Пътуването във времето открай време е любимо упражнение за филмовите автори в търсене на отговора на въпроса „какво ли би станало ако...”. Отговорът е почти винаги забавен , защото е гъвкав материал и чудесна суровина за причудлив разказ, който се изгражда с добронамереното съучастие на зрителя, привикнал с разнообразните екранни приумици.
Постапокалиптичният екшън “На ръба на утрешния ден” пренася зрителя в бъдещето, когато планетата ни е жертва на превъзхождащ извънземен противник, заел удобни позиции в Европа. Концентрирани в Англия, обединените армейски сили се готвят за десант в Нормандия, подобно на реалните исторически събития от юни 1944. Бил Кейдж (Том Круз), специалист по връзки с обществеността, щабно украшение за армията, засмян и зализан хубавец, винаги готов за телевизионно интервю пристига в Лондон с хеликоптер. Съдбоносно решение на главнокомандващия го изпраща на първа бойна линия. Новобранецът Кейдж успява да оцелее броени минути в сражението, но смъртта му го отвежда в дупка във времето и той отново пристига с хеликоптер в Лондон, за своя голяма изненада. Следват познати срещи, разговори и ситуации, десант в Нормандия и...отново героична смърт, завършваща с пристигане в Лондон. Благодарение на очарователната Рита (Емили Блънт), Кейдж намира обяснение за цикличното повторение на събитията. Под нейните не особено ласкави грижи, той започва ускорено обучение и първите резултати не се забавят. Но победата е все още далеч.
“На ръба на утрешния ден “ е интересно аудиовизуално развлечение намиращо се между електронна игра и филмов продукт. Става дума за разказ, базиран на цикличното повторение на събитията, в които попада главния герой и зрителят не се напряга, за да чуе звука на копчето „restart”. Натрупвайки опит, главният герой се справя все по-успешно с препятствията, които се изпречват по пътя му, за да се превърне в „старо куче”. Убеден съм, че великият руски пълководец Суворов би бил горд съсценарист на този фантастичен екшън. Понятието „вече видяно”(déjà vu) е изчистено от неговия психоаналитичен контекст, за да се превърне в забавно и повтарящо се зрелище. Така представена историята има всички шансове да се превърне в поредната скука, за която зрителят плаща доверчиво. Но авторите са избегнали капана на досадата и са създали филмов разказ, който учи зрителя как да възприема събитията и как да подреди пъзела от събития и картини, за да извлече максимално удоволствие от потапянето си в историята.
Дъг Лаймън, познат на кинофеновете от сагата за Джейсън Борн, се справя блестящо с нелеката режисьорска задача в намирането на точната мяра и форма в представянето на една и съща сцена, без да отегчи публиката. Неговият успех би бил немислим без химията между Емили Блънт и Том Круз. Зрителите, които не харесват 51-годишния актьор от „Мисията невъзможна”, ще получат истинско наслаждение от “На ръба на утрешния ден”, тъй като ще станат свидетели на това как той умира десетки пъти, а когато не умира, яде безмилостен пердах. Емоционалното присъствие на Блънт придава допълнително дълбочинно измерение на филма, от който се очаква да е само впечатляващо и по-скоро повърхностно зрелище. Не бих отминал и великолепния Бил Пакстън, чийто старшина Фарел е въплъщение на уставния хумор и казионната армейска интелигентност. Филмът е забележителен с епичните си батални сцени, напомящи съветските класици или спилбърговия „Спасяването на редник Райън”, разрушаването на парижкия Лувър и дизайна на извънземните, приличащи на мутанти от морските дълбини. “На ръба на утрешния ден” е чудесен старт на блокбастърите за летния сезон, който се очертава пълен с приятни изненади.
Дъг Лаймън, познат на кинофеновете от сагата за Джейсън Борн, се справя блестящо с нелеката режисьорска задача в намирането на точната мяра и форма в представянето на една и съща сцена, без да отегчи публиката. Неговият успех би бил немислим без химията между Емили Блънт и Том Круз. Зрителите, които не харесват 51-годишния актьор от „Мисията невъзможна”, ще получат истинско наслаждение от “На ръба на утрешния ден”, тъй като ще станат свидетели на това как той умира десетки пъти, а когато не умира, яде безмилостен пердах. Емоционалното присъствие на Блънт придава допълнително дълбочинно измерение на филма, от който се очаква да е само впечатляващо и по-скоро повърхностно зрелище. Не бих отминал и великолепния Бил Пакстън, чийто старшина Фарел е въплъщение на уставния хумор и казионната армейска интелигентност. Филмът е забележителен с епичните си батални сцени, напомящи съветските класици или спилбърговия „Спасяването на редник Райън”, разрушаването на парижкия Лувър и дизайна на извънземните, приличащи на мутанти от морските дълбини. 
