Руският режисьор Тимур Бекмамбетов („Нощна/Дневна стража”) доказва, че холивудското кино не винаги претопява необикновената творческа гледна точка, която пожелае да си „присвои”.
Фантастичният екшън (тук фантастичен може да се разбира и като „невероятен”, и като „футуристичен”) „Неуловим” видимо се откроява сред морето от събратята си – дори в „по-тежката” комикс категория – с натуралистична агресия, оригиналност и отсъствие на каквато и да било сантименталност. Без да притежава приковаващата вниманието визия на един „Sin City” например, филмът е ефикасно зрелищен (особено когато на ход са „ускоряването на адреналина” и „фалцираните куршуми”) и неочаквано изобретателен на сюжетно ниво.
Уесли Гибсън (Джеймс Макавой) е градски мухльо, който страда от паник атаки и ниско самочувствие, и е стигнал до онзи момент в живота си, когато а-ха да си зададе екзистенциалния въпрос: „Защо не взема да се гръмна?”. Един ден, докато си купува жизнено важните успокоителни, двама суперубийци започват да си оспорват правата над вниманието му, с неподлежащо на оспорване красноречие. Печели Фокс (сигурно заради коварно прелъстителната усмивка на Анджелина Джоли) и го замъква в бърлогата на Братството, където първо го набиват, след това му обясняват, че има генетични заложби да стане Най-добрият стрелец и после пак го набиват. И така до мига, в който е готов да отмъсти за баща си и да изпълнява повелите на Съдбата – т.е. да пази световното равновесие чрез неочаквани... убийства.
В хода на филма Тимур Бекмамбетов си позволява неща, които малко от американските му колеги биха дръзнали да предприемат, очевидно добре усвоил най-важния урок, който предстои и на Уес: човек сам управлява съдбата си. В резултат се получава чудесна филмова история, в която ще откриете нови ефекти, дръзки каскади (като прибиране на тичащ пешеходец в движение), много добро (и достатъчно черно) чувство за хумор и няколко непредвидени сюжетни обрати, които се грижат за високия градус на зрителското настроение.
