Личността на Винсент Ван Гог е една от най-енигматичните в света на изобразителното изкуство, а ранната му смърт буди толкова въпроси, колкото и живота и творчеството му. Официалната версия за самоубийството на художника за дълго е приемана като единствена възможна, но след излизането на книгата „Ван Гог. Живот“ от Стивън Найфе и Грегъри Уайт Смит, път си прокарва теорията за евентуално убийство, извършено от местни младежи.
Събитията, разиграващи се година след смъртта на художника са изиграни и аниминирани от екип от няколко актьора, сред които Джером Флин и Сърша Ронан и сто и петнадесет художника, които в продължение на две години са рисували върху всеки от 650 000 кадъра на филма, за да създадат първия изцяло рисуван игрален филм. Сцените са родени от картини като „Звездна нощ“ и „Спалнята от Арл“, които оживяват пред нас с ярките си цветове и познати и непознати персонажи от биографията на Винсент.
Именно този похват на представяне на художника прави филма уникален, не само, заради невероятно прецизното техническо изпълнение, а и защото за разлика от повечето филми за хора на изкуството за пръв път имаме възможност да се запознаем с човека не само през моменти от неговата биография, а чрез най-важното за него – творчеството му. „Човек може да изрази себе си само с картините си“ казва самия Винсент и режисьорите Дорота Кобела и Хю Уелчман правят точно това – изразяват Ван Гог през част от 800 му платна.
Второто нещо, което Ван Гог оставя освен картините си, е огромната колекция писма, които разменя с брат си ежедневно. Подписът му „с обич Винсент“ дава заглавието на филма. Именно последното писмо до Тео Ван Гог става причина младият Арманд – син на пощальона Йозеф Ролин, разнасял писмата на Винсент, да поеме по следите на смъртта на художника. Задачата да достави последното загубено писмо до Тео, постепенно се превръща в мисия за откриването на истината за последните седмици от живота и смъртта на Винсент.
Филмът представлява пътешествие от Арл през Париж до Овер, като последователно се срещаме с хората, с които Ван Гог е общувал и местата, които са го вдъхновявали. Колкото повече Арманд навлиза в живота му и опознава личността му през спомените на жителите на Овер, толкова повече „обиква Винсент“.
В заглавието на филма можем да открием и личното отношения на режисьорите към художника и изкуството му, които посвещават седем години от живота си, за да съживят творчеството му за нас и за да ни разкажат историята за смъртта му, през която преди всичко личи животът му – ексцентричен и самотен, но и изпълнен с постоянно търсене на красотата.
Що се отнася до мистерията на убийството, филмът тръгва от драмата на загубеното приятелство, минава през семейната трагедия на семейство Ван Гог, загубило първо Винсент, но скоро след това и Тео, превръща се в детективски филм в Овер, за да завърши с амалгамата от чувства, които Винсент Ван Гог е породил в близките и познатите си и които творчеството му ще продължава да поражда.
