Любовта на кино е нещо хубаво и жените много я харесваме. Тя най-често се среща в два варианта - мелодраматичен, тоест тъжен, защото най-често поради смъртта на единия, тя-любовта не може да се осъществи. Другият е романтичен, тоест весел и/или сладникав, който винаги завършва с хепиенд. Дамите обичат да гледат и двата. Като по-подходящ за лятото е този, в който накрая влюбените се събират.
Този вид филмова любов разполага и с разнояйчен близнак - европейска романтична комедия. Доказателство за доброто качество на любовния кинофронт от Стария континент е премиерното заглавие „Френска любов”.
Филмът е лек, слънчев, морско солен, весел, любовен. В същото време не е сладникав и глупав, дамите и господата не изглеждат като фотомодели, героите не са продуценти или адвокати. Лесно можем да видим разликата между френското заглавие и последните холивудски романтични истории като „Предложението”, „Призраци на бивши гаджета” и „Обичам те, човече”. Може би, защото географски и мислено сме доста по-далеч от САЩ и Холивуд отколкото от европейското ежедневие и начин на поведение.
„Френска любов” ще ви подейства топло, ще ви накара да се усмихнете и да усетите лятото. Ситуациите, в които попадат героите не са извънземни, по-скоро познати. Предпочитат грозде, кроасани и вино, вместо шампанско и големи равно червени ягоди. Заглавието разполага и с достатъчно количество чувство за хумор и незлоблива ирония.
Никой не говори, сякаш е възпитаник на Йейл, не се мяркат особено умопомрачителни тела и прически като от реклама на а „Taft”-тоест да издържат на всякакви атмосферни условия.
Лентата на Изабел Мерго няма претенции за велико произведение на филмовото изкуство, точно затова ни печели с всичко изброено и адекватната актьорска игра на Мишел Ларок и Жан Гамлен, който познаваме от „Почти обратен” (1996), „Ад” (2005) и „Бригадите на тигъра” (2006). Браво и за симпатичния край - слаба богу влюбените не се гониха и по пистите и така персоналът на летището нямаше възможност да ръкопляска от умиление…
