщения.
„Два дни в Париж” на моменти е комичен, в други драматичен, но през повечето време е правдоподобен. Браво на авторката за желанието да направи видими неравните моменти в любовта и затова, че успява да извади положителното от най- сложното чувство на този свят.
0 гласа
Един различен филм!
