„ Джеймс, ти си като хвърчило в буря.“ Наблюдение на г-н Уайт, наемен убиец в затруднено положение
След тригодишно отсъствие, Той се завръща на екрана, с пълното си великолепие и с бляскаво изпълнена задача. В поредната си серия приключения, секретният агент на Нейно Величество, флотският командор Джеймс Бонд (за четвърти път - Даниел Крейг), отново е под ръководството на режисьора Сам Мендес.
След „Скайфол“ работата на Мендес бе под безмилостната лупа на мнозина, най-малкото поради две причини. Първата е, че Джеймс Бонд заема специално място в сърцата на кинофеновете, а те не биха се отнесли снизходително към проява на халтураджийска немарливост по отношение на любимия им персонаж и целия култов фолклор около него. Втората причина е, че с планетарния си бокс офис надвишаващ един милиард долара, „Скайфол“ се превърна в най-печелившата продукция от франчайза. При такава висока летва, мисията на Мендес почти се слива с тази на Джеймс Бонд: да търси компетентно решение на проблемите, като вложи професионално умение, намали рисковите ситуации и се изплъзне от разобличаване. Резултатът е на нивото на очакванията.
„Спектър“ не може да не събуди възторг у тези, които познават и харесват екранното превъплъщение на героя от романите на Йън Флеминг. Доста ялови разговори разчоплиха темата за избора на Крейг, но според мен, от цялата плеяда негови предшественици, той е най-подходящият и най-адаптираният за мисията и образа на агента с двете нули преди номера си.
В „Спектър“, както може да се очаква, Бонд се отдава на любимото си занимание – да преследва злосторници по цял свят и да спасява човечеството с методичност и всеотдайност. Историята започва в Мексико с уникален, близо петминутен кадър, предшестващ заглавието (зад камерата е Хойте ван Хойтема), спира се за кратко в Лондон, Италия, Япония, швейцарските Алпи, Австрия, Северна Африка, за да се върне отново в Лондон.
Главният герой и неговият отдел са заплашени от закриване поради интригите на напористия колега „С“, твърдо вярващ в дигиталната мощ на камерите за наблюдение и следене. Убеден в абсурдността на това мнение, Бонд се заема с неговото опровергаване. Към тази сюжетна линия се добавя и друга – видеопослание от бившата му шефка М (Джуди Денч, загинала при изпълнение на служебния си дълг в „Скайфол“) го насочва към организацията „Спектър“, с която английските тайни служби имат стари сметки.
В традициите на франчайза, две дами се хвърлят последователно в обятията на британския таен агент. При други обстоятелства, те биха олицетворили “femme fatale”, но на изпитан мъжкар като 007, такива не минават. Изборът на Моника Белучи (за разочароващо кратко време на екрана) в ролята вдовицата Лучия Скиара, е дръзко предизвикателство от страна на Мендес, тъй като досега жените около Бонд рядко са се отличавали със зрелостта на италианската топ-звезда. С появата си в повествованието, благородните извивки на д-р Мадлен Суан (Леа Сейду) връщат изненаданите фенове в лоното на познатото и любимото.
„Спектър“ скъсва с повърхностния персонаж на Бонд и хвърля бегъл психоаналитичен поглед към предшпионското минало на лошото момче на британските секретни служби. С образа на основния му противник - макиавеличният Франц Оберхаузер (Кристоф Валц), „Спектър“ носи далечен привкус на библейската притча за Каин и Авел.
Жертва на рутината, този път Бонд е по-скоро отегчен и носталгичен, подтиснат от идеята да следва технологичните новости. Това не му пречи да бъде винаги елегантно облечен и безупречно избръснат, с известната слабост към водка и мартини. Филмът прави връзка между последните няколко издания на франчайза и предлага редица препратки към познатите елементи, които изградиха образа и репутацията на героя от тихия фронт.
Някои франчайзи се уморяват и задъхват от липса на нови идеи или нов артистичен поглед. Други, изчерпали докрай потенциала си, тихо и кротко изчезват от големия екран. Поредицата за Джеймс Бонд вече се е превърнала в култов артефакт, обречен на дълголетие. С виртуозното балансиране на творчески подход и клише, тя определя жалоните и насоките в жанра повече от пет десетилетия. „Спектър“ е само поредната перла от огърлицата истории за агент 007 станали неразривна част от съвременната популярна култура.
След „Скайфол“ работата на Мендес бе под безмилостната лупа на мнозина, най-малкото поради две причини. Първата е, че Джеймс Бонд заема специално място в сърцата на кинофеновете, а те не биха се отнесли снизходително към проява на халтураджийска немарливост по отношение на любимия им персонаж и целия култов фолклор около него. Втората причина е, че с планетарния си бокс офис надвишаващ един милиард долара, „Скайфол“ се превърна в най-печелившата продукция от франчайза. При такава висока летва, мисията на Мендес почти се слива с тази на Джеймс Бонд: да търси компетентно решение на проблемите, като вложи професионално умение, намали рисковите ситуации и се изплъзне от разобличаване. Резултатът е на нивото на очакванията.
В „
В традициите на франчайза, две дами се хвърлят последователно в обятията на британския таен агент. При други обстоятелства, те биха олицетворили “femme fatale”, но на изпитан мъжкар като 007, такива не минават. Изборът на 
Жертва на рутината, този път Бонд е по-скоро отегчен и носталгичен, подтиснат от идеята да следва технологичните новости. Това не му пречи да бъде винаги елегантно облечен и безупречно избръснат, с известната слабост към водка и мартини. Филмът прави връзка между последните няколко издания на франчайза и предлага редица препратки към познатите елементи, които изградиха образа и репутацията на героя от тихия фронт. 
