Дълго време режисьорът на „Да оцелееш сред вълци” (2007) Вера Белмон търси сюжет за Холокоста, който да филмира. Открива го в автобиграфията на Миша Дефонсека, чиято книга преди десет години, става бестселър.
За жалост, три месеца след премиерата на лентата, авторката на романа признава, че ”автобиографията” е измислена или поне отчасти. Тази шокираща новина е достатъчна, за да промени съдбата на екранизацията.
За какво е историята. В разгара на Втората световна война, момиченцето Миша /Матилд Гофар/, прекосява Европа, за да намери родителите си – евреи, които са депортирани от нацистите. В своето зловещо пътешествие, изпълнено със суров глад, виеща самота, руски студ и озъбен страх, тя получава топлина от двама вълци, които стават нейното семейство.
Въпреки себеотдайната игра на малката Матилд Гофар и стряскащите натуралистични сцени, нещо недостига, не сме убедени, не оставаме безмълвни в тази драма. Вера Белмон /макар и сигурна, че снима филм по истински случай/ не успява да ни сграбчи. А с фабулата, която е избрала би трябвало.
През цялото време сме в процес на чудене и редуване на противоречиви чувства. Дали физически е възможно дете на 8 години да тръгне от Белгия, да прекоси Германия и Полша, да стигне до Украйна и да се върне в Брюксел. Да върви и зиме, и лете като се храни отвреме навреме. От друга страна - защо не - свидетели сме и в живота, и в киното на какви различни и невероятни неща е способен човешкият дух. Но, все пак....Докато се задълбочаваме в подобни размисли, филмът се изнизва – неубедителен и висящ между истината и измислицата.
Остава ни хубавото метафорично заглавие - за вълците в козина /съществата, изпълнени с „човещина”/ и тези в човешка кожа /вълците в униформи/.
